Христос Цолакопулос
Христос Цолакопулос или капитан Рембелос (на гръцки: Χρήστος Τσολακόπουλος, καπετάν Ρέμπελος) е гръцки висш офицер и андартски капитан, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония.[1][2]
| Христос Цолакопулос Χρήστος Τσολακόπουλος | |
| гръцки военен и революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1923 г.
Атина, Гърция |
| Христос Цолакопулос в Общомедия | |
Биография редактиране
Цолакопулос е роден в 1868 година в Палеа Епидаврос, Гърция. Пристига в Македония и оглавява чета под общото командване на Георгиос Цондос (Вардас). Организира гръцка въоръжена чета и действа в областта на Мариово, като след това е заместен в областта от капитан Маринос Либеропулос. Първоначално е заместник на Никостратос Каломенопулос, а подвойводи са Ламброс Вейкос, Антонис Ставропулис, Антониос Цитурас или Дурас, Дибрас и Льопос, както и четниците Пападимитру, Венукас, Цимискакис, Апостолакис, Музакитис, Фармакис, Папасотириу, Цертеас, Хелидонис и Хрисостомос Хрисомалидис. Цолакопулос работи с Панайотис Фьотакис, Андонис Зоис и Лукас Кокинос в Мариово.[3] От април 1905 година си сътрудничи и с Димитриос Вардис.
Съединените гръцки чети на Христос Цолакопулос, Панайотис Фьотакис, Андонис Зоис и Петър Сугарев нападат българските села в областта Марихово, през юни/юли в Бърник изколват семейството на Трайко Краля. Пристига турски аскер и в сражението андартите са принудени да се оттеглят към река Черна. След 16 юли войводите от ВМОРО Тане Стойчев и Дзоле Стойчев прогонват четите на Сугарев, Зоис, Фьотакис и Цолакопулос на изток от река Черна, като се прегрупират по-късно в Ивени. На 12 август четите им дават сражение на българска чета, като в сражението загиват братовчедите Димитър и Демостен от Старавина. След тази случка между Фьотакис и Цолакопулос избухва скандал, но са помирени от останалите андарти.[4] Заедно с Георгиос Какулидис бягат в Атина на борда на италиански параход.[5] До есента на 1905 година е заместен от Маринос Либеропулос.
Участва в Балканската, Междусъюзническата война и Първата световна война. Пенсионира се в 1920 година с чин полковник. Умира в 1923 година в Атина.[6]
Бележки редактиране
- ↑ Βακαλόπουλος, Κ. Ανέκδοτο μητρώο των μαχητών του Μακεδονικού Αγώνα // Mακεδονικά τόμος 19ος (1). Θεσσαλονίκη, Σύγγραμμα Περιοδικόν της Εταιρείας Μακεδονικών Σπουδών, 1979. σ. 82.
- ↑ Mαζαράκης - Αινιάν, I. K. Ο Μακεδονικός αγώνας : με ένα χάρτη των σχολείων της Μακεδονίας και εικόνες εκτός κειμένου. Αθήνα, Δωδώνη, 1981. σ. 104. (на гръцки)
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 21. (на гръцки)
- ↑ Βακαλόπουλος, Κ. 1904-1908, 1999, σελ. 143-145
- ↑ Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα // Архивиран от оригинала на 2015-09-24. Посетен на 2 март 2013 г.
- ↑ Ο Μακεδονικός Αγώνας (μέρος 3ο): Η ένοπλη φάση (1904-1908)