Аксаково (община)
Община Аксаково се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Варна.
Община Аксаково | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Варна |
Площ | 460.54 km² |
Население | 22 225 души |
Адм. център | Аксаково |
Брой селища | 23 |
Сайт | aksakovo.net |
Управление | |
Кмет | Атанас Стоилов (ГЕРБ; 1999) |
Общ. съвет | 17 съветници |
Община Аксаково в Общомедия |
Организации
редактиранеОбщина Аксаково е член на Асоциацията на Българските Черноморски общини (АБЧО).
География
редактиранеГеографско положение, граници, големина
редактиранеОбщината попада в най-североизточната част на област Варна. С площта си от 460,536 km2 заема 4-то място сред 12-те общини на областта, което съставлява 12,03% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на юг – община Варна;
- на югозапад – община Белослав и община Девня;
- на запад – община Суворово;
- на северозапад – община Вълчи дол;
- на север – община Добрич-селска от област Добрич;
- на североизток – община Балчик от област Добрич и Черно море.
Релеф, води, климат
редактиранеРелефът на общината е предимно хълмист. Цялата източна, южна и югоизточна част се заема от Франгенското плато с най-висока точка връх Команлъка (356 m), разположен на 1,6 km западно от село Въглен. На северозапад се простират най-южните хълмисти части на Добруджанското плато с височина до 354 m – връх Тумбата, северозападно от село Изворско. Склоновете на Франгенското плато на север, изток и юг са стръмни, а билните му части са заравнени и са заети от обширни обработваеми земи. Билните части и на Добруджанското плато също са заравнени, с изключение на дълбоко всечената долина на Суха река. Най-югозападната част, в района на селата Доброглед, Припек и Слънчево и град Игнатиево е с равнинен релеф.
Територията на общината попада в два водосборни басейна. Източната и централната част се отводняват от Батова река и нейните десни притоци, вливаща се директно в Черно море. Северозападната част на общината попада в Дунавския водосборен басейн, като тук протича най-горното течение на Суха река, която се влива директно в река Дунав като суходолие.
Климатът на общината е умереноконтинентален, със значително влияние на Черно море.
В най-югозападния ъгъл на общината, в землището на село Слънчево се намира природният феномен Побитите камъни.
Населени места
редактиранеОбщината се състои от 23 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]
Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) | Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) |
Аксаково | 7150 | 18,958 | Аджемлер | Климентово | 223 | 33,354 | Капаклъ |
Ботево | 151 | 35,676 | Юшенли, Ботьово | Крумово | 203 | 29,911 | Горна Кулумджа |
Водица | 179 | 20,770 | Суджаз кьой | Куманово | 485 | 13,366 | Йени кьой |
Въглен | 945 | 20,398 | Кьомюрлюк | Любен Каравелово | 1491 | 31,812 | Саръ гьол, Любен Каравелов |
Генерал Кантарджиево | 339 | 30,755 | Чавуш кьой | Новаково | 79 | 16,970 | Йени махалле |
Доброглед | 370 | 7,307 | Елеч | Орешак | 291 | 20,886 | Джевизли |
Долище | 358 | 14,048 | Влахлар | Осеново | 430 | 21,246 | Дишбудак пънаръ, Кара Дерзи Гьолю |
Засмяно | 131 | 9,559 | Гюле кьой | Припек | 149 | 4,449 | Диздар кьой |
Зорница | 192 | 11,286 | Доуджа | Радево | 37 | 8,668 | Кочак, Овнец, Капитан Радев |
Игнатиево | 3383 | 25,841 | Руслар | Слънчево | 645 | 26,921 | Гюн Яйласъ |
Изворско | 758 | 19,924 | Дервент | Яребична | 257 | 12,164 | Малка Франга, Франга |
Кичево | 1253 | 26,267 | Джаферли | ОБЩО | 19499 | 292,333 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промени
редактиране- Височайши доклад № 3662/7 май 1882 г. – преименува с. Юшенлии на с. Ботьово;
- Височайши доклад № 3904/30 юни 1883 г. – преименува с. Капаклии на с. Климентово;
- Указ № 171/обн. 20 юли 1884 г. – преименува с. Горна Кумлуджа на с. Крумово;
- през 1894 г. – с. Кара гюр е изселено и заличено без административен акт
- МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Аджемлер на с. Аксаково;
- – преименува с. Татар махле на с. Веселин;
- – преименува с. Суджас кьой на с. Водица;
- – преименува с. Кюмюрлюк на с. Въглен;
- – преименува с. Елеч на с. Доброглед;
- – преименува с. Влахлар на с. Долище;
- – преименува с. Гюле кьой на с. Засмяно;
- – преименува с. Доуджа на с. Зорница;
- – преименува с. Руслар на с. Игнатиево;
- – преименува с. Дервент на с. Изворско;
- – преименува с. Джаферлии на с. Кичево;
- – преименува с. Ени кьой на с. Куманово;
- – преименува с. Саръ гьол на с. Любен Каравелов;
- – преименува с. Кочак на с. Овнец;
- – преименува с. Джевизлии на с. Орешак;
- – преименува с. Диш будак на с. Осеново;
- – преименува с. Аджиздар (Джиздар кьой) на с. Припек;
- – преименува с. Гюн Яласъ на с. Слънчево;
- МЗ № 3775/обн. 7 декември 1934 г. – преименува с. Ерменлии на с. Богомил;
- – преименува с. Кара бунар на с. Кладенчево;
- – преименува с. Долна Кумлуджа (Кумлуджа, Къзълбаш) на с. Пясъчник;
- – преименува с. Ени махле на с. Новаково;
- – преименува с. Малка Франга (Франга) на с. Яребична;
- МЗ № 1695/обн. 27 септември 1937 г. – заличава с. Богомил;
- МЗ № 2191/обн. 27 юни 1942 г.: – преименува с. Чауш кьой на с. Генерал Кантарджиево;
- МЗ № 3688/обн. 5 юни 1945 г.: – преименува с. Овнец на с. Капитан Радев;
- през 1956 г. – осъвременено е името на с. Ботьово на с. Ботево без административен акт;
- – преименувано е с. Капитан Радев на с. Радево без административен акт;
- Указ № 582/обн. 29 декември 1959 г. – заличава с. Веселин и го присъединено като квартал на с. Любен Каравелов;
- – заличава с. Кладенчево и го присъединено като квартал на с. Ботево;
- – заличава с. Пясъчник и го присъединено като квартал на с. Крумово;
- Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Любен Каравелов на с. Любен Каравелово;
- Реш МС № 451/обн. 8 юни 2004 г. – признава с. Аксаково за гр. Аксаково;
- Реш МС № 137/обн. ДВ бр.22/18 март 2011 г. – признава с. Игнатиево за гр. Игнатиево.
Население
редактиранеЕтнически състав
редактиране- Преброяване на населението през 1992 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 1992 г.:[2]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 17 994 | 100.00 |
Българи | 16 232 | 90.20 |
Цигани | 1190 | 6.61 |
Турци | 264 | 1.46 |
Други | 308 | 1.71 |
- Преброяване на населението през 2001 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2001 г.:[2]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 19 118 | 100.00 |
Българи | 15 470 | 80.91 |
Цигани | 863 | 4.51 |
Турци | 272 | 1.42 |
Други | 2305 | 12.05 |
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]
Населено място |
Численост | Населено място |
Дял (в %) | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили |
Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили | ||
Общо | 20 426 | 14 284 | 316 | 2309 | 1071 | 193 | 2253 | 100.00 | 69.93 | 1.54 | 11.30 | 5.24 | 0.94 | 11.03 |
Аксаково | 7801 | 6754 | 89 | 37 | 48 | 41 | 832 | Аксаково | 86.57 | 1.14 | 0.47 | 0.61 | 0.52 | 10.66 |
Игнатиево | 3979 | 2057 | 76 | 450 | 752 | 42 | 602 | Игнатиево | 51.69 | 1.91 | 11.30 | 18.89 | 1.05 | 15.12 |
Любен Каравелово | 1539 | 214 | 13 | 1065 | 169 | 72 | 6 | Любен Каравелово | 13.90 | 0.84 | 69.20 | 10.98 | 4.67 | 0.38 |
Кичево | 1099 | 911 | 4 | 0 | 8 | 4 | 172 | Кичево | 82.89 | 0.36 | 0.00 | 0.72 | 0.36 | 15.65 |
Въглен | 1028 | 721 | 3 | 5 | 18 | 6 | 275 | Въглен | 70.13 | 0.29 | 0.48 | 1.75 | 0.58 | 26.75 |
Изворско | 773 | 216 | 518 | 14 | 11 | Изворско | 27.94 | 67.01 | 1.81 | 1.42 | ||||
Слънчево | 729 | 476 | 45 | 190 | 4 | 8 | 6 | Слънчево | 65.29 | 6.17 | 26.06 | 0.54 | 1.09 | 0.82 |
Куманово | 391 | 203 | 0 | 0 | 185 | Куманово | 51.91 | 0.00 | 0.00 | 47.31 | ||||
Генерал Кантарджиево | 390 | 377 | 0 | 8 | 2 | Генерал Кантарджиево | 96.66 | 0.00 | 2.05 | 0.51 | ||||
Долище | 372 | 349 | 6 | 10 | 6 | Долище | 93.81 | 1.61 | 2.68 | 1.61 | ||||
Осеново | 363 | 261 | 6 | 0 | 20 | 0 | 76 | Осеново | 71.90 | 1.65 | 0.00 | 5.50 | 0.00 | 20.93 |
Доброглед | 281 | 233 | 4 | 43 | Доброглед | 82.91 | 1.42 | 15.30 | ||||||
Орешак | 281 | 263 | 0 | 0 | 7 | 0 | 11 | Орешак | 93.59 | 0.00 | 0.00 | 2.49 | 0.00 | 3.91 |
Водица | 205 | 200 | 4 | 0 | 0 | Водица | 97.56 | 1.95 | 0.00 | 0.00 | ||||
Яребична | 196 | 181 | 4 | 0 | 8 | Яребична | 92.34 | 2.04 | 0.00 | 4.08 | ||||
Климентово | 179 | 175 | 4 | 0 | 0 | 0 | 0 | Климентово | 97.76 | 2.23 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 |
Крумово | 175 | 153 | 15 | 0 | 4 | 0 | 3 | Крумово | 87.42 | 8.57 | 0.00 | 2.28 | 0.00 | 1.71 |
Ботево | 162 | 150 | 9 | 0 | 2 | Ботево | 92.59 | 5.55 | 0.00 | 1.23 | ||||
Засмяно | 144 | 76 | 28 | 40 | 0 | 0 | 0 | Засмяно | 52.77 | 19.44 | 27.77 | 0.00 | 0.00 | 0.00 |
Зорница | 130 | 117 | 3 | Зорница | 90.00 | 2.30 | ||||||||
Припек | 107 | 105 | 0 | 0 | 0 | 0 | 2 | Припек | 98.13 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 1.86 |
Новаково | 71 | 62 | 0 | 0 | 8 | Новаково | 87.32 | 0.00 | 0.00 | 11.26 | ||||
Радево | 31 | 30 | 0 | 0 | 0 | Радево | 96.77 | 0.00 | 0.00 | 0.00 |
Вероизповедания
редактиранеЧисленост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 20 426 | 100,00 |
Православие | 13 240 | 64,81 |
Католицизъм | 59 | 0,28 |
Протестантство | 150 | 0,73 |
Ислям | 161 | 0,78 |
Друго | 16 | 0,07 |
Нямат | 827 | 4,04 |
Не се самоопределят | 1 000 | 4,89 |
Непоказано | 4 973 | 24,34 |
Транспорт
редактиранеПрез общината преминават частично или изцяло 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 72,8 km:
- участък от автомагистрала „Хемус“ (от km 405,5 до km 420,0);
- участък от 2,2 km от Републикански път I-9 (от km 83,5 до km 85,7);
- участък от 23 km от Републикански път II-29 (от km 3,5 до km 26,5);
- участък от 14,7 km от Републикански път III-902 (от km 5,7 до km 20,4);
- началният участък от 4,3 km от Републикански път III-2901 (от km 0 до km 4,3);
- целият участък от 14,1 km от Републикански път III-2902.
Топографски карти
редактиране- Лист от карта K-35-20. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-21. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-32. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-33. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
редактиране- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- ↑ а б БЪЛГАРИТЕ МЕЖДУ ДВЕ ПРЕБРОЯВАНИЯ (1992 г. – 2001 г.) // www.bgdemography.eu. Архивиран от оригинала на 2015-01-23. Посетен на 1 септември 2018.
- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 3 септември 2018. (на английски)
- ↑ Religious composition: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 21 октомври 2020. (на английски)
Външни препратки
редактиране- В Общомедия има медийни файлове относно община Аксаково
- ((bg)) Официален сайт
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.