Четиридесет и седми пехотен ардински полк

Четиридесет и седми пехотен ардински полк е български пехотен полк, формиран през 1912 година и взел участие в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война.

Четиридесет и седми пехотен ардински полк
Информация
Активна23 септември 1912 – август 1913
1915 – 12 октомври 1918
1 юли 1939 – юни 1945
ДържаваБългария
ТипПехотен полк
Гарнизон/щабВидин (1912 – 1913), Велико Търново, Ямбол, Добрич

Формиране

редактиране

Историята на полка започва на 23 септември 1912 година, когато във Видин от състава на 3-ти пехотен бдински и 15 пехотен ломски полк е формиран Четиридесет и седми пехотен полк.[1]

Балкански войни (1912 – 1913)

редактиране

Полкът взема участие в Балканска война (1912 – 1913) под командването на полковник Тодор Попов и влиза в състава на 2-ра бригада от 10-a сборна дивизия (Първа армия).[2] Участва в Чаталджанската операция. Взема участие и в Междусъюзническата война (1913) след края на която през август 1913 е демобилизиран и разформрован.[1][3]

Първа световна война (1915 – 1918)

редактиране

Четиридесет и седми пехотен полк е формиран на 12 септември 1915 година, при обявяване на мобилизацията за Първата световна война (1915 – 1918) и влиза в състава на 3-та бригада на 4-та пехотна преславска дивизия. На 12 октомври 1918 г. е демобилизиран и разформиран, като състав му се придава към 7 пехотен преславски полк.[1][4]

При включването на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[4]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Дружини: 4
Картечни роти: 1
Офицери: 62
Подофицери и войници: 3516
Коне: 378 Обикновени: 49
Товарни: 185
Специални: 4
Пушки и карабини: 3205
Картечници: 4

Втора световна война (1941 – 1945)

редактиране

За участие във Втората световна война (1941 – 1945) полкът е формиран съгласно заповед №1 от 1 юли 1939 година до 10 пехотна родопска дивизия в Ардино и получава името 47 пехотен ардински полк. Състои се от две дружини, първата дислоцирана в Ардино, втората в Златоград.[3] В периода (1941 – 1942) е на Прикриващия фронт, а през 1943 година мобилизира чинове за 1-ва ловна рота, която участва в акции срещу партизаните в Чипранска околия. Взема участие във втората фаза на заключителния етап на войната в състава на 10 пехотна родопска дивизия, след което на 20 юли 1945 година се връща в Ардино и е демобилизиран.[1] Със заповед № 5 от 24 януари 1946 г. на командира на полка, съгласно лично-поверително писмо № V-239 от 22 декември 1945 г. на командира на 10 пехотна родопска дивизия 47 пехотен ардински полк се разформира от 25 януари 1946 година.[3]

Наименования

редактиране

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Четиридесет и седми пехотен полк (23 септември 1912 – 12 октомври 1918)
  • Четиридесет и седми пехотен ардински полк (1 юли 1939 – 25 януари 1946)

Командири

редактиране

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Полковник Тодор Попов Балканска война
2. Подполковник Йордан Аврамов Първа световна война
3. Полковник Иван Харизанов Първа световна война
4. Полковник Георги Тодоров 1939 – 1942?
5. Полковник Иван Пожаревски 1942 – 1944?
6. Подполковник Тодор Бочев от 14 септември 1944

Други командири: Неделчо Ненов, Димитър Сърмаджиев

  1. а б в г Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 71
  2. Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том I, стр. 645
  3. а б в ДВИА, ф. 357, История на фондообразувателя
  4. а б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

Източници

редактиране