Аниезе дел Майно

миланска благородничка и любовница на миланския херцог Филипо Мария Висконти

Аниезе дел Майно (на италиански: Agnese del Maino; * ок. 1411 в Милано, Миланско херцогство, † 13 декември 1411, пак там) е миланска благородничка, любовница на миланския херцог Филипо Мария Висконти.

Аниезе дел Майно
миланска благородничка и метреса на миланския херцог Филипо Мария Висконти
Agnes del Maino.jpg
Родена
Починала
Погребана Църква „Сант'Орсола“ в Милано

Религия Католическа църква
Семейство
Род дел Майно
Партньор Филипо Мария Висконти
Деца Бианка Мария Висконти
Катерина Мария (Лучия)
Аниезе дел Майно в Общомедия

БиографияРедактиране

ПроизходРедактиране

Аниезе произхожда от благородническия род дел Майно от Милано, преместил се в Павия.[1][2] Тя е дъщеря на Амброджо дел Майно – пфалцграф и херцогски квестор и на съпругата му Не Негри.[3] Има двама братя – Ланчелото дел Майно (синьор на Белинцаго от 23 октомври 1466 г., патриций на Павия) и Андреото дел Майно (синьор на Боргофранко от 14 януари 1456 г.), и двамата сенатори и членове на Херцогския съвет. [4] Андреото има извънбрачен син на име Джазоне дел Майно – известен юрист, наричан „Крал на законите“, професор в Падуа, Пиза и Павия и като баща си сенатор и херцогски съветник; синьор на Басиняна от 20 октомври 1513 г.[5]

Любовница на херцогаРедактиране

Аниезе е хубава на външен вид и с известна култура. Тя е придворна дама на първата съпруга на миланския херцог Филипо Мария ВисконтиБеатриче ди Тенда, вдовица на кондотиера Фачино Кане. Аниезе става любовница на Филипо Мария. Двамата започват съжителството си след обезглавяването на херцогинята по негова заповед. Херцогът няма деца от съпругата си, а Аниезе му ражда две дъщери:

 
Бианка Мария Висконти – херцогиня на Милано и извънбрачна дъщеря на Анезе.

Филипо Мария се жени за втори път на 2 декември 1427 г. с пълномощник и лично на 24 септември 1428 г.[6] за Мария Савойска, но няма деца и от нея. По тази причина той поисква от император Сигизмунд Люксембургски да признае неговата извънбрачна дъщеря Бианка Мария за негова наследница. Тя е узаконена между 1426 и 1430 г. и започва да носи фамилното му име.

На 13 юли 1425 Аниезе дел Майно и дъщеря ѝ Бианка Мария пребивават в Кузаго. Малко след това те са настанени в замъка на Абиате (днешния северноиталиански град Абиатеграсо) по заповед на херцога, който е наредил да се подготви апартамент, в който малката Бианка да расте с майка си.[7] На 18 септември двете живеят в селището на Абиате. Те водят живот далеч от миланския двор.[8]

През 1430 г., след много преговори и размисъл, Филипо Мария обещава единствената си дъщеря за съпруга на кондотиера Франческо Сфорца, когато тя е едва 5-годишна. Сватбата се състои в Кремона на 24 октомври 1441 г.

 
Херцог Филипо Мария Висконти – любовник на Анезе.

След смъртта на херцог Филипо Мария Висконти на 13 авуст 1447 г. Аниезе е в Павия, където убеждава кастелана Матео Меркагати, нар. ил Болонино, да върне града на зет ѝ Франческо Мария Сфорца,[9] който го е наследил след смъртта на херцога.[10] На 30 август тя информира слугата му Николо Гуарна, че замъкът е на разположение, но Сфорца трябва да побърза да си го вземе.[8]

На 9 октомври 1447 г. Аниезе присъства на тържественото влизане в Павия на малкия Галеацо Мария Сфорца. След смъртта на любовника си тя придобива известна политическа роля: на 4 ноември 1448 г. Амброзианската република постановява, че всеки гражданин на служба при Сфорца, Бианка Мария Висконти или Аниезе дел Майно отвъд реките Тичино и Ада трябва да се изсели в рамките на три дни, за да не бъде обявен за бунтовник и подложен на конфискация на имущество.[8]

От 1450 г. дъщеря ѝ Бианка Мария – херцогиня на Милано от 1450 г., я призовава в двора, за да ѝ помогне за отглеждане на осемте ѝ деца. Анезе пребивава в Палат Аренго в Милано, в Павия и в Абиатеграсо. През 1453, 1455 и 1460 г. тя успява да уреди на свои роднини услуги и постове с намесата на дъщеря ѝ.[8] Тя е активна участничка в дворцовия живот. [11]

Умира на 54-годишна възраст в Милано и е погребана в тамошната църква „Сант'Орсола“.

Фигурата на Аниезе дел Майно е възродена през 1833 г. от италианския композитор Винченцо Белини в неговата мелодрама в две действия „Беатриче ди Тенда“. За първи път тя е представена в оперетен театър „Ла Фениче“ във Венеция на 16 март 1833 г. В ролята на Аниезе е Анна дел Сер.

Бележки и източнициРедактиране

  1. La famiglia del Majno. // Comune di Azzanello. Посетен на 28 януари 2021 г.. (на италиански)
  2. Paolo Venturoli. Del Maino. // Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 38. Посетен на 28 януари 2021. (на италиански)
  3. Agnese del Maino. // geni.com. Посетен на 28 януари 2021.
  4. Nadia Corvini. Il ducato sforzesco in rete. // [1] Архивиран от оригинала на 28 април 2010. (на италиански)
  5. Majno (del). // Enciclopedia delle famiglie lombarde. Посетен на 28 януари 2021. (на италиански)
  6. Charles Cawley, Medieval Lands, Dukes of Milan. Посетено на 27 януари 2021 г.
  7. Storia di Milano – dal 1401 al 1425
  8. а б в г Maino, Agnese del. // Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 67. Посетен на 2006.
  9. A History of Milan Under the Sforza, by Cecilia M. Ady, edited by Edward Armstrong, published in New York by G.P. Putnam's Sons; and in London; Metheun and Company, 1907, chapter 41
  10. Un po' di storia e tradizione a Cergnago
  11. Nadia Covini. (2006). Princesses and Ladies of Power at the Sforza court.

Вижте същоРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Agnese del Maino“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.