Ягнило
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ягнило.
Ягнило е село в Североизточна България. То се намира в община Ветрино, област Варна.
| Ягнило | |
  Ягнило  Ягнило | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 235 души[1] (15 март 2024 г.) 10,8 души/km² |
| Землище | 21,772 km² |
| Надм. височина | 242 m |
| Пощ. код | 9231 |
| Тел. код | 05162 |
| МПС код | В |
| ЕКАТТЕ | 87206 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Варна |
| Община – кмет | Ветрино Димитър Димитров (ГЕРБ; 2011) |
География
редактиранеЯгнило се намира на 60 км западно от Варна и на 40 км от Шумен. Разположено е в малка долина, оградена отвсякъде с хълмове, което му придава много живописен и уютен вид.
Климатът през лятото е топъл, но не горещ, а зимата е сравнително мека, с обилни, но спокойни снеговалежи.
В радиус от 30 км няма промишлени предприятия, замърсяващи въздуха, поради което той е изключително чист и благоприятен за лечение на белодробни заболявания.
Отглеждат се много земеделски култури, развито е и животновъдството.
През Ягнило минава малка река, а в близост има два големи язовира с възможност за риболов. В селото има няколко големи чешми с постоянно течаща вода.
История
редактиранеАнтичност
редактиранеКрай селото има останки на древни села. При направени разкопки са намерени оръдия на труда датирани около преди 6000 години. Намерени са и големи глинени съдове за складиране на зърно, древни монети. През 1895 г. в село Ягнило, Варненско, К. Стойчев открил в двора си съкровище от 3000 броя (около 5 кг) римски сребърни монети. За Народния музей били откупени 250 бр. Запазените са от Веспасиан до Марк Аврелий.[2]
Османски период
редактиранеВ миналото селото носи имената Яйлякьой, Яйла („Плато“) и Беш пънаръ („Пет кладенци“).
След Освобождението
редактиранеДо 1884 година населението на селото е било съставено само от турци, голяма част от които са се изселили в Турция. Все още в селото живеят около 15 семейства турци. Днешното българско население са потомци на преселници от анадолски села, попаднало в Анадола по време на османската власт при изселването на различни български родове. Сред първите заточеници в Анадола са били и част от болярските родове, живели в Търново при завземането му от турците. През 1884 г. някои българи от селата Гьобел и Мандър напускат Анадола и пристигат със семействата и част от покъщнината си в освободена България. Установяват се в провадийските села Елес факъ (Доброплодно) и Яйлякьой (Ягнило), в които дотогава живее турско население. Българите от Анадола и турците от България се споразумяват да разменят имотите си. Замяната се крепи на честна дума – декар за декар, къща за къща, глава добитък за глава добитък. Така Ягнило се превръща в средище на малоазийските българи, които пренасят тук не само вещите си, а и богат фолклор и древни обичаи и традиции.
Запазени са подробни сведения от 28 февруари 1923 г. относно първото редовно годишно събрание на Яйленското кредитно сдружение „Пробуда“, състояло се в съответния дневен ред в помещението на основното училище в с. Яйла.[3]
Със заповед № 2820/14 август 1934 г. селото се преименува на Ягнило.
Население
редактиранеЧисленост на населението според преброяванията през годините:[4][5]
|  |
Етнически състав
редактиранеПреброяване на населението през 2011 г.
редактиранеЧисленост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 254 | 100.00 |
| Българи | 166 | 65.35 |
| Турци | 13 | 5.11 |
| Цигани | 13 | 5.11 |
| Други | 4 | 1.57 |
| Не се самоопределят | – | – |
| Неотговорили | 58 | 22.83 |
Религии
редактиранеОсновната част от населението са православни християни, неголям процент са мюсюлмани.
Има православен храм „Св. св. Константин и Елена“, реставриран и ремонтиран.
Културни и природни забележителности
редактиранеВ Ягнило е създаден етнографски музей с богата сбирка от предмети на бита, автентични облекла, вещи и снимки на преселници от Анадола, дарени на музея от жителите на селото.
През 2005 г. възобнови дейността си фолклорният състав „Яйлата“, който изпълнява в автентичен вид песни, танци, обичаи и обреди на малоазийските българи.
Редовни събития
редактиранеНа Петдесетница се коли курбан, в който участва цялото село. Прави се сред гората в местността Станата, където има малък параклис. Легендата разказва, че навремето един от жителите на селото, когато сякъл дърва там отсякъл едно дърво и в дънера му имало знаци, които удивително напомняли на кръстове. Името на човека е Димитър Кирков (Киряков). Той заръчал да се дава курбан за селото на това място. Жертвените агнета се колят и курбана се вари на самото място. Прави се водосвет за здраве и се отправят молитви към св. Петка да закриля хората и да пази селото от природни бедствия и злини.
Източници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ treasures.zonebg.com
- ↑ Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 6, 06 март 1923 г., стр. 2
- ↑ „Справка за населението на село Ягнило, община Ветрино, област Варна, НСИ“ // webcitation.org. Архивиран от оригинала на 2022-06-25. Посетен на 28 декември 2016.
- ↑ „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 28 декември 2016. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 28 декември 2016. (на английски)