Стара река (среден приток на Марица)

река в България, среден десен приток на река Марица
Вижте пояснителната страница за други значения на Стара река.

Стара (Пещерска) река е река в Южна БългарияОбласт Пазарджик, общини Батак, Пещера и Брацигово и област Пловдив, общини Кричим и Стамболийски, десен приток на река Марица. Дължината ѝ е 61 km, която ѝ отрежда 62-ро място сред реките на България. Отводнява големи части от Баташка планина и рида Къркария в Западните Родопи.

Стара река
(Пещерска река)
Стара река в Пещера
Стара река в Пещера
41.8808° с. ш. 24.1447° и. д.
42.1417° с. ш. 24.5028° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Пазарджик Община Батак
Община Пещера
Община Брацигово
Област Пловдив
Община Кричим
Община Стамболийски
Дължина61 km
Водосб. басейн350 km²
Отток2,74 m³/s
Начало
МястоБаташка планина,
Западни Родопи,
на 1,3 km западно
от местността „Картела“
Координати41°52′50.88″ с. ш. 24°08′40.92″ и. д. / 41.8808° с. ш. 24.1447° и. д.
Надм. височина1743 m
Устие
Мястодесен приток на МарицаБяло (Егейско море)
Координати42°08′30.12″ с. ш. 24°30′10.08″ и. д. / 42.1417° с. ш. 24.5028° и. д.
Надм. височина183 m
Стара река в Общомедия

Географска характеристика

редактиране

Извор, течение, устие

редактиране

Стара (Пещерска) река се образува от сливането на реките Черна (лява съставяща) и Бяла (дясна съставяща) на 41°55′31″ с. ш. 24°11′35″ и. д. / 41.925278° с. ш. 24.193056° и. д., на 1140 м н.в., югозападно от град Батак. За начало се приема река Черна, която води началото си от 1743 м н.в. в Баташка планина, на 1,3 км западно от местността „Картела“ на шосето БатакДоспат. До град Пещера реката тече в посока север-североизток в дълбока, на места каньоновидна долина с изключение на малката Баташка котловина, където долината ѝ се разширява. При Пещера долината ѝ отново се разширява при пресичането на Пещерската котловина, но след това пак добива проломен характер, когато пресича Пещерско-Брациговското подножие на Родопите. При село Бяга Стара река навлиза в малкото Испериховско поле, като долината ѝ за трети път се разширява. След това заобикаля от юг и изток Бесапарските ридове, навлиза в Горнотракийската низина и се влива отдясно в река Марица на 183 m н.в., южно от село Говедаре, западно от град Стамболийски и североизточно от село Триводици.

Водосборен басейн, притоци

редактиране

Площта на водосборния басейн на реката е 350 km2, което представлява 0,66% от водосборния басейн на Марица, а границите на басейна ѝ са следните:

  • на запад и северозапад – с водосборния басейн на Чепинска река и водосборните басейни на няколко малки реки, вливащи се директно отдясно в Марица;
  • на изток и юг – с водосборния басейн на река Въча, десен приток на Марица.

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

  • ← Бяла река
  • ← Карлъшка река
  • ← Сръбска река
  • ← Дермен дере
  • → Марчово дере
  • → Длъбочица
  • ← Новомахленска река
  • ← Пиздица
  • Равногорска река (Павлишка река, най-голям приток)
  • ← Луда река

Хидроложки показатели

редактиране

Реката е с дъждовно-снежно подхранване, като максимумът е в периода април-май, а минимумът – септември. Среден годишен отток в устието – 1,74 m3/s. От село Бяга до устието си коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги.

По течението на реката са разположени 6 населени места, в т.ч. 2 града и 4 села:

Стопанско значение

редактиране

В горното течение част от водите на реката се прехвърлят с подземен тунел в язовир "Батак" и се включват в Баташкия водносилов път за добив на електроенергия.

В Баташката и Пещерската котловини, Испериховското поле и в Горнотракийската низина водите ѝ се използват за напояване и промишлено водоснабдяване.

По долината на реката преминават два пътя от Държавната пътна мрежа:

По долината на реката преминава и почти цялото трасе (с изключение в района на град Брацигово) на жп линия СтамболийскиПещера.

Вижте също

редактиране

Топографска карта

редактиране

Източници

редактиране
  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 470.