Отваря главното меню

Таваличево е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

Таваличево
Село Таваличево с Конявската котловина
Село Таваличево с Конявската котловина
Общи данни
Население 263 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 25,262 km²
Надм. височина 642 m, 616 m
Пощ. код 2538
Тел. код 07917
МПС код КН
ЕКАТТЕ 72045
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Кюстендил
Петър Паунов
(ГЕРБ, РБ, НФСБ, …)
Таваличево в Общомедия

Съдържание

ГеографияРедактиране

Село Таваличево се намира източната част на Кюстендилската котловина на шосето Кюстендил - Бобов дол, в подножието на Конявската планина, на 17 км югоизточно от град Кюстендил. Купно село.

Почвите са кафяви горски, канелени горски, хумусно карбонатни и алувиално-ливадни.

Климат – умерен, преходно-континентален, със средиземноморско влияние. Зимата е къса и не много студена. Лятото е продължително, сухо и топло. Есента е слънчева и суха, хубавото време често се задържа до края на ноември. Селото е с южно изложение, Конявската планина го пази от северните ветрове. [1]

Името на селото вероятно произхожда от думата "тавалик" – воденичен камък.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Таваличево (1883-1949), община Горна Гращица (1949-1958), община Коняво (1958-1959), община Горна Гращица (1959-1978), община Кюстендил (от 1978 г.). [2]

НаселениеРедактиране

Година 1866 1880 1900 1920 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2007 2010
Население 367 525 826 1014 1155 1195 1202 1027 885 806 650 362 304

ИсторияРедактиране

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от праисторическо, антични и късноантични селища и некрополи в землището свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност от траки и римляни, а впоследствие и от славяни и българи.

Таваличево е старо средновековно селище. В селото е запазена средновековната църква "Света Петка", със запазени стари стенописи. В турски данъчни регистри от 1570 и 1576 г. селото е записано под името Тавалич, Тавалица и Тавалидж към кааза Ълъджа (Кюстендил). В турски документи от 1696 г. е записано като Тавалидже. С името Таваличево е споменато в Приписки от 1734 г. към Триод постен от началото на XVI век. В руска триверстова карта от 1878 г. е с името Таваличево.

 
Църквата "Света Петка" - с.Таваличево

Първото училище в селото е открито през 1857 г.

 
Релеф на Дионис, намерен в землището на с. Таваличево.

В края на XIX век селото има 23361 декара землище, от които 14557 дка гори, 6118 дка ниви, 1500 дка пасища, 542 дка лозя, 454 дка естествени ливади, 131 дка овощни и зеленчукови градини и др. и се отглеждат 1978 овце, 496 кози, 357 говеда и 141 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (овощарство, лозя, тютюн и зърнени култури) и животновъдството. От началото на ХХ век започва да се развива овощарството чрез създаване на нови овощни градини. Развити са домашните занаяти: шивачество, кожухарство, зидарство и коларо-железарство. Има 10 воденици, 9 сливарски фурни, 5 бакалници, хлебарска фурна.

През 1882 г. в църковния двор е построена паянтова училищна сграда, която просъществувала до 1918 г. По-късно е построена нова училищна сграда (1925), с пет учебни и една учителска стая. През 1927/28 г. е открита прогимназия с една паралелка. През 1935/36 г. е открита училищна трапезария за 92 бедни и приходящи от други села ученици.

Основано е читалище "Христо Ботев" (1923) и Кредитна кооперация "Спасение" (1936). След въвеждане на монопола в банковото дело (1947), кооперацията става всестранна, през 1953 г. в нея се влива кооперацията на с.Катрище, а през 1960 г. се уедрява с кооперацията в с.Горна Гращица.

През 1934 г. е одобрен дворищно-регулационен план на селото и започват мероприятия по неговото благоустрояване и регулация.

През 1948 г. е учредено ТКЗС"Девети септември", което от 1979 г. е в състава на АПК"Димитър Благоев" – с.Коняво.

Селото е електрифицирано (1944) и водоснабдено (1958). Построени са кооперативен дом с ресторант, сладкарница, магазин, фурна за хляб, дъждомерна станция (1960), помпена станция (1969), пощенска станция (1974), фелдшерски здравен пункт, както и множество нови частни и обществени сгради. Голяма част от улиците са асфалтирани (1978).

В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Училището е затворено. Перспективите за развитие на селото са свързани с овощарството и развитието на селски и културен туризъм.

Исторически, културни и природни забележителностиРедактиране

 
Църквата "Света Петка" - с.Таваличево
  • Късносредновековна църква "Света Петка". Намира се в селото. Малка, едноапсидна църква с два певника, с вътрешни размери 6,35 Х 3 м. Сводът е полуцилиндричен и се осветява от три тесни прозорчета. Цялата вътрешност е била изписана, като са запазени отделни фрагменти от стенописите. Постройката се отнася към периода XIV – XVI век. През 1900 г. към църквата се изгражда нова голяма зала с галерия на запад и камбанария, която включва в обема си и част от първоначалната църква. Църквата е паметник на културата.
  • Вековен летен дъб, наречен "Мицевото дабе" – прородозащитен обект в местността "Разгула".

РелигииРедактиране

Село Таваличево принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институцииРедактиране

  • Кметство Таваличево.
  • Читалище "Христо Ботев" – действащо читалище, регистрирано под номер 897 в Министерство на културата на Република България. Дейности: библиотека – над 10 000 тома.

Редовни събитияРедактиране

  • Общоселски празник „Таваличка пролет“ – провежда се ежегодно в деня на пролетното равноденствие (20 или 21 март). Празникът представлява надбягване с магарета, но вече не се провежда поради нещастен слчай с едно от магаретата.

ЛичностиРедактиране

  • Константин Чесновски (1842 – 4 януари 1934) – опълченец от с.Таваличево, Кюстендилско. Удостоен със званието „почетен гражданин на Кюстендил“ през 1928 г.
  • Йордан Друмников – поет.
  • Йордан Абрашев (р. 1936) – 2-пъти герой на социалистическия труд.
  • Полк. Добри Колешански – бивш шеф на МВР Боровец

КухняРедактиране

Традиционни местни ястия са:

  • Търляница – салата, която се приготвя от печени пиперки и печени зелени домати.
  • Клин-чорба – постна супа, която се приготвя от картофи, домати, лук, пиперки и кисели джанки.
  • Никулденска манджа – ястие на фурна с ориз, лук и речни рибки.
  • Вариво – варено кисело зеле със свинско месо и лют пипер.
  • Боб с агнешко месо.
  • Сарми – приготвят се от листа от кисело зело, пълнени с кълцано месо.
  • Гювеч в тепсия – приготвя се под връшник, от праз лук, ориз, картофи и кисело зеле.
  • Кия (боден дядо) – баница, която се приготвя от наложени тестени кори, мазнина, сирене и яйца.
  • Тархана – изсушени тестени топчета, подобни на кус-куса, които се варят в мляко или вода.

ЛитератураРедактиране

  • Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд.БАН., с.265-270;
  • Василиев, Асен – Художествени паметници и майстори образописци из някои селища на Трънско, Брезнишко и Кюстендилско. В: Комплексни научни експедиции в Западна България през 1957-1958 г., София, 1961 г., с.194;
  • Стойков, Г. – Култови и обществени сгради из Трънско, Брезнишко и Кюстендилско. В: Комплексни научни експедиции в Западна България през 1957-1958 г., София, 1961 г., с.116, 121 и 122;
  • Марди, В. – Бабикова – Научно мотивирано предложение за обявяване на църквата "Св.Петка" в с.Таваличево, Кюстендилско за паметник на културата. София, 1969 г., Архив НИПК;
  • Пеев, Серафим – Таваличево, София, 1985 г.;
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.30;
  • Пеев, Серафим – Таваличево, София, 1985 г., изд. на ОФ, 216 с.;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.637
  • Чолева-Димитрова, Анна М. Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд.Пенсофт, с.173.
  • Бойко Перянски, "С Таваличево в сърцето", Кюстендил 2011 г.

Външни препраткиРедактиране