Суворово (община)

община в област Варна
Вижте пояснителната страница за други значения на Суворово.

Община Суворово се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Варна.

Община Суворово
Общи данни
ОбластВарна
Площ215.88 km²
Население8 387 души
Адм. центърСуворово
Брой селища9
Сайтsuvorovo.bg
Управление
КметДанаил Йорданов
(ГЕРБ; 2019)
Общ. съвет13 съветници
Община Суворово в Общомедия
Топографска карта на община Суворово.

География

редактиране

Географско положение, граници, големина

редактиране

Общината се намира в северната част на област Варна. С площта си от 215,877 km2 заема 9-о място сред 12-те общини на областта, което съставлява 5,64% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релеф, води

редактиране

Релефът на общината е хълмисто-равнинен, с плоски и загладени хълмове, с недълбоки долини с полегати склонове. Североизточната половина е заета от най-южните части на Добруджанското плато, като тук надморската височина варира между 250 и 300 m. Най-високата точка е връх Трънето (378 m), разположен северно от село Баново. В югозападната половина се простира северната част на Девненската низина, като тук в коритото на река Девня е и най-ниската точка на общината – 50 m н.в.

От северозапад на югоизток, почти през средата на общината преминава границата между Дунавския водосборния басейн и Черноморския водосборен басейн. Южно от село Изгрев извира Суха река, която с най-горното си течение протича през най-източната част на общината и се влива като суходолие в река Дунав на румънска територия. Югозападната половина е заета от басейна на река Девня, която е ляв приток на Провадийска река и, която се отнася към Черноморския водосборен басейн.

На територията на общината има изградени няколко микроязовира, по-големи от които са „Левски“, „николаевка 1“, „Николаевка 2“ и други, водите на които се използват основно за напояване на земеделските земи.

Населени места

редактиране

Общината се състои от 9 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)
Баново 167 12,978 Сюн бей Николаевка 363 34,586 Хадърча
Дръндар 140 12,478 Халлачлу, Драндар Просечен 23 5,780 Боазкесен, Сьоютлю
Изгрев 188 16,351 Гюндооду Суворово 3971 58,075 Козлуджа, Новградец
Калиманци 348 14,300 Гевреклер Чернево 1030 40,833 Кара Хюсеин, Срацимир
Левски 261 20,496 Чатма, Сару Мурад ОБЩО 6491 215,877 няма населени места без землища

Административно-териториални промени

редактиране
  • Височайши доклад № 4484/обн. 18.06.1881 г. – преименува с. Хадърча на с. Николаевка;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Сюн бей на с. Баново;
– преименува с. Гюн догду на с. Изгрев;
– преименува с. Гевреклер на с. Калиманци;
– преименува с. Чатма на с. Левски;
– преименува с. Козлуджа на с. Новградец;
– преименува с. Боаз кесен на с. Просечен;
– преименува с. Кара Хюсеин на с. Срацимир;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Халачлии на с. Драндар;
  • МЗ № 2431/обн. 31.05.1946 г. – преименува с. Срацимир на с. Чернево;
  • указ № 288/обн. 20.06.1950 г. – преименува с. Новградец на с. Суворово;
  • през 1956 г. – осъвременено е името на с. Драндар на с. Дръндар без административен акт;
  • Указ № 2907/обн. 07.09.1984 г. – признава с. Суворово за гр. Суворово.

Население

редактиране

Етнически състав

редактиране
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 7225 3805 1288 316 77 312 1427 100.00 52.66 17.82 4.37 1.06 4.31 19.75
Суворово 4571 2084 959 195 44 285 1004 Суворово 45.59 20.98 4.26 0.96 6.23 21.96
Чернево 1373 771 149 69 10 10 364 Чернево 56.15 10.85 5.02 0.72 0.72 26.51
Николаевка 436 353 10 52 13 5 3 Николаевка 80.96 2.29 11.92 2.98 1.14 0.68
Калиманци 231 200 0 0 22 Калиманци 86.58 0.00 0.00 9.52
Дръндар 189 162 0 0 24 Дръндар 85.71 0.00 0.00 12.69
Левски 177 156 8 0 0 11 2 Левски 88.13 4.51 0.00 0.00 6.21 1.12
Изгрев 145 141 0 0 0 0 4 Изгрев 97.24 0.00 0.00 0.00 0.00 2.83
Баново 82 77 0 0 4 Баново 93.90 0.00 0.00 4.87
Просечен 21 0 0 0 Просечен 0.00 0.00 0.00

Вероизповедания

редактиране

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 7 225 100,00
Православие 2 877 39,82
Католицизъм 16 0,22
Протестантство 38 0,52
Ислям 865 11,97
Друго 7 0,09
Нямат 257 3,55
Не се самоопределят 762 10,54
Непоказано 2 403 33,25

Транспорт

редактиране

През територията на общината преминава участък от 16,1 km от трасето на жп линията ВарнаДобричКардам.

През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 35,9 km:

Топографска карта

редактиране

Праисторически скелет от Суворово

редактиране

През юни 2011 година археолози откриват почти напълно запазен човешки скелет в центъра на праисторическо жилище в местността „Корията“, край град Суворово, област Варна. Находката е датирана към средата на V хил. пр. Хр. (приблизително 7 500 години) и принадлежи към каменно-медната (халколитна) епоха. Разкопките са ръководени от д-р Владимир Славчев от Археологическия музей във Варна.[4]

Археологически контекст

редактиране

Скелетът е открит в опожарено жилище от халколитната култура, част от праисторическо селище, обитавано в периода между 5200 и 4900 г. пр. Хр. Селището в „Корията“ е едно от най-ранните укрепени селища, открити в Североизточна България. Разкрити са останки от крепостна стена, керамика и други предмети от бита.[5]

Откритието има значение за изследванията на праисторическите култури по Черноморското крайбрежие и за разбирането на социалната и архитектурната структура на ранните земеделски общества.[4]

Състояние на скелета

редактиране

Скелетът е бил положен легнал в центъра на жилището и е почти изцяло запазен — рядко срещан случай за епохата. Въз основа на данните от мястото на откриване се предполага, че индивидът е загинал по време на разрушителен пожар или нападение.[4]

Антропологични анализи

редактиране

След откриването, скелетът е транспортиран за анализ в Германия, в Университета в Тюбинген. Проведените антропологични изследвания установяват, че индивидът е бил в добро физическо здраве, с изключително здрава костна структура. Наблюдават се дегенеративни изменения в областта на раменете и бедрата, които свидетелстват за чести и продължителни физически натоварвания.[6]

Изследователите предполагат, че човекът е изпълнявал функции, свързани с тежък физически труд — възможно е да е бил воин, ловец, ковач или търговец. Тези изводи сочат наличие на социална диференциация и професионална специализация още в този ранен период.[6]

Значение на находката

редактиране

Откритието е от изключително значение за археологията на Балканите, тъй като предоставя ценна информация за живота, смъртта, труда и социалната структура на праисторическите общества. Комбинацията от добре запазен скелет, контекст на опожарено жилище и доказателства за укрепления правят селището край Суворово уникално в контекста на халколитната култура в Югоизточна Европа.[6]

Джамията в Суворово

редактиране

Джамията в град Суворово, област Варна, е една от най-старите действащи джамии в България, с приблизителна възраст около 470–500 години. Според местни предания, сградата е изградена върху основите на по-стар християнски храм, което е вдъхновило легендата, че минарето ѝ многократно се срутвало, докато не бил поставен специален декоративен елемент между двата полумесеца на върха.[7]

На върха на минарето се намира необичаен орнамент — трилистен флорален мотив, който визуално наподобява християнски кръст. Местното предание гласи, че след като бил поставен този символ, минарето спряло да се руши. Този мотив често се разглежда като символ на религиозна толерантност между мюсюлмани и християни в региона.[8]

Джамията продължава да функционира активно и днес. През 2022 г. са извършени частични ремонтни дейности, включително обновяване на абдест-зоната и покрива. Според настоятелството все още има необходимост от средства за възстановяване на минарето.[9]

  1. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  2. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 5 септември 2018. (на английски)
  3. „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 21 октомври 2020. (на английски)
  4. а б в Koriata Site, Bulgaria // Megalithic Portal. Посетен на 2025-06-27.
  5. Could the Copper Objects be Considered as a Prestige? // Academia.edu. Посетен на 2025-06-27.
  6. а б в Durankulak (archaeological site) // Wikipedia. Посетен на 2025-06-27.
  7. Джамията в Суворово е построена преди почти 500 години // BTA.bg, 2020-07-01. Посетен на 2025-06-27.
  8. Легенда за минарето в Суворово // БНР Варна, 2022-03-15. Посетен на 2025-06-27.
  9. Ремонтни дейности в джамията на Суворово // БНР Варна, 2022-11-10. Посетен на 2025-06-27.

Външни препратки

редактиране