Алфонсо II Неаполитански

Алфонсо II (на италиански: Alfonso II di Napoli; 4 ноември 1448, Неапол – 19 ноември 1495, Месина) е крал на Неапол през 1494 – 1495 година. Член на династията Трастамара (в Неапол наричана обикновено Арагонска).

Алфонсо II (Неапол)
крал на Неапол
Управление	1494 – 1495
Наследил	Фернандо I
Наследник	Фернандо II
Лични данни
Роден	4 ноември 1448 г. Неапол
Починал	18 декември 1495 г. Месина
Семейство
Династия	Трастамара
Баща	Фернандо I
Майка	Изабела Киарамонте
Брак	Иполита Мария Сфорца
Потомци	Фернандо II, Изабела
Герб
Алфонсо II (Неапол) в Общомедия

Произход

Син на краля на Неапол Фернандо I и Изабела Киарамонте.

Медал на крал Алфонсо II

Навлизане на французите в Неапол

Алфонсо II наследява баща си през януари 1494 година. От неговото възцаряване са недоволни неговите поданици, прекрасно познаващи нрава на новия крал, против Алфонсо застава и папа Александър VI.

Французите и отричане от престола

От ситуацията се възползва краля на Франция, Шарл VIII, наследил от угасналата Анжуйска линия на Валоа правата над неаполитанската корона (неговата баба Мария Анжуйска е родна сестра на Луи III Анжуйски и Рене I Анжу Добрия). Шарл VIII обявява през 1494 година своите права над Неапол и встъпва в италианския си поход.

Алфонсо II е принуден да отстъпи от Папската област в своето кралство, а след встъпването на войските на Шарл VIII в Рим (януари 1495 година) се отрича от престола в полза на своя син Фернандо II (1469 – 1496), заминава за Сицилия, където и умира на 19 ноември 1495 година от злокачествено заболяване.

Неговото кратко управление става начало на загубването на независимостта на Неаполитанското кралство.

Семейство

Бюст на съпругата Иполита Мария Сфорца

Бюст на крал Алфонсо II

Алфонсо II е женен за миланската принцеса Иполита Мария Сфорца (18 април 1446 – 20 август 1484), дъщеря на херцог Франческо I Сфорца и има от нея три деца, в това число:

1. Фернандо II (26 юли 1469 – 7 октомври 1496), крал на Неапол в 1495 – 1496 г.
2. Изабела Арагонска (2 октомври 1470 – 11 февруари 1524), омъжена за миланския херцог Джан Галеацо Сфорца (1469 – 1494)

Извънбрачни деца

• Печална известност има неговия извънбрачен син Алфонсо (1481 – 1500), един от мъжете на Лукреция Борджия, убит от своя шурей Чезаре Борджия.
• Извънбрачната дъщеря на краля, Санча Арагонска, е омъжена за друг представител на това семейство, Джофре Борджия.

Източници

1. George L. Hersey: Alfonso II and the Artistic Renewal of Naples, 1485 – 1495. Yale University Press, New Haven 1969, 159 (XII) S.
2. Ruggero Moscati: Alfonso II d'Aragona. Alberto M. Ghisalberti: Dizionario Biografico degli Italiani (DBI). Band 2 (Albicante–Ammannati), Istituto della Enciclopedia Italiana, Rom 1960, S. 331 – 332.
3. Mario Del Treppo: Alfons II. Lexikon des Mittelalters (LexMA). Band 1, Artemis & Winkler, München/Zürich 1980, ISBN 3-7608-8901-8, Sp. 403 – 04.