Отваря главното меню

Андонис Зоис (на гръцки: Αντώνιος Ζώης) е гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония от началото на XX век.

Андонис Зоис
Αντώνιος Ζώης
гръцки революционер
Зоис като андартски капитан
Зоис като андартски капитан

Роден
Починал
1941 г. (72 г.)
Андонис Зоис в Общомедия

БиографияРедактиране

Андонис Зоис е роден в 1869 година в град Битоля, тогава в Османската империя. След Солунските атентати от април 1903 година се разразяват турски своеволия и в Битоля. Андонис Зоис е преследван, но се укрива в дома на евреин. Участва в организираното от ВМОРО Илинденско-Преображенското въстание в областта Мариово. По време на въстанието е подвойвода в четата на дядо Кольо Добровенски, който действа под началството на Толе Паша. Участва в сражението с турския аскер при манастира „Свети Георги“ край Паралово[1].

С началото на българо-гръцката вражда в Македония споделя:

Дойдох тук да се боря с турците, а не за да принудя другите да бъдат българи.

През септември 1904 година е се завръща в Македония и по заповед на ръководителя на елиномакедонския комитет в Битоля Константинос Михалис Монахос сформира въоръжена чета в района на Мариово.

Води сражения в Грунища, Старавина, Зовик, Будимирци, Градешница, Петалино, Маково, Суходол, Паралово, Брод и Скочивир. От април 1905 година си сътрудничи с Христос Цолакопулос (Рембелос) и с Димитриос Вардис.

Съединените гръцки чети на Христос Цолакопулос, Панайотис Фьотакис, Андонис Зоис и Петър Сугарев нападат българските села в областта Марихово, през юни/юли в Бърник изколват семейството на Трайко Краля. Пристига турски аскер и в сражението андартите са принудени да се оттеглят към река Черна. След 16 юли войводите от ВМОРО Тане Стойчев и Дзоле Стойчев прогонват четите на Сугарев, Зоис, Фьотакис и Цолакопулос на изток от река Черна, като се прегрупират по-късно в Ивени. На 22 юни 1905 година Сугарев, Зоис и Фьотакис пристигат в Петалино, където нападат четата на Димко от Охрид, предадена от Йофчос Найдос. В сражението Димко от Охрид е пленен, измъчван и убит, а отрязаната му глава е изпратена на османската полиция в Старавина. На 12 август четите им дават сражение на българска чета, като в сражението загиват братовчедите Димитър и Демостен от Старавина. След тази случка между Фьотакис и Цолакопулос избухва скандал, но са помирени от останалите андарти[2].

През 1906 година е ранен и се оттегля в Атина, където е хоспитализиран. През юли 1906 година се завръща в Македония и действа с Лазарос Варзис (Заркадас) край кожанското село Конско. После действа с Василиос Папас (Врондас) и с Димитриос Папавиерос (Гурас).

След Младотурската революция от юли 1908 година напуска Битоля и емигрира в САЩ по подозрение, че се планира убийството му от турските власти. Завръща се за началото на Балканската война и като опълченец и четата му първа влиза в Сятища през октомври 1912 година. След това четата му нахлува в Мариово заедно с тези на Стоян Цицов и Трайко Браянов. Мариово обаче е разменено за Лерин, който е завзет от сръбски части.

Установява се в Лерин до Втората световна война, когато през 1941 година германските войски завземат града. Прехвърля се в Негован (Фламбуро), където се самоубива същата година[3][4][5][6][7][8].

БележкиРедактиране

  1. Κωνσταντίνος Αποστόλου Βακαλόπουλος, Εθνοτική Διαπάλη στη Μακεδονία (1894 – 1904), Η Μακεδονία στις παραμονές του Μακεδονικού Αγώνα, Ηρόδοτος, Θεσσαλονίκη, 1999, σσ. 191, 192, 205, 321
  2. Κ. Βακαλόπουλος, 1904-1908, 1999, σελ. 143-145
  3. Αρχείο Διεύθυνσης Εφέδρων Πολεμιστών Αγωνιστών Θυμάτων Αναπήρων (ΔΕΠΑΘΑ), Αρχείο Μακεδονικού Αγώνα, φ. Ζ-115
  4. Ιωάννης Σ. Κολιόπουλος (επιστημονική επιμέλεια), Αφανείς, γηγενείς Μακεδονομάχοι, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, University Studio Press, Θεσσαλονίκη, 2008, σ. 178
  5. Λάζαρου Μέλλιου, Ο Μακεδονικός Αγώνα και η συμβολή της Φλώρινας, Εκδόσεις Δήμου Φλώρινας, Φλώρινα, 1985, σ. 46
  6. Dakin, Douglas, Ο Ελληνικός Αγώνας στη Μακεδονία, εκδ. οίκος αδελφών Κυριακίδη, 1996
  7. Το κίνημα της 29 Ιουλίου 1903, μέρος Γ΄, Γ. Μόδη, "Ο Μακεδονικός Αγών και η νεώτερη μακεδονική ιστορία", εκδ. Β’ της Εταιρίας Μακεδονικών Σπουδών
  8. Το κίνημα της 29 Ιουλίου 1903, μέρος Α΄, Γ. Μόδη, "Ο Μακεδονικός Αγών και η νεώτερη μακεδονική ιστορία", εκδ. Β’ της Εταιρίας Μακεδονικών Σπουδών