Отваря главното меню

Деляновци

българско село

Деля̀новци е село в Северна България, община Свищов, област Велико Търново.

Деляновци
Общи данни
Население 134 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 13,657 km²
Надм. височина 136 m
Пощ. код 5292
Тел. код 063204
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 20630
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Свищов
Генчо Генчев
(независим)

ГеографияРедактиране

МестоположениеРедактиране

Село Деляновци се намира в средната част на Дунавската равнина, на около 22 км от река Дунав при град Белене, 25 – 26 км югозападно от град Свищов и 8 км северно от град Левски.

Съседни на Деляновци са селата: Морава – около 6 км на североизток; Козар Белене – около 3 км на юг; Малчика – 3 – 4 км на югозапад; Българене – 4 – 5 км на запад; Стежерово – около 6 км на север.

Селото се намира в зона с умереноконтинентален климат[1]

ТопографияРедактиране

На около 2 км южно от село Деляновци минава първокласен републикански път, част от Европейски път Е83. При моста над река Осъм от този път се отделя на север общинският път за селото, преминаващ през него като главна улица и продължаващ към село Морава.

Деляновци е застроено по западния склон на намиращо се източно от река Осъм възвишение. Склонът започва с високи откоси („Белите брегове“) над най-източния остатък от старото корито на реката – част от множеството стари, откъснати след корекцията ѝ нейни меандри[2] в обширното ниско и равно място от Деляновци на запад до северните околности на село Българене. Разчлененията по високата част на възвишението създават впечатление за венец от залесени хълмове над селото.

Източно над Деляновци се намира защитената местност „Мешо̀вата гора“[3].[4]

Надморската височина в центъра на селото е около 72 м.

НаселениеРедактиране

Населението на село Деляновци[5], наброяващо 771 души към 1934 г., нараства до 829 души към 1946 г., след което постоянно намалява до 112 към 2018 г.

ПоминъкРедактиране

Основният поминък[6] на населението са земеделието и животновъдството.

Основните култури[7], отглеждани в Деляновци, са пшеницата, ръжта и ечемикът.

Ръжта в миналото е отглеждана главно за получаване на „ръженѝца“[8], която се използва за покриване на къщите, на стопанските сгради, на колибите в полето, за връзване на царевичака и за рогозки[9].

Ечемикът, освен за фураж, като зреещ по-рано от пшеницата, осигурява брашно за изхранване.

Лозарството в Деляновци е развито от древни времена. Отглеждат се сортове като Памид, Димят, Гъмза, Болгар, Отел, Белгийка.

В поминъка на населението овощарството не заема важно място. Единични овощни дървета като череши, вишни, зарзали, орехи, трънкосливки (prunus insititia), джанки, сливи и круши са отглеждани в лозята и дворовете.

Зеленчуковото производство още в далечното минало е основно препитание на деляновчани. Затова благоприятства наличието на водни източници като река Осъм и местността „Гераните“.

Обширната мера, просторните пасища, ливадите и горите създават благоприятни условия за развитието на животновъдство. Отглеждат се крави, овце, кози, свине, а също така и птици – кокошки, гъски, патици, пуйки. За свои нужди малък брой стопани отглеждат пчели.

Към 2019 г. в селото отглежданите култури са предимно пшеница, царевица, слънчоглед, рапица, ечемик.[10]

ИсторияРедактиране

Античност и средновековиеРедактиране

Има основание да се приеме, че селото е съществувало през античността, при римското владичество и при идването на славяните, че изчезва и отново се заселва. Няма записи за името му от онези времена. Известно е под името Павликянско Парносово от 15 век и като Барносово – от 17 век. Така е отбелязано в турски регистър на хасове, зиамети, тимари в Никополския санджак от 1479 – 1480 г. [11]

Записът със славянско име в този турски регистър говори, че селото е съществувало преди падането на България под османска власт.

Старите жители на селото са били павликяни[11][12]

През турското владичество селото е управлявано от чаушин[13] и носи името Чаушка махла.

Деветнадесети векРедактиране

За развитието на село Деляновци особена роля изиграват църквата, читалището, училището, родовите обреди и празниците. Църквата е построена през 1866 г. За неин патрон е избрано името на Преподобна Петка (Параскева) Българска.

В широки мащаби в селото се развива театрална дейност. Първата представена пиеса е „Какъвто сватовника, такъв и годеника“. Представени са и картини от „Епопея на забравените“, „Хаджи Димитър“, „Цар Мурад“.

Освен театрална дейност, читалищните ръководители организират коледуване.

Първото светско училище в Чаушка махла е открито през 1878 – 1879 г.

Двадесети векРедактиране

Име на селотоРедактиране

Името Чау̀шка махла̀[14] се запазва до 1934 г., когато е променено на Деляновци[15] – по разпространеното в околността растение с диалектно име делянка (дилянка) или – по-вероятно, по родовото име на съществувал към времето на промяната род. [11]

ЧиталищеРедактиране

На 10 май 1928 г. се учредява първото читалище в село Деляновци с името „Просвета“, а по-късно то е променено на „Пробуда“. През първите години на създаването на читалището книжният фонд е беден. Средства се набират предимно от театрални представления, томболи, членски внос, помощи. Постепенно се закупуват нови книги и през 1985 г. библиотеката разполага с над 5 хиляди тома книги, както и много вестници и списания.

УчилищеРедактиране

От края на 1928 г. започва строежът на нова училищна сграда, която е завършена в края на 1930 г.

Народното основно училище „Климент“ в село Деляновци, Великотърновско е закрито – най-вероятно през 1968 г. [16]

През 2000 г. училищната сграда е отдадена от община Свищов за приватизиране чрез търг. [17]

РелигииРедактиране

Обществени институцииРедактиране

Читалище „Пробуда – 1928“ към 2019 г. е действащо[18][19]

В селото към 2019 г. има пощенска станция. [20]

Културни и природни забележителностиРедактиране

Редовни събитияРедактиране

През октомври Народно читалище „Пробуда 1928“ организира Празник на родния край – традиционен празник на село Деляновци.

ЛичностиРедактиране

Деляновци е родно място на Николай Газдов[21]


КухняРедактиране

Хлябът е всекидневна храна на хората. Той се приготвя от пшеничено, ръжено, ечемичено брашно. През годините на война хлябът е приготвян от царевично брашно. Качамакът също е приготвян от царевично брашно. Основно ястие е бобът, пълнените пиперки, супа от коприва, лопуш и др. От зелев сок се приготвя яденето „куркуда“ с люта чушка, лук и булгур.

За зимата се приготвят пипереница[22], кисело зеле, крушеница[23], сушени плодове за ошав. Месото се използва през зимния сезон.

Източници и бележкиРедактиране

  1. Климат на България
  2. Относно меандрите и корекцията на река Осъм виж и Българене – село на кръстопът!
  3. МЕШЀ, мн. -та, ср. Диалектно Дъб. Речник на българския език
  4. Регистър на защитените територии и защитените зони в България, Мешовата гора
  5. Справка за населението на с. Деляновци, общ. Свищов, обл. Велико Търново
  6. ПОМЍНЪК, мн. (рядко) -ци, след числ. -ка, м. 1. Работа (занаят, производство, занятие, занимание и под.) на хора, обикн. обединени териториално, чрез която те изкарват прехраната, доходите си. Речник на българския език, Поминък
  7. КУЛТУ̀РА² ж. Спец. 1. Вид растение, което се отглежда от човека със стопански цели; култивирано растение. Речник на българския език, Култура²
  8. РЪЖЕНЍЦА, мн. няма, ж. Диал. Ръжена слама, която обикн. се използва за покриване на кошари, плевни и под.; ръжаница, ръжанка. Речник на българския език, Ръженѝца
  9. РОГО̀ЗКА ж. 1. Изплетена от рогоз (Рогоз – Многогодишно водно растение, висока и жилава трева с високо меко стъбло, която расте покрай блатни и мочурливи места, използвана за плетене на рогозки, кошници и под.; папур, шавар.), царевична шума и подобни постелка. Речник на българския език, Рогозка; Рогоз
  10. ППОК „Делянка“
  11. а б в За историята на село Деляновци, по данните от книгата „Местните имена в Свищовско" от член-кореспондент проф. д-р Емилия Пернишка.
  12. Виж и „Камината“, Павликянство – споменаване на Барносово.
  13. Чауш и чаушин м. остар. 1. Сержант в турската войска. 2. Въоръжен пазач. [перс. > тур.] Български Тълковен Речник, БАН, Институт за български език или Български Тълковен Речник, БАН, ИБЕ; PDF
  14. Справка за с. Деляновци, общ. Свищов, обл. Велико Търново към 03.03.1878 г.
  15. Справка за с. Деляновци, общ. Свищов, обл. Велико Търново към 14 август 1934 г.
  16. В Държавния архив – Велико Търново, Списъкът на фондове от масив „K“, фонд 973K – Народно основно училище „Климент“ – с. Деляновци, Великотърновско, съдържа 6 архивни единици и има крайни дати 1898 – 1968 години, т.е. открит е през 1898 г. при съществуването на „първото светско училище в село Чаушка махла (открито през 1878 – 1879 г.)“ и е прекратен през 1968 г. – най-вероятно поради закриването на училище „Климент“ в село Деляновци през същата година поради недостиг на ученици. Държавен архив – Велико Търново; Списък на фондове от масив „K“; фонд 973K – Народно основно училище „Климент“ в с. Деляновци, Великотърновско
  17. Държавен вестник, брой 24 от 24.III.2000 г.; Община гр. Свищов, Решение № 116 от 14 март 2000 г.
  18. Регистър на народните читалища, Читалище „Пробуда – 1928“
  19. Информационна карта за 2017 г.
  20. Български пощи, пощенски станции, 5292 Деляновци
  21. Белене (лагер)
  22. ПИПЀРЕНИЦА ж. Диал. Туршия от пиперки; пиперница. Речник на българския език
  23. КРУ̀ШЕНИЦА ж. Диал. 1. Туршия от диви круши. Речник на българския език

Външни препраткиРедактиране