Цар Асен (област Търговище)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Асен.
Цар Асѐн е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, област Търговище.
| Цар Асен | |
  Цар Асен  Цар Асен | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 156 души[1] (15 март 2024 г.) 4,96 души/km² |
| Землище | 31,456 km² |
| Надм. височина | 322 m |
| Пощ. код | 7849 |
| Тел. код | 060378 |
| МПС код | Т |
| ЕКАТТЕ | 78077 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Търговище |
| Община – кмет | Попово Людмил Веселинов (Българска работническо-селска партия, КОЙ; 1991) |
География редактиране
Селото се намира на около 25 км северозападно от град Попово, на 300 – 500 м надморска височина. Разположено е върху голям хълм с равно било и лек наклон от североизток към северозапад. Заобиколено е и с други високи хълмове. Землището му граничи с тези на селата: Голямо градище, Ковачевец, Водица, Осиково и Захари Стояново. Свързано е чрез удобни пътища с градовете Бяла, Русе, Попово и Търговище и с черни със съседните села, като село Гагово например.
Образувано е от следните четири махали: Горната махала, Долната (Черкезката) махала, Новата махала и Циганската махала.
До преди 15 години селото нямаше последната махала. Сградата на читалището през времето бе и красив киносалон за кратко
в който имаше прожекции на много филми...
Кратка историческа справка редактиране
Според старо предание селото най-напред се намирало в местността Халваджии, но поради голямо наводнение било преместено в днешната местност, носеща името Срещу село. Преместеното село било наречено Халваджи ениджеси (новото Халваджии). За пръв път името на селото е документирано в османо-турски данъчен регистър от 1541 г. с името Халваджъ. От селото били събирани провизии и за еничарската войска, за което свидетелства документ от 1680 г. Тогава то било част от Русчушки (Русенски) вилает. Тъй като селото било застроено на много стръмно място, жителите му го преместили за пореден и последен път на днешното му място.
В селото освен турскоезично население още около 1800 г. започнали да се заселват българи от Стара планина. Те дошли от селата Гостилица (Дряновско), Кладни дял (Търновско) и Арбанаси (Горнооряховско). В селото живеели и казълбаши. След Кримската война в селото били заселени и около 35 къщи черкези, които за разлика от тези, които били заселени в другите поповски села се държали миролюбиво и оставили добри спомени от присъствието си.
Броят на българското население – заселници в селото до Освобождението постоянно се увеличавал и около 1867 г. достигнал около 40 венчила. В навечерието на Освобождението в селото имало вече 80 български къщи.
По време на Освободителната война черкезите напуснали селото, а турците ограбили българското население и избягали към Делиормана. Селото било освободено на 11 юли 1877 г. от руските войски. След унищожаването на Зарайския полк от турската войска на 18 август 1877 г. българското население, което не било избягало от селото към Беленско било подложено на страшно клане от турците.
След Освобождението турскоезичното население започнало да се изселва към Турция. На тяхно място започнали да се заселват големи групи българи – балканджии от селата Косарка и Маневци, Дряновско – 50 къщи и от Самоводене, Горнооряховско – 15 къщи. Пристигнали и заселници от село Беброво (Еленско) и от Габровско.
Още първите български заселници преди Освобождението си построили църковен храм. През 1872 – 1874 г. на жителите на селото се наложило наново да си строят храм, защото неизвестно кога той бил изгорен от турците. Новият храм получил името на свети Архангел Михаил. По време на Освободителната война той отново бил полуразрушен и ограбен и през 1882 г. бил основно ремонтиран, а през 1884 г. и изографисан.
С държавен указ от 10 октомври 1896 г. старото име на селото, което тогава се наричало Халваджи енидже кьой, било променено на Цар Асен, на името на българския владетел Асен I. През 1898 г. в селото имало вече 119 български и само 12 турски къщи.
Днес в селото живее предимно възрастно българско население, по-голямата част от което са пенсионери и се препитават със земеделие и животновъдство.
Религии редактиране
Обществени институции редактиране
- Кметство;
- Народно читалище „Възпитател“, основано първоначално през 1920 г.;
- Целодневна детска градина (закрита през 2008 г.);
- Църква;
Културни и природни забележителности редактиране
- Възрожденски православен храм „Свети Архангел Михаил“ от 1882 г.;
- В землището на селото се намират следите на праисторическо селище и селищна могила, могилен некропол и др.;
Редовни събития редактиране
- Събор на селото – провежда се ежегодно на 21 ноември;
Литература редактиране
- Попов, А., Н. Кънев. Попово – градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
- Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.
- Сборници „Попово в миналото“ (1 – 4).
Други редактиране
Кухня редактиране
Крушанца; Ушав; Маджун; кисел червен домат; кисели динки в бидон; Касапски кебап с вино - приготвя се по коледните празници като месото се смесва с много зеленчуци, подправки, вари се задушава се и на края запичане докато течността намалее от вода и вино.
Външни препратки редактиране
Бележки редактиране
В миналото е било добре развито биволовъдството, едър и дребен рогат добитък, дървообработването, кожарството. През 90-те години имаше много овощни градини, а преобладаващи видове бяха сините сливи, черешите, черниците. Гроздето отгледано в това село имаше невероятен вкус. Много добре се развива царевицата, слънчогледа и зеленчуците. По категория землището е преобладаващо 3, 4 категория земя, но има и доста 1, 2 категория. Една област от землището се казва "Маймун дере" и се стига до там с каруца, а по черният коларски път имаше хубави черешови дървета. Имаше развити масиви от акациеви гори и хората отглеждаха пчели. В горната махала имаше и стадион. Селото бе посещавано от много млади хора ...