Ягнило

българско село
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Ягнило.

Ягнило е село в Североизточна България. То се намира в община Ветрино, област Варна.

Ягнило
Общи данни
Население 242 души[1] (15 март 2022 г.)
11,1 души/km²
Землище 21,772 km²
Надм. височина 242 m
Пощ. код 9231
Тел. код 05162
МПС код В
ЕКАТТЕ 87206
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   кмет
Ветрино
Димитър Димитров
(ГЕРБ)

ГеографияРедактиране

Ягнило се намира на 60 км западно от Варна и на 40 км от Шумен. Разположено е в малка долина, оградена отвсякъде с хълмове, което му придава много живописен и уютен вид.

Климатът през лятото е топъл, но не горещ, а зимата е сравнително мека, с обилни, но спокойни снеговалежи.

В радиус от 30 км няма промишлени предприятия, замърсяващи въздуха, поради което той е изключително чист и благоприятен за лечение на белодробни заболявания.

Отглеждат се много земеделски култури, развито е и животновъдството.

През Ягнило минава малка река, а в близост има два големи язовира с възможност за риболов. В селото има няколко големи чешми с постоянно течаща вода.

ИсторияРедактиране

АнтичностРедактиране

Край селото има останки на древни села. При направени разкопки са намерени оръдия на труда датирани около преди 6000 години. Намерени са и големи глинени съдове за складиране на зърно, древни монети. През 1895 г. в село Ягнило, Варненско, К. Стойчев открил в двора си съкровище от 3000 броя (около 5 кг) римски сребърни монети. За Народния музей били откупени 250 бр. Запазените са от Веспасиан до Марк Аврелий.[2]

Османски периодРедактиране

В миналото селото носи имената Яйлякьой, Яйла („Плато“) и Беш пънаръ („Пет кладенци“).

След ОсвобождениетоРедактиране

До 1884 година населението на селото е било съставено само от турци, голяма част от които са се изселили в Турция. Все още в селото живеят около 15 семейства турци. Днешното българско население са потомци на преселници от анадолски села, попаднало в Анадола по време на османската власт при изселването на различни български родове. Сред първите заточеници в Анадола са били и част от болярските родове, живели в Търново при завземането му от турците. През 1884 г. някои българи от селата Гьобел и Мандър напускат Анадола и пристигат със семействата и част от покъщнината си в освободена България. Установяват се в провадийските села Елес факъ (Доброплодно) и Яйлякьой (Ягнило), в които дотогава живее турско население. Българите от Анадола и турците от България се споразумяват да разменят имотите си. Замяната се крепи на честна дума – декар за декар, къща за къща, глава добитък за глава добитък. Така Ягнило се превръща в средище на малоазийските българи, които пренасят тук не само вещите си, а и богат фолклор и древни обичаи и традиции.

Запазени са подробни сведения от 28 февруари 1923 г. относно първото редовно годишно събрание на Яйленското кредитно сдружение „Пробуда“, състояло се в съответния дневен ред в помещението на основното училище в с. Яйла.[3]

Със заповед № 2820/14 август 1934 г. селото се преименува на Ягнило.

НаселениеРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]

Година на
преброяване
Численост
19341080
19461160
19561152
19651029
1975818
1985599
1992497
2001403
2011254

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.Редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]

Численост Дял (в %)
Общо 254 100.00
Българи 166 65.35
Турци 13 5.11
Цигани 13 5.11
Други 4 1.57
Не се самоопределят
Не отговорили 58 22.83

РелигииРедактиране

Основната част от населението са православни християни, неголям процент са мюсюлмани.

Има православен храм „Св. св. Константин и Елена“, реставриран и ремонтиран.

Културни и природни забележителностиРедактиране

В Ягнило е създаден етнографски музей с богата сбирка от предмети на бита, автентични облекла, вещи и снимки на преселници от Анадола, дарени на музея от жителите на селото.

През 2005 г. възобнови дейността си фолклорният състав „Яйлата“, който изпълнява в автентичен вид песни, танци, обичаи и обреди на малоазийските българи.

Редовни събитияРедактиране

На Петдесетница се коли курбан, в който участва цялото село. Прави се сред гората в местността Станата, където има малък параклис. Легендата разказва, че навремето един от жителите на селото, когато сякъл дърва там отсякъл едно дърво и в дънера му имало знаци, които удивително напомняли на кръстове. Името на човека е Димитър Кирков (Киряков). Той заръчал да се дава курбан за селото на това място. Жертвените агнета се колят и курбана се вари на самото място. Прави се водосвет за здраве и се отправят молитви към св. Петка да закриля хората и да пази селото от природни бедствия и злини.

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране