Шак

селище в Гърция, Западна Македония

Шак (на гръцки: Κομνηνάδες, Комнинадес, до 1927 година Σιάκι, Сяки, на албански: Shagu) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Нестрам в административната област Западна Македония.

Шак
Κομνηνάδες
— село —
Гърция
40.5192° с. ш. 20.9972° и. д.
Шак
Западна Македония
40.5192° с. ш. 20.9972° и. д.
Шак
Костурско
40.5192° с. ш. 20.9972° и. д.
Шак
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемНестрам
Надм. височина912 m
Население74 души (2021 г.)

География редактиране

Селото е разположено на 25 километра западно от град Костур, в подножието на граничната между Гърция и Албания планина Алевица.[1] На север Шак граничи с Брачани, на юг с Ревани (Дипотамия), на изток с Долно Папратско и Горно Папратско, на запад с Пончара. До 1923 година махалите на селото са: Ватан (Vatan/i), Горна махала (Mëhalla e Lartme), Долна махала (Mëhalla Poshtme) и Коч махала (Mëhalla Koçillerë).[2]

История редактиране

В Османската империя редактиране

Етимологията на името е от албанското Shën Jak, тоест Свети Яков, което постепенно се слива на Шак.[3]

В селото е запазена къща от 1880 година.[4]

В края на XIX век Шак е албанско мюсюлманско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Шак има 550 жители арнаути мохамедани.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Шак е чисто турско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 80 къщи.[6] Същевременно Шак е посочено като чисто албанско мюсюлманско село в Корчанската каза на Корчанския санджак с 20 къщи.[7]

Изедникът Зулфо от Шак е убит от ВМОРО в Косинец в 1902 г.[8]

Селото праща башибозук, който опожарява и разграбва съседните български села по времето на Илинденското въстание.[9]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като турско с 600 жители.[10]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Шакъ е обозначено като албанско селище.[11]

Георги Христов обозначава на картата си селото като Щак.[12]

До 1923 година фамилиите в селото са Бекиранови (Beqiranj), Чекови (Cekaj), Доколови (Dokollarë), Ходжови (Hoxhanj), Яеви (Jajai), Караманови (Karamanë), Лупачеви (Llupaçe), Маледеви (Maledhi), Менгерови (Mangerrë), Манлиневи (Manllinj), Муладилетови (Mulladilet), Накови (Nako/t), Кюланеви (Qylanet), Шейлеви (Shejlerë), Топалеви (Topalli), Джаджолинови (Xhaxhollinjtë), Джурови (Xhurre), Джуралинови (Xhurrallinj).[2]

В Гърция редактиране

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. През 1924 година мюсюлманското население на Шак се изселва и на негово място са заселени гърци бежанци от Турция, които в 1928 година са 244[13] или според други данни 67 семейства и 266 души.[14]

В 1926 година селото е прекръстено на Комнинадес.[15]

В 1932 година на мястото на джамията е построена църквата „Рождество Богородично“.[4]

По време на Гръцката гражданска война жителите на селото бягат в по-сигурни села.[1] 27 деца са изведени извън страната от комунистическите власти като деца бежанци.[16] След нормализирането на обстановката в страната част от жителите на Шак се заселват в околните напуснати български села.[1]

От 1997 година селото е част от дем Акритес (Δήμος Ακριτών), който от 1 януари 2011 година по закона Каликратис е слят с дем Нестрам.[17]

Прекръстени с официален указ местности в община Шак на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Ликтомал[19] Λικταμὰλ Плая Πλαγιὰ[20] местност ЮИ от Шак[19]
Мухтар орман Μουχτὰρ Ὀρμάν Дасаки Δασάκι[20]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 632[1] 690[1] 254[1] 423[1] 246[1] 275[1] 146[1] 193[1] 151[1] 158 78

Бележки редактиране

  1. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 48. (на македонска литературна норма)
  2. а б в Rrapaj, Fatos Mero. Fjalori Onomastik i Epirit. Eurorilindja. Tiranë, Eurorilindja, 1995. с. 507. (на албански)
  3. Koçillari, Hysen. Trashëgimia shpirtërore e Devollit: vështrim studimor dhe përmbledhje folklorike : Balada, ninulla, këngë, valle e valle të kenduara - zakone e rite. Korçë, Libraria Kotti, 2014. ISBN 9789928167163. Shagu, fshat shqiptar në lindje Braçanjit e Ponçarës, sot në Greqi, që sipas evoluimeve gjuhësore spjegohet me origjinë nga shenjti Jakov, pra Shënjaku që gradualisht përfundoi në formën e sotme. (на албански)
  4. а б Δυτική Μακεδονία - Καστοριά - Φλώρινα - Καλή Βρύση - Διποταμία - Μεσόβραχος - Χιονάτο - Κομνηνάδες - Κρυσταλοπηγή - Γράμμος 7ο από 8 // Ελλάδος Περιήγηση. Посетен на 16 март 2021 г.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
  6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 101. (на македонска литературна норма)
  7. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 87. (на македонска литературна норма)
  8. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 38.
  9. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 76.
  10. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Komminades[неработеща препратка].
  11. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  12. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 193.
  13. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Dipotamia., архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726040313/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/113.htm, посетен на 25 февруари 2008 
  14. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  15. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  16. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Komminades.[неработеща препратка]
  17. Ν. 3852/10, архив на оригинала от 5 юли 2010, https://web.archive.org/web/20100705024807/http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf, посетен на 5 юли 2010 
  18. Информатори са Риза Шериф Манлиу, 75-годишен, неграмотен земеделец, Риза Емин Топали, 72-годишен, неграмотен земеделец, и Мюслим Джафер Джури, 80-годишен, неграмотен земеделец, и тримата са от Шак, бежанци от 1923 година и към 7 август 1976 година живеещи в Бичкан, Люшня.
  19. а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  20. а б Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 712. (на гръцки)