Отваря главното меню

Димитър Поппандов

(пренасочване от Димитър Попандов)

Димитър Поппандов Пешковски (изписване до 1945 година Димитъръ попъ Пандовъ) е български политик, просветен деец, общественик и революционер, деец на Вътрешна македоно-одринска революционна организация.

Димитър Поппандов
български революционер
Бюрото на 8 редовен конгрес на Илинденската организация Стефан Аврамов, Никола Киров, Петър Ацев (председател) и Димитър Поппандов
Бюрото на 8 редовен конгрес на Илинденската организация Стефан Аврамов, Никола Киров, Петър Ацев (председател) и Димитър Поппандов

Роден
Политика
Партия Демократически сговор
Депутат
XXII ОНС   
Димитър Поппандов в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Пандовъ, Димитъръ п. Скопье. Исторически бѣлѣжки. София, Печатница П. Глушковъ, 1916.

Димитър Поппандов е роден в тиквешкото село Ваташа, тогава в Османската империя. Завършва духовна академия в Санкт Петербург, Русия[1] в 1901 година.[2] В учебната 1901/1902 година е директор на Прилепското българско мъжко класно училище.[3][1]

В същото време е ръководител на Прилепския околийски комитет на ВМОРО, но по-късно същата година е арестуван от турските власти и е затворен в Прилепския затвор.[1] В 1911 – 1912 и в 1912 – 1913 година преподава в Солунската българска девическа гимназия.[4]

След войните за обединение на България се включва активно в политическия и обществено-културния живот на македонската имиграция в България. През 1923 година става член-основател на Македонския научен институт.[5] Избран е на изборите на 29 май 1927 година за депутат в 22 Обикновено Народно събрание (1927 - 1931) с листата на Демократическия сговор от Неврокопска избирателна околия.[6][7] На 17 юли 1927 година народните представители от Горноджумайска, Неврокопска и Петричка околия в частно заседание се обособяват в отделна парламентарна група с председател д-р Иван Каранджулов и секретар Ангел Узунов, запасен член на Задграничното представителство на ВМРО.[8]

В следващите години влиза в ръководството на Съюза на македонските емигрантски организации и Илинденската организация.[9]

В 1942 година след освобождението на Вардарска Македония редактира българския кавадарски вестник „Тиквеш“.[10]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б в Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 137.
  2. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 57.
  3. Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 131 - 132.
  4. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 156.
  5. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), МНИ, София, 2006, стр. 150.
  6. Тюлеков, Димитър. Дейността на македонската парламентарна група в XXII и XXIII обикновено народно събрание (1927-1934 г.). // Македонски преглед XXIV (1). 2001. с. 29.
  7. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), МНИ, София, 2006, стр.187.
  8. Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934. Благоевград, Университетско издателство „Неофит Рилски“, 2001. ISBN 954-81-87-56-6.
  9. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), МНИ, София, 2006, стр. 211, 238, 250, 277 – 278.
  10. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1483.
Иван Благоев директор на Прилепското българско мъжко класно училище
(1901 – 1902)
Анастас Христов