Шак
Шак (на гръцки: Κομνηνάδες, Комнинадес, до 1927 година Σιάκι, Сяки, на албански: Shagu) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Нестрам в административната област Западна Македония.
| Шак Κομνηνάδες | |
| — село — | |
  Шак  Шак  Шак | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Нестрам |
| Надм. височина | 912 m |
| Население | 74 души (2021 г.) |
География редактиране
Селото е разположено на 25 километра западно от град Костур, в подножието на граничната между Гърция и Албания планина Алевица.[1] На север Шак граничи с Брачани, на юг с Ревани (Дипотамия), на изток с Долно Папратско и Горно Папратско, на запад с Пончара. До 1923 година махалите на селото са: Ватан (Vatan/i), Горна махала (Mëhalla e Lartme), Долна махала (Mëhalla Poshtme) и Коч махала (Mëhalla Koçillerë).[2]
История редактиране
В Османската империя редактиране
Етимологията на името е от албанското Shën Jak, тоест Свети Яков, което постепенно се слива на Шак.[3]
В селото е запазена къща от 1880 година.[4]
В края на XIX век Шак е албанско мюсюлманско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Шак има 550 жители арнаути мохамедани.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Шак е чисто турско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 80 къщи.[6] Същевременно Шак е посочено като чисто албанско мюсюлманско село в Корчанската каза на Корчанския санджак с 20 къщи.[7]
Изедникът Зулфо от Шак е убит от ВМОРО в Косинец в 1902 г.[8]
Селото праща башибозук, който опожарява и разграбва съседните български села по времето на Илинденското въстание.[9]
Гръцка статистика от 1905 година представя селото като турско с 600 жители.[10]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Шакъ е обозначено като албанско селище.[11]
Георги Христов обозначава на картата си селото като Щак.[12]
До 1923 година фамилиите в селото са Бекиранови (Beqiranj), Чекови (Cekaj), Доколови (Dokollarë), Ходжови (Hoxhanj), Яеви (Jajai), Караманови (Karamanë), Лупачеви (Llupaçe), Маледеви (Maledhi), Менгерови (Mangerrë), Манлиневи (Manllinj), Муладилетови (Mulladilet), Накови (Nako/t), Кюланеви (Qylanet), Шейлеви (Shejlerë), Топалеви (Topalli), Джаджолинови (Xhaxhollinjtë), Джурови (Xhurre), Джуралинови (Xhurrallinj).[2]
В Гърция редактиране
През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. През 1924 година мюсюлманското население на Шак се изселва и на негово място са заселени гърци бежанци от Турция, които в 1928 година са 244[13] или според други данни 67 семейства и 266 души.[14]
В 1926 година селото е прекръстено на Комнинадес.[15]
В 1932 година на мястото на джамията е построена църквата „Рождество Богородично“.[4]
По време на Гръцката гражданска война жителите на селото бягат в по-сигурни села.[1] 27 деца са изведени извън страната от комунистическите власти като деца бежанци.[16] След нормализирането на обстановката в страната част от жителите на Шак се заселват в околните напуснати български села.[1]
От 1997 година селото е част от дем Акритес (Δήμος Ακριτών), който от 1 януари 2011 година по закона Каликратис е слят с дем Нестрам.[17]
| Албански топоними от Шак преди изселването в 1923 година[18] | ||
|---|---|---|
| Име | Име | Обяснение |
| Baçeludhe/ja | ниви на Ю | |
| Borovë | Борово | ниви на И |
| Bubullimë/a | планински връх на З | |
| Çairi i Kovaçe | пасище на С | |
| Sallatat | ниви на Ю | |
| Çiflig/u | ниви в полето на З | |
| Derven/i | Дервент | ниви на И |
| Dubkat | ниви в планината на И | |
| Dushqet | местност с дъбове, лешници и кестени на З | |
| Fushë/a | Поле | ниви на ЮЗ |
| Fusha e Shagut | Шакско поле | поле на Ю |
| Garagaçe/a | ниви на ЮЗ | |
| Guri i Grihërave | големи камъни в планината | |
| Guri i Mushkës | скала на С, на която муле оставило следи от подковите си | |
| Gur i Prerë | скала на И | |
| Grykat | ниви в дере в полето на И | |
| Hija e Zezë | планинска гора от дъбове, лешници на И | |
| Humbat | ниви на С | |
| Jazi i Mullirit | мелница близо до центъра | |
| Karagaç/i | поле на С | |
| Klishë/a | Църква | развалини на църква на З |
| Koblice | Коблица | ниви в полето на З |
| Kodra e Hasan Lalës | хълм на С | |
| Kodra e Shqipjes | хълм на С | |
| Kodrat e Ponçarës | Пончарски хълмове | хълмисто поле на З |
| Kopaçt | Копачи | ниви на З |
| Koria e Koçillare | гора на И | |
| Koria e Madhe | Голема кория | горички и хълмове на Ю |
| Koria e Mallinje | горичка на И | |
| Koria e Mintanit (Mitanit) | горичка на И | |
| Korroshytkat | Корошитка | ниви, гора и хълмове на И |
| Kostakicë/a | Костакица | ниви и пасище на И |
| Krenopole | Кленополе | ниви на Ю |
| Kroi i Pift (Piut) | чешма на И | |
| Kroi i Shabanicës | Чешма на Шабаница | чешма със студена вода на И |
| Kroi i Yzbashit | Чешма на Ябаш | чешма на С |
| Kroi i Xha Muharremit | Чешма на Джа Мухарем | чешма на С |
| Kroi i Xhovecit | Чешма на Джовец | чешма на И |
| Kroi i Xhurrave | Чешма на Джурови | чешма близо до центъра |
| Lëm i Mërizit | поле с хан на И | |
| Lëmënjtë | гумно в центъра | |
| Lëndina e Mullirit | морава на Ю | |
| Lëndina e Vreshtave | Врещава | морава на И |
| Lisi | ниви с вековен дъб на З | |
| Luadh i Madh | пасище на С | |
| Luadh i Ndrios | пасище на С | |
| Lum i Shagut | Шакска река | река, която минава през селото |
| Mal i Shagut | Шакска планина | планина над селото на Ю |
| Mburim i Ftohtë | извор със студена вода на Ю | |
| Mburim i Koblicës | Коблица | извор на Ю |
| Mburim i Kories Mitanit | извор на И | |
| Mburim i Luadhit Ndrios | извор на С | |
| Mëriz i Zi | Черен хан | хан на С |
| Mitromer/i | Митромер | дъбова гора на СИ |
| Mulliri Llupaçit | мелница на З | |
| Mulliri i Math | мелница на Ю | |
| Mulliri i Mullait | мелница на Ю | |
| Mytromer/i | Митромер | планински склон на И |
| Orman/i | Орман | поле на СЗ |
| Padinia | Падина | хълмиста местност на З |
| Pançovicë/a | Панчовица | пасище на С |
| Pandalicë/a | Пандалица | ниви на И |
| Përroi i Çifligut | Чифлишки порой | порой на Ю |
| Përroi i Fellë | дълбок порой в полето на И | |
| Plepat e Pepift (Pepiut) | големи тополи на Ю | |
| Pyll i Tellogut | дъбова и лескова гора на С | |
| Qaf’ e Plepit | пролом, който отделя село Тръстика | |
| Selishtë/a | ниви на З | |
| Sten’ e Bufit | голяма пещера в скала на С | |
| Shabanicë/a | Шабаница | ниви на И |
| Sharvoleskë/a | Шарволеска | ниви на З |
| Topollovë/a | Тополова | дъбови гори на И |
| Vakëf/i | Вакъф | хълм на И с гора от дъбове, ели и лешници, собственост на селската джамия |
| Varre të Mëdha | селското гробище на И | |
| Xhamia Buzë lumit | Крайречна джамия | развалини на джамия |
| Xhamia e Fshatit | Селска джамия | джамия близо до центъра[2] |
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Ликтомал[19] | Λικταμὰλ | Плая | Πλαγιὰ[20] | местност ЮИ от Шак[19] |
| Мухтар орман | Μουχτὰρ Ὀρμάν | Дасаки | Δασάκι[20] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 632[1] | 690[1] | 254[1] | 423[1] | 246[1] | 275[1] | 146[1] | 193[1] | 151[1] | 158 | 78 |
Бележки редактиране
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 48. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в Rrapaj, Fatos Mero. Fjalori Onomastik i Epirit. Eurorilindja. Tiranë, Eurorilindja, 1995. с. 507. (на албански)
- ↑ Koçillari, Hysen. Trashëgimia shpirtërore e Devollit: vështrim studimor dhe përmbledhje folklorike : Balada, ninulla, këngë, valle e valle të kenduara - zakone e rite. Korçë, Libraria Kotti, 2014. ISBN 9789928167163. Shagu, fshat shqiptar në lindje Braçanjit e Ponçarës, sot në Greqi, që sipas evoluimeve gjuhësore spjegohet me origjinë nga shenjti Jakov, pra Shënjaku që gradualisht përfundoi në formën e sotme. (на албански)
- ↑ а б Δυτική Μακεδονία - Καστοριά - Φλώρινα - Καλή Βρύση - Διποταμία - Μεσόβραχος - Χιονάτο - Κομνηνάδες - Κρυσταλοπηγή - Γράμμος 7ο από 8 // Ελλάδος Περιήγηση. Посетен на 16 март 2021 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 101. (на македонска литературна норма)
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 87. (на македонска литературна норма)
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 38.
- ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 76.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Komminades[неработеща препратка].
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 193.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Dipotamia., архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726040313/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/113.htm, посетен на 25 февруари 2008
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Komminades.[неработеща препратка]
- ↑ Ν. 3852/10, архив на оригинала от 5 юли 2010, https://web.archive.org/web/20100705024807/http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf, посетен на 5 юли 2010
- ↑ Информатори са Риза Шериф Манлиу, 75-годишен, неграмотен земеделец, Риза Емин Топали, 72-годишен, неграмотен земеделец, и Мюслим Джафер Джури, 80-годишен, неграмотен земеделец, и тримата са от Шак, бежанци от 1923 година и към 7 август 1976 година живеещи в Бичкан, Люшня.
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 712. (на гръцки)
