Крум Чапрашиков
Крум Георгиев Чапрашиков е български търговец, революционер, деец на ВМОРО, кмет на Дупница, депутат.
| Крум Чапрашиков | |
| Кмет на Дупница | |
 Снимка от март 1903 г. Източник: ДА „Архиви“ | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 15 септември 1934 г.
|
| Учил в | Софийски университет |
| Политика | |
| Депутат | |
| XIV ОНС XVI ОНС XVII ОНС | |
| Семейство | |
| Баща | Георги Чапрашиков |
| Братя/сестри | Александър Чапрашиков Стефан Чапрашиков |
| Деца | Анна Чапрашикова |
| Други роднини | Иван Чапрашиков (чичо) |
Биография
редактиранеКрум Чапрашиков е роден през 1882[1] или 1883 година в Дупница. Син е на горноджумаеца Георги Чапрашиков и брат на Александър Чапрашиков и Стефан Чапрашиков. Като ученик в Дупница през 1898 година е член на Тайния ученически кръжок „Борба“, който е част от Македонския кръжок „Революция“.[2] Учи в Американския колеж в Самоков, където става член на ВМОРО. В 1906 година завършва право в Гренобъл, Франция. Подпомага финансово ВМОРО и като ученик става четник на Христо Чернопеев. След завръщането си в България получава наследство от чичо си Иван Чапрашиков и се захваща с бизнес с тютюн.
Местен лидер е на Демократическата партия и като такъв е избран за кмет на Дупница през 1909 година. Узаконява градоустройствения план на града в София.
По време на Балканската война е начело на чета, действаща в авангарда на Българската армия.
Избран е последователно за народен представител в XIV, XVI и XVII обикновени народни събрания.[3] В 1921 година спомага за основаването на акционерното дружество Ориенттабако, на което е акционер. Един от основателите на вестник „Зора“. През 1928 година влиза в управителния съвет на Македонската народна банка.[4]
Умира през 1934 година.[5] Оставя суми за издръжка на училищата в Горна Джумая, Дупница, Кочериново и Крумово.
Къщата му в София е обявена за паметник на културата в 1978 година.[6]
Родословие
редактиранеИма дъщеря, Анна Чапрашикова, която след 9 септември 1944 г. емигрира в Швейцария. От 1954 г. се мести в САЩ. Дълги години е журналистка в бюрото на списание „Пари мач“. Завещава всичките си средства и имоти на Американския университет в България.[7]
| Стоимен Чапрашиков | Спасуна Измирлиева | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георги Чапрашиков (1842 – 1887) | Иван Чапрашиков (1854 – 1908) | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Стефан Чапрашиков (1874 – 1944) | Александър Чапрашиков (1880 – около 1950) | Крум Чапрашиков (1882 – 1934) | Никола Чапрашиков | ||||||||||||||||||||||||||||||
| Анна Чапрашикова (1918 – 2006) | Георги Чапрашиков (1919 – 1983) | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Външни препратки
редактиране- "Паметна книжка на загиналите дупничани през войните 1912 - 1918 г.", Дупница, 1929 г. - Малка паметна книжка, издадена по инициатива на Чапрашиков, протойерей Димитър Шатровски и църковното настоятелство на дупнишката църква "Св. Богородица", с информация за всеки един от загиналите по време на войните за национално обединение (1912-1918) войници, чиито имена са изписани на плочата над входа на църквата "Света Богородица" в Дупница.
Бележки
редактиране- ↑ Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996, стр. 402.
- ↑ Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903). София, Македонски научен институт, 2008. ISBN 9789548187756. с. 80.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 53.
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 225.
- ↑ Кратка биография на официалия сайт на община Дупница[неработеща препратка]
- ↑ Карта на Паметниците на Културата в Централната Градска част на София // Morphocode. Посетен на 13 ноември 2017.
- ↑ Чапрашикови – софийските търговци, които запознаха света с българския тютюн, www.dnevnik.bg, посетен на 21.09.2013 г. (нужна регистрация)
| Тодор Попов | → |  Кмет на Дупница (1909 – 1911)
|
→ | Христо Янков |