Уикипедия:Разговори/Архив/2010/януари

Архив Това е архив на стари обсъждания в Уикипедия:Разговори. Моля, не редактирайте съдържанието на страницата! Ако желаете да започнете нова дискусия или да подновите стара, направете го на текущата страница.

Кой!

Кой ме наречe- не говорящ чужди езици!!Господин Колев,зная да прочета даже и GLEENFIDICH Седи си у кафенето!Аферим! Между Анадола и Сърбия има(или ми се чини)Хкилометра.Бавно пишеме,но знаеме да прочетее това,което ВИЕ не варите и сигурно и не вадите с буквата У --Предният неподписан коментар е направен от Malouni (беседа • приноси) .

Превод на Мета/ приветствието на Уейлс

Кой ще постави българския превод http://wikimediafoundation.org/wiki/Jimmy_Thank_You/bg за да не се налага да четем http://wikimediafoundation.org/wiki/Jimmy_Thank_You/mk ? --Stanqo 08:52, 6 януари 2010 (UTC) Преводот е од многу голема важност за сите:)

А кой да го направи този превод? Спири 17:55, 7 януари 2010 (UTC)
Предполагам някой, който има администраторски достъп до wikimediafoundation.org --Stanqo 20:06, 7 януари 2010 (UTC)
Доколкото знам, такъв наоколо няма. Но не е и нужно, понеже преводите се правят на Мета и за това не е нужен администраторски статут, а само и единствено лична инициатива: 1, 2. Такава естествено хронически липсва... Спири 20:19, 7 януари 2010 (UTC)
Благодаря ти за полезната информация. Само да те помоля да поставиш линка на Мета където трябва да се проверява за належащи преводи. --Stanqo 17:49, 8 януари 2010 (UTC) - аха, видях го

Честита Нова Година! :)

Скъпи колеги, Честита Новата

Година!

Да ви донесе много щастие, здраве и настроение за добротворчество в Уикипедия и извън нея! Спири 21:18, 31 декември 2009 (UTC)

Аз ви желая все повече радост и по малко тъга през 2010! Нека тя е успешна за науката в българия а и не само! ЧЕСТИТА 2010 ГОДИНА
NUFC For Ever 22:22, 31 декември 2009 (UTC)
Да ви е честита Новата година, хаирлия да е... много гърмят там при вас бе...--Радостина 22:07, 31 декември 2009 (UTC)
Компенсират си за липсата на Четвърти юли. :D
Честита нова година! --Daggerstab (в изгнание) 22:41, 31 декември 2009 (UTC)
ЧНГ, живи и здрави! Яко беше в квартала, такава заря не съм виждал НИКОГА! --Uroboros беседа 22:48, 31 декември 2009 (UTC)
Честита 2010-та - дано е добра за всички нас, където и да сме! --Александър 00:01, 1 януари 2010 (UTC)
ЧНГ! Сговорна и ползотворна! :-)--Maymay 01:06, 1 януари 2010 (UTC)
ЧНГ и на вас. Пожелавам ви много здраве и щастие и уикипедия да достигне 100 000 статия, на дори да ги надмине, а броя на добрите редактори да се увеличи многократно.--Ilikeliljon 02:12, 1 януари 2010 (UTC)
Честита Нова 2010 Година! Иска ми се да пожелая на всички много здраве и изключително ползотворни начинания във и извън Уикипедия. BloodIce 02:55, 1 януари 2010 (UTC)

Честита и от мене, колеги, много нови редактори и много нови и по-добри статии.:-)--Мико 08:20, 1 януари 2010 (UTC)

Честита нова година!:-) Дано 2010 г. бъде най-щастливата за всички!:-) --Джунейт Беседа 08:43, 1 януари 2010 (UTC)
Честита нова година, колеги. :-)--Подпоручикъ 09:25, 1 януари 2010 (UTC)
ЧНГ и от мене. Всичко дето е изредено по-горе плюсо ще много да ви се сбъдне --Скроч (б.) 09:29, 1 януари 2010 (UTC)
Честита Нова 2010 и от мен, колеги! :-)--Алиса Селезньова 09:58, 1 януари 2010 (UTC)
Честита и от мен! Желая на всички ползотворно сътрудничество в уикипедия и никакви редакторски войни.--Izvora 14:18, 1 януари 2010 (UTC)
Да ни е честита! По-малко вандали, повече редактори, и разбира се, да преминем 100 000 статии! −PetaRZ ¬ 14:34, 1 януари 2010 (UTC)
На всички колеги-редактори в Уикипедия пожелавам много успехи в бранша и чупки в ханша, здраве в изобилие и радост до безсилие! --Иван беседа 14:39, 1 януари 2010 (UTC)
Честита 2010 г. !!! Нека през тази година има повече ползотворни редакции и статии и повече нови, свестни редактори, както и още награди за Уикипедия! Пожелавам всичко най-хубаво на Свободната енциклопедия и нейните съвестни редактори!--Недко 21:58, 1 януари 2010 (UTC)

Честита нова година и от мен, пожелавам ви да сте много здрави и да постигнете всички цели, които си поставите, по ред на приоритетите -- първо в семейния и личния живот, после в професионалния, и накрая в Уикипедия. :-) --Петко 11:27, 2 януари 2010 (UTC)

Аз май съм пропуснал да се присъединя тук (*blush*), но тъкмо е минал един „пробен“ месец... Ухилен съм Пожелавам на всички ви... не (непременно) да се сбъдне това, което сами сте си пожелали на Нова година — нека се сбъдне това, което наистина би ви направило щастливи, дори да не го подозирате! ;-) ЛъчезарБ/П 08:15, 9 февруари 2010 (UTC)

На коя сричка пада ударението на Бетховен на български?

Привет. Има ли някой, който да е чувал на български език името Бетовен/Бетховен с ударение на първата сричка? На френски ясно е, че е на последната, въпросът ми е как трябва да бъде отбелязано в българската статия? --Петко 18:30, 2 януари 2010 (UTC)

О, аз питах няколко човека (полу-специалисти), и тримата бяха за (първото) „о“ (т.е. обр. на мен), ма после забравих.--Фипс 22:17, 2 януари 2010 (UTC)
Не, въпреки че аз почти не чувам някой да говори за него. ;) --Александър 23:59, 3 януари 2010 (UTC)
Абе, това е сложна тематика, и по-скоро принципен въпрос — дори не само за личните имена. Ето, ние например наричаме Джордж Уошингтън — Вашингтон, да не говорим пък за Васко де Гама, който всъщност е по-скоро Вашку да Гама. Самият Бетховен на немски пък е повече Беетхоффен, с ударение на първата сричка, отколкото Бетховен с ударение на втората, а още по-малко Бетовен с ударение където и да е. Ухилен съм Моето лично мнение е, че имената трябва да се изговарят и изписват максимално близко до оригиналното им звучене, освен когато наистина има утвърдена друга форма — както например за Вашингтон и Бетховен. В интерес на истината, на мен Бетхо̀вен ми звучи по-близко до оригинала, отколкото Бѐтховен — все пак звученето на ударенията в различните езици също е различно. ЛъчезарБ/П 11:22, 5 януари 2010 (UTC)

Предложения за менютата и бутоните в режим на редактиране

Не, няма да давам, по-скоро ще събирам. ухилване Конкретният повод беше, че открих шаблон:картинка инфо съвсем неуместно сложен в няколко статии и съобразих, че то откак няма локални ъплоуди, той съвсем никъде не е приложим вече: не само в страници от основното именно пространство, но и изобщо никъде. Така че го махнах от МедияУики:Common.js/Edit tools data.js. Но в този ред на мисли и покрай прословутата Бета, ако някой има идеи как да се подобри интерфейса в режим на редактиране с махане или добавяне на шаблони в менютата и бутоните, да ги сподели, да ги обсъдим... Спири 10:22, 3 януари 2010 (UTC)

Искам няколко стандартни послания към вандали и рекламиращи се от Категория:Предупредителни шаблони за беседи да има в менюто с работни шаблони. В частта Шаблони за беседи например. --Izvora 10:56, 3 януари 2010 (UTC)
Подкрепям това предложение. Има хора, които не си четат беседите (може би дори не знаят за съществуването им) - например 82.119.83.26. Освен това, горе-долу в същия дух ми е предложението за кратки ЧЗВ, които да дават някакава сламка още при пръв опит за редактиране и вече от тях да се насочва в дълбочина. --Ket 11:39, 3 януари 2010 (UTC)
Кои от предупредителните шаблони предлагате да влязат, че не са един и два :) Аз лично най-често ползвам {{п-вандал1}}, {{п-шега1}} и {{п-изтриване1}}. Че има хора, които си игнорират беседите, и аз съм забелязала, но не се сещам как да бъдат принудени, освен нотификацията за ново съобщение на беседата да се разпъне на височина колкото цял екран :) Прочее вчера доста търсих откъде точно се настройват параметрите на това оранжево правоъгълниче, но без успех... Спири 17:11, 4 януари 2010 (UTC)
en:MediaWiki_talk:Youhavenewmessages :-) ЛъчезарБ/П 11:09, 5 януари 2010 (UTC)
Добавих 3 бутона: [[...|...]], [[:...]], ...#... както и 7 шаблона за беседи: {{добре дошли нерег}}, {{п-вандал1}}, {{п-изтриване1}}, {{п-копиране1}}, {{п-спам1}}, {{п-тест1}} и {{п-шега1}}. Ще гледам утре да ги опиша на помощната страница Уикипедия:Режим на редактиране. Спири 00:05, 17 януари 2010 (UTC)
Ако не се виждат при някого, да опита да си опресни кеша. Скриптовете продължават да не работят при Internet Explorer. Спири 00:14, 17 януари 2010 (UTC)
Не знам, ама на бетата гео координатите (тези, дето са горе в дясно) излизат много ниско и препокриват друго съдържание. Това е така само в БГ:У. Просто пуснете бетата и отидете, примерно, на Тисово. Координатите излизат чак при картинката. Получава се така само с браузери Safari и базирани на него (като Google Chrome). Хубаво е да се знаят, а и да се оправят, такива неща. --Чечлията 08:42, 17 януари 2010 (UTC)
И във ФФ е така. ЛъчезарБ/П 13:03, 19 януари 2010 (UTC)
За проблеми с Бета, трябва да се пише някъде на http://usability.wikimedia.org/ - там разработват Бета. Спири 08:32, 21 януари 2010 (UTC)
Спири, проблемът не е в Бета, а в нашите шаблони за географски координати. Ще ми трябва време обаче, за да дебъгна проблема. ЛъчезарБ/П 18:40, 22 януари 2010 (UTC)
Уродливата Бета е виновна за всичко. усмивка Я вижте така добре ли ви е, или трябва още да се вдигне. --Спас Колев 19:58, 22 януари 2010 (UTC)
Не съм съгласен (но и не съм гледал толкова подробно, че да го твърдя абсолютно убедено). Факт е, че в ен:У няма проблем. И е очевидно, че ако бетата беше виновна, доста хора в ен:У щяха отдавна да са опищели света. ЛъчезарБ/П 20:03, 22 януари 2010 (UTC)
Всъщност, в ен:У, във Vector.css за въпросното id е конфигурирано следното:
                             #coordinates {
                              position: absolute;
                              top: -1em;
                              right: 0em;
                              float: right;
                              margin: 0.0em;
                              padding: 0.0em;
                              line-height: 1.5em;
                              text-align: right;
                              text-indent: 0;
                              font-size: 85%;
                              text-transform: none;
                              white-space: nowrap;
                             }
Не твърдя, че при нас трябва да е абсолютно идентично, разбира се. Впрочем, жалко, че въпросното id го няма дефинирано в главния CSS за Vector. Хм. ЛъчезарБ/П 20:31, 22 януари 2010 (UTC)
Всъщност Vector.css идва върху Common.css, така че и при нас се получава почти същото.
А защо те се оправят с по-голям top, не ми е ясно. Аз имам склонност към мърляви кръпки, които криво-ляво вършат работа, без да знам защо. усмивка Това обикновено е лоша идея, така че при желание можеш да се заровиш по-надълбоко. --Спас Колев 09:50, 23 януари 2010 (UTC)
О, напълно те разбирам, и е много хубаво, че все пак знаеш какво да се направи (ако и да е кръпка), за което благодаря, наистина. Аз самият онзи ден доста дълго гледах "умно" разните шаблони, а от всичките навързани като наденички CSS-и направо ми се зави свят. Скоро обаче така или иначе ще имам разни проекти в подобни области, та в някакъв момент действително може да се позаровя. :) ЛъчезарБ/П 15:36, 24 януари 2010 (UTC)

Проблем с бутоните

Помощ!!! От няколко дена липсват бутоните за работене при създаването на нови страници!--Sim 13:40, 6 януари 2010 (UTC)

Както се казва, проблемът е във вашия телевизор (компютър), на мен всичко си ми е тук. За кои бутони по-точно говориш или за всичките?--Ilikeliljon 14:34, 6 януари 2010 (UTC)
нали? липсва горният ред, където е отвестната чертича, категории и тн.н.--Sim 15:12, 6 януари 2010 (UTC)
Възможно ли е да си щракнала на връзката "Изпробване на Бета" и още да си в този режим? Спири 15:18, 6 януари 2010 (UTC)
това не съм искала. как да проверя?--Sim 15:23, 6 януари 2010 (UTC)
Ако видиш най-горе на страницата си Отзив за Бета Излизане от Бета значи си в бета, но ми се струва че проблемът ти не е в това:)--Stanqo 15:51, 6 януари 2010 (UTC)
при мен стои Изпробване на Бета и не съм пробвала. --Sim 15:56, 6 януари 2010 (UTC)
Ако използвате Мозила Файърфокс, проверете дали са разрешени скриптовете. Това е една от причините, но са възможни и други...L.Payakoff 07:56, 7 януари 2010 (UTC)
Ползвам Microsoft, и нищо не се променя, каквото и да разреша.--Sim 11:10, 7 януари 2010 (UTC)
Прати ми на имейл скрийншот на проблемната страница. Още не мога да се ориентирам в какво се състои проблемът... Спири 15:49, 7 януари 2010 (UTC)
При мен липсва при писане на нещо - [1] тази лента Допълнителни бутони в българоезичната Уикипедия от няколко дена. Бих искала да ми се възстанови възможността да пиша по-комфортно.--Sim 21:27, 7 януари 2010 (UTC)
Защо не пробваш наистина да си свалиш браузъра Mozilla Firefox и да пробваш с него. Безплатен е, свободен е, сигурен е, и много по-добре се спогажда с уики-софтуера. Не разбрах какъв точно браузър ползваш, но предполагам Internet Explorer, а той има поне няколко бъга, що се отнася до Уикипедия. Спири 21:36, 7 януари 2010 (UTC)
Ще помисля. Аз ти писах майл, но дано можеш да го прочетеш. Комп. ми не е на кирилица и съм с Internet Explorer.--Sim 21:39, 7 януари 2010 (UTC)
Само питанки получих... дай пак, може и на шльокавица. Ще преглътна :) Спири 21:48, 7 януари 2010 (UTC)
Sim, в началото и аз работех с Internet Explorer. Не беше много удобно, а по-късно си стана мъчение. Минах на Mozilla Firefox и направо се преродих. Наскоро ми се скапа компа (едвам работеше, а Mozilla-та пък изобщо не искаше да върви) и отново пробвах да редактирам с Internet Explorer. Оказа се почти невъзможно. Така че, ако питаш мен, хич не се чуди. --Peterdx 05:47, 8 януари 2010 (UTC)
Peterdx, здравей! Снощи инст. и аз Mozilla Firefox. Наистина този горен ред с бутони се показа веднага. Но всичко е размацано. --Sim 07:22, 8 януари 2010 (UTC)
Sim, следните стъпки би трябвало да ти помогнат (извинявай, че са на английски, но ужасно ме побърква постоянното превключване от кирилица на латиница). Държа да ти обърна внимание, обаче, че това теоретично би направило браузъра ти по-уязвим при посещение на Уикипедия. Макар и рискът да е изключително малък, важно е да го знаеш. Както и обичайното: всички направени промени са изцяло на ваша отговорност. Успех! ;-)
  • Tools --> Internet Options --> Security
  • Click on "Trusted sites"
  • Click on the "Sites" button
  • Untick "Require server verification (https:) for all sites on this zone"
  • Enter "http://bg.wikipedia.org" in the field "Add this website to the zone:"
  • Click on the "Add" button
  • Mark again "Require server verification (https:) for all sites on this zone"
  • Click on "Close"
  • Click on "OK"
  • Refresh the page
А, и все пак наистина е най-добре да ползваш "лисицата". Ухилен съм ЛъчезарБ/П 11:12, 8 януари 2010 (UTC)
Благодаря, Лъчезар! Аз сега ще махна Mozilla, неясният изглед много ме дразни, и защото смятам, че MS ще се оправи пак.--Sim 11:25, 8 януари 2010 (UTC)
И при мен го няма менюто, много е неудобно така. Според мен си е чист бъг. Не се получе с тръстед, а и нямам никакво желание да си сменям браузъра, макар че редактирам и с Опера понякога, но рядко, преди си работеше ок, сега това е прецакня някаква. --Alexd 19:17, 11 януари 2010 (UTC)
И според мен е чист бъг. ухилване Макар че така и не разбрах какъв е проблемът... --Спас Колев 19:21, 11 януари 2010 (UTC)
Ами аз имам IE8 на Windows 7, и след добавяне на сайта в Trusted, бутоните поне се появиха, въпреки, че не съм действително тествал дали също работят. По принцип IE е известен с лекото си неуважение към стандартите, но напоследък са взети мерки май и в тази посока. В IE8 специално има една функция, дето уж оправя "счупени" сайтове (с една точно счупена страничка до адресното поле), та ако искате, пробвайте дали пък с нея няма да се оправи. ЛъчезарБ/П 00:28, 12 януари 2010 (UTC)

Изведнъж бутоните се появиха отново!--Sim 10:48, 19 януари 2010 (UTC)

Това сигурно е следствие от последните промени правени от Спири. Виж предходната тема. ЛъчезарБ/П 13:05, 19 януари 2010 (UTC)
[2]. --Спас Колев 17:08, 19 януари 2010 (UTC)
Мда, така и предполагах, че заради нещо в синтаксиса се е чупело. Е, хубаво, че е оправено вече. :-) ЛъчезарБ/П 19:04, 19 януари 2010 (UTC)

Обаче някой от бутончетата не функционират. Например "ref". Появява се в самото начало на редакц. статия.--Sim 11:11, 20 януари 2010 (UTC)

Може би не е зле да пробвате на друг компютър. Поне на IE 8 под Windows 7 няма проблеми. ЛъчезарБ/П 11:31, 20 януари 2010 (UTC)
Е, имам си само един компютър с IE 8, SP III, но не 7. --Sim 11:34, 20 януари 2010 (UTC)
Според мен маркера ти е бил в началото на страницата при конкретната редакция, не виждам проблеми с този бутон --Nadina 13:37, 20 януари 2010 (UTC)
Така си мислих и аз. Преди малко пак беше така.--Sim 18:10, 20 януари 2010 (UTC)
<ref>Проба</ref> Пробвах сега с ИЕ, всичко е наред. Може би трябва да натиснеш F5 за опресняване на кеш-а. Поздрави --Nadina 18:46, 20 януари 2010 (UTC)

Въпрос за името на социално движение

Има ли утвърден термин на български език енвайръментализъм или се ползва природнозащитно движение или движение за защита на околната среда. Искам да знам официалния термин.--Радостина 22:20, 3 януари 2010 (UTC)

Без за претендирам да знам нещо по темата си избирам третото :) --Nadina 22:22, 3 януари 2010 (UTC)
Да, ама аз искам да знам официалния термин на бг, да не се почнат пак безкрайни препирни. :-)--Радостина 22:26, 3 януари 2010 (UTC)
Ако те интересува наистина, по-добре питай на някой от блоговете на зелените, например. Те там си знаят най-добре за какво се борят. ухилване --Александър 23:56, 3 януари 2010 (UTC)
Тези, които протестираха около Странджа, дайрект екшъни, За да остане природа в България и тн. ги наричат (по медиите) "природозащитници" и са недоволни, ако им викат еколози, щото не са. "-изъм" и "движение" не съм срещал. Дали не казваха на "Грийнпийс" "екоактивисти", ама това е по-скоро жаргон. Политолозите май наричат такъв тип партии "зелени". Въобще като че ли такъв тип идеологии тепърва прохождат у нас. То и принципът за устойчиво развитие (и ЗОпОкСр, ЗЧистАтмВъзд, ЗУОтп и пр.) ни го набутаха по евролиния.--Фипс 23:58, 3 януари 2010 (UTC)
Ами еколог е едно (по-скоро свързано с научно или философско течение), природозащитник е друго и енвайръменталист друго, последното е социално движение, като движението за граждански права, но не е партия, като партията на зелените, нито е Грийнпийс, макар да има общи идеи. Май ще го оставя движение за защита на околната среда... руснаците са го превели Энвайронментализм, а сърбите Енвиронментализам, а аз не ща да вкарвам още една чуждица в езика.--Радостина 00:09, 4 януари 2010 (UTC)
Възможно е да е точно екологизъм. Датчаните, немците, французите и шведите така му казват, поне МЕП това показват. Плюс това в EN ecologism пренасочва към environmentalism. Освен това има и няколко дузини попадения в Гугъл за тази дума, може това да е. --Александър 00:17, 4 януари 2010 (UTC)
Явно не е станало популярно това в България и преди да познат да използват чуждицата, май не е лошо да си го кръстя Движение за защита на околната среда :-).--Радостина 00:20, 4 януари 2010 (UTC)
А иначе плюеш журналистите... ухилване --Александър 00:56, 4 януари 2010 (UTC)

Translatewiki.net update

Стари беседи на анонимни потребители

Предлагам да се въведе следната практика: страници, които представляват беседи на анонимни потребители и в които всички обсъждания вече са приключили, да бъдат изтривани. Така ще се избегне заблуждаването на други анонимни потребители със същия IP-адрес. --Cmrlbg 01:50, 9 януари 2010 (UTC)

По-горе имаше едва ли не обратното предложение. На беседите на анонимните потребители се поставят обикновено или текстове {{добре дошли}}, или предупреждения за вандализъм. По тия шаблони и уведомления за блокиране обикновено няма никаква дискусия. Но те са изключително полезни при преценката на съмнителни приноси на нерегистрирани потребители. За съжаление, често се случва някои Айпита да имат пристъпи на вандализъм през няколко месеца и тогава старите обсъждания са полезни за моментното патрулиране, както и за почистването на всички приноси на Айпито. Когато някой започне да допринася конструктивно или когато се установи, че от {{споделеноIP}} се правят различни редакции, старите беседи могат да се архивират (поне аз така). Мисля, че това е достатъчно. Още повече, че тези случаи поначало не отговарят на критериите за изтриване.// Всъщност какво объркване може да настане? Нерегистрираните потребители нямат пряка връзка към беседата си, не получават оранжевите сигнали за ново съобщение, а и в беседите обикновено се излагат принципи на У и се препраща към Наръчника и Пясъчника. --Фипс 02:20, 9 януари 2010 (UTC)
Подкрепям напълно мнението на Фипс, с единственото уточнение, че анонимните потребители също получават "оранжевите сигнали", и това дори е още един аргумент в подкрепа на тази позиция. ЛъчезарБ/П 12:37, 9 януари 2010 (UTC)
Да де, имах предвид, че ако адресатът ги е получил овреме, други няма да ги получат. Съществува наистина рискът предупреждението да дойде примерно месец след нарушението и тогава ще се получи при първото влизане, което може и след година да е. Но не знам дали ако изтрием беседата, пак няма да се получи нещо?--Фипс 16:43, 9 януари 2010 (UTC)
Впрочем по-късно се замислих, че Cmrlbg вероятно има някакъв по-конкретен вид беседи предвид.--Фипс 16:43, 9 януари 2010 (UTC)
Не, нямам предвид някакъв конкретен вид беседи, а просто беседи на нерегистрирани потребители, които не са редактирани отдавна, например ето тази дискусионна страница, която за последно е променена през март 2005 г. Това се практикува в рускоезичната уикипедия, вижте ru:Википедия:Критерии быстрого удаления#У2. Там са решили, че съхраняването на подобни страници може да доведе до объркване, а аз се замислих дали пък не са прави. Иначе аз веднъж получих оранжев сигнал за ново съобщение за извършен от айпи-адреса ми вандализъм, който всъщност не бях извършил аз. Това стана, докато четях английската уикипедия, там нямам потребителска сметка.
А щом така или иначе повдигнахме въпроса за анинимните потребители, една дискусия по въпроса беше проведена тук: Уикипедия:Разговори/2009/ноември#Забрана за редактиране от нерегистрирани потребители. Ето как процедират в англоезичната уикипедия. Там нерегистрираните читатели могат да редактират всякакви страници, стига те да не са защитени или полузащитени, но не могат да създават страници. Как мислите вие, ако това го въведем и тук, това няма ли да е някакво частично решение на проблема с вандализма? От 50-те най-нови неизтрити статии към момента, в който пиша това, само седем са създадени от потребители без регистрация. За същото време 30 страници са били изтрити. А най-често упражнения извън пясъчника се извършват от анонимни читатели. --Cmrlbg 19:04, 9 януари 2010 (UTC)
Всъщност току-що видях, че там Надина е дала същата идея. Май няма смисъл да го обсъждаме тогава. --Cmrlbg 19:09, 9 януари 2010 (UTC)

Два въпроса

То първото е молба... малко да се архивира от тези разговори, че зарежда трудно и е дълго. И второто е: как да му се невиди да стигна до гласуване за статии за избрани, също искам да предложа статия и изобщо не знам как да стане. Понякога от страницата на последни промени ми излиза директен линк към гласуванията, но тва е по-скоро рядкост. Защо не винаги е така? Така или иначе от мястото на гласуване винаги има линк към самата статия и не е чак толкова сложно от там да се отиде до самата статия. Още... защо не се направи така, че в началото на статия, която се гласува за избрана да не се поставя някакъв шаблон, че за нея се гласува, за да е по-лесно, човек да си разгледа статията и да си гласува, сега е някакъв хаос и т.н. Но ще се радвам ако някой ми каже как става това, защото изобщо ... --Alexd 19:50, 11 януари 2010 (UTC)

У:ИСП. Може би наистина има нужда от по-удобна връзка. --Спас Колев 20:04, 11 януари 2010 (UTC)
Този линк го знам, но от него не знам как да стигна до онова с иконите за и против!? :/ --Alexd 20:18, 11 януари 2010 (UTC)
Да не говорим, че предложенията за отстраняване тук очевидно не са актуализирани. Изобщо как работи това и въобще....? --Alexd 20:22, 11 януари 2010 (UTC)
Прегледай и У:ИСПР. --Maymay 20:25, 11 януари 2010 (UTC)
Добре, къде е тогава Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Амурски леопард? нали очакването е да има такова място за гласуване, след като статията се води избрана или аз нещо бъркам? --Alexd 20:33, 11 януари 2010 (UTC)
К, разбрах защо няма за леопарда, под обсъждане е. :) --Alexd 20:34, 11 януари 2010 (UTC)
Иска ми се да е по-лесно това и по-ясно, в момента не е. Би било добре да има една страница, където да се показват линкове за текущи обсъждания и предложения за избиране и отстранявания, и график на показване на избрани (всичко накуп), за да може да се следят тези работи. --Alexd 20:33, 11 януари 2010 (UTC)
Статиите първо трябва да се предложат на обсъждане и чак след това за гласуване. Поставя се в статията шаблон {{Номинация за избрана}}, като се кликне на червената препратка вътре се поставя съдържанието на {{гласуване за избрана статия}} (само карето за гласуването) и се оформят разделите за, против и т.н. Уикипедия:Избрани статии/Процедури --Nadina 20:28, 11 януари 2010 (UTC)
А обсъждането в беседите ли става? И кой решава какъв е изходът от обсъждането? --Alexd 20:33, 11 януари 2010 (UTC)
Да, в беседите, като препратка към статията се поставя в текущите съобщения за да се вижда от всички. Няма правило за изхода на обсъждането, когато няма възражения по статията и тя стане сравнително устойчива (т.е. заинтересованите лица са редактирали каквото намерят за добре) след известно време може да се инициира гласуване --Nadina 20:39, 11 януари 2010 (UTC)

Към редакторите от Министерство на Финансите

Понеже установих, че от Министерство на Финансите усилено се правят редакции по статията за министър Дянков, позволявам си и тук да публикувам обръщението си към техните редактори от беседата. Впрочем, обръщението се отнася и до всички други редактори на статията (независимо дали държавни служители или частни лица).

Господа, не ви прави чест да редактирате така драстично и без всякаква дискусия статията. Честно казано, не вярвам министър Дянков да ви е наредил да правите това, защото ако аз бях на негово място, за мен поне би било унизително. Моля ви не поставяйте "обикновените" редактори в крайно деликатната позиция да "нормализират" и "балансират" вашите редакции. На мен лично господин Дянков ми е симпатичен с доста неща, но с подобни ваши действия само му правите лоша услуга. Уикипедия е енциклопедия, а не място за политически борби или изтъкване на определени тези. И МФ, и Президентът, и другите политически институции си имат своите сайтове, и на тях могат да си пишат каквото намерят за добре и както намерят за добре. Но тук трябва да присъстват само проверими факти, а когато се цитират определени позиции, трябва балансирано да се застъпват всички гледни точки, независимо дали ни харесват или не. Моля ви да проявявате уважение към Уикипедия като проект и да се съобразявате с нейните принципи и правила за действие. В случай, че не срещна вашето разбиране, склонен съм да потърся връзка дори лично с министър Дянков, който — отново подчертавам — едва ли би подкрепил действия в ущърб на енциклопедията.

ЛъчезарБ/П 11:27, 12 януари 2010 (UTC)

Към картографите

Може ли някой да направи карти на отделните издания на Рали Дакар? Харесва ми как е направена тази, но и този "стил" го бива. Тук има карти от съответните издания. (Апропо, дали те не могат да се използват директно?) В Уикимедия има готови карти за 2006, 2007, 2009 и 2010, но останалите 28 липсват. А, и когато направя отделните статии (което май ще отнеме повечко време), нека някой поназнайващ арабски и другите местни езици да мине да провери правописа на имената на градовете. --HSV 20:26, 13 януари 2010 (UTC)

Ajax вместо AJAX

Здравейте,

този, който първи е дефинирал термина Ajax го е направил с малки букви, защото това не е акроним. Статията е AJAX и Ajax препраща към нея. Мисля, че трябва да е обратното. Ето и линк към есето, дефиниращо термина.

Поздрави, Бъмбъри

Готово. По-добре е в такива случаи да използваш страницата за заявки към администраторите (У:ЗА). --Спас Колев 19:05, 14 януари 2010 (UTC)

км или km?

Привет! Бихте ли обяснили дали и защо трябва означения на мерни единици да се пишат на латиница?--Добри 21:48, 15 януари 2010 (UTC)

Законово така би трябвало да е. BloodIce 22:11, 15 януари 2010 (UTC)
Запознайте се със статията Международна система единици в Уикипедия. Там този въпрос е разгледан добре и дава отговор на въпроса защо и кога се употребява латиницата.--CvetanPetrov1940 22:24, 15 януари 2010 (UTC)
Благодаря и на двама ви, ще се съобразя със Закона.
Петров, изчетох статията. Не намерих конкретно обяснение защо на латиница. Ако не те затруднява, копирай тук пасажа, който имаш предвид - може би съм го пропуснал.--Добри 22:45, 15 януари 2010 (UTC)
Прощавай, сега прогледнах :) --Добри 22:48, 15 януари 2010 (UTC)

Гласуване на Vodnokon4e за администратор

От 17 до 31 януари се провежда гласуване за даване на администраторски статут на Vodnokon4e. Спири 20:04, 17 януари 2010 (UTC)

Съжалявам, че нямам право да гласувам, иначе с удоволствие бих го подкрепил. ЛъчезарБ/П 19:59, 25 януари 2010 (UTC)
А защо нямаш право да гласуваш? усмивка -- Vekov 20:11, 25 януари 2010 (UTC)
Нямам 75 дни от първата си редакция в основното именно пространство на бг:У. :-) ЛъчезарБ/П 15:39, 26 January 2010 (UTC)
First edit 2009/06/27 ... или нещо не разбирам? Абе ти си знаеш най-добре. усмивка -- Vekov 16:41, 26 януари 2010 (UTC)
Това е на Уикипедия:Заявки към бюрократите. Първата редакция в основното пространство на бг:У е тази, от 7-ми декември. То инак аз още от 2006 имам редакции, ама пък са в ен:У. ;) ЛъчезарБ/П 18:59, 26 януари 2010 (UTC)

Качване на несвободни файлове (лого и подобни)

Някой може ли да ми обясни как се качват логота за българската Уикипедия?! Да разбирам ли че не е изработена така наречената "Политика за несвободни изключения"? Нашата Уикипедия изглежда е единствената която не предлага такива изключения! Съответно е единствената която няма, да речем, логота?! (с изключение на тези съставени от прости геометрични форми и т.н. допустими в Общомедия). Каква е причината да нямаме въпросната политика? Липса на желание да бъде съставена или нежелание да се илюстрират добре статиите? --Exonie 00:17, 18 януари 2010 (UTC)

Не, не е единствената без несвободно съдържание: meta:Non-free content, трета колонка. Няма нужда от толкова удивителни. Спири 00:25, 18 януари 2010 (UTC)

Съжалявам за удивителните но бях удивен.. Все пак остава въпросът ми за качването на логота, изгледи от програми и подобни? Означава ли че в българските статии не можем да имаме такива? (тъпичък съм, искам го в прав текст) --Exonie 00:41, 18 януари 2010 (UTC)

Да, [...]. --Exonie 01:01, 18 януари 2010 (UTC)
Тъпо --Exonie 01:01, 18 януари 2010 (UTC)
В прав текст: при липса на политика за изключенията, може да се качва само разрешеното в Общомедия. --Спас Колев 18:47, 18 януари 2010 (UTC)
Исторически, по втория въпрос.--Фипс 00:57, 19 януари 2010 (UTC)

Колко трае безсрочната защита?

Какъв е максималният срок за защита на страница?--Фипс 02:28, 19 януари 2010 (UTC)

Безкраен, предполагам. Всъщност, първоначално изобщо нямаше срокове, разчиташе се само на ръчно сваляне на защитата. --Спас Колев 17:02, 19 януари 2010 (UTC)

`Щото в резюмето не се ли изписва тъкмо срокът на защитата , а тук пише "безрочно" и не е сваляна.--Фипс 03:52, 21 януари 2010 (UTC)

Не виждам противоречие, освен ако не намекваш, че е трябвало да се свали защитата. [3], [4] Спири 08:25, 21 януари 2010 (UTC)

На 14.10.2009 е изписано, че страницата е „затворена за редактиране“ „безсрочно“, защитата е свалена на 21.01.2010 г., но междувременно, т.е. въпреки защитата са извършени 2 редакции, което ме учуди. Явно отговорът е в текст на латиница, на който не съм обърнал внимание (edit=autoconfirmed) и който явно означава, че страницата е полу-защитена, докато редакциите са предприети от автоматично одобрени потребители. // Ще преглеждаш ли списъка с необходимите за регистрацията на домейна документи от 6 декември? --Фипс 23:54, 21 януари 2010 (UTC)

Администратор во веки веков

Това, което ще кажа сега, няма нищо общо с кандидатурата на Потребител Vodnokon4e за получаване на администраторски права. Планирах да го кажа още преди няколко седмици.

Тук администраторството е безсрочно, а администраторите се делят на активни и неактивни. Някой ако веднъж придобие администраторски права, няма да ги загуби никога, докато светът го има (освен ако няма глупостта да злоупотреби с тях). Той ще ги има, живот и здраве, и през 2020, и през 2100, и през 3000 г. Може да загуби интерес да допринася към проекта, може да има лични причини да спре да го прави, но да не иска да ни ги сподели, може да реши да стане монах и да се откъсне от материалния свят, може да си забрави паролата, може да се разори и да не може повече да плаща за интернет, може да прецени, че повече му харесва да е вандал, отколкото да допринася конструктивно, но правата му ще останат завинаги. А нужни ли са ни неактивни администратори или такива, от които няма полза, а само се водят такива? Мисля, че бихме имали някаква полза, ако въведем една практика, подобна на тази, която се ползва в Уикипедия на шведски език. Там един администратор, ако бъде избран за такъв, получава права за срок от една година, а след изтичането на този период може да бъде избран отново. Така практически може да е администратор вечно, само трябва да му бъде гласувано доверие всяка година. Ето един списък на техните администратори според това, на кой от тях кога му изтича мандатът. Мислите ли, че ще е добре, ако въведем нещо такова и тук? Това ще насърчи настоящите администратори по-съвестно да защитават позицията си на такива и ще даде възможност на някои (според мен) добросъвестни редактори (не искам да споменавам имена) да получат такива функции, ако преценят, че ще имат възможност да ги изпълняват в кратки срокове. Ако смятаме, че една година е прекалено кратък период, може да го направим например две или три години. --Cmrlbg 03:42, 19 януари 2010 (UTC)

Идеята не е лоша, защото тук има админи, които липсват от над 3 години (Горан), има и още, които са натрупали над годинка.--Ilikeliljon 07:59, 19 януари 2010 (UTC)
Аз лично не желая да ме подлагат на гласуване всяка година... --Nadina 08:45, 19 януари 2010 (UTC)
Аз повече имах предвид да се гласуват тези, които не са активни, а не всяка година да се гласува някой, може на 2-3 години например.--Ilikeliljon 09:26, 19 януари 2010 (UTC)
Не мисля, че фактът че някой админи не са активни ги прави по-малко благонадеждни. В крайна сметка администраторските права не се дават като награда за брой приноси, а като признание, че човекът е някой на който може да се разчита, познава принципите и правилата, безпристрастен е и т.н. Ако пък в определен момент се прецени, че преценката е грешна - му се гласува отнемане на правата. --Darsie 08:47, 19 януари 2010 (UTC)
Струва ми се, че идеята на Cmrlbg и Ilikeliljon, както предполагам и на други, е че има админи неактивни с години (две, три и повече). И то не само като админи, а и като редактори. И затова не е нужно да бъдат повече админи.
Не съм много наясно дали има определена квота за администратори в дадена уикипедия, но пък съм наясно, че в нашата има нужда от поне още двама-трима, защото сегашните при цялото им старание се задъхват. И затова се радвам на такива кандидатури, като тази на Vodnokon4e. Така като гледам има още хора, които отделят достатъчно много време за Уикипедия и са се доказали като съвестни редактори (не само в приносите си като статии, а и в отношенията си и с другите, независимо дали са утвърдени редактори, новодошли или вандали), пък и много добре познават принципите и правилата за работа тук. Аз самият се колебая от дълго време, но се опасявам, че не съм технически добре подготвен, а и все още не съм съвсем сигурен във времето, което мога да отделям. Но такива като Мико, Извора, Алиса Селезньова и още някои са абсолютно готови. Но пък също така съм наясно, че неактивните в момента администратори, макар че не помагат, с нищо не пречат, тъй че не виждам пречка, да продължат да си бъдат такива. При това положение отпада и необходимостта от годишно гласуване (излишен ресурс от всяка гледна точка). Моето мнение е, че просто трябва да бъдат избрани още двама-трима души. Поздрави, --Peterdx 09:21, 19 януари 2010 (UTC)

Уикипедия:Предложения за администратори/Сваляне на администраторски права на Горан и на Хари и Уикипедия:Предложения за администратори/Сваляне на администраторски права на Горан. --ShadeOfGrey 09:40, 19 януари 2010 (UTC)

По тая логика можем да започнем да следим и обикновените редактори. А̀ не са направили редакция в последните три месеца (защото редактирането трябва да е по-често от администрирането), а̀ им се резва главата (сиреч, биват отрегистрирани). ;-) Смятам, че отнемане на администраторски права следва да има само в случаи на злоупотреба с тях (неизползването им едва ли е такова, освен ако не е активен отказ) или при съмнения, че въпросните акаунти могат да бъдат „пробити“ (но дори в този случай вероятно има по-добри решения). ЛъчезарБ/П 13:26, 19 януари 2010 (UTC)
Не мислех, че разговорът ще се развие така. Не предлагам това с едничката цел да бъдат отнети правата на Хари и Горан. Казвам, че така ще се постигне периодично освежаване на „ръководния състав“ на този сайт. По същия начин се управляват почти всички държави в света (с малки изключения) – през определен период има избори, има ротация, сменят се управляващите, ако щете – има конкуренция. Разликата ще бъде такава, че тук един потребител ще има право на неограничен брой мандати. Даден администратор ще може да си вземе почивка за някой и друг месец, ако има нужда от такава или ако му предстои да бъде зает с работа извън Уикипедия, а след това отново да се кандидатира. И обратно – ако някой потребител прецени, че през следващата година ще има повече време и възможности да допринася за проекта, ще може да издигне своята номинация. Ако въведем тази практика, тогава потребителите Хари и Горан ще трябва да минат през гласуване, за да запазят статута си за още един период. Не виждам какво пречи на когото и да е да гласува „за“ това те да получат нови мандати. Ако някой ги номинира и резултатът от гласуването е положителен, те няма да загубят функциите си. И нещо до Надина – щом не искаш да те подлагат на гласуване всяка година, нищо не те спира да не се кандидатираш. --Cmrlbg 20:17, 19 януари 2010 (UTC)
Мисля, че надценяваш жаждата ни за власт Ухилен съм --Nadina 20:44, 19 януари 2010 (UTC)
Разликата е, че тук не става дума за „ръководен състав“, а за няколко технически функции, които много рядко се упражняват по лично усмотрение. И по принцип, когато се предлага някаква промяна в начина на работа, добре е първо да се каже какъв проблем трябва да се реши с нея. Дотук (а и при предишните не знам колко обсъждания на темата) единственият аргумент, който виждам, е, че наличието на неактивни администратори в списъка дразни естетическото чувство на отделни хора. Което е несериозна причина за организиране на процедура за промяна в политиката (който е участвал в такова нещо, не би се захванал с лека ръка отново усмивка). --Спас Колев 20:55, 19 януари 2010 (UTC)
Няма квота, нито определени критерии в кой момент да се провеждат гласувания за нови администратори. Наричам го "гласувания", а не "избори" (както по-горе), защото обикновено под избори се разбира задължителна за провеждане на определен интервал процедура, при която за един властови ресурс се борят множество кандидати и обиковено печели не "най-добрият", а "най-малко лошият". В Уикипедия ограниченият ресурс са НЕ бройките за администратори, а хората, които едновременно се ползват с общностно доверие и са съгласни да бъдат администратори (според мен дори техническата подготовка не е задължителна). Щото то не е съпроводено с кой знае какви права и привилегии, ама кой отде свърне ти вменява задължения... Неактивните не "ядат хляба" на все още неизбраните. Както и активните, впрочем. Да, наистина, установяването на въпиюща нужда от повече активни администратори в моменти на изнемогване обикновено е повод за нови гласувания. Но още по-хубаво е да има такива гласувания и без да сме "на зор". Според мен не нуждата от пъдари, а демонстрацията на доверие трябва да е водеща. И хората, които се ползват с доверие, да получават възможност да са по-ефективни при преглеждането на последни промени и справянето с вандализмите. Затова междувпрочем, много се кефя за самономинацията на Водноконче - първо защото гласуването дотук с 25 за и 0 против показва, че той има вярна преценка за доверието към себе си... което за мен е просто още едно доказателство, че бил имал вярна преценка и при използването на административния инструментариум. Просто ако има нужда от повече на брой администратори, трябва да се избират нови, не да се развенчават старите. От развенчаване нито има практическа полза, нито се стимулира добрата атмосфера. А ако ще си говорим съвсем прямо, в моментите, когато има тежки спорове, при които всички страни апелират за административна намеса (както е в момента на У:ЗА), администраторите, които са на линия, но само забърсват упражнения извън пясъчника и не опитват да вземат отношение по тези по-сериозни проблеми, са също толкова неактивни колкото Горан и Хари. Съвсем честно го мисля, но не смятам, че това може да е причина да се свалят права. Уикипедия дори и за администраторите продължава да се доброволчески проект. Нека тази пружинка не се пренавива до скъсване. Спири 22:07, 19 януари 2010 (UTC)
ЛъчезарБ/П 10:59, 20 януари 2010 (UTC)

Като за начало, практиката от шведската уикипедия за мен не е никак добра. Създава се излишно напрежение така. Иначе, валянето на административни права на неактивни администратори няма никакви предимства, нито ще е полезно за Уикипедия. Какво би се променило от момента на свалянето на правата, до момента на повторното кандидатстване, по отношение на покриването на критериите за даване на административни права? Нищо. Каква е разликата в това Горан и Хари да са неактивни администратори или да са неактивни потребители (със свалени права)? Никаква.--Стан 17:40, 20 януари 2010 (UTC)

Бих искал да насоча вниманието ви към два скорошни примера от решенията на АрбКом в ен:У. Първият е с члена на АрбКом Vassyana, който се оттегля поради "ангажименти извън У" (en:Wikipedia:Arbitration_Committee/Noticeboard#Vassyana). Обърнете внимание, че въпреки този факт, правата му на CheckUser се запазват — а тези права са доста сериозни, макар да се ограничават до едно единствено нещо: достъп до IP-адресите, от които са правили редакции регистрираните потребители. Вторият пример касае временното сваляне на администраторските права от потребителя Cool3 (en:Wikipedia_talk:Arbitration_Committee/Noticeboard#Emergency_desysop:_User:Cool3). Случаят е интересен дори извън настоящата тема, но ако се придържаме към нея, същественото тук е, че имаме сметка (account) на потребител с администраторски права, която е била "компрометирана" (т.е. до нея е получен неправомерен достъп — по един или друг начин). Мисля, че първият пример е ясен. Относно втория, бих коментирал, че в моите очи потребителите, които обсъждаме (Горан и Хари), представляват опасност само по тази причина: че може някой да добие достъп до техните сметки, и съответно да злоупотреби с наличните права. Но предвид миниатюрността на бг:У, струва ми се, че подобно действие би било бързо забелязано. Единствено бих предложил, ако нямаме налични правила за действие при подобни ситуации (en:Wikipedia:Arbitration_Committee/Procedures#Level_I_procedures), да приемем такива, за да не бъдем изненадани. Иначе отново подкрепям тезата, че права за постоянно трябва да бъдат отнемани само при системна злоупотреба с тях. ЛъчезарБ/П 15:16, 21 януари 2010 (UTC)

Дано не съм досаден, но бих искал и още един пример да дам: със случващото се в БАН. Откакто министър Дянков пусна "мухата" за "феодалните старци", Академията е заприличала на разровен мравуняк. Привидно идеята звучи добре — нека се даде път на младите. Но какво се случва в действителност? Типично по български, всичко се свежда до сложни политически игри. В политическите игри печели този, който е по-добре подготвен... политически. А такива, де факто, са именно "феодалите" — старци или не (защото има и много "феодали" доста далеч от тая възраст), защото на тях тия неща са им стихията, и те, де факто, от това живеят. От друга страна, хората, които се занимават точно с научна дейност (и независимо на каква възраст, щото има на по 80 години с акъл на младежи), обикновено се погнусяват от подобни истории, а съвсем не без значение е също, че това сериозно им пречи на същинската работа. И какъв е крайния ефект? "Феодалите", като добре подготвени за такива битки, се окопават още по-здраво, а хората, които реално допринасят за това Академията да бъде също и "на Науките", или си тръгват направо, огорчени, или си подготвят най-малкото багажа. Ето как вместо да изпишем вежди, всъщност вадим очи.
Та, същото виждам като опасност да стане и тук с администраторите. Защото, нека си го признаем, работата на администраторите е гадна и неблагодарна. И го казвам като човек, който е такъв вече 17 години (макар и не в У). Отстрани изглежда съблазнителна, но в момента, в който се сблъскаш с истинските проблеми, романтиката се изпарява яко дим. Единственият начин да се задържиш, без да си намразиш работата, е като... я обичаш. Обаче не можеш да обичаш "на мандати". И без друго не съм видял много ентусиасти да стават администратори защото обичат администраторската работа (не "права̀та" — пак подчертавам, че едното се вижда отстрани, а другото е скрито, но всъщност е основното). Впрочем, самите "права" създават една голяма илюзия — че администраторите "управляват" Уикипедия. Ако погледнете какви права имат администраторите, ще видите, че всъщност те се изчерпват основно с вършене на "мръсната работа": триене на страници от типа "fl844rfyhhflq894++__?%_+h" или "да годухате всички в уикипедиа детоми триете страниците!!!!", блокиране на потребители, които крещят на всеки несъгласен с тях "ЩЕ ТИ НАПРЯВА ЧЕРНА МАТГИИЯ!!!" (и съответно, поемат риска магията да им бъде направена на самите тях), защитават страници, където горят редакторски войни (и съответно всяка от страните решава, че администраторът е виновен за всичко)... Няма смисъл да продължавам.
В заключение, администраторите, или може би наистина трябва по-скоро да ги наричаме системните оператори (сисопи, sysops), за да няма асоциация с тип социалистическа администрация, съвсем не са някаква привилигерована "каста". Тяхната работа е като на един служител в държавната администрация на "нормална" държава, който има повече права за да бъде полезен на своите съграждани в техните дела, където им е нужно съдействие от или взаимодействие с държавата. Фундаменталната разлика в У е, че за тая работа не получавате нито стотинка, така че ви остава единствено моралното удовлетворение. Питам се, и с това вече наистина приключвам, ако държавните постове у нас не носеха никаква лична изгода, дали въобще на избори щяхме да видим и един кандидат? ;-)
ЛъчезарБ/П 16:12, 21 януари 2010 (UTC)

„Каква е разликата в това Горан и Хари да са неактивни администратори или да са неактивни потребители (със свалени права)? Никаква.“ (Стан) - и аз не намирам разлика, поради което споделям мнението на Спас по-горе, че няма сериозна причина да се организира процедура за промяна в политиката - „който е участвал в такова нещо, не би се захванал с лека ръка отново усмивка. --Maymay 16:24, 21 януари 2010 (UTC)

Всъщност има разлика - ако неактивните администратори решат да се върнат към проекта, биха могли да се включат без ненужно протакане във вършенето на "мръсната работа" :)--Maymay 16:36, 21 януари 2010 (UTC)

Много е положително, че Cmrlbg отново дава идеи за подобряване на "административния капацитет" в У, също и при отчитане на чужди практики. При все че наличието на неактивни администратори не е от естество да оказва съществено влияние в/у У ("и хляб не яде", както се казваше), може би процедурата в шведското У дава по-ясен и лесен отговор, че администраторът трябва да се ползва с доверието на общността през цялото време, т.е. технически погледнато, непрекъснато трябва да има едно мнозинство от, по нашите правила, поне 3/4 зад себе си, т.е. "за" снемането на правата му не е необходимо мнозинство от 3/4. --Фипс 00:28, 22 януари 2010 (UTC)

Доверието на общността може да се провери във всеки един момент - Уикипедия:Предложения за администратори/Сваляне на администраторски права на BloodIce за всеки един в редичката. Почваме ли ги или направо сами да се отказват от права? BloodIce 10:49, 22 януари 2010 (UTC)
Надали проверката трябва да бъде самоцел.--Фипс 16:37, 22 януари 2010 (UTC)

Колеги, боя се, че рискуваме да се отклоним от принципите на Уикипедия. Позволете ми да припомня, че енциклопедията не е експеримент по демокрация. Всичко това с гласувания, мнозинства, мандати обаче доста повече подхожда на една демокрация или въобще политическа система. Знаете, че Уикипедия се базира на друг модел: дискусия и консенсус (затова, всъщност, и дискутираме тук). Теоретично, би трябвало всички решения, включително и избора на админи или снемането на правата им също да става с консенсус. Иначе рискуваме да започне делене по групи или дори създаване на уики-партии, които съответно да си подкрепят своите кандидати... до последна капка кръв. Имахме наскоро пресен пример колко неефективна може да е подобна система. Моля ви освен това за откритост, понеже няколко пъти се споменава думата "доверие": ако има недоволни от даден администратор или дори от администрирането въобще — по-добре го споделете. Може би проблемите могат да бъдат решени без въобще да се стига да по-крути мерки — често човек не забелязва, че бърка, но ако му бъде посочено къде греши, той с удоволствие би се поправил. Нека прилагаме все пак презумпцията за добронамереност. Освен това, BloodIce е прав — абсолютно нищо и в момента не спира никого да "открие процедура" по сваляне на правата на даден админ; ако кризата с доверието в него е толкова дълбока, не виждам причина това да не се заяви смело. Относно "свежата кръв", т.е. нови администратори — просто не се колебайте да се кандидатирате или пък да предложите някого за такъв, ако смятате, че се ползва с достатъчно широко доверие. Аргументът "ама има твърде много администратори" наистина не е валиден, защото нищо не пречи на един администратор да бъде и редактор (и повечето, ако не всички, действително са), т.е. енциклопедията не губи абсолютно нищо от повече администратори. Нещо повече, понякога се оказва, че има твърде малко администратори — примерно колко админи са онлайн в четири часа през нощта, за да спрат някой "бесен" вандал? А относно "стягането" на настоящите админи, Cmrlbg, би ли обяснил моля те какво разбираш под "по-съвестно да защитават позицията си на такива". Нека пак подчертая, че администраторите не управляват Уикипедия — редакторите я управляват, ако въобще думата управление е подходяща. Сърдечни поздрави, ЛъчезарБ/П 13:49, 22 януари 2010 (UTC)

Да, ще обясня. Нямах предвид кой знае какво, исках само да кажа, че ако един администратор е подлаган на гласуване периодично и при поредното гласуване правата му не бъдат продължени, значи ще има причини за това. Сега за да номинираш някой администратор за сваляне на правата му, дори той да не е влизал в Уикипедия дълго време, се иска един вид смелост. Тази смелост е нужна първо защото така открито показваш недоверието си в член на общността, за когото по-рано е преценено, че е достатъчно качествен като редактор, за да му бъдат дадени такива функции, и второ защото едно такова гласуване ще е нещо извънредно и като такова почти със сигурност няма да е успешно. А ако регулярно се гласува доверие на даден администратор, за него ще става все по-трудно да получава това доверие, ако междувременно не го оправдава, все по-малко ще може да лежи на стари лаври. Може и да не съм прав, разбира се, но идеята ми беше такава – за в бъдеще вече няма да има неактивни администратори. --Cmrlbg 14:55, 22 януари 2010 (UTC)
Разбирам идеята ти, и в нея има резон безспорно. Но все пак ми се струва, че ако един администратор злоупотребява с правата си, което именно може да бъде аргумент за отнемането им, то няма начин нито да върши това прикрито (най-много да го върши лукаво), нито пък да избегне "редакторското недоволство". Ако е сгафил достатъчно, не виждам причина едно гласуване да се провали. Ако пък не е сгафил "достатъчно"... Е, може би е редно тогава да му се гласува още "кредит на доверие" (ППД). От друга страна, ако един админ "губи доверие" защото не върши достатъчно работа — ами решението не е да се свалят неговите права (няма полза никаква от това, пък и все пак с Уикипедия не се изчерпва света, а може по-късно пак да стане по-активен, и т.н.), решението е да се изберат още администратори. :-) Така че, макар, пак казвам, да имаш право по принцип, не мисля, че подобни редовни избори са нужни. Освен всичко друго, има една хубава поговорка на английски, "if it ain't broken, don't fix it", сиреч "ако нещо не е развалено (т.е. работи добре), не го поправяй". ;-) ЛъчезарБ/П 15:09, 22 януари 2010 (UTC)

У:ЗА за всички седмици от 2010 година

Който иска да има автоматично включени в списъка си за наблюдение всички седмични подстраници на Уикипедия:Заявки към администраторите, може да си копира следните редове в необработения изглед на списъка Специални:Списък_за_наблюдение/raw. Не е нужно да се слагат специално по азбучен ред, списъкът сам се сортира. Спири 22:17, 19 януари 2010 (UTC)

Ето и за догодина - Уикипедия:Заявки към администраторите/Годишен списък. усмивка --Спас Колев 18:03, 20 януари 2010 (UTC)
Догодина е 2011 (вече). ;-) ЛъчезарБ/П 16:15, 21 януари 2010 (UTC)
За тези, които отсега се готвят - [5]. ухилване --Спас Колев 17:15, 21 януари 2010 (UTC)
Ахахаа, извинявай, не се сетих да погледна кода. Ухилен съм ЛъчезарБ/П 17:28, 21 януари 2010 (UTC)

Покана за лекция за Уикипедия в Търново на 24-25 април

Отправена е покана за участие с лекция, посветена на Уикипедия на конференцията P2P 2010, която ще се проведе на 24-25 април във Велико Търново. Темата ориентировъчно е за Уикипедия и бъдещето на уеб. Форматът на конференцията предвижда освен лекции, и „работилници“, по време на които да се провеждат практически занятия на различни теми. Та се замислих, че можем да направим показно как се редактира и навигира едно уики (е, може би първо и как се инсталира, но аз там съм пас). Срокът за отговор на поканата е 1 февруари. Поводът е чудесен за организиране на уикисреща в Търново на 24 април. :) Да го направим ли? Спири 21:40, 21 януари 2010 (UTC)

Аз съм за, понеже уча там и ако не съм зает ще отида да видя как е. За Уикисреща също съм навит! -- NUFC For Ever 22:35, 21 януари 2010 (UTC)
Търново определено ми е по-близо и бих се опитал да бъда там по това време:))--Ilikeliljon 10:57, 22 януари 2010 (UTC)
Оу, ама то това било през април чак, и то края. Мхаха, хубаво време за разходка в тоя район. Само дето сега се сещам, че аз може да не съм в България, но ако съм, би ми било интересно. :) ЛъчезарБ/П 15:11, 22 януари 2010 (UTC)
Да задам въпроса другояче :) има ли някой, който би желал да бъде лектор и/или да помага за практическото обучение в уики-работилницата (ако допуснем, че идеята за такава бъде също одобрена). Спири 19:55, 22 януари 2010 (UTC)
Да отговоря на въпроса с въпрос. :) Каква публика се очаква да присъства? Т.е. не се ли очаква да са грамотни хора, които или вече са наясно, или при желание лесно могат да се ориентират? Ако е така, целта е по-скоро да се мотивират, което не ми е ясно как трябва да стане. --Спас Колев 20:03, 22 януари 2010 (UTC)
Е, то ако така разсъждаваме, тази ти логика се отнася не само за Уикипедия / уики, но и за всяка тема, на която изобщо може да се направи практическо обучение в рамките на една такава конференция. Точно присъствието на темата (предполага се, избрана измежду много други) може да е нещото, което да породи желанието и мотивацията у посетителите. Предполагам много хора и от собствен опит могат да потвърдят, че по-лесно се учи с гледане и питане, отколкото с четене на помощни страници. Спири 23:11, 22 януари 2010 (UTC)
Я виж ти! Търново може да стане център на българското уикипедианство за 2 дена. Като търновец, сигурно ще отида на конференцията. За уикисреща естествено съм за, мога да помогна с уреждането на кръчма.Ухилен съм Мога да се замисля и за помагане в евентуалната уики-работилница, ако не работя в събота или имам някакъв друг ангажимент. --Stanchev 19:24, 24 януари 2010 (UTC)

Има ли улеснение за правене на таблици?

Здравейте,

почти съм сигурен, че има някаква програма или уеб-интерфейс, който може да генерира лесно уики-таблици, но не знам къде, нито ми се рови из Гугъл когато тук е пълно с хора, които могат да ме упътят :-). Идат олимпийски игри и мисля да се пробвам да обновявам поне класирането по медали ако не и да добавям резултатите "в реално време", но ако трябва да си пиша таблиците на ръка ще отива ужасно много време.

Поздрави, --Лорд Бъмбъри 18:24, 22 януари 2010 (UTC)

Защо не пробваш wikiEd? Активира се от Настройки --> Джаджи --> Редактиране. ЛъчезарБ/П 18:47, 22 януари 2010 (UTC)
Не е лошо, благодаря!--Лорд Бъмбъри 20:14, 22 януари 2010 (UTC)
Има и един инструмент който конвертира таблици от Уърд/Ексел в уикикод, но не пренася форматиране (фон на клетките например), а също и не винаги добре се справя когато има окрупнени клетки на повече от един ред или стълб. За сравнително прости таблици би трябвало да работи задоволително добре. Спири 19:45, 22 януари 2010 (UTC)
Супер е, благодаря!--Лорд Бъмбъри 20:14, 22 януари 2010 (UTC)
А най-после, има и този плъгин за OpenOffice.org. Но и той е малко дървен. ЛъчезарБ/П 20:33, 22 януари 2010 (UTC)

Правила за транскрипция... за кой ли път!

част 1

Знам, че наливам масло в огъня и слагам сол в раната, но имам много сериозно предложение: да се забрани използването и прилагането на тази наредба за географски имена ли, що ли към собствени имена на хора!!! За милионен път се убеждавам, в един куп статии, че върши много повече зло, отколкото добро. Лично на мен нервичките ми се опъват Ухилен съмУхилен съмУхилен съм, като видя изписано Брайън вместо Браян, Мур вместо Мор и... нямам нерви да изреждам другите. Ако искат да кипазят географските имена, добре, но да се плескат имена на хора, особено живи, намирам най-малкото за обидно! Напълно съм сериозна, искам забрана на тази наредба за имена на хора.--Радостина 12:38, 23 януари 2010 (UTC)

П.С. Мисля, че е ред на Йапония и Йъмайка...--Радостина 12:46, 23 януари 2010 (UTC)
Чак да се забрани е прекомерно, но трябва да стане ясно, че когато има наложен правопис той е с предимство пред всякакви наредби. Статиите трябва да бъдат лесно откриваеми и разпознаваеми --Nadina 13:09, 23 януари 2010 (UTC)
Аз внасям това предложение - да се забрани за собствени имена на хора, за друго ако искат да си я ползват. Не мисля, че е редно да ползваме наредби като коне с капаци (даже при комунизма не беше така) и то не по предназначение. Аз съм категорично против използването й. За мен съчетание "йъ" и "йа" на Български е нищо друго освен неграмотност. Българският няма дифтонги, затова не пишем "шт", а "щ", не "иу", а "ю", не "йа", а "я". Мая по тази логика трябва да е Майъ. Да не говорим, че произношението например на Раян Фелипе е 100 пъти по-близко до Раян Фелипе, отколкото Райън. Променили ли са правилата на граматиката?! Преди ако някой пишеше йа вместо я, беше признак на неграмотност... --Радостина 14:43, 23 януари 2010 (UTC)
"Ю" и "Я" са дифтонги, а и не са единствените в българския. --Спас Колев 15:10, 23 януари 2010 (UTC)
Дифтонг е точно обратното - пише се с две букви и се произнася като една, има и тритонги, като например eau във френския. Българският НЯМА дифтонги.--Радостина 15:17, 23 януари 2010 (UTC)
Радостина, съжалявам, че ти го казвам, но това за дифтонгите изобщо не е така. Виж en:Diphthong, wikt:en:diphthong#Noun, en:Triphthong (и по-специално раздел Examples) и wikt:en:triphthong#Noun. Дифтонг има, когато една сричка съдържа два гласни звука, независимо дали тези два звука са предадени с една, две или три букви. Аналогично е определението за трифтонг. А примерът, който ти даваш – френското eau, е монофтонг, защото е само един гласен звук, или както пише тук, a "pure" vowel sound. А когато гледаме броя на буквите, можем да говорим за диграфи (съчетание от две букви един или повече определени звукове), триграфи като eau, тетраграфи и така нататък. --Cmrlbg 15:48, 23 януари 2010 (UTC)
Добре, нека приемем, че съм забравила точното наименование на кое как се казва (не съм лингвист все пак) - дифтонг или диграф. В случая не това е същественото. Навлизаме в несъществени подробности. Спорът е за съвсем друго нещо, в българския няма съчетания от две букви, които да се произнасят като една... т.е. съчетния като "йа" и "йъ" са напълно излишни и нелицеприятни. Не пишем йабълка, а ябълка, не пишем койато, а която, не е иутия, а ютия. Ако дифтонг се нарича една гласна да се произнася като повече, добре, значи бг има дифтонги, няма диграфи тогава... без значение. Аз се боря против тъпата наредба, която изкривява и според мен опорочава българския език с някакви перверзни звукосъчетания, които дори нямат общо с оригиналното звучене... изгъзици като Райън, Ню Хампшър, Хилари Суонг, Майкъл Мур, Сюзан Сарандън... съжалявам, ама не съм спала повече от 24 часа и тези безсмислици ми идват в повечко... --Радостина 16:05, 23 януари 2010 (UTC)
Досега следях споровете само като читател, но вече мисля, че Радостина прекалява. Подкрепям мнението на Надина относно наложените имена. Например Брайън Мей (китаристът на Куин) е Брайън, а не Браян, защото така го пише в книгите за групата на български. Групата пък е Куин, а не Куийн, по същата причина. А в такива случаи как е оригиналното звучене няма никакво значение. Иначе да напишем статии за Бреееемен и за Хамбуух... за Лондън, Единбъроу и всички останали! --Лорд Бъмбъри 17:33, 23 януари 2010 (UTC)
Йерусалим, Йовков? Наистина, "йъ" като че ли не се среща в български думи, но изглежда е допустимо при транскрипции на чужди имена (например Йълмаз, Йълдъз). --Спас Колев 20:43, 23 януари 2010 (UTC)

Никак не ми пука, че прекалявам, защото съм права. Брайън е нищо друго, освен изгъзица на учили-недоучили английски, които си въобразяват, че знаят нещо. Изписано Браян се чете по абсолютно същия начин. На български "йа" и "йъ" са недопустими форми. Оригиналното звучене нямало значение? Що за смешки! Усмивки от старите ленти! Ми като няма нека тогава да ти казвам Лорд Бръмбари. Вие нямате база за сравнение, аз имам. Българските журналисти и преводачи за последните 20 години изпростяха и опошляха толкова много, че за 99% от тях имам само презрение и нищо друго. Едно време не можеха да виреят, сега се опитват да надделеят. Съжалявам, не понасям посредственост и харесва ли ви или не, няма да се примирявам с нея. А наредба 6 е една от най-големите перверзии, да не говорим, че е писана за географски обекти, а тук се опитват да я прилагат за собствени имена на хора.--Радостина 00:38, 24 януари 2010 (UTC)

Хм, ако се вярва на учебниците по българска фонетика, в "маса" и "ъгъл" има четири различни гласни звука. Т.е. неудареното "ъ" и неудареното "а" се различават. Май им съответстват en:Near-open central vowel и en:Open-mid back unrounded vowel. --Спас Колев 15:35, 24 януари 2010 (UTC)
Не знам, това са някакви нови правила явно, на български има едно а и едно ъ. Да не говорим обаче тук, че една голяма част от България мяка, а друга слага "ъ" в края на думата за всичко, напр, работъ.... но това не е литературен български, поне този, който аз помня. За мен в "маса" и двете "а" са равностойни, виж в ъгъл има лека разлика, първото е много по-натъртено така да се каже... но всички тези разлика в българския идват от потъмнявания и съчетания с други букви, ние нямаме две различни произношения на "а" или "ъ". Но повярвай ми като ти казвам, че поне на езиците, които говоря българското "ъ" няма точен еквивалент, ударено или неударено. ЗНАМ, най-малкото защото никой от учениците ми не може да го произнесе....Ухилен съм--Радостина 14:27, 25 януари 2010 (UTC)
Ще меля докато не променят името на статията. Ухилен съм Защо ли, защото ненавиждам некадърници и посредтвени простаци. Слушах едно предаване по българската телевизия с една преводачка в ефир... такъв английски говореше, че аз трудно разпознах дали е английски, после като превеждаше, превеждаше толкова грешно, че аз се изчервих от срам... Погледни например току що написаната статия Джемиране, аз я прехвърлих като Културно заглушаване. Аз се търкалям по земята от смях като я чета и изпъстрих екрана със слщнки от излици на истерия Ухилен съм жемиране идвало от думата jam, което значело конфитюр ли мармалад ли... чакай, ох, боли ме коремът... не е честно. Ето за ей това невежество на българските преводачи говорим. То момичето дето я е писало не е виновно, сигурно някой умник така му е обяснил, о, моля ти се, това ще си го вкарам в хумор, ох, не мога...--Радостина 01:46, 24 януари 2010 (UTC)

Простете, за коя наредба става дума? ("Наредба 6" ??) --Exonie 02:00, 24 януари 2010 (UTC)

Да, за тази перврзия :-) --Радостина 02:42, 24 януари 2010 (UTC)
Нее, аз цитирах. Коя е тази наредба 6? --Exonie 02:49, 24 януари 2010 (UTC)
Явно за официалния документ http://bg.wikisource.org/wiki/Наредба_№_6. Да разбирам ли че предлагаш да има различни правила за предаване на чуждите имена на български - отделно за геогр. и отделно за лични имена? Не виждам защо свързваш наредбата с изгъзици като "Ню Хампшър", "Сюзан Сарандън" и др., защото те като че ли не са транскрипции съобразени с наредбата. Всъщност според наредбата може би наистина трябва да е Ню Хампшър, освен ако не счетем че Ню Хемпшир е утвърдено име. Очевидно това кое се счита за утвърдено остава отворен въпрос който не се разрешава (а и въобще възможно ли е да се разреши) от Наредбата. --Exonie 03:47, 24 януари 2010 (UTC)

И още една добавка - не може да се спори за транскрипция на име без да се дава оригинала - Браян например. Кой Браян по-точно? Но съм съгласен, че поради редукцията в неударената сричка, Браян се чете почти като /брайън/, но все пак не съвсем. --Exonie 04:17, 24 януари 2010 (UTC)

Ако човек говори литературен български език, а не диалект, между Браян и Брайън понеже е неударена гласна, няма никаква, ама никаква разлика. Моят спор за тези имена е от 4 години. Аз общо взето не се намесвам много, когато става въпрос за друго, освен за собствени имена на хора и да, КАТЕГОРИЧНО съм против да се ползва тази наредба за имена на хора просто защото е неприложима. Собствено име не може да се превежда, да се транскрибира по някакви наредби без да се чуе и знае... Бяха написали Чарлийз докато не им обърнах внимание, че се произнася Шарлиз и самата актриса държи така да й произнасят името. Излизат ми с глупавия аргумент, че Хилари Суонк е утвърдено име... от 10 години?! И кой го в утвърдил - некадърен журналист и преводач. И сега ме кара да се примиря с невежеството на някой и да помогна да го утвърдим грешно. Ами не искам! Между другото изобщо не съм съгласна с теб за пълния член. Това е друг вид подчинаване на неграмотността. Едно време никой не бъркаше пълния член, още в 3-4 клас всички се справяха отлично с употребата му, днешната мързелива и явно с ограничени умствени спосоности младеж не може да се справи с един пълен член и грамотните трябва да се подчинят на неграмотните и да го премахнат?! Откога трябва да се отстъпва пред посредствеността?--Радостина 05:12, 24 януари 2010 (UTC)
Радостина, това вече го избива малко на лични нападки: "Лорд Бръмбари" и "Вие нямате база за сравнение, аз имам". Само ти живееш в чужбина, другите не, така ли? И само ти знаеш английски, другите не? Смея да се съмнявам в тези неща. Моето мнение е, че Уикипедия не налага правила, а ги коментира енциклопедично. Нашата цел е хората да могат да намерят информация тук. И когато някой е чел в някоя книга за Брайън няма да тръгне да търси тук за Браян. Поздрави, --Лорд Бъмбъри 11:00, 24 януари 2010 (UTC)
Правилото за пълния член е добавено изкуствено в езика. То не е част от езика. Не носи никаква допълнителна информация съответно не е ненужно. В женски и среден род като има само един определителен член да не би да представлява проблем при комуникация? И точно затова се учи трудно от учениците - защото няма никаква служба в езика. Странно е че се опитваш да се бориш с изкуствени правила като тези в Наредбата, но същевременно не искаш да разбереш колко изкуствено е и правилото за пълния член. Мога да ти измисля хиляди подобни правила, защо не оставим (върнем) падежите, а? За да сме по-грамотни, а? Освен с предлози ще изразяваме синтактичните отношения и с падежи. За да сме по-грамотни! "Дай това на Иваном." Вместо "Дай това Иваном" или "Дай това на Иван". Нека нагнетем всички езикови средства в българския език, включително тези с дублираща се функция. Така ще сме супер грамотни. --Exonie 02:51, 25 януари 2010 (UTC)
Много те моля, не преписвай жълтата преса и шизофреничните изказвания на някакъв провинциален професор. Много правила в българския са добавени "изкуствено". Езикът е динамична форма и се развива. Спорът не е дали да има или да няма пълен член, а причината поради която искат да го махнат. А тя съвсем официално беше писана в пресата - че младите хора днес са некадърни и неграмотни (не са мои думи, така точно пишеше) и не могат да разберат употребата на пълния член. Те затова гърми чалга в България и имаме проблеми с качеството на статиите в Уикипедия... защото се равняваме по неграмотниците и правим компромиси. --Радостина 04:53, 25 януари 2010 (UTC)
Да не цитирам пресата, а твоето „съвсем официално беше писана в пресата“?!? Правилото не е съществувало в езика, т.е. преди да се създаде от лингвистите/учителите, тази употреба не е съществувала в езика - за маркиране на подлога. Разбира се че езикът се развива, но "естествено" е онова правило което е възникнало в езиковата практика, а едва след това е кодифицирано. Единствено в изкуствените езици, като Есперанто, правилата предхождат практиката. Единствено в тях и в случая с българския пълен член. Откъде пък ти хрумна че причината да се махне е неграмотността на учениците?! Сигурно така го обсъждат: "Да видим... учениците са неграмотни затова нека махнем това-онова правилце"? Май твоите аргументи не струват, справка: en:Ad hominem ("провинциален професор"), en:Argumentum ad populum ("причината поради която искат да го махнат...") --Exonie 05:27, 25 януари 2010 (UTC)
Веднага вадя източници, нямам никакъв проблем: http://www.akademika.bg/?p=4931 http://www.svobodata.com/page.php?pid=1973&rid=132&archive= както и да се опитваш да го извъртиш, причината за искане за отмяна е именно неграмотност. --Радостина 05:45, 25 януари 2010 (UTC)
Игнатов никъде не казва каква е причината да отпадне, всъщност той дори е против отпадането на пълният член. "Поощрява невежеството" не е аналогично на "е вследствие на невежеството"! И изобщо всичко което си посочила, са все думи от хора не са "за" отпадането, съответно не могат да изкажат своите усмотрения за отпадането му, а само защо според тях останалите искат то да отпадне. Не може да съдиш за мотивите на хората по това какво останалите хора считат за техни мотиви. Съжалявам, но си дървен философ и навсякъде виждаш потвърждения на теорията си. С такива хора не може да се спори! Затова ще игнорирам всяко твое изказване оттук нататък. Вярвам няма да имаш нищо против--Exonie 06:03, 25 януари 2010 (UTC)

Леле хора, чета и ви се смея на всичките. Едните викат "Журналистите и преводачите са тъпи, трябва да се водим от наредбата!", другите викат "Журналистите и преводачите са тъпи, трябва да се водим от това кой как си произнася името!" А защо да не се спрем на това, по което и двете партии имат консенсус - а именно че журналистите и преводачите са тъпи. Обаче тъпи или не, едно име се е утвърдило, независимо от 5, 10 или 100 години. Защо да не оставим имената така, както са известни на хората в цялата държава? Защо да видоизменяме едно широкоизвестно име, каквото е Ларс, само защото според наредбата транскрипцията от шведски трябва да е Ларш? А знаете ли как трябва да се казва на този човек, ако държим на правилното произношение? Лааш. Още по-конкретен пример: кажете, с кое име би бил най-лесно и най-бързо идентифициран от средностатистическия (че дори и над средностатистическия) българин следният шведски футболист - Маркус Берг (както е възприето да се произнасят и пишат в България отделните части от името му), Маркус Бери (както е според наредбата) или Маркюс Бари (както е според произношението)? --HSV 11:27, 24 януари 2010 (UTC)

Бьорн Боррйе е още по-добър пример за най-близка до оригинала и много "неправилна" транскрипция. От една страна съм напълно съгласен с Радостина, че се шири страхотна неграмотност по отношение на преводите, но от друга не може да се пренебрегват нито установените транскрипции (да спорно е кога нещо става "установено", но Вашингтон и Ангстрьом например категорично са такива) нито фактът, че дори и в европийските езици, които фонетично са доста близки съществуват десетки звуци, които не могат да бъдат предадени коректно с родната ни кирилица. Да вземем английския дори. В британския английски не съществува звук Р. По тази логика трябва ли името Marc да се транскрибира като Маак ако е на кореняк лондончанин и Марк ако е на роден в САЩ? За не-европейските езици пък въобще да не говорим. Нека някой пробва първо да произнесе Кхоса по начина, който те Кхоса го произнасят пък после се опита да ме убеди, че Кх предава дори приблизително въпросния звук. [6] --Сале 14:10, 24 януари 2010 (UTC)


  • Мислех този път да се въздържа от коментар, но вече споменаваме шведски имена, което ме извади от сянка и равновесие. Именно транскипцията на шведски лични имена позовавайки се на нейно величество наредба 6, бе причината за отвращението ми от проекта Швеция, пък и за известен период от уикипедия като цяло. Причината е, че правилата от Н6 са за транскрипция, т.е. прав и обратен правопис, но не и произношение. Т.е. макар и даващи грешна престава за географско място, поне правописа може да се възпроизведе, но за лични имена прилагането и е крайно грешно, именно заради различното произношение. Както поне 4 пъти съм казвал:
НАРЕДБА № 6 - от 12 юни 1995 г. за транскрипция и правопис на чужди географски имена на български език на министъра на териториалното развитие и строителството
т.е. полето и на действие би трябвало да се ограничава до географски имена, по нареждане на генералния секретар на партията. Сравнително пресен диспут и подобни бяха причина да се отвратя окончателно. Сляпото прилагане на наредбата за статии свързани с Швеция е причина за окалпазяняването на статии за цяла страна като Швеция, които биха породили смях при произнасяне пред говорещи езика. Истината е, че редица потребители наложиха ЧРЕЗ УИКИПЕДИЯ неправилни имена на редица малкоизвестни селища, прилагайки точно наредба 6. Един от тези потербители е Прон, дори след признанието си - Обърни внимание, че в Н6 сатва дума само за географски понятия не спря. Това не беше достатъчно и започна налагането на неправилни лични имена позовавайки се на същата наредба. Незнам дали кратерите на Марс, не ги пишем по същата наредба, по правилото за фонемна близост. Мнението ми за това произведение на изкуството е доста резюмирано в предходна моя реплика в която преди близо 4 години прогнозирах, че хората ще се увлекат в използването на наредбата и за лични имена. Е това стана... Надявам се на осъзнаване от уикипедианската общност, иначе един до двама потребители в Уикипедия, налагат своеволно техният избор и усмотрение, като се крият зад дори грешен набор от правила. Често аргумента е, че правилата за имена на фински език се позовават на наредбата от графата за Швеция, пореди факта, че има 17 000 шведско говорещи във Финладия и това е втори официален език, наредбата не дава правила за фински, затова ние ползваче смело тези за шведски. Това е безумие, което е време да спре, ако държим на неутралност и доставяне на нещо по-близо до истината. Това адско изчадие, наредба 6, ограничава свободата на редактиране, защото позоваването на набор от грешни правила (а дори и да бъдат верни, те са доста лимитирани до няколко изречения за страна), и всяко отклонение от тези правила се интерпретира според тях. Това е аналогично да четене на евангелие за обяснението на квантова механика - всичко е написано там в евангелието, дори и теорията за големия зрив, при това в 3 изречения. BloodIce 13:39, 24 януари 2010 (UTC)
Ето едно примерче и за догматичния постулат от наредба 6:
Чл. 90. 3. съгласната "k" пред "e", "i", "y", "ä" и "ö" (и понякога пред "j") - е това е еднозначно казано... BloodIce 13:46, 24 януари 2010 (UTC)

P.S. @HSV: Въпросният футболис е всъщност Маркюс Бери, а не Бари, но си прав наредбата постулира грешка. BloodIce 13:39, 24 януари 2010 (UTC)

P.S.S.: С тази си реплика искам да кажа, че подкрепям абсолютно Радостина (ех, кво доживях да кажа Ухилен съм), в ограничаването на Н6, при личните имена на какъвто и да е език. BloodIce 14:02, 24 януари 2010 (UTC)

Ха-ха-ха :-), добре, че повечето хора тук спряха да ми се връзват на цветущия език. Сега сериозно - както посочих най-горе, идеята ми е точно тази - или с гласуване, или с постигане на съгласие или по какъвто и да е друг начин, да се забрани налагането на тази наредба за имена на хора! И нека не бъдем педанти, в смисъл тук не става въпрос дали ще е Ууд, Уд или Ийст, Ист, става въпрос за промяна на имената до неузнаваемост с прилагане на тази наредба. Искам някъде да стои написано, как ще решим, че тази наредба е НЕПРИЛОЖИМА за собствени имена на хора. --Радостина 14:20, 24 януари 2010 (UTC)
Добре, относно наредбата съм съгласен. Но не съм съгласен с мнението ти относно това да се предпочита това как се чува името, а не как е общоприето. И да, трябва да стигнем до консенсус по някакъв начин. Мен ме притеснява, че идат олимпийските игри и там ще е пълно с имена, които никой не знае как се пишат, а се захванах със статиите... --Лорд Бъмбъри 15:22, 24 януари 2010 (UTC)
Радост, то го пише ясно дори в самата наредба, ама няма кой да чете - „правопис на чужди географски имена на български език“. Тъй като явно отново няма да стигне до съзнанието на определени потребители, трябва някакси да го формулираме още по ясно. Да и аз искам решение на общността на този въпрос, който не ми дава сън буквално от 4 години (хора, който ме познават, биха разбрали че не се шегувам). BloodIce 15:28, 24 януари 2010 (UTC)
Споко, Блъд, ще ме чуят, аз съм много гръмогласна, а и не се отказвам лесно, общо взето захапка на булдогУхилен съм, отпуска леко, за да захване още по-силно --Радостина 15:52, 24 януари 2010 (UTC)
Напротив, Ice, гочно Бари е, ако се съди по шведския коментатор тук. Но мисълта ми като цяло, е че и практиката на Прон, и практиката на Радостина води до ненужни и объркващи резултати, най-вече в случаите, когато има утвърден начин на изписване на български. Защото все пак уикипедия е ориентирана към българския читател и той я използва най-вече или за да провери нещо, или за да прочете нещо допълнително, нещо, което не се изучава в училище. Уикипедия не е урок по английски или друг език, в който читателят да учи как местните изговарят дадено име. Целта на българската уикипедия е да помогне на някой българин да провери или прочете нещо ново, а не да види как някой настоява да се произнася името му или пък как някоя наредба постановява това. Да, това безспорно е информация, която заслужава да бъде включена в статията, но в никакъв случай не отговаря на изискванията за наименование на самата статия, според които статията се пише за масовия народ, а не за професорите по лингвистика и филология и в следствие на това статията трябва да бъде заглавена така, както се очаква масата народ да я потърси. Не става въпрос колко тъп е журналистът или преводачът, който за първи път е написал или изговорил името на български, не става въпрос колко са тъпи хората, продължили тази тенденция, а става въпрос, че тенденцията, вярна или не, се е наложила. При положение, че на киноафишите пише Суонк и Чарлийз, а феновете на спорта говорят за Берг, Розенберг, Мелберг, Солберг и Борг, то не може да искаме статията да се казва Суенк, Бари или Розенбери. --HSV 15:26, 24 януари 2010 (UTC)
Е стига бе, нека и друг го чуе това видео и да си каже мнението. След няколко часа ще проведа разследване върху диалектна и на двамата коментатори и ще пиша какъв е, но при всички положения. Името му е Бери, може и да е леко с блеещо е, ако коментаторите са с лек, северностокхолмски диалект, близо до Märsta, но категорично не е а. BloodIce 15:35, 24 януари 2010 (UTC)
P.S. Както обещах. След консултации е доста вероятно единият коментатор действително да е от северената част на Стокхолм или поне от областта, а другият има норландски акцент, но най-вероятно е прекарал доста години в Стокхолм. Това няма особено значение за произношението, тъй като и двамата произнасят Бери. BloodIce 10:10, 25 януари 2010 (UTC)
А иначе, никой не спори за утвърдените имена, никъде не съм казвал и никога няма и да кажа, че трябва да пишем Йотебори, вместо Гьотеборг или Сверийе вместо Швеция. Говорим, за имена които не са наложени, а измислени от Прон и неговата наредба например, говорим за имена които имат няколко възможни варианта в българската преса например. Абе, я като сме покарали футболистите, ми кажи как беше известен в българската преса Шельстрьом преди 10 години - май като Карлстром. Е сега май се промениха нещата - пишат му името правилно.... BloodIce 15:56, 24 януари 2010 (UTC)
Определено се чува БЕри. Аз сега започвам да се замислям, че за хора, които не знаят чужди езици и нямат тренирано ухо, всъщност сигурно е трудно и не могат и да "чуват" верния звук (HSV,това НЕ е за теб, говоря принципно). В беседата на Кира СедЖуик Дан (който си е написал английския с едно ниво над моето Ухилен съмУхилен съмУхилен съм) ми даде няколко линка където се чувало това "ж", аз не го чувам на ни едно от тези места. Истина е, че може да се спори какъв е точно, но определено не е ж. Така че... явно имаме проблем и на усет към езика, който не може (и това не е мое мнение, а изследване) да се изработи без контакт с хора на които им е роден.--Радостина 15:49, 24 януари 2010 (UTC)
Добре, дай най-напред да се преборим с дзвера наречен Наредба 6 и черно на бяло да го има някъде, че е абсолютно неприложим и порочен за собствени имена на хора и тогава започвам битката за така наречените "утвърдени имена". Едно по едно, вече съм на години, трябва да я карам яваш Ухилен съм. След това ще продължа с картинките и ще предизикам ново гласуване за fair use. В момента обаче искам да се съсредоточим на Наредба 6 и ако ме подкрепите, да я изхвърлим веднъж завинаги от употреба за собствени имена. HSV, не си прав. КОЙ ги утвърждава тези имена. За разлика от Прон, аз НИКОГА не променям имената на статиите, докато не обсъдя в беседата. Понякога успявам да ги убедя, понякога не успявам. НИКОГА, ама никога не съм променяла заглавие на статия самоволно. Утвърдено може да е нещо, което съществува столетия. Искаш да утвърдиш невежеството - на некадърни преводачи от последните 10-15 години, НЕ, не съм съгласна.--Радостина 15:34, 24 януари 2010 (UTC)
Да употребата за имена трябва да се ограничи в макс.степен, освен в шведския и холандския според мен е пълно с грешки. Спомняте си скорошния казус с Хунтелаар - Хьонтелар?! А сега вижте това име Уле Гунар Солшер, незнам как е правилното, но в този си вариант е абсолютно неразпознаваемо... --Nadina 15:50, 24 януари 2010 (UTC)
Шведския е мазало и непреметено. Хора които говорят езика (а аз твърдя, че съм един от тях), могат да ме подкрепят. Наредбата е пълна с извращения на езика, тъй като в прекалено малко текст е опитан да се направи разбор на цял езика. BloodIce 15:56, 24 януари 2010 (UTC)
Аз го чувам баш като а... Радостина, не казвам, че ти или някой друг самоволно променя имената. Просто твърдя, че дори с консенсус не би трябвало да се променя име, което е утвърдено. Това кой ги утвърждава няма никакво значение, най-малкото, защото никога няма да може да се докаже кой първи е споменал някое чуждо име на български. Не искам да утвърдя невежеството, а искам да потвърдя утвърденото нещо. Кой съм аз, че да утвърждавам правилната или неправилната форма? Също така коя е Уикипедия? Тя не е учебник да учи хората, кое е правилното наименование, а място за справка, където човек да намери нещо точно там, където очаква да го намери. По твоята логика Суонк съществува от около едва тридесетина години и името й не може да бъде утвърдено. Това, че тя или сънародниците го изричат като Суенк не го прави автоматично утвърдено, не и за целия свят. Пак ти казвам - не проблемът в преводачите, а в това, че след 10-15 години, че и 50-60 има едни форми на имена, които са се наложили. Можеш да издърпаш ушите на преводачите (ако ги намери кои са) и да им се скараш, че са оплескали нещата, но не можеш да тропнеш с крак на 8 милиона души и да им кажеш, че това, което до момента са смятали за вярно всъщност е грешно. --HSV 15:58, 24 януари 2010 (UTC)
Мога :-) и го правя. Какви 30 години за Хилари, тя самата е на 30 :-) има-няма десет години... но както казах, тази битка ще я водя след това, сега не искам да говоря за утвърдените, а само да сразим Голиат... нека не разводняваме темата :-) (look who's talking :-) и да оставим настрана различията си засега и да се съсредоточим към официално премахване на тази наредба за собствени имена на хора. Поне засега не видях никой тук открито да защитава наредбата за собствени имена. Това е недоносче, което налага неграмотност и посредственост, а аз имам органическа непоносимост към тях.--Радостина 16:07, 24 януари 2010 (UTC)
HSV, мен по скоро ме плаши тенденцията за налагане на имена чрез уикипедия. Точно така стана с няколко селища, благодарение на Прон, свещенната наредба и гугъл-кеш. И след 10 години, като нищо грешките на нередбата ще са вече в езика, заради уикипедия и интернет. А престави си, че след една година или дори утре, наредбата поправи своите грешки.... ква правим тогава ... грешките в езика остават. Ако можеш да произнешеш нещо правилно и да го напишеш с българска кирилица, защо да не го направиш... един възможен отговор е... защото наредбата ти забранява. Е точно тук е проблема. Особено за лични имена. Наребдата е справочник, а не канон. BloodIce 16:13, 24 януари 2010 (UTC)
Учудващо единодушие--Радостина 16:33, 24 януари 2010 (UTC)
Преди да ме обвиниш в плагиатство, за мое оправдание ще кажа, че не го бях чел Ухилен съм. Но си права, учудващо съвпадение дори на изразни средства. BloodIce 16:48, 24 януари 2010 (UTC)
  • Аз имам и друг въпрос - нередбата дава свещен и еднозначен, единственно истинен и дълбоко проникновен целомъдрен отговор, как да процедираме с френските, испанските, италианските, немските, полските, английските, руските, нидерландските, норвежките, шведските, унгарските, гръцките, исландските географски имена. Какво правим при финландските, датските, белгийските, чешките, словашките, португалските, румънските и съвършенно сериозно за мен естонските и латвийските имена? Примера ми с финландския по-горе, как процедираме до сега не ми харесва. Впрочем къде търсим отговорите в свещенната наредба за естонските имета - те са близо до Финландия, тия път имат втори език шведски, следователно, естонските имена се подчиняват на правилата за шведски език още повече, при наличие на Estlandssvenska mål. Ако някои има нещо против, му сочим наредбата кадето министърът е казал как ще е занапред в едно, често нееднозначно изречение. Хау! BloodIce 16:45, 24 януари 2010 (UTC)
P.S. Наредбата е изтипосана на папирус и приета от министъра Дончо Конакчиев от така известното солидно Правителство на България (82), в изключително спокойна и мирна атмосфера, в резултат от консултации със стотици експерти лингвисти, географи и научни работници от всякакви сфери. Предполагам милиони левове са инвестирани за проучвания в областта, което от своя страна обяснява дълбоката финансова криза в която беше държавата по това време. Тази наредба не е претърпяла промяна от далечната 1995, защото тя дава необходимата информация, според изискванията на редица институции, в това число и органите на реда в лицето на МВР на РБ. Ние приемаме безпрекословно тази творба, без допълнителни въпроси. BloodIce 17:03, 24 януари 2010 (UTC)

част 2

  • Ако бихме могли да си позволим да критикуваме критикарката Ухилен съм "сериозното предложение" всъщност подхожда хаотично, а в една потенциално спорна и в бъдеще област не би трябвало.
    • Например ако и Н 6 да не е приложима към не-географски имена (а, както споменах, нямах време да проверя дали и въобще), то за изписването на имена на личности би трябвало да важат правилата на българския правопис, установени от БАН.
    • Но да приемем, че задружно бъдат разкарани както Н 6, така и нормите на ИБЕ. Ако мислиш, че това ще доведе до чисто фонетично предаване, грешиш. Отново, има 4 гледища по единия и още 4 по другия въпрос, които за приемането на политика непременно трябва да бъдат съобразени. (А както се вижда, некои потребители /Блъдайс/ имат и по 2 мнения; сериозно: разширителното тълкуване за естонските имена е толкова нелепо, колкото шеговито е второто мнение).
    • Значи едно очаквано предложение за правило не трябва да бъде деструктивно, а конструктивно: да казва как е, а не как не е.
    • После, от казаното не става напълно ясно какво е положението на речниковите правила, ако У реши да бъде срещу тях. Могат ли редактори, които не владеят езика, да ги ползват като помощно средство? Какво се прави при спор между владеещи езика редактори?
    • Някак не изглежда логично две области, които се определят взаимно (фонетично предаване и установени форми) да се решават отделно. Сега аз мога да гласувам за правописните правила, само защото искам да се запазят утвърдените форми, защото правописните правила го гарантират. Т.е. определянето на приложното поле на политиката (чрез определяне кои форми се считат утвърдили се) трябва да предхожда решението по нея.
    • Има и други необсъдени по-горе моменти, като напр. диалектините говори. С привидното разкарване на един проблем ще изникнат други.--Фипс 03:58, 25 януари 2010 (UTC)
(по подточка 4 за положението на правилата)
    • Точно така! Ако отхвърлим правилата в Наредбата, ще трябва да съставим или приемем други такива. Защото ако няма правила... очевидно всеки ще може да транскрибира както си иска! По-добре да имаме несъвършен стандарт, отколкото никакъв. Аз лично харесвам правилата в НПРБЕ. Всъщност, ако приложим правилото в У, че не трябва да се позоваваме на собствени проучвания/мнения при съставянето на статиите, то тогава можем единствено да изберем, но не и да съставим такива правила, защото последното би било собствено проучване/мнение. И като се има предвид че НПРБЕ е нормативен правопис, то това става и най-естествения избор. Знам че не всички биха харесали транскрипцията по НПРБЕ, но това се отнася за абсолютно всички възможни правила за транкрипция. Както Фипс показа - мненията са разнородни и съответно е невъзможно да се съставят правила които да се харесат на всички. Т.е. трябва да има компромиси. А мисля че намирането на баланс вече е направено именно в речника. Можем да продължим да спорим още няколко години или да приемем транскрипцията по НПРБЕ поне като отправна точка. Защото в речника също остава отворен въпросът кое се счита за наложило се име. А мисля че всички са единодушни, че трябва да има такова изключение за наложилите се имена - все пак на кого ще се хареса Пари вместо Париж, Мехико вместо Мексико и т.н.? Ако приемем НПРБЕ, ще остане само да уточним кои ще считаме за утвърдени. --Exonie 05:06, 25 януари 2010 (UTC)
(по подточка 5 за утвърдеността като ограничител на приложното поле на транскрипцията)
    • Не пречи да приемем правилото, след като то вече е формулирано, а ние само да установим параметрите в него (установени форми, различни изходни диалекти). Едно възможно правило за утвърдени имена би било: Една форма на име, се счита за утвърдена, ако името е възникнало преди X години, а съответната форма има Y процента употреба (като дял от всички споменавания на всички форми) в лингвистичния корпус Z. За съжаление ние не разполагаме с лингвистичен корпус, затова ще трябва или да съставим такъв (!) или все пак да получим достъп до такъв (не е невъзможно) или да използваме гугъл. А X и Y можем да ги гласуваме по някакъв начин. --Exonie 05:06, 25 януари 2010 (UTC)
Трябва да призная, че ме блазни подобна идея. Да, да се фиксират цифри е адски негъвкаво. Но когато един счита за утвърдено нещо, което е известно от 1 година, а друг - поне от 100 г., се получава злоупотреба с тези гъвкави думи. Евентуално гъвкавост може да се постигне, като цифрите се ползват за ориентир, а не като твърда граница.(Притеснява ме, че не се доразбрахме: имах предвид, че когато гласувам дали да се прилага транскрипция или транслитерация трябва да знам за какво гласувам, т.е. какво се ползва със статут на "утвърдено" и като такова е изключено от обхвата на правилото.)--Фипс 01:23, 26 януари 2010 (UTC)
(по подточка 6 за диалектите и другите възможни проблеми)
    • Диалектите не са голям проблем. Редно е да се транскрибира от диалекта който е най-тясно свързан с името. Например градовете ще се транскрибират от диалекта който се говори в тях, собствените имена - от диалекта на притежателите им и т.н. Сигурно ще има и спортни ситуации, но не много, особено ако съставим добри правила. "Съставим", защото в никой речник или наредба това не е уточнено. --Exonie 05:06, 25 януари 2010 (UTC)
Чудесен пример, че всъщност проблем има (а сигурно и други скрити). Като че ли най-застъпваният принцип, вкл. в Н 6 е за единни правила за целия език. Така че и това трябва да се обмисли. (На мен ако ми викат Вйеска нейде далеко, където говорят на мйеко, и аз сама си викам така, как биха ме писали: Веска, защото това е единната норма за езика.) --Фипс 01:23, 26 януари 2010 (UTC)
(по т. 2 за множеството мнения)
Ако беше прочел малко по-внимателно репликите на БлъдАйс, ще разбереш, че мнението е едно и трактата за естонските имена е горе долу текущата ситуация съгласно наредба 6. Сега като зачекна въпроса, би ли ми обяснил как предаваме естонски и латвийски имена съгласно статуквото? Въпросът ми е доста интересен предвид - Нарва (култура). BloodIce 09:34, 25 януари 2010 (UTC)
Първо, едното му мнение за Н 6 дословно гласи "адско изчадие", другото —"истинен и дълбоко проникновен отговор". Така че има две мнения, които си противоречат. Безспорно, второто е литературен похват/ фигура, но такова е и моето изказване, че "некои потребители имат 2 мнения". Явно не само аз не разбирам твоите иронии - v.v. В този ред на мисли, един познат казваше, че имал цяло НС в главата. А сега сериозно:
Второ, публичноправните нормативни актове рядко се прилагат по аnalogia legis, ако въобще тук са налице предпоставките за такава. Т.е. по отношение на естонския, ако не е вкл. в Н 6, ще се прилага само общата част. Правилата за английски, френски, шведски или който и да е друг, не би трябвало да се прилагат. Не мернах разпоредба в противен смисъл, а ти? Така че да не приписваме на нещастното адско изчадие грехове, каквито няма.
Трето, при всички случаи приложение и към естонския ще намират принципите, закрепени от НПРБЕ. Водещият от тях въвежда фонетичното съответствие.--Фипс 01:23, 26 януари 2010 (UTC)

Фипс, представи си следната ситуация, идва примерно Майкъл Мор на посещение в България и с него правят интервю и преводачът се обръща към него: "Господин Мур..." Каква мислиш, че ще е реакцията? Защото по правилата за предаване на чужди имена двойното о се предава с "у". Ще му обясним на Майкъл, че Мор на български е Мур, защото така пише в апокрифната литература на БАН? Скоро питах Прон по какви правила Sean се предава с Шон. Той ми каза, че на ирландски "ea" се предавало с "о" и с една много бърза справка с местните ирландци се оказа, че не е вярно. На ирландски "ea" е дълго а, а S си е с, а не ш. Ако стане въпрос за шведски, норвежки и финландски имена, познай на кого ще вярвам. На някой, който знае езика като Блъд, или на Прон, който ще ми извади дяволското изчадие Наредба 6? При всички положения за правилното изписване на името предимство трябва да имат хората, които го владеят. И като казвам владеят имам предвид на местна почва, научен при контакт с хора, на които този език им е роден. Моето предложение е напълно сериозно, защото Наредба 6 е писана за _географски_ обекти, а Прон и някои други своеволно я ползват за всякакви обекти, при това нямайки си понятие от езиците. А това не е редно. След като наредбата е писана за географски обекти, трябва да си се ползва за това! И моето предложение никак не е неразумно: ДА СЕ ЗАБРАНИ ползването й НЕ по предназначение. Искам да ти обърна внимание да четеш внимателно - аз искам като начало нещо много просто - да се ползва наредбата _по предназначение_ и без своеволия, искам нещо, което всъщност би трябвало да е по подразбиране и изобщо да не се налага да го искам, но именно поради своевола, налагането и нарушаване на правилата, сега го искам да се реши официално.--Радостина 04:39, 25 януари 2010 (UTC)

Според НПРБЕ (на БАН!) би било "Майкъл Мор". И мисля че това е правилникът който трябва да следваме - все пак е нормативен, при това актуален (2002 г., очаква се ново издание). Остава само да уточним кои са утвърдените имена (по-горе предложих решение) --Exonie 05:16, 25 януари 2010 (UTC)
Майкъл Мор е издаван в България като Майкъл Мур, против значи се оказва справочника на БАН, против правилното му произношение, против логиката... Какво правим в този случай, издаването му под друго име утвърждава ли грешното? И изобщо какво значи утвърдено? Всичко тече, всичко се променя. Мен не ме вълнува толкова дали едно име е утвърдено, а КОЙ го е утвърдил, защото в повечето случаи се оказва някакъв некадърник, който нито говори езика, нито се ръководи по някакви правила. И на такива изобщо не трябва да се разрешава да го правят.--Радостина 05:57, 25 януари 2010 (UTC)
Значи не правилата са ти криви, а липсата на правило което да указва кое е утвърдено и кое не. Всичко което ти предлагаш е хаос. Ако ще махаме правила, трябва да приемем други, защото ако не приемем правила за транскрипция - всеки ще транскрибира както си иска! --Exonie 06:11, 25 януари 2010 (UTC)
Хаосът е за тези, които не могат да четат или още по-зле, като прочетат, не могат да разберат: предлагам нещо съвсем конкретно, сериозно и разумно. Например: с големи червени букви на страницата с наредба 6 да се напише, че е абсолютно неприложима за собствени имена на хора. Къде е хаосът?! Всички останали неща други хора ги повдигнаха. Аз в момента не споря за пълни членове, утвърдени имена и не знам си какво, говорим само за собствени имена на хора и само затова да се забрани Наредба 6 при транскрипцията на собствениимена на хора, особено живи такива. Защото не желая (примерно) моето име да е транскрибирано на български Радоустайна, както звучи Радоустайна вместо Радостина, така звучи Чарлийз вместо Шарлиз. Толкова ли е сложно за разборане. Отново: искам черно на бяло, или червено на бяло, че тази наредба не може да се ползва за собствени имена на хора.--Радостина 14:15, 25 януари 2010 (UTC)

част 3

Нека аз пробвам. Първото мисля, че трябва да е Шулаос, а второто име е Хел, ако е норвежко, и Шел, ако е шведско.
А иначе за прилагането или неприлагането на Н6 за имена на хора съм склонен да се съглася с Радостина, но само частично. Ще се опитам да кажа какво имам предвид и каква е моята идея. Ако дадено име на личност се произнася точно по правилата, по които би трябвало да се произнесе една такава поредица от букви на съответния език, тогава се ползва наредбата. Иначе се предава така, както се чете (като пак се спазват правилата на българския език, разбира се). Ако на английски имаше такова съществително moore, то сигурно щеше да се произнася така, както се очаква – „мур“. Но името на Майкъл Мор звучи така, както думата more, следователно се транскрибира по същия начин като думата more – „Мор“. Това би било особено полезно за имената на американци поради две причини.
  1. Самият английски език е един от най-трудните езици за писане. Има правила, но и множество изключения от тях. Например може ли някой да обясни защо буквата w в думата sword и буквата s в думата island не се произнасят? Освен това защо dove се чете по този начин, а move се чете по този начин, след като и двете според правилата би трябвало да се римуват със stove?
  2. Америка е многонационална страна, там живеят хора с произход от цял свят. Много от тях са запазили неанглийското изписване на фамилните си имена. Някои са запазили и произношението им, други са направили някакъв хибрид между оригиналното и американизираното произношение, а трети напълно са го американизирали.
Затова ако вземете една представителна извадка на петдесетина души, които живеят в САЩ, е много вероятно да ви потрябват доста обширни познания по фонологиите на различните езици по света, за да отгатнете как се четат имената им. Миналата година имах щастието да посетя Америка. Направи ми впечатление, че когато един човек го попитаха за името му на рецепцията на хотел, той изобщо не го произнесе, а направо започна да го диктува буква по буква. Освен това и прелистих един телефонен указател на едно от сателитните градчета на Ню Йорк. Имаше имена на всички езици, от които имам понятие, и на много, от които нямам.
Обаче ако името си се произнася напълно според правилата на езика на държавата, от която е човекът, и ако на този език имаше географско наименование или просто дума със същото изписване, която щеше да се произнася по същия начин, тогава ползваме наредбата.
Това е само мнение, не ангажирам никого с него, въпреки че според мен то си има достойнства. --Cmrlbg 15:16, 25 януари 2010 (UTC)
Абсолютно си прав за произношението и на двете, ш-то е специфично и не точно нашето, но това е отделен въпрос. Чудесно, предполагам познаваш до някаква степен езика, до каква ти си знаеш. Проблемът е как се ориентира от наредбата за това дали да ползваш Ш или не. Цитирам "Чл. 90. 3. съгласната "k" пред "e", "i", "y", "ä" и "ö" (и понякога пред "j")". Ти как реши дали "kj" понякога или не е Ш. Аз лично указания за това кога е Ш в наредбата не намирам. Т.е. този член ни поставя в позиция да търсим помощ от другарче, приятел, познат или да чакаме някои да даде звуков файл. Т.е. наредбата не ни помага. Това не е единствения проблем в наредбата, особено за шведски.
В останалата част от твоя коментар, има нещо което би могло да се опише с понятието "common sense". Ти предлагаш да действаме по комън сенс и евентуално ако това съвпада с наредбата, тогава я ползваме. Ако не съвпада, то търсим други начини - наложено име или каквото друго трябва. Точно и на мен такава ми е мисълта. Но тогава за какво ни е тая наредба аджеба. И защо я ползваме за всичко което е на тоя език. Полето на действие и е географски имена и нищо повече, но сега тя започва да се ползва като универсален преводач, транслитератор на всякава тематика и имам чувството, че и библия от чужд език ще се преведе с нейна помощ. Е точно това е грешката. И както по-надолу ще кажа в коментар, омръзна ми да споря с телевизор, който показва единствено наредба 6 (това не е към теб). BloodIce 21:12, 25 януари 2010 (UTC)

Част за наредба номер 6 за лични имена

Хайде още малко структура в цялата работа.

  • Какво говори против това да определим, че наредбата трябва да се прилага при географски имена и не трябва да се прилага при лични имена? Доколкото разбирам Радостина нейното настояще желание е само това. Има ли някой против? --Лорд Бъмбъри 14:46, 25 януари 2010 (UTC)
ДА! Само това искам... засега, да се напише горе в самата наредба да е ясно, че никой няма право да я ползва за собствени имена, още по-малко да преименува статии самоволно без дори да го обсъди на беседата. Много ли искам?! --Радостина 18:04, 25 януари 2010 (UTC)
Не искаш много, но е безполезно. Няма да се заяждаме, че поначало не сме вла̀стни да допълваме текст на нормативен акт, с който между другото в България сме длъжни да се съобразяваме по Конституция. Но, по същество: Наредба 6 определя, че е за географски, следователно не е за лични. Да приемем, че го гласуваме в У и стане едно хубаво кратко ясно правило от 1 изречение. Ти само това искаш. И какво постигаме: Н 6, не се прилага, но се прилагат правилата на ИБЕ-БАН. Забележи Н 6 =/= НПРБЕ. Първото е на строителното министерство относно географски обекти, второто е правописната норма и се отнася за всякакви съществителни собствени. Т.е. ако гласуваме просто и единствено да се прилага Н 6, автоматично или не, за личните имена ще се прилагат цитираните по-горе правила на НПРБЕ, които в голяма степен съвпадат (макар и да има някои различия) с Н 6. Т.е. Н 6 ще се прилага косвено и извинението, че не била за лични няма да важи, защото за НПРБЕ изрично е (по)казано обратното. Надявам се да е станало ясно.
Второ, отново, за Радоустюна, Мор вина имат неграмотните или неволно сбъркалите, а не Н6 или НПРБЕ. Т.е. ако ние се противопоставим само на Н 6, но не и на журналистите, Мур и Радооустайна остават.
И един (съвсем сериозен) въпрос: ако не беше известна личност с утвърдено име, как предлагаш да се изписва (отново стария пример с) по-прежния руски президент като заглавие на статията: Барис Никалайевич Йельтсин или Борис Николаевич Елцин (или друго?). Прилагаме ли еднакъв стандарт към всички или също като Н 6 и НПРБЕ допускаме особености.--Фипс 01:41, 26 януари 2010 (UTC)
Истина е, че аз като чужденка, не съм длъжна да спазвам тези нормативни документи. Но както каза Stoltz, това всичко намирисва на комунизъм. Това трябва да са спомагателни справочници, а не канони, не да се спазват тъпо и сляпо, а с някаква мисъл в главата. Географските обекти няма да се разсърдят, нито е такъв голям проблем, ако звучат малко по-различно на български. Въпросът тук е за имена на хора, и то в много случаи млади живи хора. Например футболисти, учени, писатели, артисти. Нека играем с открити карти: Над преди време беше споменала това, а и говорих с мои приятели преводачи - имената на хора, филми и т.н. общо взето по-лесни и незначителни преводи се правят от непрофесионални преводачи, много често ученици и студенти срещу минимално заплащане. И ето резултат - "утвърждава" се някакво име поради неграмотността и невежеството на някакви студентчета и след това ние тук пък поради някаква писани или неписани правила трябва да използваме "утвърденото" име. Порочен кръг, параграф 22 !!! Студентчетата не са ползвали тази наредба като са го утвърдили грешно, но ние сме длъжни да я ползваме и да не променяме утвърденото... ти намираш ли смисъл в това? Защото аз не. Ако ще си играем на утвърдени имена, според мен трява да има една давност от поне 100 години. Иначе е много по-добре да се поправят грешките, вместо да трябва ние да се съобразяваме и следваме неграмотността. Йелцин - съобразено и с руските, и с българските правила на писане.--Радостина 03:03, 26 януари 2010 (UTC)
Престани моля те с тази давност от 100 години. По тази логика и Мур не може да е Мор, защото не е над стогодишен и Мор не може да се е наложило като правилно, независимо какво твърди самият човек. Също така е огромна глупост как живите хора биха се били обидили, ако се използва или наредбата или утвърденото име. Точно защото са живи, умни, трезвомислещи хора би трябвало да знаят, че в различните езици имената им може се предават по различен начин. Ако Мур дойдел в България как щял да се почувства... Доста хипотетично. Факт е, че самият Мур има интервю, което е дал за български вестник и човекът си говори за политика и т.н. и не прави забележка, че не му се произнасяло правилно името... Рафаел ван дер Ваарт, който три години игра в Германия и даде един тон интервюта нито веднъж не направи забележка, че го наричат фан дер Фаарт... Сега по същество - според мен наредбата не изключва изрично използването за лични имена и употребата ѝ за такива има плюсове, но и минуси. (+ няма особена разлика между географско и собствено име, все пак не сравняваме име със съществително; + това, че е наредба, издадена от строителното министерство не значи, че хората там не са се допитали до лингвисти; големият - обаче е, както вече беше споменато, че наредбата има някои пропуски и на места не е съвсем конкретна). Аз нямам нищо против тази наредба да се използва, но само когато тя не е в конфликт с вече утвърдено име на конкретен човек или с утвърдена част от име (напремер ако за почти всички Браяновци е наложена формата с я, то и някой неизвестен Браян едикой си би трябвало да е Браян, а не Брайън. --HSV 11:06, 26 януари 2010 (UTC)
Хайде да те попитам нещо елементарно, като си си сложил английския с едно ниво над моето смяташ ли, че го знаеш по-добре от мен?! Защото горното ти изказване е толкова порочно, че ме навежда на мисълта, че и ниво едно му е много. Странното е, че хора, които сме в чужбина сме си сложили ниво 4, а тези живеещи в България ниво 5. И като гледам какви преводи от чужди езици се правят, мисля, че хората нямат реална престава какво знаят и какво не знаят. Да искаш да продължаваш да ползваш нещо, което знаеш, че е грешно и да не ти пука при това, в моята книга е дефиниция на простотия, невежество и неграмотност, за които говорех и по-долу. А сега като чета по вестниците за новата реформа на БАН, направо се питам как е възможно човешката простотия да достигне такива граници, и то на държавно ниво!--Радостина 14:27, 26 януари 2010 (UTC)
В интерес на истината дори съм си сложил само ниво 3 - по едно на всеки две години... сори за офтопика, не се сдържах --Лорд Бъмбъри 15:24, 26 януари 2010 (UTC)
Абе алооуу, многознайката... Озапти се малко бе... Първо - като знаеш толкова ми обясни къде точно живея, щото ти претендираш да знаеш това по-добре от мен. За твое сведение само ще кажа, че от десетина години не живея в България. Второ - какво ниво на английски съм си сложил няма абсолютно никакво отношение към това какво ниво ТИ си си сложила. Подточка първа на второ - ако аз съм слагал и мойто и твойто ниво, тогава имаш някакво право да ме питаш на какво основание съм сложил на себе си едно ниво повече от теб. Подточка втора на второ - (без да се обиждаш) коя, по дяволите си ти, че другите хора да си съобразяват нивото на знаене на някой език според това как ти си определяш нивото?! Кой както прецени сам за себе си, такова ниво си слага. Ако си забравила, целта на тези кутии е ориентировъчна, а не мерене на дипломи. (Лорде, аз ако слага по едно ниво на всеки пет години, май щеше наложи да се правят нови кутийки с ниво над 5.) Трето - какво общо има моето или твоето ниво на английски с това, че има издадени книги, чиито автор е Майкъл Мур и че във всички публикации на критици и т.н. той е представен като Мур, а не като Мор? И според тебе това не е утвърдена форма, а ще стане чак след 100 години?! Четвърто - абсолютно си права, че да се ползва нещо, за което знаеш, че е грешно и да не ти пука е дефиниция на простотия, но аз въобще не съм сигурен, че наредбата е грешна - при това положение как бих могал да твърдя, че е грешна и честно казано не виждам причина да не вярвам на Прон по отношение на работата му. Да те попитам в твоя стил - след като ти споделяш, че си физик по образование, а Прон "работи в българска държавна служба, в която се правят ежедневно транскрипции в сериозни документи; на тази работа съм приет с конкурс чрез тест точно за транскрипции.", то кой от вас двамата има по-реална представа относно наредба за транскрипции? --HSV 17:47, 26 януари 2010 (UTC)
Аз те попитах един елементарен въпрос, ти започна да се държиш като хамалин и да псуваш, което само доказва моята теза. Нивата на езиците, които много от вас са си сложили заблуждават и нямат нищо общо с действителността. Почти всички преводи от чужди езици са отвратителни. Та не знам като има толкова много хора с ниво на английски и немски 5, как така се получава, че статиите са преведени на ниво 1-2. Прон със сигурност знае повече от мен за наредбите, за самите транскрипции вече на много пъти се убеждавам, че понятие си няма как се произнасят определени звуци на съответния език. Той е назубрил наредбата, той е точно функционер, едно време на такива им казвахме комсомолци, които сляпо следват правата линия на партията с надеждата един ден и те да станат партийци без изобщо да си задават въпроса кое е вярно и кое не. Днес си направих експеримент, дадох на едни мои студенти транскрипциите на някои имена и им дадох да слушат на Ютюб как се говори английски в България. Имаше търкаляне от смях... ако продължавате в същия дух, Кен Лий ще стане нарицателно за България. Между другото аз от 30 години говоря много повече на чужди езици отколкото на български. Така че ако ме поправите за нещо на български, което съм забравила, съм склонна да се съглася, но да ми се навира някаква наредба, която сее простотия и да ме карате да се съгласявам с посредствеността... трябва да сте готови, че няма да го направя. Транскрипциите са помагало, справочник, не постулат, закон или канон. Всъщност не мога да повярвам, че 20 години по-късно в България нещата все още се рещават с ялови и мъртвородени наредби. Като ви харесва това дяволско отроче, ползвайте си го по предназначение за географски имена и оставете собствените имена на хора на мира!--Радостина 18:16, 26 януари 2010 (UTC)
Такааа ли? Ти задаваш съвсем невинен въпрос, а аз почвам да псувам като хамалин ("по дявовите" е псувня, при това хамалска?!)? Ами извинявай, ако някой напълно непознат човек и ми каже "Какъв си ти, че смяташ, че знаеш нещо си по-добре от мен?", аз няма да го потупам насърчаващо по рамото. Нито пък ще раздавам определения за човек, който не познавам и най-малкото не участва в дискусията, за да се защити. Още повече пък няма да си позволя да наричав некадърни и със сума ти подобни епитети преводачи, журналисти, учени и др., само защото, видиш ли, аз, Великият, имам друго мнение по въпроса как се произнася едно име и настоявам, че то, и само то, е правилното. Какво доказва това, че твойте студенти се спукали от смях, като гледали клипчета как се говори английски в България? Това какво е, представителна извадка ли? Кой ще качи в Ютюб клип на някой, който перфектно чете някакъв текст на английски? Значи ли това, че Стоичков и Румяна Желева сричат на английски и говорят глупости, че и ти като българка не знаеш английски? И продължавам да не разбирам какво общо има кадърността на някой преводач с транскрипцията на нечие име? Как се отнасят двете неща едно към друго? Ако някой Мор е написал 20 книги и те са преведено брилянтно на български, значи ли, че преводачът им е некадърен, защото е написал авторът като Мур или обратното - някой преводач, който преведе нескопосано книгите, но е написал, че авторът е Мур, дъбър преводач ли е? --HSV 19:19, 26 януари 2010 (UTC)

За HSV, но го измествам... забележи, беше въпрос, питах те смяташ ли, че твоят английски е по-добър от моя, че при теб пише 5, а при мен -4. Чаках отговор като - да, аз съм професионален преводач с 10 години опит и смятам, че го владея по-добре от теб... или Не, не смятам, но познавайки други хора, които са писали 2-3, моят е на много по-високо ниво... Очаквах смислен отговор, не ругатни и обиди (аз съм имунизирана срещу такива и не ми правят впечатление, още по-малко да ме обиждат, но в интерес на добрия и сравнително културен фон тук, не смятам, че са редни). Човек би се засегнал от моя елитаризъм само ако има комплекси и се чувства несигурно (говоря принципно). Наричам журналисти и преводачи некадърни, защото както споменах имам база за сравнение. Но не както грешно ме разбраха защото съм в чужбина, а защото съм много по-възрастна от повечето от вас и помня журналистиката преди 30 години и я виждам сега. Едно време много малко хора говореха чужди езици, а журналистите също бяха кът... но за сметка на това бяха много добри. Днес е пълно с "журналисти" и "преводачи", но са като масовата култура - за нищо не стават. Нали говорих с мои познати в България, нито един добър преводач не се хваща да превежда сълзливи романчетата или заглавия на филми и подобни, защото плащат много малко. Повечето такива дейности се вършат от студентчета по филология първа година, които "утвърждават" грешните имена... И ние като малоумници ги повтаряме! Лично аз съм чувала много пъти по телевизията Джон Макенроу като коментира тенис мачове да поправя нечие име (тук руските са им трудни), просто се стараят хората, питат играчите как точно им се произнася името и се стараят да го произнесат най-близко до оригинала. В България правят обратното!--Радостина 19:35, 26 януари 2010 (UTC)

Добре, приемам, че не си се заяждала, а си очаквала сериозен отговор. Ето ти сериозен отговор: Нямам абсолютно никаква представа дали моят английски е по-добър от твоя или нечий друг, защото, забележи, не познавам лично никой тук и не мога да направя едно най-просто сравнение. Мисля ли, че моите познания по езика заслужават тази петица? Да. Мога ли направя нещо по въпроса, че на мойто ниво пише 5, а твойто 4? Не. Следва ли от мойта петица и твойта четворка, че знам по-добре английски от теб? Въпрос на тълкуване, защото нито на петицата пише "Този потребител знае английски по-добре от Радостина", нито на четворката пише "Този потребител знае английски по-слабо от HSV". Сега, какво общо има това с дискусията за имената? --HSV 20:09, 26 януари 2010 (UTC)
Въпросът е принципен, не приемай всичко толкова лично, според мен знаенето на езици е важно при транскрипцията на имената. Когато човек знае един език добре, той го и чувства, усеща детайли. Не е просто назубрил някаква наредба. Скоро някой тук спомена, че в английския нямало "р". Не се обадих тогава, но това е пълна глупост. Английският има "р", френският има "р", американският има "р" и българският има "р", просто са много различни. Аз мога да произнеса Марк и по английски, и по американски, и по френски, и по български. Но Марк си се пише Марк, на който и да е език. Няма да има съществена разлика в произношението. Но това са стандартни имена. Майкъл, Мишел, Микаел... никой няма да ги обърка. Но когато името не е познато толкова, не е лошо първо да се чуе, разбере и после транскрибира. Като е за утвърдени имена и като вече 150 години всички физици казват лорд Релей, закон на Релей-Джинс, излъчване на Релей, ми обясниха че трябва да е Рейли защото така било правилно. Добре, как да се оправя в тези двойни стандарти?! Ако 150 години не се квалифицира за утвърдено, тогава КАК да приема че име от 10 години насам може да се приеме за утвърдено. Това, което най-много ме дразни в българската Уикипедия и причината поради която едни от най-свестните редактори я напуснаха е, че една малка група хора я третират като башиния и не се съобразяват с останалите, а ходят и променят имена своеволно, според "Корана"... На кого да вярвам повече, на Блъд, който завършва PhD в скандинавските страни и има усет към езика или на Прон, който е назубрил някаква наредба, написана от съмнителни експерти? На моя приятел журналист, който завърши Оксфорд или на изданието на БАН? Аз имам своите стандарти и не искам да слизам от тях. Специално американските имена са много странни и ако не знаеш как се произнасят, поне в 50% от случаите наредбата ще ти даде грешна транскрипция. Тук не става въпрос да е 1:1 на оригиналния език, но не и разлика каквато е между Манди Мур и Менди Мор, при положение, че и двете са напълно проносими на български, няма причина да не се пишат и произнасят близко до оригинал. Шарлиз Терон не е Чарлийз, а Шарлиз защото името идва от африканс, не от английски. Така че е много важно да се знае оригиналното звучене на името и произхода му. както аз не искам да ми транскрибират името на друг език Радоустайна, така и Шарлиз иска да е Шарлиз, не Чарлийз. Когато няма подходящ звук в българския, по мога да разбера... За мен наредбата е порочна и малограмотна.--Радостина 22:33, 26 януари 2010 (UTC)
След като прочетох информация за себе си, която не съм давал, поне ще опитам да я поясня Ухилен съм. PhD-то ми не обхваща скандинавска филология, а за жалост молекулярна генетика, което не ме прави експерт по шведски. Но да, ежедневно говоря на английски и шведски, дори и у дома, като хората тук ми гласуват доверие на чета лекции и водя упражнение на тези езици (шведския ми е по-слаб засега). Иамам известно онование да смятам, че имам достатъчно съприкосновение с шведски думи и географски понятия Ухилен съм, а за лични имена - тук на студентите също е добре да се знаят личните имена. BloodIce 13:52, 27 януари 2010 (UTC)
Опааа, много съжалявам за личната информация, в никакъв случай не е нарочно, аз откъде го знам тогава, със сигурност съм го прочела някъде на обществено място? И за молекулярната генетика знам. Това, което имах предвид е, че някой, който има достатъчно умствен багаж по принцип (щом е на ниво PhD) и говори шведски всеки ден и е в контакт с хора на които това им е роден език, със сигурност има повече усет и знания по езика от някой, който е назубрил наредба. За съжаление много често в България се ценят послушни функционери, отколкото умни и талантливи хора. Гледах пак някакво предаване по българската телевизия, в което се подиграваха на английския на Христо Стоичков. Намерих го за много грозно и подло. Американците никога не го направиха, докато беше тук. Напротив, ужасно много го уважаваха и не са му се присмивали. Аз лично шапка му свалям, че се старае на 40 и кусур години да научи нов език, вместо да си говори български или испански и да не му пука, че трябва да търсят преводач. А тези дето му се подиграваха, ако ги накарам тях да дадат това интервю, сигурно аз ще се смея... това е дребнавата психика в България. На коментарите в Ютюб могат да се видят българите с ехидност и подигравки и чужденците, които им отговарят, че всичко му се разбира на английския и не е редно да се подиграват с легенда от световен мащаб. Правете си сами изводите.--Радостина 14:20, 27 януари 2010 (UTC)
Не мисля, че е тайна, пък не е да ме е срам, тъй че проблем няма. Само пояснявах, да не стане грешка. Живи и здрави, но и мислещи, а не вярващи :-). BloodIce 15:17, 27 януари 2010 (UTC)
Радостина, това, че владееш английски (дори да е до съвършенство), не е кой-знае какъв плюс. Става въпрос за България, за български език, за българско произношение на чуждите думи, за българския манталитет, за българския правопис и правоговор. Не за английските. Тъй, че айде по-кротко, капацитет може да си в английския, но точно фактът, че си се откъснала от България би трябвало да те накара да говориш малко по-тихичко по тия въпроси. Че както я караш, викаш на два гласа - като комсомолец и комунист едновремено! --Uroboros беседа 17:30, 28 януари 2010 (UTC)

Част за утвърдени имена

  • Има ли нещо, което говори против да използваме утвърдени имена на хора, ако има такива? За да няма Уле Гунар Солшяр или както беше изтипосан милият... Щом от десет години насам в пресата се появява като Оле Гунар Солскяер тогава да бъде така и в Уикипедия. Какво говори за и против ползването на утвърдени имена? И как бихме дефинирали "утвърдени имена"? --Лорд Бъмбъри 14:46, 25 януари 2010 (UTC)
Ще отворим кутията на Пандора, аз затова не искам няколко обсъждания едновременно. Въпросът с "утвърдените" имена е по-сложен и сериозно не мисля да го повдигаме, докато не се реши другия.--Радостина 18:07, 25 януари 2010 (UTC)

Част n-1

Не искам да засегна никого от (съ)участниците в полезната 80-килобайтова дискусия, но ако решим да се върнем на първия абзац от нея, бих отбелязал, че от доста време У:ПН не се позовава на У:Н6, дори когато става дума за географски обекти. Хиля се Хиля се Хиля се --Спас Колев 16:53, 25 януари 2010 (UTC)

И че в общи линии ще продължим да си действаме на парче с претегляне на аргументите за всеки отделен случай както междувременно си му е и редно.Ухилен съм--Мико 17:00, 25 януари 2010 (UTC)
Алоооо, нали точно това се опитвам да избегна, да ги теглим... Спас не е прав, много скоро ми излязоха с Н6 за някакво име, вече не помня кое и искам това да спре! Не искам да се преименуват имена (особено на живи) хора според наредба за географски имена. Искам да знаят хората, че нямат право да го правят! --Радостина 18:03, 25 януари 2010 (UTC)
Проблемът е, че при решение на пърче, първият аргумент които ти излиза насреща за лично име, обикновенно е свързан със свещенната наредба. Мико, ти ползваш ли наредбата за гръцки имена? Иначе си много прав, няма еднозначно решение, трябва да има дискусия и аргументи ако има различие в мненията. Но спори ли се срещу телевизора, от който прожектират Н6. BloodIce 21:13, 25 януари 2010 (UTC)
Смея да възразя, че не е редно: това е единна (макар и особена) енциклопедия (макар и не съвсем) с общи правила за оформление, наименование (особено в "свещенната" :en)--Фипс 01:48, 26 януари 2010 (UTC)
Спасе, а тия правила гласувахме ли ги някъде, я ми напомни, че съм забравил. И колко мръсно седи наредба 6 най-долу във вижте още. BloodIce 21:54, 25 януари 2010 (UTC)
Самото У:ПН, доколкото помня, не е гласувано, а е прието с мълчалив консенсус от няколкото редактори в средата на 2004 (т.е. за мен е заварено положение). Гласувани са няколко предложения за корекции, промяната на конвенцията за областите в България май също се обсъжда/гласува някъде, но не ми се рови.
Промяната с У:Н6 е тук: [7]+[8]. Не е последвал вой, така че може да се брои за нещо, подобно на консенсус. --Спас Колев 19:57, 26 януари 2010 (UTC)
Точно затова, тези правила нямат никаква тежест срещу титанът на познанието, наречен Наредба 6. Демек ти си ги следвай, ама внимавай дали те следват наредбата. BloodIce 15:20, 27 януари 2010 (UTC)
Това твое мнение ли е или общо наблюдение върху живота? ухилване Не мисля, че МРРБ или друга българска държавна институция има някаква юрисдикция в Уикипедия. Изключение евентуално е ИБЕ, поради липса на по-добра дефиниция за български език (и слава Богу, само беларуските извращения ни липсват усмивка). У:Н6 е просто външна референция, от рода на резултатите от Гугъл. --Спас Колев 18:31, 27 януари 2010 (UTC)
Виж за живота, само мога да възкликна - жизнь налаживается :-). Иначе за уикипедия мисля, че правилно разбираш моите опасения - не ми се иска уикито да се институционализира и именно затова думички като наредба, заповед, повеля, канон и прочие просто не би трябвало да присъстват сред аргументите в нито една беседа, но уви, примери бол. Доколкото си спомням в Уикипедия има предимно препоръки и точно това стимулира редакторите в световен мащаб. Причината, един редактор с нестихващ ентусиазъм за налагане на нови транскрипции да се вихри в дебрите на уикипедия необеспокояван, е именно една наредба. Тази наредба убива почти всякакво желание на голяма част от останалите редактори да разширяват запъртъците, сътворени следвайки повелята на партията. Свалянето на пиердестала от Н6 би довело до значително по-голяма достъпност до статии за непросветени в тайните на транскрипцията. И да, със сигурност институциите нямат власт в уикипедия, но пък започват да пускат корени. Един такъв грудест вегетативен израстък е Н6. BloodIce 20:02, 27 януари 2010 (UTC)
Тъкмо защото (/ако) не са гласувани, едно бъдещо гласувано правило, каквото се коментира, ще има приоритет пред тях. (Нямат табелка да са правило.)--Фипс 01:48, 26 януари 2010 (UTC)

Уикисреща - 29 януари

Еми... ако от заглавието не е станало ясно, предлагам на 29-ти януари една уикисрещичка. Петък се пада. „Камино“-то последния път беше добре, струва ми се? Спири 21:37, 16 януари 2010 (UTC)

Явно няма интерес. Спири 08:18, 21 януари 2010 (UTC)
А, е що да няма? То в тия Разговори аз вече трудно се ориентирам. Все повече си мисля, че на www.wikipedia.bg (като се закупи) ще е добре да се пусне форум. :-) ЛъчезарБ/П 13:53, 22 януари 2010 (UTC)
Аз съм на линия. --Мико 19:48, 25 януари 2010 (UTC)

Добре, значи все пак ... 29-ти - уикисреща. Камино? Спири 20:00, 25 януари 2010 (UTC)

Пишете ме и мен в списъка :-), поздрави, --Dido3 20:02, 25 януари 2010 (UTC)
ЛъчезарБ/П 21:08, 25 януари 2010 (UTC)
+ 1 :-).--Алиса Селезньова 09:51, 26 януари 2010 (UTC)
+ (най-вероятно) 1 :-)--Maymay 23:15, 26 януари 2010 (UTC)
Направих резервация за 19 часа в Камино. Ето пак карта на района. Спири 16:44, 27 януари 2010 (UTC)
+1. --Спас Колев 10:00, 29 януари 2010 (UTC)

Не е ли време за форум?

Колеги, предполагам, че повечето от вас са свикнали да водят дискусиите си в Уикипедия, но вярвам ще се съгласите, че това все пак не е най-удобния формат по ред причини. В частност, поне две дискусии в последните дни заплашиха да превърнат У:Р в браузъроубиец, да не говорим за трудността да се проследи кой точно какво и къде е писал (все пак гледането на diff-ове не е най-удобният начин за четене). Освен това, по този начин товарим и без друго натоварените сървъри на Уикимедия с дискусии, които макар и свързани с Уикипедия, биха намерили по-добро място на един форум (за разлика например от беседите, където, впрочем, част от разговорите също би било по-подходящо да бъдат изнесени във форум, когато от обсъждане на конкретния текст се превърнат в принципни спорове по темата, че и по други теми).

Накратко, ако смятате, че един форум би бил полезен, с радост ще го организирам технически — така или иначе вече съм обещал съдействието си за домейна wikipedia.bg и евентуално хостване на портален сайт там (не пренасочване заради разни юридически особености). Докато се сдобием с този домейн, бих могъл да направя веднага wikipedia.acad.bg (acad.bg е домейнът на българската академична мрежа) или друг поддомейн по ваша преценка. Естествено, би имало разни организационни въпроси, които трябва да се решат, но това вероятно има смисъл да се обсъжда само при наличие на принципен интерес. Ще се радвам да чуя мнението ви, и искрено се надявам да е положително, че вече ми се завива свят като погледна У:Р. И да не е — здраве да е, разбира се. Ухилен съм ЛъчезарБ/П 20:19, 25 януари 2010 (UTC)

Всъщност много отдавна (по времето, когато в IRC-канала се срещаха и не-ботове усмивка) имаше един опит за външен форум, но не потръгна по ред причини. Нищо не пречи да се пробва пак, но аз все се надявам, че в рамките на тази година най-накрая ще се стигне до пускане на mw:Extension:LiquidThreads. Което си е форум върху МедияУики и май най-смисленото техническо подобрение, върху което се работи в момента (за т.нар. "бета" говоря или лошо, или нищо ухилване). --Спас Колев 20:33, 25 януари 2010 (UTC)
Това съм го пропуснал, а звучи много интересно, благодаря. Предполагах, че се мисли по въпроса, но не знаех, че има по-сериозен напредък. Хъм, ами, както решите тогава. Бихме могли наистина да изчакаме, въпреки че вероятно дори с това разширение, пак известна част от разговорите ще е по-добре да бъдат вън от Уикипедия. Освен това, впечатлението ми е, че подобни неща се интегрират бавно. Щом още са на алфа-фаза, то има доста път да се извърви. Не бих се учудил да минат и две години, преди системата да заработи гладко. Поне Джимбо, доколкото имам впечатления, избягва революционните промени, и не мога да го упрекна за това, та едва ли системата ще бъде внедрена преди да е достатъчно изпробвана. ЛъчезарБ/П 21:01, 25 януари 2010 (UTC)
Май засега ще минем без отделен форум, пък ако някой пририта особено, да пише. Ухилен съм ЛъчезарБ/П 21:57, 11 февруари 2010 (UTC)

90.000th article

When have you reached the 90.000th article? --91.150.121.177 21:08, 30 януари 2010 (UTC)

January 29--Izvora 21:16, 30 януари 2010 (UTC)
More information Уикипедия:Текущи_съобщения--Stanqo 10:22, 1 февруари 2010 (UTC)