Уикипедия

Ябланица (община)

община в България
Вижте пояснителната страница за други значения на Ябланица.

Община Ябланица се намира в Северна България и е една от съставните общини на област Ловеч.

Ябланица (община)
      
Общи данни
ОбластОбласт Ловеч
Площ203.99 km²
Население6 170 души
Адм. центърЯбланица
Брой селища9
Сайтyablanitsa.bg
Управление
КметНайден Найденов
(независим политик; 2019)
Общ. съвет13 съветници
  • Заедно за Община Ябланица (7)
  • С грижа за Ябланица (4)
  • ГЕРБ (2)
Ябланица (община) в Общомедия

География редактиране

Географско положение, граници, големина редактиране

Общината е разположена в западната част на област Ловеч. С площта си от 203,994 km2 заема 7-о, предпоследно място сред 8-те общините на областта, което съставлява 4,94% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси редактиране

Релеф редактиране

Преобладаващият релеф на общината е ниско планински и хълмист. Територията ѝ изцяло попада в пределите на Западния Предбалкан.

На територията на община Ябланица попадат части от две ниски планини и една хълмиста област. Южната част се заема от северните разклонения на планината Лисец, най-източната орографска единица на Западния Предбалкан. В нея, югоизточно от село Малък извор се издига връх Беглика (1096 m) най-високата точка на общината. На запад и югозапад се простират североизточните части на планината Драгоица. Нейният най-висок връх Нишана (956,5 m) се извисява на 3 km по права линия на запад от град Ябланица.

Останалата северна и североизточна част от територията на общината е заета от южните дялове на т.нар. Карлуковска хълмиста област. В нея северно от село Златна Панега, в коритото на река Златна Панега се намира минималната кота на община Ябланица от 177 m н.в.

Води редактиране

Най-голяма река в община Ябланица е река Златна Панега (десен приток на Искър), която води началото си източно от едноименното село от големия карстов извор Глава Панега. Неин основен приток е Източна Батулска река. Крайните западни и южни части се отводняват от малки и къси реки, десни притоци на река Малки Искър (десен приток на Искър). Най-голяма от тях е Западна Батулска река. Крайния югоизточен ъгъл на общината, землището на село Малък извор принадлежи към водосборния басейн на река Вит, като тук протича горното течение на нейния ляв приток река Зоренишки дол.

Население редактиране

Етнически състав (2011) редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 6234 100,00
Българи 4618 74,08
Турци 26 0,42
Цигани 916 14,69
Други 15 0,24
Не се самоопределят 36 0,58
Не отговорили 623 10,00

Населени места редактиране

Общината има 9 населени места с общо население 6084 жители към 15 март 2024 г.[2]

Списък на населените места в община Ябланица, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2024 г.) 		Площ на землището
km2 		Забележка (старо име) Населено място Население
(2024 г.) 		Площ на землището
km2 		Забележка (старо име)
Батулци 161 29,937 Златна Панега 857 15,054 Панега
Брестница 1149 25,282 Малка Брестнице Малък извор 218 13,708 Малки извор
Голяма Брестница 131 19,202 Орешене 375 13,484
Добревци 550 22,551 Ябланица 2587 57,842 Абланица
Дъбравата 56 6,934 Дубравата ОБЩО 6084 203,994 няма населени места без землища

Административно-териториални промени редактиране

  • през 1905 г. – заличени са к. Ненчовци и к. Симеоновци (Семковци) и са присъединени като квартали на м. Мишкарете без административен акт;
  • Указ № 39/обн. 16 януари 1922 г. – преименува с. Абланица на с. Ябланица;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Дубравата на с. Дъбравата;
  • МЗ № 1690/обн. 27.09.1937 г. – преименува м. Панега на м. Златна Панега и я признава от махала за село;
  • МЗ № 1695/обн. 27.09.1937 г. – заличава к. Сурвански дол поради изселване;
  • МЗ № 2920/обн. 16 януари 1943 г. – заличава к. Илиевци и к. Могилата и ги присъединява сато квартал на с. Голяма Брестница;
  • Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава к. Ламбовци (Ламбевска) и м. Пали лула и ги присъединява като квартали на с. Ябланица;
  • през 1956 г. – осъвременено е името на с. Малки извор на с. Малък извор без административен акт;
  • Указ № 129/обн. 11.04.1961 г. – преименува с. Малка Брестница на с. Брестница;
  • Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Ябланица за с.гр.т. Ябланица;
  • Указ № 463/обн. 02.07.1965 г. – заличава м. Сираковци (Съботиновци) поради изселване;
  • Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – признава с.гр.т. Ябланица за гр. Ябланица;
  • Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава к. Блатото, к. Братевец, к. Габровица, к. Гераня, м. Голяма гора, к. Деветтте дола, к. Дървена кошара, к. Камен дол и к. Шумака и ги присъединява като квартали на гр. Ябланица;
  • Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – признава м. Дъбравата за с. Дъбравата;
  • На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/14.07.1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села;
  • Реш. МС № 57/обн. 20.02.2007 г.[3] – закрива селата Драгоица, Мириовец, Мишкарете, Нановица, Присоето и Слатина поради изселване.

Транспорт редактиране

През територията на общината преминава последният участък от 3 km от трасето на жп линията Червен бряг – Златна Панега.

През общината преминават частично 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 79,7 km:

Топографска карта редактиране

Източници редактиране

  1. ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
  2. ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  3. ↑ Решение № 57 от 26 януари 2007 г. за административно-териториални промени в община Ябланица, област Ловеч – закриване на населени места // Решение № 57 от 26 януари 2007. ДВ. бр. 16, 20.02.2007. Посетен на 26 януари 2013.

Литература редактиране

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ябланица_(община)&oldid=12192466“.