Седми пехотен преславски полк
Седми пехотен преславски полк е полк от българската армия, част от Четвърта пехотна преславска дивизия.
| Седми пехотен преславски полк | |
 Портал-паметник на 7-и полк в Шумен от края на 20-те години на XX век | |
| Информация | |
|---|---|
| Активна | 12 октомври 1884 – 1945 |
| Държава | България |
| Тип | Пехотен полк |
| Размер | 3000 – 5000 |
| Гарнизон/щаб | Шумен |
| Годишнини | 7 ноември - победата при Сливница |
| Командири | |
| Изтъкнати командири | Ген. Стефан Тошев Ген. Никола Генев Ген. Вичо Диков |
Формиране редактиране
Седми пехотен преславски полк е формиран под името Седми пеши преславски полк с указ № 41 от 12 октомври 1884 година, като в състава му влизат Врачанска №8 пеша дружина, Орханийска №11 пеша дружина и Разградска №22 пеша дружина
На 14 септември 1885 г. за командир на полка е назначен капитан Вичо Диков, а командващи дружините на полка са съответно: на 1-ва дружините капитан Недко Лудогоров, на 2-ра капитан Иван Цончев, на 3-та капитан Тодор Мицев и на 4-та - капитан Димитър Обрешков. Към 1 октомври 1885 г. полкът е съставен от 3826 войници и офицери.[1]
Сръбско-българска война (1885) редактиране
През Сръбско-българската война (1885) полкът се командва от капитан Вичо Диков и взема участие при боевете при Сливница и Пирот.
След демобилизацията полкът влиза в състава на 4-та бригада като 1-ва и 2-ра дружина са с щаб в Шумен, а 3-та в Разград. След реорганизацията на българската армия през 1891 г. полкът влиза в състава на новосформираната 4-та пехотна преславска дивизия, като част от 1-ва бригада с щаб в Шумен.
Балкански войни (1912 – 1913) редактиране
През Балканската война (1912 – 1913) полкът влиза в състава 1-ва бригада от 4-та пехотна преславска дивизия.
През Междусъюзническата война (1913) полкът се командва от полковник Асен Николов и участва във военните действия на гръцкия фронт.
Първа световна война (1915 – 1918) редактиране
Преди българското включване в Първата световна война (1915 – 1918) полкът се командва от полковник Михаил Сапунаров и влиза в състава на 1-ва бригада от 4-та пехотна преславска дивизия. По-късно командването на полка поема полковник Атанас Добрев. В началото на войната полкът се състои от 4 дружини и 1 картечна рота.
При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[2]
| Числен състав | Добитък | Обоз | Въоръжение |
|---|---|---|---|
| Офицери: 61 Чиновници: 4 Подофицери и войници: 5005 |
Коне: 511 | Обикновени коли: 63 Товарни коли: 270 Специални коли: 4 |
Пушки и карабини: 4265 Картечници: 4 |
Участва в Тутраканската операция (2 – 6 септември 1916), където атакува и превзема форт № 7 на Тутраканската крепост.
До края на 1916 г. воюва срещу румънци и руснаци в Северна Добруджа. Участва в сраженията при Кубадинската позиция (19 октомври) Констанца (22 октомври), Черна вода, Тулча, край манастира „Кокош“, Еникьой, Мейданкьой.
Между двете световни войни редактиране
На 1 декември 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 7-а пехотна преславска дружина. През 1928 година полкът е отново формиран от частите на 7-а пехотна преславска дружина и 15-а жандармерийска дружина, но до 1938 година носи явното название дружина.[3]
Втора световна война (1941 – 1945) редактиране
През Втора световна война (1941 – 1945) полкът е на Прикриващия фронт (1941 – 1942 и 1944). През юли 1942 година в полка е разкрита тайна комунистическа конспирация, по-късно участва в преследване на партизани в Провадийско. През септември 1944 година в полка е формирана гвардейска дружина. Взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната в състава на 4-та пехотна преславска дивизия с която участва в боевете при Равна Дъбрава, Подуево, Ястребец, Ниш, Косово поле и др.[3]
По времето когато полкът е на фронта (1913, 1915 – 1918, 1941 – 1944) в мирновременния му гарнизон се формира 7-а допълваща дружина.
В периода от 1947 до 1952 г. полкът продължава да функционира в гр. Коларовград (дн. Шумен), като от 1950 г. към полка се числи гранична дружина „Камчия“, през същата година е преименуван на Седми стрелкови полк с явно наименование под. 3120, а от ноември същата година поделението е променено на 65040. През август 1951 г. е преименуван на Двадесет и девети стрелкови полк, а през 1960 г. в Двадесет и девети мото-стрелкови полк. През април 1961 г. със заповед на Министъра на народната отбрана полкът става учебен и готви командира на отделения и съгласно заповед № 4578 от 26 март 1963 г. на Министъра на НО по реорганизацията на БНА Двадесет и девети мотострелкови полк става Двадесет и девети учебен мото-стрелкови батальон - под. 65040., с постоянна местостоянка в Коларовград.[4]
От 1 октомври 1964 г. със заповед на МНО батальонът се води Двадесет и девети отделен мотострелкови батальон, а на основание разпореждане 0059 от 1977 г. на началника на ГЩ-МНО от 1 януари 1978 г. поделението приема военнопощенски номер 34220, след което на основание постановление на ЦК на БКП от 1 юли 1988 г., № 075 от 25 май 1988 и заповед № 0041 от 25 май 1988 г. на министъра на Народната отбрана полкът се разформирова и създава Двадесет и девети отдел за подготовка на мотострелкови резерви и съхранение на въоръжение и техника. На основание Министерска заповед (МЗ) № ОХ-00251 от 24 юли 1995 г. и заповед № 0199 от 1 септември 1995 г. към отдела е създаден учебен център за подготовка на новобранци. На основание МЗ № ОХ-004288 от 8 юли 2001 г. отделът ликвидира. закрива се военнопощенския номер 34220, считано от 15 септември 2001 година.[4]
Наименования редактиране
През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Седми пеши преславски полк (12 октомври 1884 – 1892)
- Седми пехотен преславски полк (1893 – 1 декември 1920)
- Седма пехотна преславска дружина (1 декември 1920 – 1928)
- Седми пехотен преславски полк (1928 – 1949)
- Седми стрелкови полк (1950 – август 1951)
- Двадесет и девети стрелкови полк (август 1951 – 1960)
- Двадесет и девети мото-стрелкови полк (1960 – април 1961)
- Двадесет и девети учебен мотострелкови полк (април 1961 – 26 март 1963)
- Двадесет и девети учебен мотострелкови батальон (26 март 1963 – 1 октомври 1964)
- Двадесет и девети отделен мотострелкови батальон (1 октомври 1964 – 1971)
- Двадесет и девети мотострелкови полк (1972 – 25 май 1988)
- Двадесет и девети отдел за подготовка на мотострелкови резерви и съхранение на въоръжение и техника (25 май 1988 – 15 септември 2001)
Командири редактиране
Званията са към датата на заемане на длъжността.
| № | звание | име | дати |
|---|---|---|---|
| 1. | Подполковник | Константин Рябинкин | 12 октомври 1884 – 14 септември 1885 |
| 2. | Капитан | Вичо Диков | 14 септември 1885 – 14 ноември 1886 |
| 3. | Капитан | Недко Лудогоров | 14 ноември 1886 – 1887 |
| 4. | Капитан | Никифор Никифоров | 1887 – 1887 |
| 5. | Майор | Стефан Тошев | 2 ноември 1887 – януари 1890 |
| 6. | Капитан | Николов | януари 1890 – 1890 |
| 7. | Подполковник | Лазар Обрешков | 7 март 1890 – 1893 |
| 8. | Подполковник | Витанов | 15 февруари 1893 – 1894 |
| 9. | Подполковник | Никола Генев | 1 юни 1894 – 1900 |
| 10. | Подполковник | Христо Луков | 25 февруари 1900 – 28 май 1905 |
| 11. | Подполковник | Стоян Георгиев | 3 юни 1905 – 1907 |
| 11. | Подполковник | Божко Икономов | 1907 – 1907 |
| 12. | Полковник | Иван Паскалев | 12 януари 1908 – нач. на пролетта на 1912 |
| 13. | Полковник | Христо Юрданов | нач. на пролетта на 1912 – 1913 |
| Полковник | Асен Николов | 1913 | |
| Полковник | Стефан Попов | 23 май 1914 – 7 ноември 1914 | |
| Полковник | Юрданов | до октомври 1914 | |
| Полковник | Михаил Сапунаров | от октомври 1914 | |
| Подполковник | Атанас Добрев | 1915 – 12 септември 1916 | |
| Подполковник | Хр. Енев | от 12 септември 1916 | |
| Подполковник | Добри Коларов | до 21 ноември 1916 | |
| Подполковник | Димитър Димитриев/Димитриев | от 21 ноември 1916 | |
| Полковник | Никола Бакърджиев | от 1 април 1921 | |
| Подполковник | Александър Морфов | до 1922 | |
| Полковник | Тодор Георгиев | от 1923 | |
| Полковник | Минчо Банковски | към 1926 | |
| Подполковник | Георги Марков | 1927 – 1931 | |
| Подполковник | Никола Марков | 1930 – 1934 | |
| Подполковник | Георги Липовански | 1935 – 1939? | |
| Полковник | Георги Ковачев | 1939 – 29 юни 1941 | |
| Подполковник | Георги Георгиев | 1941 | |
| Подполковник | Коста Куцаров | 1944 – 1945? | |
| Полковник | Симеон Драганов | 1946 – 1946 | |
| Подполковник | Борис Станчев | 1946 |
Други командири: Александър Морфов, Иван Харизанов
Бележки редактиране
- ↑ Крапчански, В. и др. Кратък обзор на бойния състав, организацията, попълването и мобилизацията на българската армия от 1878 до 1944 г., София, 1961, Държавно военно издателство, стр. 163
- ↑ Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- ↑ а б Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 27
- ↑ а б ДВИА, ф. 755, История на фондообразувателя
Източници редактиране
- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
- Крапчански, В. и др. Кратък обзор на бойния състав, организацията, попълването и мобилизацията на българската армия от 1878 до 1944 г., София, 1961, Държавно военно издателство