Отваря главното меню

Петър Сугарев (на гръцки: Πέτρος Σουγαράκης, Петрос Сугаракис) е гъркомански андартски капитан и ренегат от Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Петър Сугарев
Πέτρος Σουγαράκης
гръцки революционер
Роден
1881 г.

БиографияРедактиране

Петър Сугарев е роден в мариовското село Ивени, тогава в Османската империя, има брат Христо и сестра. По време на Илинденското въстание заедно с Андонис Зоис е четник при дядо Коле от Добровени, който подпомага четата на Толе Паша. Край Паралово четата на дядо Коле води сражение с турски аскер при манастира „Свети Георги“[1]. След края на въстанието дядо Коле казва на Петър Сугарев за Толе Паша:

До днес бяхме братя. От днес нататък пропагандата ни разделя, нека се разделим приятелски. Очите ни да не виждат лошото, което ще става...[2]

През септември 1904 година Петър Сугарев се включва към гръцката пропаганда в Македония и създава собствена чета, като е значително подпомагана в дейността си от Андонис Зоис. Четата действа в местността Мариово, до Битоля на север и до Горничево на юг[3] и има силно позиции в селата Градешница, Старавина, Будимирци, Грунища, Зовик, Маково, Брод, Ивени, Полчище, Скочивир и Тепавци. Петър Сугарев пише за действията на ВМОРО срещу гъркоманите в областта:

Когато дойдоха главните капитани, потърсиха войводи и водачи от местните, защото гърците от Мариово не знаят гръцки. Причината е, че нито училища, нито учители са имали, както трябва, но не изоставиха елинизма и националната идея и останаха непоколебими във вярата на своите предци, дори и да понесоха хиляди мъчения от турците. Най-лошото мъчение понесоха от българите. Много пъти се случваше българите да хванат някой мариовец и да го питат: „Какъв си?“ И тогава той им отговаря: „Грък съм“, макар и да не знае гръцки език. И тогава българите ядосани го измъчват и му казват: „Вие най-напред гръцки изобщо не знаете! Кажете, че сте българи!“ А мариовците им отговарят: „Само това не става. Ние сме патриаршисти, гърци сме родени, гърци ще умрем“. Режат им ръцете, краката, вадят им очите и ги подлагат на хиляди други мъчения, но патриотизмът не изоставят и изменници не стават.[4]

В края май 1905 година българските войводи Данев и Кара Ташо[5] влизат в Ивени и за наказание убиват майката и сестрата на Петър Сугарев. В отговор съединените гръцки чети на Христос Цолакопулос, Панайотис Фьотакис, Андонис Зоис и Петър Сугарев нападат българските села в областта Марихово, през юни/юли в Бърник изколват семейството на Трайко Краля. Пристига турски аскер и андартите са принудени да се оттеглят към река Черна. На 22 юни 1905 година Сугарев, Зоис и Фьотакис пристигат в Петалино, където нападат четата на Димко от Охрид, предадена от Йофчос Найдос[6]. В сражението Димко от Охрид е пленен, измъчван и убит, а отрязаната му глава е изпратена на османската полиция в Старавина.

Скоро след това четите на Тане Стойчев и Дзоле Стойчев[7] нападат тази на Петър Сугарев в Петалино, като са изгорени пет къщи в селото, а на 16 юли 1905 година опожаравят всички 70 къщи в Градешница, убиват свещеника Димитри и учителя Йоанис Маркулис. След това четите на Сугарев, Зоис, Фьотакис и Цолакопулос са прогонени на изток от река Черна след сражение с четата на Георги Ацев. На 3 август четата на Сугарев е засечена от аскер и той се връща към Скочивир и Полог[8], след което се събира с останалите андарти в Ивени. На 12 август четите им дават сражение на българска чета, като в сражението загиват братовчедите Димитър и Демостен от Старавина. След тази случка между Фьотакис и Цолакопулос избухва скандал, но са помирени от останалите андарти[9].

През есента на 1905 година Петър Сугарев е подпомогнат от капитан Кромбас (Маринос Либеропулос). Пленяват влашкия революционер Илия Чингело от Добровени[10] На 7-8 ноември четите се намират в Петалино, но са предадени от местни българи и в сражение с турски аскер загиват андартите Христо Сугарев, Маринос Либеропулос, Христос Голиос от Ченгели, Василиос Бабурис от Грунища, Атанасиос Бинекос от Битоля и Трифон Петкакис от Петалино[11]. Няколко дни след сражението Петър Сугарев бива изтеглен в Атина[12].

През 1906 година Петър Сугарев се завръща в Македония, като действа заедно със Симо Стоянов и Павле Илиев. През септември 1906 година Сугарев действа съвместно и с Георгиос Цондос, като нападат Барешани и Горно Каленик. На 8 февруари 1908 година четите на Стефос Григориу, Стоян Цицов, Трайко Браянов, Андонис Зоис и Петър Сугарев са обградени от силни османски военни части. На помощ им идват четите на Павлос Нерандзис (Пердикас), Емануил Кацигарис, Евангелос Николудис и Панайотис Героянис, както и милиция от Градешница. В сражението загиват 6 четници и много турци.[13][14] През лятото на 1908 година четите на Сугарев и Георгиос Воланис разбиват четата на Кръсте Данов и Ставро Будани[15] в Церово. След тази акция Петър Сугарев се легализира, когато е обявена Младотурската революция[16].

Въпреки, че е българоговорящ, Петър Сугарев научава добре гръцки и е автор на история за борбите в Македония, включително от Балканските войни, озаглавена „Моята история и биографията ми“ (Η ιστορία µου και η βιογραφία µου).[17]

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Κωνσταντίνος Αποστόλου Βακαλόπουλος, Εθνοτική Διαπάλη στη Μακεδονία (1894 – 1904), Η Μακεδονία στις παραμονές του Μακεδονικού Αγώνα, Ηρόδοτος, Θεσσαλονίκη, 1999, σσ. 191, 192, 205, 321
  2. Κ. Βακαλόπουλος 1894 – 1904, 1999, σσ. 191, 192
  3. Κωνσταντίνος Αποστόλου Βακαλόπουλος, Ο ένοπλος αγώνας στη Μακεδονία 1904-1908, εκδόσεις Ηρόδοτος, Θεσσαλονίκη, 1999, σελ. 89
  4. Όταν ήλθαν αυτοί οι άνω αρχηγοί, εζήτησαν αρχηγούς και ερμηνείς από τον τόπο, διότι οι Έλληνες του Μοριχόβου δεν ήξεραν ελληνική γλώσσα. Ο λόγος ήταν ότι ούτε σχολεία είχαν, ούτε δασκάλους, όπως πρέπει, αλλά τον Ελληνισμόν και εθνισμόν δεν τον εγκατέλειψαν, παρά έμειναν ακλόνητοι στην πίστιν των προγόνων, έστω που υπέφεραν πάνδεινα και χίλια δυο βασανιστήρια από τους Τούρκους. Τα χειρότερα βασανιστήρια υπέφεραν από τους Βούλγαρους. Πολλές φορές συνέβαινε, όταν οι Βούλγαροι έπιαναν έναν Μοριχοβίτη, τον ερωτούσαν: "Τί είσαι;" και τότε τους απαντούσε: "Είμαι Έλληνας", έστω που δεν ήξερε την ελληνική γλώσσα. Και τότε οι Βούλγαροι θύμωναν και τον βασάνιζαν και του έλεγαν: "Εσείς πρώτα πρώτα ελληνικά δεν ξέρετε! Να ειπείτε ότι είστε Βούλγαροι!". Και τους απαντούσαν οι Μοριχοβίτες: "Μόνον αυτό δε γίνεται", έλεγαν. "Εμείς είμαστε πατριαρχικοί, Γραικοί γεννηθήκαμεν, Γραικοί θα πεθάνωμεν". Τους έκοβαν χέρια, πόδια, μάτια τους έβγαζαν και άλλα χίλια βασανιστήρια, αλλά τον πατριωτισμό δεν τον άφηναν και ούτε προδόται γίνονταν. Κ. Βακαλόπουλος 1894 – 1904, 1999, σσ. 220, 221
  5. Ντάνεφ και Καρατάσιεφ
  6. Ντίμκο από την Αχρίδα, Γιόφτσης Νάιδος
  7. Опоменати като Τάνε Κλιάντσε (Тане Клянджев) и Τζόλε Γκιώργκη (Дзоле Гергев)
  8. Κ. Βακαλόπουλος, 1904-1908, 1999, σσ. 143, 144
  9. Κ. Βακαλόπουλος, 1904-1908, 1999, σελ. 145
  10. Ηλία Τσίγγελου από τη Δομπροβένη
  11. Χρήστος Σουγαράκης, ο Μ. Λυμπερόπουλος, ο Χρήστος Γκόλιος από το Τσέγγελι, ο Βασίλειος Μπαμπούρης από τη Γρούνιστα, ο Αθανάσιος Μπινέκος από το Μοναστήρι, και ο Τρύφων Πετκάκης από το Πετάλινο.
  12. Κ. Βακαλόπουλος, 1904-1908, 1999, σελ. 147
  13. Κωνσταντίνος Αποστόλου Βακαλόπουλος, Ο ένοπλος αγώνας στη Μακεδονία 1904 - 1908, εκδόσεις Ηρόδοτος, Θεσσαλονίκη, 1999, σελ. 360
  14. Κ. Βακαλόπουλος, 1904-1908, 1999, σελ. 360
  15. Κάρστε Ντάνωφ (ή Σταύρου Μπογδάνη)
  16. Κ. Βακαλόπουλος, 1904-1908, 1999, σελ. 361
  17. Ιδιωτικά Αρχεία και συλλογές, Αναμνήσεις Αγωνιστών Μακεδονικού Αγώνα