ФК Енерги Котбус (на немски: FC Energie Cottbus) е германски футболен отбор от град Котбус, район Лаузиц в провинция Бранденбург. Основан е през 1963 г. в ГДР по онова време. Клубът бързо е подсилен чрез масов трансфер на футболисти от Активист Бриске-Ост, нареден от източногерманските власти, които често се намесвали в спортните дела на страната и футболните отбори, поради политически причини. Енерги Котбус е последният отбор от бившата ГДР, който е играл в Първа Бундеслига.

Енерги Котбус
FC Energie Cottbus e.V.
Емблема на футболния клуб
Прозвище„Енерги“, „Лаузицерите“
Членове: 1539
Фенклубове: 57
Основан31 януари 1966
ДържаваГермания
СтадионСтадион на дружбата
Котбус, Германия Германия
Капацитет22 528
ПрезидентГермания Улрих Лепш
Щефен Хайдрих-изп. директор
Старши треньорГермания Клаус-Дитер Волиц
ПървенствоРегионална лига
2022/23Регионална лига, 1-во
СпонсорПени Маркт (Penny Markt)
ЕкипировкаЗалер (saller)
Уебсайтwww.fcenergie.de
Екипи и цветове
Домакин
Гост
ФК Енерги в Общомедия

Предшественици

редактиране

Отборът може да проследи корените си до клуб, основан от миньори през 1919 г. в тогавашния град Марга. Глюкауф Марга играе до 1925 г., когато миньорите напускат и създават нов отбор – „Щурм Марга“, който е разформирован от нацистите през 1933 г.

Мачове в ГДР

редактиране

Клубът изплувал през 1949 г. като Франц Меринг – Марга, става Активист Бриске-Ост през 1950 г. Преименуван е на Активист Бриске – Сенфтенберг през 1954 г. и играе в Оберлигата на ГДР. В повечето случаи завършва в средата на таблицата до пагубното изпадане до четвърта Окръжна лига на Котбус в началото на 60-те години. Играчите преминават в отбора на Енерги Котбус през 1963 г.

В средата на 60-те реорганизационната програма на режима довежда до разделение на футболни и спортни клубове и създаването на Бе Ес Ге Бодо Крауц под патронажа на местната въгледобивна мина. Клубът играе за кратко под това име и бързо е преименуван на Енерги през 1966 г.

Преди падането на Берлинската стена Енерги Котбус участва 21 години във втората лига на ГДР, а за шест години участва и най-високия ешелон на Източна Германия. Първото класиране е на 7 юли 1973 г. чрез гол на станалия по-късно мениджър на отбора Клаус Щабах в баража срещу Форвертс Щралзунд (краен резултат 1:1). Понеже по нареждане на комунистическата партия Динамо Берлин получавал най-талантливите играчи, а за Енерги оставали футболисти с по-скромни възможности, „лаузитцерите“ не могат да се задържат в първата лига. Така последвали четири изпадания след класиране в елитната дивизия (1974, 1976, 1982 и 1987 г.) и едва през 1989 г. клубът може да се похвали с оставане, което води до истински фурор в Котбус. След Динамо Дрезден и Ханза Росток Енерги може да се похвали с най-високата домакинска посещаемост в лигата. Седмото място дава право на отбора за участие в европейските турнири, но през последния сезон на първенството на ГДР пререгистрираният Енерги Котбус финишира предпоследен.

След Обединението на Германия

редактиране
Представяне в първенството след 1991 г.
Сезон Първенство Място Голова разлика Точки
1991/92 Оберлига 3. 102:53 52:24
1992/93 Оберлига 3. 77:49 44:20
1993/94 Оберлига 2. 77:37 43:17
1994/95 Регионална лига 7. 54:40 38:30
1995/96 Регионална лига 3. 67:23 71
1996/97 Регионална лига 1. 80:17 82
1997/98 Втора Бундеслига 8. 38:36 45
1998/99 Втора Бундеслига 11. 48:42 41
1999/00 Втора Бундеслига 3. 62:42 58
2000/01 Първа Бундеслига 14. 38:52 39
2001/02 Първа Бундеслига 13. 36:60 35
2002/03 Първа Бундеслига 18. 34:64 30
2003/04 Втора Бундеслига 4. 52:44 54
2004/05 Втора Бундеслига 14. 35:48 39
2005/06 Втора Бундеслига 3. 49:33 58
2006/07 Първа Бундеслига 13. 38:49 41
2007/08 Първа Бундеслига 14. 35:56 36
2008/09 Първа Бундеслига 16. 30:57 30
2009/10 Втора Бундеслига 9 55:49 47
2010/11 Втора Бундеслига 6 65:52 55
2011/12 Втора Бундеслига 14 30:49 35
2012/13 Втора Бундеслига 8 41:36 48
2013/14 Втора Бундеслига 18 35:59 25
2014/15 Трета Бундеслига 7 50:50 56
2015/16 Трета Бундеслига 19 32:52 41
2016/17 Регионална лига 2 58:26 66
2017/18 Регионална лига 1 79:14 89
2018/19 Трета Бундеслига 17 51:58 45
2019/20 Регионална лига 3 53:32 45
2020/21 Регионална лига 9 18:19 18
2021/22 Регионална лига 3 85:35 74
2022/23 Регионална лига 1 65:28 70
ЗЕЛЕНО: КЛАСИРАНЕ
ОРАНЖЕВО: ИЗПАДАНЕ

Отборът приема името ФК Енерги през 1990 г. след обединението на Германия. Поради слабото си представяне в предходния сезон, Енерги Котбус е определен да играе в Оберлигата, трета дивизия на страната. Второто място през 1993/94 дава право на участие в квалификации за класиране във Втора Бундеслига. Там „лаузитцерите“ се провалят при конкуренцията на Цвикау и Бранденбург, но затова си осигуряват право на участие в новоучредената Регионална лига. За участието си там клубът си осигурява услугите на треньора Едуард Гайер, който постига необикновена серия – от 1996 до 1997 г. Енерги е непобеден в 57 официални срещи. В два драматични мача срещу Хановер 96, коравите бранденбургци преодоляват „червените“ от Севера и печелят правото да играят във втора лига. Само седмица по-късно Енерги става вторият аматьорски отбор в историята на германския футбол, който достига до финал за Купата на Германия на Олимпийския стадион в Берлин. „Магическото трио“ Балъков, Бобич и Елбер обаче надиграват източногерманците без особени проблеми и крайният резултат е 0:2.

Само три години след това отборът на Котбус постига нов значим успех – през 2000 г. той вече принадлежи към елита на Германия. При това напук на всички предварителни прогнози Енерги не изпада, което се смята за значителна изненада. Финансовата криза, фалитът на медийните корпорации Кирх и Премиере дава негативни последици върху по-малките отбори, което важи с пълна сила за Енерги Котбус. Пониженият бюджет при по-малките приходи се оказва недостатъчен и клубът изпада във Втора Бундеслига през 2003 г.

На 6 април 2001 г. Енерги Котбус става първият отбор от Бундеслигата, който започва официална среща от шампионата (срещу Волфсбург) само с чужденци.

От сезон 2003/04 Енерги играе отново във Втора Бундеслига, като за малко пропуска нова промоция. Тимът завършва с равни точки с Майнц 05, но по-лошата голова разлика дава предимство на възпитаниците на Юрген Клоп. Последвалото издание на втора лига през 2004/05 е истинска катастрофа, а изпадането в регионалните групи е избегнато благодарение на един-единствен гол в повече от конкурентите от Айнтрахт Трир. Наставник вече е Петрик Зандер.

Приоритетите на отбора за сезон 2005/06 са отново да се избегне изпадане в трета дивизия, а класирането в Първа Бундеслига официално не се поставя като цел. В предпоследния кръг обаче Енерги побеждава 1860 Мюнхен и си осигурява третото място, а с това и изненадващо класиране в първа дивизия.

През 2006/07 борбата за оставане е безкомпромисна и за радост на привържениците на „лаузитцерите“, те побеждават Байер Леверкузен като домакин с 2:1 (31. кръг) и с това избягват изпадането.

Уволнението на Петрик Зандер става факт след 6. кръг на следващия сезон и домакинска загуба от Волфсбург, като Енерги има едва 2 точки от 6 мача. Мястото на предишния треньор се заема от словенеца Боян Прашникар. На 16 февруари 2008 г. бундесканцлерът Ангела Меркел става почетен член на клуба на привържениците на отбора. През пролетния полусезон Енерги трепери за мястото си в елита до последния момент, въпреки победата с 2:0 над гранда Байерн Мюнхен. Борбата завършва успешно в крайна сметка, след като Хамбург е победен с 2:0 в предпоследния кръг. Кампанията 2008/09 се оказва фатална за бъдещето на отбора в Първа Бундеслига – след като Енерги финишира на 16-о място новият регламент на първенството предвижда те да играят срещу третите от втора дивизия. След две загуби в баражите срещу Нюрнберг с по 0:3 и 0:2 Енерги изпада във Втора Бундеслига. Треньорът Прашникар е освободен, а на негово място е назначен Клаус-Дитер Волиц, бивш наставник на Оснабрюк.

Известни играчи

редактиране

От 2007 г. насам цветовете на Енерги Котбус се защитават и от българския национален футболист Станислав Ангелов. При неговия трансфер германският клуб използва клауза в договора на играча и го закупува при сравнително ниска сума, което кара софийският Левски да подаде жалба пред Европейската футболна централа.

Енерги Котбус играе своите домакински срещи на Стадиона на дружбата в Котбус. След реконструкция през 2007 и 2008 г. стадиона обгръща цялото футболно игрище. Общият капацитет на съоръжението е 22 528 места (10 949 от които са покрити седящи места, 7795 покрити и 3630 открити правостоящи места, както и 154 места за хора в неравностойно положение). Средната посещаемост през сезона 2007/08 е средно 16 598 зрители.

Фенкултура

редактиране

Приятелства и съперничества

редактиране

Някои от привържениците на Енерги Котбус поддържат приятелски отношения с феновете на Щутгарт, като началото на тази дружба започва от сезон 1996/97, когато третодивизионният тим на „лаузитцерите“ напълно изненадващо достига до финала за Купата на Германия, който губи от „швабите“ с 0:2. Въпреки това източногерманците празнуват заедно с щутгартците. Приятелството е заздравено през шампионата 2002/03, когато вече изпадналият от Първа Бундеслига Енерги Котбус завършва наравно с Борусия Дортмунд като гост и така класира Щутгарт директно в Шампионската лига като втори в класирането.

Съперничествата на клуба са главно с отбори от бившата Източна Германия – предимно Динамо Дрезден и Ханза Росток, както и западноберлинския Херта Берлин – и са продиктувани от стремежа на тези отбори да бъдат най-силния отбор на германския Изток. Двубоите с Херта Берлин са особено вълнуващи и изненадващо „бранденбургците“ печелят в 7 от общо 12 мача срещу берлинчани.

От 2006 г. официалният химн на отбора е песента Fußball ist hier на формацията Пимп юър Хоумтаун. Тя е написана от няколко местни музикални групи и съпровожда излизането на футболистите на терена за домакинските срещи на Стадиона на дружбата. Преди това химн на отбора е Energie, wir sind da wie noch nie на Ди Юбелтетер.

Професионален отбор за сезон 2009/10

редактиране

Треньрът на Енерги Котбус за сезон 2009/10 се казва Клаус-Дитер Волиц и е роден на 19 юли 1965 г. Помага му Маркус Фелдхоф (29 август 1974 г.).

Играч Рождена дата В отбора от См Кг Мач. Гол. Предишни клубове
Вратари
1   Ларс Хиршфелд 17.10.1978 2009 190 86 0 0 Клуж, Русенборг, Тромсьо ИЛ, Лестър Сити, Дънди Юнайтед, Джилингам, Тотнъм Хотспър, Калгари Сторм, Ванкувър Уайткапс, Калгари Сторм, Енерги Котбус, Едмънтън Дрилърс
30   Герхард Тремел 16.11.1978 2006 190 89 66 0 Херта Берлин, Хановер 96, Унтерхахинг, 1860 Мюнхен, Олхинг, Байерн Мюнхен, Лоххаузен
34   Франк Леман 29.04.1989 2009 191 78 0 0 Айнтрахт Франкфурт, Щутгарт, Албщат 07, Шьомберг, Цимерн, Шьомберг
Защитници
3   Виталий Соколенко 21.06.1982 2009 180 75 2 1 Полония Битом, Десна Чернигов, Горник Лечна, Енергетик Бурщин, Борисфен Бориспол Киев, Система Черняхов, Система Борекс Бородянка, Освита Бородянка
6   Врагел да Силва 29.03.1974 2001 186 86 172 14 Улм 1846, Карлсруе, Брьонбю ИФ, Кампо Гранде
15   Александер Битроф 19.09.1988 2008 186 77 6 1 Глюкауф Бриске-Зенфтенберг, Зенфтенберг
17   Даниел Цибих 21 януари 1983 2006 183 76 93 2 Хамбург, Динамо Дрезден, Грьодиц 1911
24   Игор Митрески 19.02.1979 2009 180 78 70 0 Жерминал Беерсхот, Енерги Котбус, Бейтар Йерусалим, Металург Запорожие, Спартак Москва, Силекс Кратово, Напредок Кичево, Караорман Струга, Македония Скопие
25   Маркус Бърженска 25.05.1984 2009 196 87 6 0 Дуисбург, Борусия Дортмунд, Люнен 05
27   Овидиу Бурка 16.03.1980 2009 186 77 13 0 Бейджинг Гуоан, Енерги Котбус, Национал Букурещ, Динамо Букурещ, Университатя Крайова, Вентфорет Кофу, ДЖЕФ Юнайтед, ЕМЕЛЕК Гуаяакил
33   Марио Цвитанович 06.05.1975 2007 182 78 71 0 Динамо Загреб, Жерминал Беерсхот, Наполи, Дженоа, Венеция, Хелас Верона, Динамо Загреб
36   Петер Хакенберг 06.02.1989 2005 196 90 0 0 Пльон, Преец
Полузащитници
2   Томас Франке 21 януари 1988 2003 183 71 0 0 Айнхайт Перлеберг, Ханза Витсток
4   Станислав Ангелов 12.04.1978 2007 179 73 64 4 Левски София, ЦСКА София
5   Заша Дум 03.07.1986 2009 188 85 4 0 Байер Леверкузен, Алемания Аахен, Байер Леверкузен, Лангенфелд
7   Тимо Рост  29.08.1978 2002 181 77 215 11 Аустрия Виена, Щутгарт, Нюрнберг, Амберг, Хапург
8   Роджер 10.08.1985 2009 185 80 1 0 Фигерензе, Гуарани Кампиняш, Жувентуде Кашиас до Сул, Понте Прета, Палмейрас, Санто Андре, Униао Сан Жоао
10   Стивен Ривич 09.08.1985 2006 181 74 50 3 Пула, Сен Трюиден, Шалке 04, Истра Пула
13   Юлиан Бьорнер 21 януари 1991 2009 188 84 1 0 Рот-Вайс Ерфурт, Вимария Ваймар, 1903 Ваймар
16   Марко Курт 18.08.1978 2008 178 73 14 0 Ерцгебирге Ауе, Лайпцих, Хале, Айслебен, Клостермансфелд
18   Марк-Андре Крушка 29.06.1987 2009 178 75 3 0 Брюж, Борусия Дортмунд, Рауксел, Арминия Икерн
20   Жаи Шао 10.04.1980 2006 188 83 56 8 1860 Мюнхен, Бейджинг Гуоан
29   Денис Сьоренсен 24.05.1981 2007 193 84 68 8 Митюлан, Норшелан, Фарум, Балеруп, Сковлунде
37   Нилс Миатке 30 януари 1990 2000 176 73 4 0 Драххаузен
Нападатели
9   Емил Юла 3 януари 1980 2008 192 85 34 8 Оцелул Галац, Университатя Клуж
11   Леонард Квеуке 12.07.1987 2009 188 91 3 0 Айнтрахт Франкфурт, Дунайска Стреда, Стийл Азин Кашан, Естегхлал Техеран, Синтра Яунде, Импотс Яунде, Синтра Яунде, Интер Старс Яунде
14   Серджу Мариан Раду 10.08.1977 2009 182 68 74 28 Кьолн, Волфсбург, Щутгарт, Волфсбург, Енерги Котбус, Национал Букурещ, Льо Ман, Национал Букурещ, Рапид Букурещ, Олимпия Сато Маре, Жиул Петрошани, Виторул Орадя, Валчея, Петролул Драгашани
19   Марк Цимерман 22.03.1990 2003 176 66 0 0 Грюн-Вайс Вайсвасер
26   Нилс Петерсен 06.12.1988 2009 188 79 4 0 Карл Цайс Йена, Германия Халберщат, Айнхайт Вернигероде
32   Ади 15.12.1985 2009 181 75 1 0 Аустрия Кернтен, ЛАСК Линц, Мирасол, Насионал Сао Паоло, Клубе де Регаташ Бразил Масейо, Интер Лимейра

Треньори

редактиране

Безспорно бившият национален селекционер на ГДР Едуард Гайер е най-успешният наставник в историята на отбора. Под негово ръководство са постигнати финал за Купата на Германия (1997 г.) и класирания във Втора (1997 г.) и Първа Бундеслига (2000 г.).

Име Период
  Гюнтер Гутман 1982 – 1984
  Фриц Бола 1984 – 1990
  Ханс-Юрген Щенцел 1990 – 1992
  Улрих Николински 1992 – 1994
  Едуард Гайер 1994 – 2004
  Петрик Зандер 2004 – 2007
  Хайко Вебер 2007
  Боян Прашникар 2007 – 2009
  Клаус-Дитер Волиц от 2009

Любопитни факти

редактиране
  • На 6 април 2001 г. Енерги става първият отбор от Първа Бундеслига, който започва среща от първенството с единадесеторка, съставена само от чужденци. Освен това още трима души от резервите не са германци. През същия този сезон Енерги често започва с 9 или 10 чужденци.
  • Комунистическото правителство на ГДР има традицията да кръщава спортни клубове на социалистически герои – Франц Меринг е бил германски социалистически политик и журналист. Написал е биография на Карл Маркс и е бил изявен поддръжник на комунизма.
  • Германският канцлер Ангела Меркел е почетен член на клуба на привържениците на Енерги.

Външни препратки

редактиране