30 г. пр.н.е.
година
(пренасочване от 30 пр.н.е.)
<< | 1 век пр.н.е. | >> | |||||||
00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
10 | 9 | 8 | 7 | 6 | 5 | 4 | 3 | 2 | 1 |
30 (тридесетта) година преди новата ера (пр.н.е.) е обикновена година, започваща в сряда, четвъртък или петък, или високосна година, започваща в четвъртък по юлианския календар.
Събития
редактиранеВ Римската република
редактиране- Консули на Римската република са Гай Юлий Цезар Октавиан (за IV път) и Марк Лициний Крас. Суфектконсули стават Гай Антисций Вет, Марк Тулий Цицерон Младши и Луций Сений.
- Марк Агрипа и Гай Цилний Меценат управляват в Рим като заместници на Октавиан.[1]
- Пролет – Октавиан прехвърля армията си през Дарданелите и прекосява Мала Азия, за да достигне Сирия.
- Гай Корнелий Гал прави десант и окупира Паретониум, в отговор на което Марк Антоний атакува градските стени и блокира пристанището, но е принуден да се оттегли.[2]
- Юли – Пелузий е предаден на Октавиан без съпротива.[3]
- 31 юли – Антоний постига временна победа над врага си пред Александрия.[3]
- 1 август – остатъците от армията на Антоний дезертират, Октавиан превзема Александрия, Антоний се самоубива.[1][3]
- 8 август – Октавиан преговаря с Клеопатра.[2]
- 10 август – Клеопатра се самоубива, а Египет е анексиран.[1][4] Гай Корнелий Гал е назначен за първи префект на новата провинция.
- Цезарион и най-възрастният син на Антоний са заловени и убити.[2]
- 23 август – Октавиан основава град Никополис в Египет, за да ознаменува победата си.[1]
- Публикувани са „Еподи“ на Хораций.
Родени
редактиране- Марбод, вожд на маркоманите (умрял 37 г.)
Починали
редактиране- 1 август – Марк Антоний, римски военачалник и консул (роден 83 г. пр.н.е.)
- 10 август – Клеопатра VII, последен владетел на Птолемеев Египет (родена 69 г. пр.н.е.)
- 23 август:
- Цезарион – последен фараон на Египет, син на Клеопатра и Юлий Цезар (роден 47 г. пр.н.е.)
- Марк Антоний Антил – син на Марк Антоний (роден 47 г. пр.н.е.)
- Хиркан II, първосвещеник и етнатх на Юдея (до 40 г. пр.н.е.)
- Гай Касий Парменсис,[3] римски политик и един от участниците в заговора за убийството на Цезар, поддръжник на Антоний (ок. 74 г. пр.н.е.)
- Публий Канидий Крас,[3] римски военачалник и поддръжник на Антоний
Източници
редактиране- ↑ а б в г Lindsay Powell. „Marcus Agrippa: Right-hand Man of Caesar Augustus“. Pen and Sword, 2015. стр. 26
- ↑ а б в Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 335
- ↑ а б в г д „The Cambridge Ancient History. Vol. X The Augustan Empire“, Cambridge University Press, 1996. стр. 63
- ↑ John Hazel. „Who's Who in the Greek World“. Routledge, 2013. стр. 63