Алфонсо II Неаполитански

Алфонсо II (на италиански: Alfonso II di Napoli; 4 ноември 1448, Неапол – 19 ноември 1495, Месина) е крал на Неапол през 1494 – 1495 г. Член на династията Трастамара (в Неапол наричана обикновено Арагонска).

Алфонсо II (Неапол)
крал на Неапол
Управление	1494 – 1495
Наследил	Фердинандо I
Наследник	Фердинандо II
Лични данни
Роден	4 ноември 1448 г. Неапол
Починал	18 декември 1495 г. Месина
Семейство
Династия	Трастамара
Баща	Фердинандо I
Майка	Изабела Киарамонте
Брак	Иполита Мария Сфорца
Потомци	Фернандо II Изабела
Герб
Алфонсо II (Неапол) в Общомедия

Произход

Той е син на краля на Неапол Фердинандо I и на съпругата му Изабела Киарамонте.

Медал на крал Алфонсо II

Влизане на французите в Неапол

Алфонсо II наследява баща си през януари 1494 г. От неговото възцаряване са недоволни неговите поданици, прекрасно познаващи нрава на новия крал. Против Алфонсо застава и папа Александър VI.

Французите и отричане от престола

От ситуацията се възползва кралят на Франция Шарл VIII, наследил от угасналата Анжуйска линия на Валоа правата над неаполитанската корона (неговата баба Мария Анжуйска е родна сестра на Луи III Анжуйски и Рене I Анжу Добрия). Шарл VIII обявява през 1494 г. своите права над Неапол и започва италианския си поход.

Алфонсо II е принуден да отстъпи от Папската област в своето кралство, а след настъплението на войските на Шарл VIII в Рим през януари 1495 г. се отказва от престола в полза на своя син Фердинандо II (1469 – 1496), заминава за Сицилия, където и умира на 19 ноември 1495 г. от злокачествено заболяване.

Неговото кратко управление поставя началото на изгубването на независимостта на Неаполитанското кралство.

Брак и потомство

Бюст на съпругата Иполита Мария Сфорца

Бюст на крал Алфонсо II

1. ∞ 10 октомври 1465 в Милано за миланската принцеса Иполита Мария Сфорца (* 18 април 1446 Пезаро † 20 август 1484 Неапол), дъщеря на херцог Франческо I Сфорца. От нея има 2 сина и 1 дъщеря:

• Фердинандо II Неаполитански, нар. още Фердинандино (* 26 август 1469 † 7 октомври 1496), крал на Неапол (23 януари 1495 – 7 септември 1496), ∞ 26 юли 1496 за леля си Йоана Арагонска (* 15 април 1479 † 27 август 1518)
• Изабела Арагонска (* 2 октомври 1470 Неапол † 11 февруари 1524 пак там), херцогиня-консорт на Милано, ∞ декември 1488 за миланския херцог Джан Галеацо Сфорца (* 20 юни 1469 Абиатеграсо † 21 октомври 1494 Павия).
• Петър (* 31 март 1472 † 17 февруари 1491), принц на Росано (подселище на дн. Кориляно-Росано)

От любовницата си – благородничката Трогия Гадзела (* ок. 1460 Гаета † 1511 Неапол) има 1 син и 1 дъщеря:

• Санча Арагонска (* 1478 Гаета † 1506 Неапол), принцеса на Скуилаче, графиня на Алвито ∞ 1. 1488 за неаполитанския благородник Онорато Гаетани (неизв.), разтрогнат 2. 6 май 1494 в Неапол за Гофредо Борджия (* 1481 Рим † януари 1511 Скуилаче), последният незаконороден син на папа Александър VI
• Алфонсо Арагонски (* 1481 Неапол † 18 август 1500 Рим), принц на Салерно, херцог на Бишелие, ∞ 21 юли 1498 за Лукреция Борджия (* 18 април 1480 Субиако † 24 юни 1519 Ферара), италиано-испанска принцеса, господарка на Пезаро и Градара (12 юни 1492 – 20 декември 1497) и чрез женитба херцогиня на Ферара, Модена и Реджо (15 юни 1505 – 24 юни 1519). Убит от своя шурей Чезаре Борджия.

Двете деца от Трогия са начинът, чрез който Арагонската династия на Неапол запечатва съюза с папа Александър VI Борджия. Двата брака са замислени от папата с намерението да качат един от синовете му на престола на Неапол според политическия план на чичо му – папа Калист III. На 9-год. възраст Санча е омъжена за Онорато Гаетани, внук на едноименния дядо, верен поддръжник на краля на Неапол Фердинандо I, но бракът е разтрогнат, въпреки че е консумиран. През 1494 г. 16-годишната кралска дъщеря се омъжва за Гофредо – 13-годишният син на папата.

Връзката с Борджиите е сключена плътно, т. к. другият син на Алфонсо II - Алфонсо се жени за дъщерята на папата Лукреция Борджия в Рим през 1498 г. Съюзът обаче е кратък: с падането на Арагонската династия от престола на Неапол папа Александър VI смята роднинството с лишените от трона благородници за безполезно; освен това Чезаре Борджия стига дотам, че да поръча убийството на зет си, обвинявайки го от своя страна, че е замислил конспирация да му навреди.

Източници

1. George L. Hersey: Alfonso II and the Artistic Renewal of Naples, 1485 – 1495. Yale University Press, New Haven 1969, 159 (XII) S.
2. Ruggero Moscati: Alfonso II d'Aragona. Alberto M. Ghisalberti: Dizionario Biografico degli Italiani (DBI). Band 2 (Albicante–Ammannati), Istituto della Enciclopedia Italiana, Rom 1960, S. 331 – 332.
3. Mario Del Treppo: Alfons II. Lexikon des Mittelalters (LexMA). Band 1, Artemis & Winkler, München/Zürich 1980, ISBN 3-7608-8901-8, Sp. 403 – 04.