Алфонсо II Неаполитански

Алфонсо II (на италиански: Alfonso II di Napoli; 4 ноември 1448, Неапол – 19 ноември 1495, Месина) е крал на Неапол през 1494 – 1495 г. Член на династията Трастамара (в Неапол наричана обикновено Арагонска).

Алфонсо II Неаполитански
крал на Неапол
Роден	4 ноември 1448 г. Неапол, Неаполитанско кралство
Починал	18 декември 1495 г. Месина
Погребан	Месина, Италия
Награди	Орден на жартиерата
Управление
Период	1494 – 1495
Предшественик	Фердинандо I
Наследник	Фердинандо II
Семейство
Род	Династия Трастамара
Баща	Фердинанд I (Неапол)
Братя/сестри	Беатрис Неаполитанска Елеонора Арагонска(1450-1493) Федерико I
Съпруга	Иполита Мария Сфорца
Деца	Изабела Арагонска (Милано) Санча Арагонска Алфонсо Арагонски
Алфонсо II Неаполитански в Общомедия

Произход

Син е на краля на Неапол Фердинандо I и на съпругата му Изабела Киарамонте.

Крал на Неапол

Алфонсо II наследява баща си през януари 1494 г. От възцаряването му са недоволни неговите поданици, прекрасно познаващи нрава на новия крал. Против Алфонсо застава и папа Александър VI.

От ситуацията се възползва кралят на Франция Шарл VIII, наследил от угасналата Анжуйска линия на Валоа правата над неаполитанската корона (неговата баба Мария Анжуйска е родна сестра на Луи III Анжуйски и Рене I Анжу Добрия). Шарл VIII обявява през 1494 г. своите права над Неапол и започва италианския си поход. Алфонсо II е принуден да отстъпи от Папската област в своето кралство, а след настъплението на войските на Шарл VIII в Рим през януари 1495 г. се отказва от престола в полза на своя син Фердинандо II (1469 – 1496), заминава за Сицилия, където и умира на 19 ноември 1495 г. от злокачествено заболяване.

Неговото кратко управление поставя началото на изгубването на независимостта на Неаполитанското кралство.

• 

  Медал на крал Алфонсо II

• 

  Влизане на французите в Неапол

Брак и потомство

Бюст на съпругата Иполита Мария Сфорца

1. ∞ 10 октомври 1465 в Милано за миланската принцеса Иполита Мария Сфорца (* 18 април 1446, Пезаро, † 20 август 1484, Неапол), дъщеря на херцог Франческо I Сфорца. От нея има 2 сина и 1 дъщеря:

• Фердинандо II Неаполитански, нар. още Фердинандино (* 26 август 1469, † 7 октомври 1496), крал на Неапол (23 януари 1495 – 7 септември 1496), ∞ 26 юли 1496 за леля си Йоана Арагонска (* 15 април 1479, † 27 август 1518)
• Изабела Арагонска (* 2 октомври 1470, Неапол, † 11 февруари 1524, Неапол), херцогиня-консорт на Милано, ∞ декември 1488 за миланския херцог Джан Галеацо Сфорца (* 20 юни 1469, Абиатеграсо, † 21 октомври 1494, Павия).
• Петър (* 31 март 1472, † 17 февруари 1491), принц на Росано (подселище на днешно Кориляно-Росано)

2. От любовницата си – благородничката Трогия Гадзела (* ок. 1460, Гаета, † 1511, Неапол) има 1 син и 1 дъщеря:

• Санча Арагонска (* 1478, Гаета, † 1506, Неапол), принцеса на Скуилаче, графиня на Алвито, ∞ 1. 1488 за неаполитанския благородник Онорато Гаетани, разтрогнат 2. 6 май 1494 в Неапол за Гофредо Борджия (* 1481, Рим † януари 1511, Скуилаче), последният незаконороден син на папа Александър VI
• Алфонсо Арагонски (* 1481, Неапол, † 18 август 1500, Рим), принц на Салерно, херцог на Бишелие, ∞ 21 юли 1498 за Лукреция Борджия (* 18 април 1480, Субиако, † 24 юни 1519, Ферара), италиано-испанска принцеса, господарка на Пезаро и Градара (12 юни 1492 – 20 декември 1497) и чрез женитба херцогиня на Ферара, Модена и Реджо (15 юни 1505 – 24 юни 1519). Убит от своя шурей Чезаре Борджия.

Бюст на крал Алфонсо II

Двете деца от Трогия са начинът, чрез който Арагонската династия на Неапол запечатва съюза с папа Александър VI Борджия. Двата брака са замислени от папата с намерението да качат един от синовете му на престола на Неапол според политическия план на чичо му – папа Калист III. На 9-годишна възраст Санча е омъжена за Онорато Гаетани, внук на едноименния дядо, верен поддръжник на краля на Неапол Фердинандо I, но бракът е разтрогнат, въпреки че е консумиран. През 1494 г. 16-годишната кралска дъщеря се омъжва за Гофредо – 13-годишният син на папата.

Връзката с Борджиите е сключена плътно, т. к. другият син на Алфонсо II – Алфонсо се жени за дъщерята на папата Лукреция Борджия в Рим през 1498 г. Съюзът обаче е кратък: с падането на Арагонската династия от престола на Неапол папа Александър VI смята роднинството с лишените от трона благородници за безполезно; освен това Чезаре Борджия стига дотам, че да поръча убийството на зет си, обвинявайки го от своя страна, че е замислил конспирация да му навреди.

Източници

1. George L. Hersey: Alfonso II and the Artistic Renewal of Naples, 1485 – 1495. Yale University Press, New Haven 1969, 159 (XII) S.
2. Ruggero Moscati: Alfonso II d'Aragona. Alberto M. Ghisalberti: Dizionario Biografico degli Italiani (DBI). Band 2 (Albicante–Ammannati), Istituto della Enciclopedia Italiana, Rom 1960, S. 331 – 332.
3. Mario Del Treppo: Alfons II. Lexikon des Mittelalters (LexMA). Band 1, Artemis & Winkler, München/Zürich 1980, ISBN 3-7608-8901-8, Sp. 403 – 04.