Отваря главното меню
Беатриче Ласкарина ди Тенда
Беатриче ди Тенда
Герб на Ласкарис ди Вентимиля

Беатриче Ласкарис де Вентимиля ди Тенда или само Беатриче ди Тенда (на френски: Béatrice Lascaris de Tende, Béatrice de Tende, Beatrix de Tende; на италиански: Beatrice Cane, Beatrice di Tenda, * ок. 1372 в Казале Монферато, † 13 септември 1418 в Бинаско) е принцеса от византийската фамилия Ласкариди. Тя е правнучка на Евдокия Ласкарина Асенина и следователно по тази линия е прапраправнучка на българския цар Йоан Асен II. След като се омъжва Беатриче става херцогиня на Милано от 1412 до 1418 г.

Беатриче е дъщеря на графа на Тенда Пиетро Балбо II Ласкарис и съпругата му Полигена.[1] Сестра е на граф Джовани Антонио I Ласкарис ди Тенда.

Беатриче се омъжва на 2 септември 1403 г. във фамилния дворец на Ласкаридите в Тенда за кондотиера Фачино Кане (1360–1412), който по онова време брани интересите на миланската династия Висконти. Беатриче е вярна спътница на съпруга си, воюва наравно с него в постоянните междуособици между италианските държавици в Пиемонт и Ломбардия и според семейните предания войската на Фачино трепери пред суровата господарка.[2][3]

През 1412 г. загива херцогът на Милано Джовани Мария Висконти, при когото служи Фачино. По същото време е убит и самият Фачино и е погребан в Павия. Според неговото последно желание четиридесетгодишната Беатриче се омъжва през същата година за брата на Джовани Висконти, двадесегодишния Филипо Мария Висконти, който след смъртта на Джовани става новият херцог на Милано.[4] Беатриче му донася близо половин милион флорини, дава му войниците и обширните владения на първия си съпруг, които включват градовете Новара, Алесандрия, Верчели, Тортона, езерото Лаго Маджоре.

Шест години по-късно обаче Филипо Висконти се влюбва в придворната на Беатриче Аниезе дел Майно, която му ражда дъщеря Бианка Мария Висконти. Той решава да се отърве от жена си и я обвинява в изневяра с един трубадур на име Мишел Оромбели. За целта нарежда да бъдат арестувани трубадурът заедно с две от нейните придворни дами и след мъчения те са принудени да обвинят господарката си.[5] Така през август 1418 г. Беатриче е арестувана, измъчвана и въпреки че отрича скалъпените обвинения, на 13 септември 1418 г. заедно с трубадура и двете дами е обезглавена в двора на замъка Бинаско, а по-късно всички те са заровени в обща яма. За трагичния живот на Беатриче през 1833 г. Винченцо Белини създава операта „Беатриче ди Тенда“.[6]

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране