Тодор Комсиев

Тодор Христов Комсиев е български офицер, генерал-майор, дружинен командир през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 14^-и пехотен македонски полк (1915 – 1917) и на 2^-ра бригада от Сборната пехотна дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Тодор Комсиев
български генерал
Войни	Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Образование	Военно на Негово Княжеско Височество училище
Дата и място на раждане	17 май 1868 г.(1868-05-17) Калофер, Османска империя
Дата и място на смърт	1936 г. София, Царство България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България

Биография

Тодор Комсиев е роден на 17 май 1868 г. в Калофер. На 7 ноември 1887 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище, произведен е в чин подпоручик зачислен в пехотата. Служи в 9^-и пехотен пловдивски полк. На 7 ноември 1890 г. е произведен в чин поручик, а през 1896 г. – в чин капитан. През 1900 г. служи като командир на дисциплинарната рота и на 31 декември 1906 г. е произведен в чин майор. Като майор служи като командир на 2^-ра дружина от 20^-и пехотен добруджански полк. През 1909 г. е дружинен командир в 1^-ви пехотен софийски полк, през 1911 г. е командир на дружина от 7^-и пехотен преславски полк и на 22 септември 1912 е произведен в чин подполковник.

На 22 септември 1912 г. е повишен в чин подполковник. През Балканските войни (1912 – 1913 г.) воюва като дружинен командир. От януари 1915 г. е помощник-командир на 6–и пехотен търновски полк. През Първата световна война командва 14–и пехотен македонски полк (1915 – 1917 г.), а след това е командир на 2–ра бригада от Сборната пехотна дивизия. През 1916 г. е повишен в чин полковник.

Подполковник Комсиев взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) като като дружинен командир.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) подполковник Комсиев командва първоначално 14^-и пехотен македонски полк (1915 – 1917), като за тази служба през 1917 г. „за бойни отличия през войната“ съгласно заповед № 679 по Действащата армия е награден с Военен орден „За храброст“, III степен, 2 клас, след което е назначен за командир на 2^-ра бригада от Сборната пехотна дивизия. Уволнен е от служба през 1919 г.

На 31 декември 1935 г. е произведен в чин генерал-майор. Умира през 1936 година и е погребан в Централните софийски гробища.

Военни звания

• Подпоручик (7 ноември 1887)
• Поручик (7 ноември 1890)
• Капитан (1896)
• Майор (31 декември 1906)
• Подполковник (22 септември 1912)
• Полковник (1916)
• Генерал-майор (31 декември 1935)

Образование

• Военно на Негово Княжеско Височество училище (до 1887)

Награди

• Военен орден „За храброст“, IV степен, 2 клас
• Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата
• Военен орден „За храброст“, III степен, 2 клас (1917)
• Народен орден „За военна заслуга“ V степен на обикновена лента
• Орден „За заслуга“ на обикновена лента

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 123.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.