Тодор Кабакчиев (офицер)

Тодор Кабакчиев
	Тодор Кабакчиев
български офицер
Звание	Полковник
Години на служба	от 1881
Служи на	България
Род войски	Пехота
Военно формирование	1-ви арт. полк; 4-ти конен полк; 1-ви конен полк
Командвания	Лейбгв. конен полк; 10-и конен полк
Битки/войни	Сръбско-българска война
Дата и място на раждане	2 август 1860 г. (стар стил) Търново, Османска империя
Дата и място на смърт	1932 г. (71 г.) София, Царство България

Тодор Павлов Кабакчиев е български офицер (полковник), военен деец от Сръбско-българската война (1885), командвал Конвоя на негово височество (1885 – 1886) и 10^-и конен полк (1901 – 1902). Той е първият българин командвал гвардията.

Биография

Тодор Кабакчиев е роден на 2 август 1860 г. в Търново в семейството на Павел Недюв Кабакчиев и съпругата му Тодорица. През 1879 г. постъпва в Кавалерийското юнкерско училище в Елисаветград, Русия, което завършва през 1881 година и на 8 септември е произведен в чин подпоручик.^[1] Служи 1^-ви артилерийски полк. На 30 август 1884 е произведен в чин поручик. На 11 август 1885 е назначен за командир на Конвоя на негово височество.

Сръбско-българска война (1885)

По време на Сръбско-българската война (1885) поручик Кабакчиев командва поверения му конвой. На 5 ноември един ескадрон под командването на Кабакчиев е изпратен към Алдомировци, за да застраши фланга на сръбските войски, когато предприемат настъпление в обход на българския ляв фланг, но ескадронът няма възможност да атакува и остава в наблюдателно положение до края на Сливнишкото сражение.^[2] На 10 ноември по заповед на командир на 2^-ри конен полк е назначен с 3 взвода от поверения му ескадрон да отиде в авангард по дефилето за Филиповци и Трън с цел откриване на противника. На следващия ден по заповед на началника на Кавалерийската дивизия се отправя и пристига в Цариброд, където бивакува на 12 ноември. На следващия ден отново по заповед на командира на 2^-ри конен полк с ескадрона си се отправя към левия фланг и е на разположение на капитан Попов през селата Вишан, Невля, Врабча и Трън. На 14 ноември по заповед на капитан Попов е назначен за авангард на войските на левия фланг, които настъпват към Пирот. При откриването на сръбските войски, докладва на капитан Попов и по негова заповед започва преследване на противника. Към ескадрона на поручик Кабакчиев се присъединява и 2-ри ескадрон от 1-ви конен полк, с който се оказват пред главните сръбски сили, които преследват до идването на другите бъчварски ескадрони.^[3]

След края на войната поручик Кабакчиев командва конвоя до 7 февруари 1886. На 10 февруари началника на щаба на армията капитан Рачо Петров изпраща телеграма до княз Александър с молба за назначаване на Кабакчиев за ординарец при началника на Северния отряд^[4], но същия ден княз Александър в отговор на телеграмата му съобщава, че ще вземе поручик Кабакчиев за ординарец при него самия.^[5]

На 30 август 1886 е произведен в чин ротмистър, на 2 май 1890 в чин майор и на 2 февруари 1900 в чин подполковник. На 11 август 1901 подполковник Кабакчиев поема командването на новосъздадения 6^-и кавалерийски дивизион, на която длъжност е до 24 септември 1902, когато командването на дивизиона поема подполковник Иван Димитров. На 28 юли 1913 е произведен в чин полковник. По време на военната си кариера служи 4^-ти и 1^-ви конни полкове.

Семейство

Полковник Тодор Кабакчиев е брат на подполковник Теодоси Кабакчиев и на капитан Христо Кабакчиев. Женен е за Евангели Евприпия.

Военни звания

Подпоручик (8 септември 1881)
Поручик (30 август 1884)
Ротмистър (30 август 1886)
Майор (2 май 1890)
Подполковник (14 февруари 1900)
Полковник (28 юли 1913)

Образование

Кавалерийско юнкерско училище в Елисаветград, Русия (1879 – 1881)

Бележки

↑ Танчев, И., стр. 111
↑ Христов, Х. и др., стр. 139
↑ Христов, Х. и др., стр. 256 – 257
↑ Христов, Х. и др., стр. 325
↑ Христов, Х. и др., стр. 329

Източници

Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985.
Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“

Портал „Военна история на България“

[1] Танчев, И., стр. 111

[2] Христов, Х. и др., стр. 139

[3] Христов, Х. и др., стр. 256 – 257

[4] Христов, Х. и др., стр. 325

[5] Христов, Х. и др., стр. 329

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]