Централна гара София

железопътна гара в София

Централната жп гара София (в миналото Гара София), наричана в София понякога само Централна гара, е основната пътническа железопътна гара в София и най-голямата железопътна гара в България.

Централна жп гара София
железопътна гара
Централна жп гара София
Карта
Старо имеГара София
ЛинияЖП линия 1
ЖП линия 2
ЖП линия 5
ЖП линия 13
Предишна гараВолуяк, София-север
Следваща гараПодуяне
ОбслужваСофия
Брой коловози13
Брой перони6
Откриване1 август 1888 г.
Реновиране6 септември 1974
април 2016 г.
Електрифицирана
Издаване на билети
Надлез
Подлез
Състояниедействаща
КодовеSF (СФ)
Централна жп гара София в Общомедия

Намира се на около 1 км на север от Лъвов мост на бул. „Княгиня Мария Луиза“. Непосредствено до нея на изток е разположена и Централна автогара София.

История редактиране

Първоначалната сграда на гарата, проектирана от архитектите Антонин Колар, Богдан Прошек и Тодор Марков, е открита на 1 август 1888 г. Старата сграда на гарата е напълно разрушена на 15 април 1974 г., а новата сграда по проект на арх. Милко Бечев е открита на 6 септември 1974 г. Декоративното оформление в главното приемно хале на стената над касовите гишета с металопластика на 200 кв. м. е дело на художника Иван Кирков[1].

Между януари и юли 2004 г. 2 323 844 пътници (или 11,80% от пътниците по железопътната мрежа на страната) преминават през Централната жп гара София. Средно по 10 910 пътници ползват 166 влака (84 пристигащи и 82 заминаващи) всеки ден. Железопътната гара има 30 каси и 5 електронни информационни табла.

На 3 април 2014 г. започва цялостен ремонт на гарата, който приключва в началото на 2016.

Транспортни връзки редактиране

Железопътни линии редактиране

Градски транспорт редактиране

Тъй като е сред най-важните транспортни възли в София, Централната жп гара се обслужва от 12 автобусни и 7 трамвайни линии на столичния градски транспорт:

От 31 август 2012 г. Централната жп гара София се обслужва и от метростанция „Централна жп гара“ от Втория метродиаметър (линия М2) на Софийското метро.

Източници редактиране

  1. Съвременно българско монументално изкуство 1956 – 1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Комитет за култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г.

Вижте също редактиране

Външни препратки редактиране