Херцогство Торино

лангобардско херцогство в Северна Италия

Херцогство Торино (на италиански: Ducato di Torino) е едно от лангобардските херцогства в Италия. Информацията за вътрешните му дела е оскъдна; дори датата на основаването му е несигурна, въпреки че вероятно датира след лангобардската окупация на Торино през 569 г. Италианският историк от XIX век Луиджи Чибрарио уточнява, че територията на херцогството „завършва при Киузе ди Вал ди Суза и в подножието на Момбасо“.[1]

Византийска и Лангобардска Италия

ИсторияРедактиране

VI векРедактиране

 
Бракът между Теодолинда и Агилулф

Първият херцог на Торино, за който говори историкът от VIII век Павел Дякон, е Агилулф. Той става крал на лангобардите през 591 г. благодарение на брака му през 590 г. с Теодолинда – вдовица на неговия предшественик на трона на ПавияАутари. Като херцог Агилулф приспособява за свой дворец (Curia Ducis[2]) сградите, съществували на днешния торински площад „IV Marzo“, съответстващи вероятно на древното седалище на римските магистратури. По молба на Теодолинда Св. Йоан Кръстител е провъзгласен за покровител на Торино и може би по онова време започва изграждането на едноименната църква в района, където в момента се намира Катедралата на Торино и където вече се намира храм, посветен на торинските мъченици Солутор, Аввентор и Октавий от Тиванския легион.

VII векРедактиране

След смъртта на Агилулф през ноември 615 или през май 616 г. лангобардският престол преминава в ръцете на непълнолетния му син Адалоалд под регентството на майка му Теодолинда. Срещу нейната политика, целяща да покръсти лангобардите в католическата вяра, и срещу отказа ѝ от нови териториални разширения сред херцозите се ражда група. Тя е ръководена от новия херцог на Торино Ариоалд от рода Каупу, женен за Гундеперга – дъщеря на Теодолинда от първия ѝ брак с Аутари и полусестра на Адалоалд. Опозицията от страна на херцог Ариоалд, особено активна в нач. на 20-те год. на VII век, намира израз в откритото въстание от 624 г. и завършва с бързото утвърждаване на бунтовника. През 626 г. той окончателно прогонва Адалоалд, обявен за умопомрачен, и се възкачва на престола.

Павел Дякон споменава впоследствие още един херцог на Торино – Гарибалд. Веднага след възкачването си на престола през 661 г. крал Годеперт го изпраща при тогавашния херцог на Беневенто Гримоалд I, за да го убеди да се намеси в негова полза срещу брат му Перктарит, с когото въз основа на завещанието на баща им Ариперт I дели трона на Лангобардското кралство. Гарибалд обаче предава крал Годеперт, увещавайки Гримоалд I да свали двамата братя и да се установи на трона.[3] След завръщането си в Торино Гарибалд става жертва на нападение.

VIII векРедактиране

Няколко години по-късно новият херцог на Торино Рагинперт – син на крал Годеперт, се установява на лангобардския трон през 701 г. Той успява да победи законния наследник на трона Лиуперт, представител на баварската династия на Агилолфингите (какъвто е и самият той), като спечелва в битката при Новара победа над привържениците му Анспранд (негов регент) и Ротарит.

Рагинперт умира през 701 г. само след една година на царуване, оставяйки престола на сина си Ариперт II, който става 5-ият и последен херцог на Торино, и крал на Италия. Той управлява в мир, но е победен от краля на лангобардите Лиутпранд през 710 г.

Лaнгобардски руини в ТориноРедактиране

Торино се характеризира със силно лангобардско присъствие както по високите етажи на властта, така и сред представителите на обикновените граждани. Разкопките за изграждане на Торинското метро през 2004 г. изваждат на бял свят лангобардскинекропол близо до град Коленьо. Известни са и други некрополи и находки в квартал Саси и на ул. Ница в квартал Ница Милефонти.

В района около града също има лангобардски селища: налице са както археологически следи от тях (като некрополът на Белмонте), така и следи в топонимията, напр. от лангобардски език произлизат имената на хълма Суперга (или Соперга) над Торино, градчето Валперга и село Ломбардоре (от лат. Castrum Longobardorum, замък на лангобардите).

Херцози на ТориноРедактиране

ИзточнициРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ducato di Torino“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  

БиблиографияРедактиране

  • ((it)) Luigi Cibrario. Storia di Torino
  • ((it)) Jörg Jarnut. Storia dei Longobardi. Torino, Einaudi, 2002, ISBN 8846440854

БележкиРедактиране

  1. Luigi Cibrario, Storia di Torino, libro II, capo II.
  2. Латинският израз curia ducis (букв. „херцогска курия“) обозначава политико-административен орган, отговорен за осъществяването на някои политически функции в италианските градове от Средновековието, управлявани под формата на херцогство. Институцията, датираща от лангобардските херцогства, оцелява и се развива преди всичко в Република Венеция. Източник: Wikipedia.it
  3. Paolo Diacono, Historia Langobardorum, IV, 51.

Вижте същоРедактиране