Стежерово
Стежеро̀во е село в Северна България, община Левски, област Плевен.
Стежерово | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 325 души[1] (15 март 2024 г.) 7,04 души/km² |
Землище | 46,195 km² |
Надм. височина | 130 m |
Пощ. код | 5920 |
Тел. код | 06533 |
МПС код | ЕН |
ЕКАТТЕ | 69153 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Плевен |
Община – кмет | Левски Любка Александрова (БСП – Обединена левица, Левицата!; 2011) |
Кметство – кмет | Стежерово Веско Маринов (ГЕРБ) |
География
редактиранеСело Стежерово се намира в средната част на Дунавската хълмиста равнина, на около 15 km северно от общинския център град Левски, около 42 km североизточно от областния център град Плевен и 20 km югозападно от град Свищов. Положението спрямо него на съседните села и приблизителните разстояния до тях са:
- Божурлук – 4 – 5 km на североизток;
- Драгомирово – 8 km на изток;
- Морава – 7 km на югоизток,
- Деляновци – 7 km на юг;
- Българене – 8 – 9 km на юг-югозапад;
- Изгрев – 9 km на югозапад;
- Петокладенци – 3 km на северозапад и
- Татари – 6 km на север.
Цялото землище на Стежерово, заедно с работната земя и пасищата, се простира на юг от възвишенията при река Осъм – като в една половинкилометрова отсечка граничи непосредствено с реката[2], на север до землищата на Петокладенци и Божурлук.
През селото протича от югозапад на североизток малка местна река, ляв приток на река Барата. В същата посока е и общият наклон на селищната територия.
През Стежерово минава третокласният републикански път 3002 – в границите му негова главна улица, който свързва селото на север през Божурлук и Ореш със Свищов, а на юг – с Българене и минаващия през него в направление запад – изток първокласен републикански път 3 – част от Европейски път Е83. В центъра на селото от третокласния път се отклонява на запад общинският път за село Петокладенци. Надморската височина на това кръстовище срещу сградата на кметството е около 114 m и нараства на запад и изток до около 160 m.
В близост до Стежерово е т.нар. Кючек баир, други местности край селото са „Изворите“, „Пиперкова чешма“, „Димовите кладенци“, „Целините“, могилата „Св. Троица“, а самото село се разделя на три махали: „Припека“, „Черковна“ и „Коджабашка“ (или „Върбановска“) махала.
В землището на селото, в местностите „Плуговете“, „Залъмската могила“, „Храстето“, „Кьочека“, „Св. Троица“, са открити няколко могили, за които се предполага, че са останали от римско време и са служили за военни наблюдателни постове и за пътни показвания. В някои от тях са правени странични малки разкопки, но следи от гробници или други исторически останки не са намерени. Една от по-високите от тях, наречена Садовска могила, допреди Освобождението е имала височина повече от 2 метра и по време на войната през 1877 – 1878 г. е използвана от руснаците за наблюдателен пункт над околността и по направление към Плевен и Никопол.
История
редактиранеЛипсват точни сведения за произхода на името на селото. Запазени са сведения за различни названия: Стижаров, Стрижаров, Стражаров, Стижар. Феликс Каниц го назовава Истижар. След Освобождението, при образуването на общините през 1878 г. селото е означено като Стижаров.
Според тълкувание на Найден Геров, името на селото е свързано с думата стежер – едно от названията на дървото дъб[3]. Има сведения за няколко такива групи дъбови дървета в гористото землище на селото, някои от които отсечени още през 1898 г., а други – след комасацията през 1941 г. и обезлесяването и превръщането на земите в ниви.
Според старо селско предание, на средния баир в селото („Черковна“ махала) имало стежери. Един от тях бил толкова голям, че под сянката му пладнували овчарите със стадата си.
През 1858 г. в Стежерово, в землянка, наричана Стаменовия бордей, е открито първото училище. През 1899 г. се замисля построяването на нова училищна сграда. На 23 септември 1924 г. започва строителството на ново здание. Строежът е завършен през 1926 г. През 1961 г. училището е наградено с ордена „Св. св. Кирил и Методий“ I степен. От 1970 до 1977 г. сградата на училището „Св. Климент Охридски“ е основно обновена.[4]
През 1939 г. по инициатива на ръководената от комунистически активисти Плевенска земеделска камара 23 жители на селото основават земеделска кооперация по модела на съветските колхози.[5]
На 18 август 1946 г. е учредено Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Заря на комунизма“ – село Стежерово.[6] Във връзка с него в Държавен архив – Плевен има архивен фонд за периодите 1948 – 1970 г. и 1987 – 1995 г.[7] Пак там (фонд 774) ТКЗС е споменато – поради промяна на наименованието на фондообразувателя, и като ТКЗС „Република“ – с. Стежерово, Плевенско (1950 – 1958).
Население
редактиранеНаселението на село Стежерово[8], наброявало към 1934 г. 3063 души, нараства към 1946 г. на 3247, след което неизменно намалява до 400 към 2018 г.
До 1946 г. в селото има само 8 ромски семейства. Към края на 2008 г. броят на ромското население е около 100 души.
През 1943 г. населението в Стежерово е 3276 души, от които 1758 са мъже и 1518 жени. Грамотни от мъжете са 1370, от жените 1080, неграмотни 824 души.
Обществени институции
редактиранеСело Стежерово към 2019 г. е център на кметство Стежерово.[9][10]
В Стежерово има:
Личности
редактиране- Хаджи Стоян Николов
- Полковник Алекса Генков Дюдюков
- Борислав Петров – първи директор на БНТ.
- Илия Булев – поет и писател.
Библиография
редактиране- Протойерей Попов, Петър. „Материали за историческото минало на с. Стежерово-Плевенски окръг“
Източници и бележки
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК), Кадастрално-административна информационна система (КАИС), Карта, архив на оригинала от 8 септември 2018, https://web.archive.org/web/20180908161738/https://kais.cadastre.bg/bg/Map, посетен на 3 декември 2019
- ↑ Зимен дъб, Други български народни имена
- ↑ Съхраняваният в Държавен архив – Плевен архивен фонд за Народно основно училище (НОУ) „Св. Климент Охридски“ – с. Стежерово обхваща периода от 1883 г. до 1978 г. Държавен архив – Плевен, Списък на фондове от масив „C“, фонд 236, Народно основно училище (НОУ) „Св. Климент Охридски“ – с. Стежерово
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 49.
- ↑ Държавен архив – Плевен, Пътеводител за архивните фондове, 2 (1944 – 1975) стр. 95, Дирекция „Окръжен държавен архив“, Плевен
- ↑ Държавен архив – Плевен, Списък на фондове от масив „C“, фонд 774, ТКЗС „Заря на комунизма“ – село Стежерово
- ↑ Справка за населението на с. Стежерово, общ. Левски, обл. Плевен
- ↑ Справка за събитията за кметство Стежерово, общ. Левски
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, Област Плевен, Кметство Стежерово
- ↑ Детайлна информация за читалище „Съгласие 1895“
- ↑ Информационна карта за 2018 г., Читалище „Съгласие 1895“
- ↑ Национален регистър на храмовете в Република България, Стежерово, Св. Димитър
- ↑ Пощенски станции, област Плевен, 5920 Стежерово // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2019-12-03.