Стежерово

село в община Левски, обл. Плевен

Стежеро̀во е село в Северна България, община Левски, област Плевен.

Стежерово
България
43.5014° с. ш. 25.1498° и. д.
Стежерово
Област Плевен
43.5014° с. ш. 25.1498° и. д.
Стежерово
Общи данни
Население325 души[1] (15 март 2024 г.)
7,04 души/km²
Землище46,195 km²
Надм. височина130 m
Пощ. код5920
Тел. код06533
МПС кодЕН
ЕКАТТЕ69153
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПлевен
Община
   кмет
Левски
Любка Александрова
(БСП – Обединена левица, Левицата!; 2011)
Кметство
   кмет
Стежерово
Веско Маринов
(ГЕРБ)

География

редактиране

Село Стежерово се намира в средната част на Дунавската хълмиста равнина, на около 15 km северно от общинския център град Левски, около 42 km североизточно от областния център град Плевен и 20 km югозападно от град Свищов. Положението спрямо него на съседните села и приблизителните разстояния до тях са:

Цялото землище на Стежерово, заедно с работната земя и пасищата, се простира на юг от възвишенията при река Осъм – като в една половинкилометрова отсечка граничи непосредствено с реката[2], на север до землищата на Петокладенци и Божурлук.

През селото протича от югозапад на североизток малка местна река, ляв приток на река Барата. В същата посока е и общият наклон на селищната територия.

През Стежерово минава третокласният републикански път 3002 – в границите му негова главна улица, който свързва селото на север през Божурлук и Ореш със Свищов, а на юг – с Българене и минаващия през него в направление запад – изток първокласен републикански път 3 – част от Европейски път Е83. В центъра на селото от третокласния път се отклонява на запад общинският път за село Петокладенци. Надморската височина на това кръстовище срещу сградата на кметството е около 114 m и нараства на запад и изток до около 160 m.

В близост до Стежерово е т.нар. Кючек баир, други местности край селото са „Изворите“, „Пиперкова чешма“, „Димовите кладенци“, „Целините“, могилата „Св. Троица“, а самото село се разделя на три махали: „Припека“, „Черковна“ и „Коджабашка“ (или „Върбановска“) махала.

В землището на селото, в местностите „Плуговете“, „Залъмската могила“, „Храстето“, „Кьочека“, „Св. Троица“, са открити няколко могили, за които се предполага, че са останали от римско време и са служили за военни наблюдателни постове и за пътни показвания. В някои от тях са правени странични малки разкопки, но следи от гробници или други исторически останки не са намерени. Една от по-високите от тях, наречена Садовска могила, допреди Освобождението е имала височина повече от 2 метра и по време на войната през 1877 – 1878 г. е използвана от руснаците за наблюдателен пункт над околността и по направление към Плевен и Никопол.

Липсват точни сведения за произхода на името на селото. Запазени са сведения за различни названия: Стижаров, Стрижаров, Стражаров, Стижар. Феликс Каниц го назовава Истижар. След Освобождението, при образуването на общините през 1878 г. селото е означено като Стижаров.

Според тълкувание на Найден Геров, името на селото е свързано с думата стежер – едно от названията на дървото дъб[3]. Има сведения за няколко такива групи дъбови дървета в гористото землище на селото, някои от които отсечени още през 1898 г., а други – след комасацията през 1941 г. и обезлесяването и превръщането на земите в ниви.

Според старо селско предание, на средния баир в селото („Черковна“ махала) имало стежери. Един от тях бил толкова голям, че под сянката му пладнували овчарите със стадата си.

През 1858 г. в Стежерово, в землянка, наричана Стаменовия бордей, е открито първото училище. През 1899 г. се замисля построяването на нова училищна сграда. На 23 септември 1924 г. започва строителството на ново здание. Строежът е завършен през 1926 г. През 1961 г. училището е наградено с ордена „Св. св. Кирил и Методий“ I степен. От 1970 до 1977 г. сградата на училището „Св. Климент Охридски“ е основно обновена.[4]

През 1939 г. по инициатива на ръководената от комунистически активисти Плевенска земеделска камара 23 жители на селото основават земеделска кооперация по модела на съветските колхози.[5]

На 18 август 1946 г. е учредено Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Заря на комунизма“ – село Стежерово.[6] Във връзка с него в Държавен архив – Плевен има архивен фонд за периодите 1948 – 1970 г. и 1987 – 1995 г.[7] Пак там (фонд 774) ТКЗС е споменато – поради промяна на наименованието на фондообразувателя, и като ТКЗС „Република“ – с. Стежерово, Плевенско (1950 – 1958).

Население

редактиране

Населението на село Стежерово[8], наброявало към 1934 г. 3063 души, нараства към 1946 г. на 3247, след което неизменно намалява до 400 към 2018 г.

До 1946 г. в селото има само 8 ромски семейства. Към края на 2008 г. броят на ромското население е около 100 души.

През 1943 г. населението в Стежерово е 3276 души, от които 1758 са мъже и 1518 жени. Грамотни от мъжете са 1370, от жените 1080, неграмотни 824 души.

Обществени институции

редактиране

Село Стежерово към 2019 г. е център на кметство Стежерово.[9][10]

В Стежерово има:

  • действащо към 2019 г. читалище „Съгласие 1895“;[11][12]
  • православна църква „Свети Димитър“, към 2019 г. действаща само на големи религиозни празници;[13]
  • пощенска станция.[14]

Личности

редактиране
  • Хаджи Стоян Николов
  • Полковник Алекса Генков Дюдюков 
  • Борислав Петров – първи директор на БНТ.
  • Илия Булев – поет и писател.

Библиография

редактиране
  • Протойерей Попов, Петър. „Материали за историческото минало на с. Стежерово-Плевенски окръг“

Източници и бележки

редактиране
  1. www.grao.bg
  2. Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК), Кадастрално-административна информационна система (КАИС), Карта, архив на оригинала от 8 септември 2018, https://web.archive.org/web/20180908161738/https://kais.cadastre.bg/bg/Map, посетен на 3 декември 2019 
  3. Зимен дъб, Други български народни имена
  4. Съхраняваният в Държавен архив – Плевен архивен фонд за Народно основно училище (НОУ) „Св. Климент Охридски“ – с. Стежерово обхваща периода от 1883 г. до 1978 г. Държавен архив – Плевен, Списък на фондове от масив „C“, фонд 236, Народно основно училище (НОУ) „Св. Климент Охридски“ – с. Стежерово
  5. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 49.
  6. Държавен архив – Плевен, Пътеводител за архивните фондове, 2 (1944 – 1975) стр. 95, Дирекция „Окръжен държавен архив“, Плевен
  7. Държавен архив – Плевен, Списък на фондове от масив „C“, фонд 774, ТКЗС „Заря на комунизма“ – село Стежерово
  8. Справка за населението на с. Стежерово, общ. Левски, обл. Плевен
  9. Справка за събитията за кметство Стежерово, общ. Левски
  10. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, Област Плевен, Кметство Стежерово
  11. Детайлна информация за читалище „Съгласие 1895“
  12. Информационна карта за 2018 г., Читалище „Съгласие 1895“
  13. Национален регистър на храмовете в Република България, Стежерово, Св. Димитър
  14. Пощенски станции, област Плевен, 5920 Стежерово // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2019-12-03.