Анна-Мария Арпад
Анна-Мария Арпад е унгарска принцеса от рода на Арпадите и българска царица (1221 – 1237), съпруга на цар Иван Асен II.
Анна-Мария Арпад | |
царица на България | |
Родена |
1204 г.
|
---|---|
Починала | 1237 г.
|
Погребана | Църква „Св. 40 мъченици“, Велико Търново |
Управление | |
Период | 1221 – 1237 |
Предшественик | Анна |
Наследник | Ирина Комнина |
Други титли | унгарска принцеса |
Семейство | |
Род | Арпади |
Баща | Андраш II |
Майка | Гертруда от Мерания |
Братя/сестри | Йоланда Унгарска Елисавета Унгарска Бела IV Ищван Постум Коломан Арпад Андраш Арпад |
Съпруг | Иван Асен II (1221) |
Деца | Елена Тамара Калиман I Петър |
Произход
редактиранеТя е дъщеря на унгарския крал Андраш II и на Гертруда от Мерания.
По бащина линия е внучка на унгарския крал Бела III и на съпругата му – принцеса Агнес Антиохийска от рода Шатийон, дъщеря на кръстоносеца Рено дьо Шатийон.
Ана-Мария е сестра на унгарския крал Бела ІV, на света Елисавета Унгарска, на галицкия херцог Коломан и на галицкия херцог Андрей. Нейната природена сестра Йоланда е съпруга на арагонския крал Хайме I Арагонски.
Брак с българския цар
редактиранеБракът на Анна с Иван Асен е политическа сделка. През 1218 г. нейният баща, унгарският крал, се връща от Петия кръстоносен поход в Светите земи. Армията му е спряна на границата от Иван Асен II, който отказва свободното преминаване на кръстоносците през България. В крайна сметка е постигнато споразумение – войниците на краля могат да преминат свободно, ако Андраш II венчае една от седемте си дъщери за българския владетел. Освен това българският цар настоява като зестра да получи областите Белград и Браничево, заграбени няколко години по-рано от унгарците. Притиснат от обстоятелствата, Андрей се съгласява с поставените му условия. Бракът обаче не може да се осъществи бързо, тъй като Анна е римокатоличка, а Иван Асен – православен. Проблемът може да бъде разрешен само с благословението на патриарха в Търново и на папата в Рим. Последният обаче не е особено благосклонен към българите, тъй като само няколко години по-рано на практика унията с Рим е прекратена от цар Борил. Българският цар обаче силно се интересува от този брак не само от сантиментални причини, но и от чисто политически – така българският престол се сродява с унгарския и този на Латинската империя, което осигурява на българите важно място в международните отношения.
С цел да помогне за разрешаване на проблема крал Андраш написва писмо до папа Хонорий III с молба да благослови брака. Към молбата е приложено и писмо на Иван Асен, в което той уверява папата в най-искрените си чувства. Така политическите съображения надделяват над верските и папата дава благословията си.
На българския престол
редактиранеСамата сватба се състои през януари 1221 г. Малко преди сватбата Анна е въведена в православието и си избира името Мария. Тя прегръща особено ревностно новата вяра – издига множество църкви и обители, присъства редовно на богослужението. Предполага се, че специално за мощите на Свети Йоан Поливотски царицата нарежда бъде построена църквата „Св. св. Петър и Павел“. В своите писания патриарх Евтимий я нарича „благоверна царица, нова Теодора по вяра“.
От брака на Анна-Мария и Иван Асен се раждат децата:
- Елена (*/†13 век), омъжена за Теодор II Ласкарис, никейски император
- Тамара, сгодена за бъдещия император Михаил VIII Палеолог
- Калиман I Асен (* 1234, Търново; † август 1246, пак там), български цар (1241 – 1246)
- Петър († 1237 като бебе)
Анна-Мария умира заедно с малкия Петър през 1237 г. от върлуващата по това време в Търново епидемия от чума и е погребана в Църквата „Свети Четиридесет мъченици“ в Търново. Смъртта ѝ, както и бракът ѝ, служат за сътворяване на поредната политическа комбинация от Иван Асен II. По това време той обсажда заедно с латинците тракийската крепост Цурул. Тъй като вижда, че съюзът с латинците не му носи кой знае какви изгоди, царят обявява смъртта на царицата си за Божие наказание, защото е изневерил на съюза си с Никейската империя. Незабавно снема обсадата, изгаря обсадните машини и се връща в Търново, където възобновява нарушените договорености.
Родословие
редактиранеБоемонд II Антиохийски | ||||||||||||||||
Констанс Антиохийска | ||||||||||||||||
Алис Йерусалимска | ||||||||||||||||
Агнес Антиохийска | ||||||||||||||||
Анри дьо Шатийон | ||||||||||||||||
Рено дьо Шатийон | ||||||||||||||||
неизвестна | ||||||||||||||||
крал Андраш II | ||||||||||||||||
крал Бела Слепи | ||||||||||||||||
крал Геза II | ||||||||||||||||
Илона Сръбска | ||||||||||||||||
крал Бела III | ||||||||||||||||
княз Мстислав I Велики | ||||||||||||||||
Ефросина Мстиславна | ||||||||||||||||
Любава Дмитриевна | ||||||||||||||||
Анна-Мария Арпад | ||||||||||||||||
Бертхолд III фон Андекс | ||||||||||||||||
Бертхолд IV Мерански | ||||||||||||||||
Хедвиг фон Дахау-Вителсбах | ||||||||||||||||
Гертруда Меранска | ||||||||||||||||
Дедо III Дебелия | ||||||||||||||||
Агнес фон Рохлиц | ||||||||||||||||
Матилда фон Хайнсберг | ||||||||||||||||
Вижте също
редактиранеИзточници
редактиране- Андреев, Йордан, Лазаров, Иван, Петров, Пламен. „Кой кой е в средновековна България“, изд. „Петър Берон“, 2012. ISBN 978-619-152-012-1
- Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. Т. 3 Второ българско царство. България при Асеновци (1187 – 1280), С. 1940, 2 изд. С. 1971 – 72
- Павлов, Пламен (2020). Първите дами на Средновековна България. София: „БИ 93“ ООД, ISBN 978-619-7496-56-7
- Павлов, Пламен (2006). Търновските царици. Велико Търново: ДАР-РХ, ISBN 954-9489-04-3
- Павлов, Пламен. За ролята на куманите в българската военна история (1186 – 1241): във Военно-исторически сборник, 1990, № 6, с. 14 – 23, София* Андреев, Йордан, Лазаров, Иван, Петров, Пламен. „Кой кой е в средновековна България“, изд. „Петър Берон“, 2012. ISBN 978-619-152-012-1
- Павлов, Пламен, „От 21 търновски царици само шест са българки“, в. Труд, 23 март 2020 г. Посетено на 15 ноември 2023 г.
- Passuth László: Hétszer vágott mező, Szépirodalomi Könyvkiadó, Budapest, 1965.
- Marek, Miroslav. Arpad 2 // Genealogy.EU.
- HUNGARY KINGS, Medieval Lands