Бентивольо (род)

благороднически род от Болоня

Бентивольо (на латински Bentivolius, на италиански Bentivoglio) е феодално семейство, заселило се в Болоня през XIV век. Те са господари (сеньори) на града. Това се случва сред възходи и падения, често в конфликт с папската власт от 1401 до 1506 г., когато папа Юлий II ги принуждава на изгнание. Синовете на последния господар на Болоня – Джовани II Бентивольо са главните действащи лица на ефимерното управление между 1511 и 1512 г. благодарение на подкрепата на французите по време на Войните на Камбрийската лига.

Бентивольо
Болоня
Информация
СтранаБолоня
ТитлиГосподари (сеньори) на Болоня
ОснователБентивольо Бентивольо
Последен владетелДжовани II Бентивольо
Основана1401
Разпадане1506
Кадетски линииБентивольо ди Ферара
Бентивольо в Общомедия
Лявата половина на „Диптих на Бентивольо“ от Ерколе де' Роберти
Портрет на Джовани II Бентивольо от Лоренцо Коста

Произход редактиране

Според традицията семейството се хвали с това, че произхожда от крал Енцо от Сардиния – син на императора и краля на Сицилия Фридрих II. Сред многобройните популярни легенди в този контекст е и тази за родоначалника на рода – Бентивольо, извънбрачен син на Енцо и на селянката Лучия ди Виадагола. Детето е кръстено на думите, които Енцо повтарял на Лучия: „Любов моя, обичам те“ (Amor mio, ben ti voglio).

История редактиране

Присъствието на семейството в Болоня е засвидетелствано за първи път през 1323 г. От самото начало то е свързано с някои стари болонски семейства, държащи в ръцете си управлението на града чрез Колегиума на старейшините. Карати в своите родословия, съхранявани в библиотеката на Архигимназията в Болоня, споменава връзката на Бентивольо със семейство дале Оле (dalle Olle).[1]

Надмощието на рода започва през 1401 г. след изгонването на Папския легат, когато Джовани I Бентивольо се присъединява към Висконти от Милано и на 14 март 1401 г. става господар на Болоня и висш магистрат (Gonfaloniere di Giustizia) доживот. Надмощието се утвърждава със Санте Бентивольо (1445 – 1462) и особено с Джовани II Бентивольо (1462 – 1506).

Джовани I Бентивольо загива на 26 юни 1402 г. в битката при Казалекио срещу армията на херцога на Милано Джан Галеацо Висконти и неговите съюзници Франческо I Гондзагакапитан на народа на Мантуа и Джовани IV Малатеста – господар на Римини. Когато разногласията в Болоня между родовете Бентивольо и Канетоли се възобновяват, Антон Галеацо Бентивольо – син на Джовани I, който, подобно на баща си, се стреми да застане начело на управлението на града, кара Канетоли да бъдат изгонени. Канетоли обаче, с подкрепата на Папата, го принуждават на изгнание.

Папският легат кардинал Скоти подкрепя завръщането на Антон Галеацо, който е посрещнат от жителите на Болоня с ентусиазъм. Впоследствие от страх, че папската власт в град Болоня е разклатена, кардиналът прави засада на Антон Галеацо и кара да го екзекутират на 23 декември 1435 г.

Връщане на власт редактиране

Папа Евгений IV пристига в Болоня по случай Ферарския събор. Жителите на Болоня, обезкървени от папските данъци, наложени с оправдание за високите съборни разходи, и под предводителството на приятели на Бентивольо, в нощта на 21 май 1438 г. се вдигат на оръжие. Те отварят градските порти на Николо Пичинино – капитан на Висконти във война срещу Църквата. Кардинал Скоти е изгонен. Анибале I Бентивольо – извънбрачният син на Антон Галеацо (макар че майка му Лина Каниджани не е сигурна в бащинството) влиза в Болоня, приветстван от ликуващия народ.

Присъствието на Анибале I обаче разстройва плановете на капитан Пичинино, оставил сина си – кондотиера Франческо в града. С измама Франческо кани съперника си на банкет извън града и го затваря в замъка във Варано близо до Парма. Галеацо Марескоти и четирима негови приятел отиват в крепостта във Варано и освобождавал Анибале. Анибале се връща в Болоня и повежда бунта срещу Франческо Пичинино, завършил с победа в битката при Сан Джорджо ди Пиано (15 август 1443) г.

Благосъстоянието на Бентивольо разпалва враждата им с Канетоли и по време на празненство на 24 юни 1445 г., организирано за скрепването на мира между двете семейства, Анибале е убит. Галеацо Марескоти призовава хората му към отмъщение: прободеното сърце на Батиста Канетоли, приковано към вратата на двореца на Анибале, е зловещият знак за победата на рода Бентивольо.

Ренесансова Болоня редактиране

Като нов господар (синьор) на града от Флоренция е извикан извънбрачният син на Ерколе Бентивольо и братовчед на Анибале – Санте Бентивольо, подкрепян от Козимо Медичи. Назначен за Главен магистрат и покровител на малкия Джовани II Бентивольо, Санте Бентивольо се оказва на висота и успешно отговаря на очакванията на жителите на града, като им гарантира дълъг период на мир.

След смъртта му през 1462 г. господар на Болоня в продължение на 40 години става наследникът на рода – 20-годишният Джовани II Бентивольо. Градът се радва на престиж и политическа слава благодарение и на дипломатическите връзки с другите италиански държави, на новото художествено наследство и на новия тласък към градските дейности и прогрес. В Болоня процъфтява Ренесансът. Съживява се Болонският университет и намаляващото значение на правото е компенсирано от преподаване на старогръцка и римска литература, философия, медицина, астрономия (чийто най-голям представител е Джироламо Манфреди). Строителните промени, изграждането на църкви и дворци или модернизацията на вече съществуващите такива, и обогатяването им с нови ценни картини, както и радикалната промяна на облика на Болоня, оставят ренесансов отпечатък върху града.

По онова време в Болоня следват Джовани Пико дела Мирандола и Николай Коперник.

През 1503 г. е завършено строителството на Палацо Бентивольо, считан навремето за един от най-красивите и най-големите в Италия. Той се намира в района, където понастоящем се намират Общинският театър и Градината на Гуасто, която, подобно на прилежащата ѝ улица Гуасто (от итал. guasto, „унищожение, повреда“), напомня с името си за унищожаването на сградата през 1507 г. от народния гняв.[2]

Болоня привлича художниците от Ферарската школа. Скулпторът Николо дел'Арка завършва мраморния ковчег, в който са положени тленните останки на Свети Доминик и по който с три статуи сътрудничи Микеланджело Буонароти. Франческо Франча създава медальони и рисува нежни Мадони и портрети, което прави и придворният художник Амико Аспертини. Писателят Сабадино дели Ариенти пише le Porrettane. Гениалният архитект Аристотеле Фиораванти, създател на портика на Палацо дел Подестà, е в състояние да придвижва кули с помощта на футуристични инженерни сбруи. Фиораванти е търсен от папи, императори, крале и султани, сред които самият руски цар. Дворът на Бентивольо не само се съревновава, но и превъзхожда другите италиански дворове през Ренесанса.

Упадък и прогонване редактиране

 
Гербът на Бентивольо на портала на двореца им в Милано (Musei Civici del Castello Sforzesco)
 
Гербът на Бентивольо на Дворец Бентиволио във Ферара

Джовани II Бентивольо, под влиянието на съпругата си Джиневра Сфорца, прави много грешки в последните дни от своето управление, провеждайки тиранична политика в града и необичайна политика спрямо другите държави. Освен това синовете му със своето разпуснато, арогантно и провокативно поведение допринасят за увеличаване на враждебността на гражданите към цялото семейство.

Епизодът, който окончателно провокира враждата на болонските благородници към семейството, е скандалното посичане на семейство Марескоти по нареждане на Джовани II. Той се опасява, че Агамемнон – техният авторитетен лидер, възнамерява да го измести в управлението на Болоня. В клането загиват 240 души и вратите на града са затворени, докато касапницата не приключи. Поради това, когато папа Юлий II се появява с войските си, а испанците във Фриняно са в очакване да окупират града през 1506 г., жителите отварят градските порти на папата и Джовани II заедно със съпругата си Джиневра и децата им трябва да се спасяват с бягство. Те се укриват във Ферара под закрилата на Алфонсо I д’Есте. След това Джовани II заминава за нападнатия от французите Милано, за да моли за помощ френския крал Луи XII.

През 1507 г., след неуспешен опит на синовете на Джовани II – Анибале II и Ермес да си върнат властта, жителите на Болоня, подстрекавани от Ерколе Марескоти, унищожават великолепния Палацо Бентивольо. Джовани II е затворен в Милано и е съден, но е признат за невинен.[3] Умира в Милано малко след това, на 1 февруари 1508 г.

През 1511 г. Анибале II Бентивольо – син на Джовани, се опитва отново, този път успешно, да си върне Болоня, ставайки неин господар под протектората на французите. По този повод е унищожен още един безценен художествен шедьовър: статуята на папа Юлий II – единствената бронзова творба на Микеланджело, чийто метал е претопен за юлианското оръдие на Алфонсо I д’Есте. Анибале успява да се противопостави на обсадата, започната от вицекраля на Неапол Раймондо ди Кардона, благодарение на подкрепата на херцога на Немур Гастон дьо Фоа-Немур. Новото въстание на болонците и френското отстъпление принуждават Анибале II да напусне Болоня. При смъртта на папа Юлий II през 1513 г. Анибале отново се опитва да си върне контрола над града, но безуспешно. Последен такъв опит той предприема през 1522 г. с атака, която обаче е отхвърлена от защитата на града.

С изгонването на Бентивольо Болоня остава твърдо включена в Папската държава в продължение на почти три века (до края на XVIII век).

Дворци редактиране

 
Лоджите на Палат Бентивольо на ул. деле Беле Арти в Болоня. (Снимка на Паоло Монти, 1969 г.)
  • Дворец Бентивольо (Palazzo Bentivoglio) в Болоня, на улица „Сан Донато“ (днешна ул. „Дзамбони“), разрушен през 1507 г.
  • Дворец Бентивольо, на ул. „деле Беле Арти“ 8 в Болоня, построен през 1551 г. за Костанцо Бентивольо
  • Дворец Бентивольо във Ферара
  • Крепост Бентивольо (Rocca dei Bentivoglio) в Бацано (Валсамоджа)
  • Дворец Бентивольо в Гуалтиери
  • Дворец Фоджанова, разрушен в края на XVIII век (между Гранароло и Марано ди Кастеназо)[4]
  • Дворец Бентивольо в Милано

Господари на Болоня редактиране

Основни представители редактиране

Семейство Бентивольо на картината на Лоренцо Коста редактиране

 
Pala Bentivoglio от Лоренцо Коста

В частния параклиса на Бентивольо в църквата „Сан Джакомо Маджоре“ в Болоня се намира платното Pala Bentivoglio. То е нарисувано от художника Лоренцо Коста през август 1488 г. и изобразява семейството на Джовани II Бентивольо. На преден план са изобразени Джиневра Сфорца, по онова време вдовица на Санте Бентивольо и по-късно съпруга на братовчед му Джовани II Бентивольо, и някои от 16-те им деца, пет от които починали в ранна детска възраст.

Сред изобразените са Камила и Изота Бентивольо – монахини в манастира „Корпус Домини“, Франческа Бентивольо, омъжена за Галеото Манфреди и негова убийца, все още малкият Ермес Бентивольо, впоследствие описан от болонски хронист като гневен и извратен, дори „зверски“, във връзка с клането от 1501 г. над семейство Марескоти, Антонгалеацо Бентивольо в облекло на прелат – апостолски протонотариус, който не получава желаната кардиналска шапка от папата, Анибале II Бентивольо, женен за Лукреция д'Есте, който след смъртта на Джовани II и изгнанието, претърпяно от семейството му, напразно се опитва заедно с брат си Ермес да се върне в Болоня.

Другите изобразени деца са Елеонора Бентивольо, Лаура Бентивольо, Виоланта Бентивольо (бъдеща съпруга на Пандолфо IV Малатеста – последен господар на Римини), Бианка Бентивольо и Алесандро Бентивольо. Някои, въз основа на изненадващата прилика с фигурата, изобразена на платното на Лоренцо Коста, идентифицират Виоланта Бентивольо на портрета на дама, съхранен в Пинакотека Амброзиана в Милано и обикновено приписван на художника Джовани Амброджо де Предис.

Вижте също редактиране

Източници редактиране

Библиография редактиране

  • C. Ady, I Bentivoglio, Varese 1965;
  • Armando Antonelli – Marco Poli, Il Palazzo dei Bentivoglio nelle fonti del tempo, Venezia 2006;
  • Il Castello di Bentivoglio. Storie di terre, di svaghi, di pane tra Medioevo e Novecento, a cura di A.L. Trombetti Budriesi, Firenze 2006;
  • A. De Benedictis, Una guerra d'Italia, una resistenza di popolo. Bologna 1506, Bologna 2004;
  • Gina Fasoli, I Bentivoglio, Firenze 1936;
  • Il carteggio di Gerardo Cerruti, oratore sforzesco a Bologna (1470 – 1474), a cura di T. Duranti, Bologna 2007.
  • Bartolomeo Manzoni Borghesi, Intorno alle monete di Giovanni d'Annibale Bentivoglio e del Reggimento Popolare a lui dedicate, pubblicazione a cura di Vittorio Bassetti e Carlo Colosimo, Repubblica di San Marino 2013.
  • Pompeo Litta, Famiglie celebri italiane. Bentivoglio di Bologna, Torino, 1835
  • Corti italiane del Rinascimento. Arti, cultura e politica, 1395 – 1530 (Marco Folin curatore), Milano, 2010, ISBN 978-88-89854-55-6

Бележки редактиране

  1. Genealogie del Carrati, Carrati Biblioteca comunale dell'Archiginnasio
  2. Bersani, Serena. Forse non tutti sanno che a Bologna.... Newton Compton Editori, 2016-12-07. ISBN 9788854187047. с. 122 – 130.
  3. La storia dei Bentivoglio
  4. Castenaso e dintorni: frammenti inediti di storia locale // arteacastenasoedintorni.blogspot.com. Посетен на 5 април 2021.
  5. Annibale I Bentivoglio, Enciclopedia Treccani
  6. ESCI
  7. Gian Galeazzo Bentivoglio, Enciclopedia Treccani
  8. ESCI
  9. Albano Sorbelli, Bentivoglio, Enciclopedia Italiana, 1930
  10. Sante Bentivoglio, Enciclopedia Treccani
  11. Ottavio Banti, Sante Bentivoglio, Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 8 (1966)
  12. La Cessione Di Castel Bolognese A Cesare Borgia
  13. Giovanni II Bentivoglio, Enciclopedia Treccani
  14. ESCI
  15. Ermes Bentivoglio, Enciclopedia Treccani
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Bentivoglio (famiglia) в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​