Отваря главното меню

Трояново (област Стара Загора)

българско село
Емблема за пояснителна страница За другото българско село с име Трояново вижте Трояново (Област Бургас).

Трояново е село в Южна България. То се намира в община Раднево, област Стара Загора. Старото име на селото е било Кара Алии.[1]

Трояново
Общи данни
Население 753 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 22,041 km²
Надм. височина 105 m
Пощ. код 6270
Тел. код 04142
МПС код СТ
ЕКАТТЕ 73225
Администрация
Държава България
Област Стара Загора
Община
   - кмет
Раднево
Теньо Тенев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Трояново
Калоян Колев
(ЛИДЕР, ОЗ, НВ, ВМРО-БНД)

ИсторияРедактиране

Близо до селото в миналото е минавал римски път. На юг и югоизток от река Овчарица е минавал Прабългарският окоп (Еркесията – земен изкоп, започващ от езерото Мандра до Бургас и стигащ до Симеоновград). На запад има турски гробища. До 1881 г. в околностите на Трояново са живеели само турци, но според френския историк Ами Боане, по тези земи са живеели българи преди турското нашествие. Близо до селото има местности, които напомнят че тук от векове живеят българи. Едната е „Гяурюртларъ“, в превод Българските дворове, а другата е „Калъч юртларъ“ или „Посечените дворове“. Според документ, намерен в данъчните регистри в Цариград, най-старото име на Трояново, познато днес, е „Караджанали юртклери“ – вероятно името на първия завоевател на тези земи. По-късно името е сменено на „Караали“ – така се е наричал богат черен турчин. След Освобождението на България от турско робство, турците масово се изселват. На тяхно място започват да идват българи от съседните села – Рисиманово, Бели бряг и Обручище. Първи заселник в Трояново е Еньо Алчаков от Рисиманово, според даскал Боньо Петров, а първи кмет е Еньо Драганов. Чрез доброволни дарения е построено първото училище в Трояново през 1885 г., а първи учител е Тоньо Овчаров. Към 1900 г. селото има 72 къщи с около 400 жители, а пет години по късно има 572 жители. Няколко години преди това родолюбивите селяни с доброволни дарения изграждат църквата „Света Троица“, в чиито основи вграждат писмен знак с новото име на селото – „Трояново“. Името на селото официално е променено на 20 ноември 1906 г.[2] Трояново през онези години е земеделско селище, чиито собственици притежават от 50 до 200 декара земя. Имало е мелница за житото, а връзките с околните селища ставали от коларски пътища. Будните трояновци изграждат и свое читалище, което наричат „Светлина“, с първи председател – Жеко Проданов Коев. Селото дава свидни жертви във войните за национално обединение, за което свидетелства изграденият в центъра възпоменателен паметник. През 1926 г., по инициатива на учителя Тотю Тончев, започва събирането на средства за ново училище, което в днешно време е познато като „Старото училище“ и лежи в руини. През 1948 г. пристигат минни специалисти от Димитровград, които започват изследвания на бъдещия Източномаришки комплекс. Започва изграждането на първия в България открит въгледобивен рудник – рудник „Трояново-1“. Това става причина в селото да бъдат построени 35 жилищни блока само за няколко години – от 1953 до 1966 г. – броят на трояновските жители става от 1027 на 4923 души.[3] Трояново се превръща в процъфтяващо промишлено селище. Построени са нови сгради – на кметството, Новото училище, детски градини, детска ясла, поликлиника, културен дом с голяма библиотека и киносалон, работнически столове, стадион, плувен басейн, магазини, книжарница и аптека. Асфалтирани са почти всички улици, създадени са паркове.[4]

Селото се намира в центъра на мини „Марица-изток“ и затова е основен дарител на работници за мините. Дори и първата копка с багер е направена от жител на с. Трояново – Ганчо Тенев Господинов. Поради заличаване на селата Малка и Голяма детелина съответно през 1983 и 1984 г., землищата им са присъединени към това на Трояново.[5][6]

Има планове селото да бъде изселено след 2035 г., поради разширяването на мини „Марица-изток“. Към днешна дата дружеството изкупува имотите в селото.[7]

Редовни събитияРедактиране

Съборът на селото е на 15 юли.

ДругиРедактиране

БележкиРедактиране

Външни препраткиРедактиране