Токива (броненосен крайцер, 1898)

Токива (на японски: 常盤, „вечнозелената“) е броненосен крайцер, от серията крайцери тип „Асама“, построени за Японския Императорски флот. Вторият крайцер, построен по програмата от 1896 г. (т.н. Програма шест-шест). Заложен е на 6 януари 1897 г. във Великобритания. Първоначалният проект е леко преработен отразявайки изискванията на Япония, под наблюдението на капитан Шигето Дева. Участва в Руско-японската война, Първата и Втората световна война.

„Токива“
常盤
„Токива“ около 1905 г.
Флаг Япония
Клас и типБроненосен крайцер от типа „Асама“
ПроизводителArmstrong, Whitworth and Co в Елсуик, Великобритания
Служба
Поръчан1896 г.
Заложен6 януари 1897 г.
Спуснат на вода6 юли 1898 г.
Влиза в строй18 май 1899 г.
Изведен от
експлоатация
потопен след бомбардировка на 9 август 1945 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост9710 t (нормална)
10 519 t (пълна)
Дължина134,72 m
Дължина между перпендикулярите
124,4 m
Ширина20,45 m
Газене7,43 m
Броняна борда: 88 – 178 mm
(127 mm в горната му част);
на кулите: 152 mm;
на палубата: 51 mm;
траверси: 152 mm;
барбети: 152 mm;
каземати:152 mm;
на бойната рубка: 76 – 356 mm
Задвижване2 парни машини с тройно разширение;
12 парни котли
Мощност18 000 к.с.
Движител2 гребни винта
Скорост21,5 възела
(39,8 km/h)
Далечина на
плаване
4600 морски мили при 11,5 възела ход
Запас гориво:
1406 t
Екипаж581 души
Въоръжение
Артилерия2×2 203 mm;
14×1 152 mm
12×1 76 mm;
8×1 47 mm;
2 картечници „Максим“
Торпедно
въоръжение
5×1 457 mm ТА
(1 надводен, 4 подводни)
„Токива“ в Общомедия

История на службата

редактиране

Командири на кораба

редактиране
  • капитан 1-ви ранг Дева Шигето (Dewa, Shigeto) – от 5 април 1898 г. до 16 юли 1899 г.[1].
  • капитан 1-ви ранг Накаяма Нагааки (Nakayama, Nagaaki) – от 20 май до 11 август 1900 г.[1].
  • капитан 1-ви ранг Тандзи Хироо (Tanji, Hiroo) – от 11 август 1900 г. до 22 януари 1901 г.[1].
  • капитан 1-ви ранг Номото Цунаакира (Nomoto, Tsunaakira) – от 6 октомври 1902 г. до 19 януари 1904 г.[2].
  • капитан 1-ви ранг Йошимацу Мотаро (Yoshimatsu, Motaro) – от 19 януари 1904 г. до 14 юни [[1905 г.[2].
  • капитан 1-ви ранг Имаи Канемаса (Imai, Kanemasa) – от 14 юни до 12 декември 1905 г.[2].
  • капитан 1-ви ранг Вада Кенсуке (Wada, Kensuke) – от 12 декември 1905 г. до 22 ноември 1906 г.[3].
  • капитан 1-ви ранг Фудзимото Хидеширо (Fujimoto, Hideshiro) – от 22 ноември 1906 г. до 31 юли 1908 г.[4].
  • капитан 1-ви ранг Ямагата Бундзо (Yamagata, Bunzo) – от 28 август 1908 г. до 1 октомври 1910 г.[4].
  • капитан 1-ви ранг Йода Мицудзи (Yoda, Mitsuji) – от 1 октомври 1909 г. до 1 декември 1909 г.[5].
  • капитан 1-ви ранг Цукияма Киётомо (Tsukiyama, Kiyotomo) – от 9 април до 1 декември 1910 г.[4].

Фотографии

редактиране

Източници

редактиране

Литература

редактиране
  • Conway's All The World's Fighting Ships 1860 – 1905. Лондон, Conway Maritime Press, 1979, 448 с. ISBN 0-85177-133-5.
  • Frade T. Jane. The Imperial Japanese navy. London, W.Thacker and Co, 1904, 410 с.
  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. М., АСТ, 2006, 464 с. ISBN 5-17-030194-4.
  • Сулига С. В. Корабли русско-японской войны 1904 – 1905 гг. Японский флот. Аскольдъ, 1993, 51 с. ISBN 5-85259-077-0.
  • Русско-японская война: Осада и падение Порт-Артура. М., ООО „Издательство АСТ“, 2002, 733 с. ISBN 5-17-024932-2.
  • Русско-японская война: От Владивостока до Цусимы. М., ООО „Издательство АСТ“, 2002, 605 с. ISBN 5-17-025036-3.

Външни препратки

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Токива (броненосный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​