Къпина

род растения
(пренасочване от Rubus subg. Rubus)

Къпината[1] (Rubus) е род храсти от семейство розови (Rosaceae).

Къпина
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Фабиди (fabids)
разред:Розоцветни (Rosales)
семейство:Розови (Rosaceae)
подсемейство:Rosoideae
род:Къпина (Rubus)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Синоними
  • Parmena Greene, 1906
Къпина в Общомедия
[ редактиране ]

Известни са около 250 вида, разпространени в Европа, Северна Америка и Средна Азия. В България растат около 45 – 50 вида, предимно в равнинните местности, по сухи хълмове и по скалистите части на планините. Селекционирани са около 100 сорта.

Плодовете съдържат 4 – 8 % захари, 0,8 – 1,4% органични киселини, витамин C, каротин и др. Използват се в прясно състояние и преработени (сиропи, сокове, нектари, компоти, конфитюри, вина и замразени). Продължителността на активно използване на растението е 12 – 15 години.

Къпините са и много добър антиоксидант. Според дългогодишни изследвания на Американския щатски департамент по земеделието (USDA), къпините заемат второто място в скалата – „Капацитет за абсорбиране на кислородни радикали“ (Oxygen Radical Absorbent Capacity) -340 (ORAC стойност на 1 г плод).

Къпина
Blackberries, raw
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
  Основни
Енергия181 kJ (40 kcal)
Въглехидрати9.61 g
      Нишесте0 g
      Захари4.88 g
      Сукроза0.07 g
      Глюкоза2.31 g
      Фруктоза2.4 g
      Лактоза0 g
      Малтоза0.07 g
      Галактоза0.03 g
   Влакна5.3 g
Мазнини0.49 g
   Наситени0.014 g
   Трансмазнини0 g
   Мононенаситени0.047 g
   Полиненаситени0.28 g
   Холестерол0 mg
Белтъчини1.39 g
Вода88.15 g
Пепел0.37 g
Калций, Ca29 mg
Желязо, Fe0.62 mg
Магнезий, Mg20 mg
Фосфор, P22 mg
Калий, K162 mg
Натрий, Na1 mg
Цинк, Zn0.53 mg
Мед, Cu0.165 mg
Манган, Mn0.646 mg
Селен, Se0.4 μg
  Други
Къпина в Общомедия

Популярни култивирани сортове редактиране

Източници редактиране

  1. Делков, Недялко. Дендрология. София, Земиздат, 198. с. страница 233.