Асеманиево евангелие

старобългарски ръкопис, написан на глаголица

Асеманиево изборно евангелие (на латински: Codex Assemanianus или Evangeliarium Assemani) е старобългарски ръкопис, написан на глаголица. Предполага се, че датира от втората половина на X или XI век.

Асеманиево евангелие
Лист 158
Лист 158
Създаден Х–ХІ век
Оригинален език старобългарски, глаголица
Вид изборно евангелие
Асеманиево евангелие в Общомедия

ИсторияРедактиране

Асеманиевото евангелие е намерено през 1736 от учения ориенталист Йосиф Симон Асемани, виден католически деец и тогавашен префект на Ватиканската библиотека в Рим. По време на второто си пътуване в Близкия Изток той го вижда в един славяногръцки манастир в Йерусалим, купува го от монасите и след време го донася в Рим заедно с други ръкописи. Поканен от Асемани да се произнесе върху старинността на новооткритото евангелие, Матей Караман, без да извърши основно проучване, изказва предположение, че ръкописът е много стар и не е възникнал по-късно от прочутия Свидас (1081 или в края на X век)[1]. Тази първа оценка, макар и под формата на догадка, е твърде точна. Тя остава обаче изолиран факт през целия XVIII век. Трябва да се има предвид, че Асеманиевото евангелие е първият старобългарски глаголически паметник, видян от научния свят, който по това време още далеч не е имал представа за съществуването на най-старите славянски глаголически школи. Асемани умира през 1768 и след известно време неговият роднина, апамейският архиепископ Стефан Еводий Асемани, предава евангелието на Ватиканската библиотека, наречено вече с името на своя откривател. Сега в библиотеката се пази под сигнатура Vat. Slav. 3[2].

Ръкописът е писан в югозападната българска говорна област, свързана с традициите на Охридското книжовно средище. През XI – XII век кодексът е бил в ръцете на някой си поп Иван Кравоноси (според приписките на л. 46v, 76v), който пише с гръцко писмо и кирилица. През XII и XIII век паметникът на два пъти е допълван с богослужебни указания, от които научаваме, че е бил в постоянна употреба през цялата година. Неговата по-нататъшна история до времето на откриването му от Йосиф Асемани е неизвестна.

ОписаниеРедактиране

Ръкописът се състои от 158 пергаментови листа с размер 23x17 см. Краят му липсва, липсва също един лист в средата след л. 49. Написан е от два почерка с обработена кръгла глаголица. Целият текст е дело на един книжовник с изключение на колони 29c, 29d и 30а, където има малка вставка с едноеров правопис и следи от висящо писмо[3]. Текстът е написан в две колони на страница на листовете 1-41а и 42б -116 и в една широка колона на листовете 41б, 42а и 117 – 158. Всяка страница съдържа 26 – 30 реда текст. Ясно личат следите от хоризонтално разчертаване на пергамента с острие, като са прибавени и по 4 (2) вертикални линии за ограничаване на колоните. Ръкописът използва многобройни лигатури, като по тази си особеност е най-богатият от старобългарските паметници[4]. От старобългарските паметници само тук и в Синайския псалтир се среща рядката втора буква за х, Ⱒ (хлъмъ).[5][6]

Ръкописът е добре запазен и е много красив. Той се отличава сред другите глаголически ръкописи с по-богатата си художествена украса[7]. Основният ѝ елемент са преплетените ленти, образуващи кръгове и други геометрични мотиви. Растителният орнамент е по-слабо застъпен и се състои главно от месести листа. Някои заглавки включват тератологични елементи: глава на влечуго, от чиято уста излиза тялото на буквата. Много интересни са инициалните букви, които са оформени художествено и с илюстративна цел на места са украсени с изображения на Христос, на Христос и самарянката, на Христос и слепеца, на Христос и Лазар, на Козма и Дамян, на Йоан Кръстител, на Петър и Павел и на други лица от евангелските разкази[8] [9]. Листовете са разположени по осем в тетрада, като в някои от тетрадите (4, 7, 11 и последната) броят им е нарушен. Отделните тетради са номерирани от самия преписвач с глаголически знаци, повечето от които личат добре и днес (само три знака не са се запазили).

Асеманиевото евангелие е кратко изборно или богослужебно евангелие (апракос), кратка редакция с с месецослов – списък на неподвижните (независещи от датата на Великден) църковни празници, също кратка редакция. Първата част на ръкописа е изборно евангелие по реда на съботните и неделните четения, като се започне от Великден); втората част съдържа календарни бележки за християнските празници и честваните на съответния ден светци и избрани евангелски откъси, влизащи в службата през този ден (службите най-често са общи). В този си вид Асеманиевото евангелие е интересен обект за подробни текстологически проучвания както на изборното евангелие, така и на синаксара му. В досегашните изследвания преобладава мнението, че от всички старобългарски и други запазени стари славянски евангелия текстът на Асеманиевото евангелие стои най-близо до първоначалния славянски превод на Евангелието, направен през третата четвърт на IX в. от солунските братя Кирил и Методий на един югоизточен по тип български диалект (вж. напр. [10]). Смята се, че от известните стари редакции на изборните евангелия (прасирийска, източна, или византийска, и западна, или александрийско-италийска) Асеманиевото евангелие се доближава най-често до т.нар. „смесен кодекс" от IX – Х в., който носи особеностите както на византийската (Константинополската), така и на прасирийската редакция.[11][12][13]

В Асеманиевото евангелие има много и интересни приписки, литургически указания и маргинални бележки. Те са няколко пласта – от различни автори и от различни десетилетия, дори векове. Някои от тях са излезли от ръката на основния преписвач – надписите вътре в текста, с които се означава началото на всяко четене, и бележките (с глаголица), с които се предписват текстът и пеенето (т.нар. литургически бележки). Повечето приписки са кирилски. Най-интересните от кирилските допълнения са свързани със славянските имена на месеците от септември до април и посочването на „злите“ дни за тях в календарната част на евангелието. Имената на месеците са: септември – роуенъ, октомври – листогонъ, ноември – гроуденъ, декември – стоуденъ, януари – просинець, февруари – сѣченъ, март – соухъ, април – [брѣ]зенъ [14] [15].

Особено важно е обстоятелството, че в този синаксар се намират най-старите вести за празнуване паметта на светите Кирил, Методий, Климент Охридски, както и на Струмишките мъченици – едно от ярките доказателства за българския произход на паметника. Дадена е и годината на Климентовата смърт (916).

Особености на езика на паметникаРедактиране

  • Изпадане на краесловните ерови гласни и изясняване на еровите гласни в силна позиция (ъ > o, ь > e): дьнес [16] [17].
  • Правилна употреба на носовите гласни.
  • Замяна на ь с ъ след р: четврътъ < *četvьrtъ, оутвръдити < *u-tvьrd-iti, тврьдъ в Супрасълския сборник и др.[18]: [19]
  • Отделни случаи на замяна на инфинитив и супин с да-конструкции[20]:
    • Исходѧште же обрѣтѫ чл[овѣ]ка кυринѣиска именемъ симона; семоу задѣшѧ да понесетъ кр[ь]стъ его. (Матей, XXVII, 32)
    • И задѣшѧ мимогрѩдѫщоу етероу симоноу кυринѣниноу грѩдѫщоу съ села о[ть]цю александровоу и роуфовоу да възьметъ кр[ь]стъ его. (Марко, XV, 21)
    • Оученици бо его ошьли бѣахѫ въ градъ да брашъна коупѧтъ. (Йоан, IV, 8)

ИзданияРедактиране

  • 1865 – Издание на Франьо Рачки (Franjo Rački) в Загреб, с глаголически букви. Включва обширна статия на Ватрослав Ягич, разглеждаща особеностите на ръкописа [21].
  • 1878 – Издание на Dr. Ivan Črnčiċ в Рим, с латински букви[22].
  • 1929 – Първи том на монументалния труд на чешките учени Йозеф Вайс (Josef Vajs) и Йозеф Курц (Josef Kurz), издаден в Прага. Включва фотографии на всички страници от „Асеманиевото евангелие“[23].
  • 1955 – Втори том на Йозеф Вайс и Йозеф Курц, Прага. Съдържа кирилска транскрипция на евангелието[24].
  • 1981 – Иванова-Мавродинова, Вера и Аксиния Джурова. Асеманиевото евангелие. Старобългарски глаголически паметник от Х в. I. Художествено-историческо проучване. София, Наука и изкуство – фототипно издание с анализ на оформлението на кодекса и неговата украса.
  • 2010 – Електронно издание на глаголическия текст с транслитерация на кирилица въз основа на изданието на Вайс и Курц на страниците на проекта Titus
  • depositfiles.com

ИзточнициРедактиране

  • Мавродинов, Никола. Старобългарско изкуство, Том І. София, Наука и изкуство, 1959
  • Стоянов, Стоян„ Мирослав Янакиев. Старобългарски език. Текстове и речник. София, „Наука и изкуство“, 1976
  • Минев, Димитър. Асеманиево евангелие. – В: Петър Динеков (гл. ред.), Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 1. София, БАН, 1985, с. 124 – 134
  • Куев, Куйо М. Асеманиево евангелие. В: Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете. 2-ро, прераб. и доп. издание. София: Наука и изкуство, 1986, с. 189 – 190
  • Икономова, Живка. Асеманиево евангелие. – В: Донка Петканова (съст.), Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. 2. изд. Велико Търново, Абагар, 2003, с. 54 – 55
  • Bibliotheca Slavica
  • Wiki 2

ИзследванияРедактиране

  • Bobrowski, M. Codices slavici Bibliothecae Vaticanae. – In: Scriptorum Veterum Collectio Vaticanis Codicibus. Actes Vaticanae, 1820, 7, Kalendaria Julii. Romae, 1820
  • Dobrovsky J. Institutiones Linguae slavicae dialecti veteris. Vindobonae, 1822. p. 688 – 689
  • Bobrowski, M. Codices slavici Bibliothecae Vaticanae. – In: Maius, A. Catalogus codicum Bibliothecae Vaticanae. Codices Orientales.Romae, 1831, p. 105 – 106
  • Kopitar, Bartolomeus. Glagolita Glozianus. Vindobonae, 1836, p. IV, X, XXV, XXVIII
  • Kopitar, Bartolomeus. Hesychii glossographi discipulus et epiglōssistēs russus in ipsa Constantinopoli, sec. XII-XIII.… Vindobonae, 1839, p. 39 – 44
  • Silvestre, J. B. Paleografie universelle. 4. Paris, 1841, p. 242 – 243
  • Срезневский, Измаиль И. Древние писмена славянские. Спб., 1848, с. 36
  • Григорович, Виктор И. Статьи, касающиеся древнего сравянского языка. Казан, 1852, 62 – 63, 73 – 74
  • Григорович, Виктор И Исследования о древних памятниках старославянской литературы. Санкт-Петербург, 1852, с. 6, 10, 32 – 33
  • Шафарик, Павел Й. Взгляд на древность глагольской писменности.-ИИАН по ОРЯС, I, 1852, с. 367 – 389
  • Safarik, Pavel J. Památky hlaholského písemnictví. Praha, 1853, p. VII-VIII, 43 – 47
  • Бодянский, Осип М. О времени произхождения славянских письмен. Москва: В Университетской типографии, 1855, с. 307.
  • Срезневский, Измаил И. Ватиканское глаголическое евангелие – ИИАН по ОРЯС, 10, 1861 – 1863, л. 10, с. 160
  • Vondrák, Václav. Altslovenische Studien. Über das gegenseitige Verhaltnis der altesten Evangelientexte. Sitzungsberihte der philosophischhistorischen Classe der Kaiserlichen Akademie der Wissenschaften zu Wien, 122, 1890, p. 53 – 67
  • Леонид архим. О родине и происхождении глаголицы и об ее отношении к кириллице. Санкт-Петербург, 1891
  • Ягич, Ватрослаав. Глаголическое письмо. В: Энциклопедия славянской филологии. 3.Спб., 1911, passim
  • Цонев, Беньо История на българский език. I. София: Държавна печатница, 1919, с. 163, 176 – 178
  • Kurz, Jozef. О potřebě nového vydání rukopisu Assemanova. Listy filologické, 53, 1926, 106 – 118; 234 – 247
  • Сперанский, Михаил H. „Злые дни“ в приписках Ассеманиева евангелия. Македонски преглед, 8, кн. I, 1932, 41 – 53; 180 – 181
  • Mladenov, Stefan. Assemański albo Watykański Ewan geljarz. Słownik starożytności słowiańskieh, zeszyt próbny. Warszawa, 1934, 1 – 3
  • Романски, Стоян. Старобългарски език в образци. (Университетска библиотека № 267) София, 1945, с. 19 – 27, 271 – 369
  • Grivec, Franz. Dikeija Assemanijeva glagoljskega evangelistarja. Slovo, 3, 1953, 5 – 34
  • Grivec, Franz. На семь петрѣ. Slovo, 4 – 5, 1955, 24 – 46
  • Иванова-Мавродинова, Вера. Украсата на старобългарските глаголически ръкописи. Изкуство, 15, 1956, 7, с. 10 – 16
  • Noha, M. Číslice v Assemanově kodexu. Slavia, 25, 1956, 394 – 400
  • Kurz, Jozef. Seznam evangelijních čtení obsažených v stsl. rukopise Assemanově. Slavia, 1957, 336 – 363
  • Lunt, Horace. G. Ligatures in Old Church Slavonis Glagolitic Manuscripts. Slavistična revija, 1957, 1 – 4, p. 253 – 267
  • Стоянов, Стоян, Мирослав Янакиев. Старобългарски език. Текстове и речник. София, 1965, с. 43 – 51
  • Велчева, Боряна. Глаголицата и школата на Климент Охридски. В: Боню Ангелов (ред), Климент Охридски : сборник от статии по случай 1050 години от смъртта му. София: БАН, 1966, с. 133 – 141
  • Райков, Божидар. Ранни календарни вести за Климент Охридски. В: Боню Ангелов (ред), Климент Охридски : сборник от статии по случай 1050 години от смъртта му. София: БАН, 1966, с. 321 – 322
  • Велчева, Боряна. Към Добромировото евангелие. – В: Славистичен сборник : По случай VI Международен конгрес на славистите в Прага. София, БАН, 1968, с. 126 – 128
  • Moszyński, Leszek. Staro-cerkiewno-słowiańskie oralo – neologizm Kodeksu Assemaniego. In: Witold Taszycki et. al. (ed.), Symbolae Philologicae in honorem Vitoldi Taszycki, Wrocław – Warszawa – Kraków: Zakład Narodowy im. Ossolińskich, 1968, 223 – 228
  • Илчев, Петър. Към проблема за езиковата сегментация на старобългарските текстове. Български език, 19, 1969, 3, с. 220 – 228
  • Kurz, Jozef. Nazalni vokali u Asemanovu kodexu. Slovo, 20, 1970, 5 – 28
  • Илчев, Петър. Старобългарските алограми и тяхната дистрибуция. В: Константин-Кирил Философ : Доклади от симпозиума, посветен на 1100-годишнината от смъртта му. София, БАН, 1971, с. 321 – 340
  • Sławski, Franciszek. O archaizmach i innowacjach Kodeksu Assemaniego. In: František Kopečný, Miroslav Komárek (ed.), Miscellanea linguistica, Ostrava, 1971, 23 – 25
  • Добрев, Иван. Глаголическият текст на Боянския палимпсест. София, БАН, 1972, с. 13 – 14
  • Иванова-Мавродинова, Вера. Култура и изкуство през време на Първата българска държава. Глаголически ръкописи. – В: Александър Обретенов (отг. ред.), История на българското изобразително изкуство. Том I. София, БАН, 1976, с. 103 – 108
  • Djurova, Axinia. Die bulgarische Miniatur und das bulgarische Ornament im 10. bis 14. Jahrhundert. Codices manuscripti, 4, 1978, p. 9 – 20
  • Заимов, Йордан. Асеманиево евангелие като паметник на старобългарската култура. Вековни български езикови традиции, Т. 1. София: Народна просвета, 1980, 68 – 71
  • Иванова-Мавродинова, Вера, Лиляна Мавродинова. Украсата на старобългарските глаголически ръкописи. В: Славянска палеография и дипломатика. T. 1. София, CIBAL, 1980, с. 190 – 193
  • Джурова, Аксиния. Към въпроса за оформянето и украсата на старобългарските глаголически и кирилски паметници. Във: Васил Гюзелев (ред.), Българско средновековие. Българо-съветски сборник в чест на 70-годишнината на проф. Иван Дуйчев, София, Наука и изкуство, 1980, с. 308– 312
  • Велчева, Боряна. Проблеми на глаголическата писменост. Асеманиево евангелие. Константин Кирил Философ : Материали от научните конференции по случай 1150-годишнината от рождението му – Велико Търново, 10 – 11 ХI. 1977 г., и Рим, 12 – 13 XII. 1977 г.'. София, БАН, 1981, 167 – 171
  • Велчева, Боряна. За една кирилска приписка в Асеманиевото евангелие. Помощни исторически дисциплини, 1981, 3, 94 – 97
  • Lunt, Horace. G. On the Old Church Slavonic Codex Assemanianus. Македонски jазик, 32 – 33, 1981 – 1982, 405 – 416
  • Джурова, Аксиния, Хиляда години българска ръкописна книга. Орнамент и миниатюра. София: Септември, 1981, с. 17 – 21, 23, 27
  • Велчева, Боряна. Късната глаголица и кирилските приписки в Асеманиевия кодекс от X в. В: Тончо Жечев, Тодор Ив. Живков (ред.), Литературознание и фолклористика : В чест на 70-годишнината на академик Петър Динеков. София, БАН, 1983, 202 – 207
  • Заимов, Йордан. За смекчаването на съгласните и за замяната на носовките в Асеманиевото евангелие. Palaebulgarica / Старобългаристика, 7, 1983, № 3, 43 – 57
  • Тотоманова, Анна-Мария. Един особен знак в приписките на поп Иван Кравоноси в Асеманиевото евангелие. Palaebulgarica / Старобългаристика, 18, 1994, № 2, 72 – 75.
  • Иванова-Мавродинова, Вера, Лиляна Мавродинова.. Украсата на старобългарските ръкописи до края на XI век. 'Кирило-Методиевски студии, 12, 1999, 9 – 21
  • Мусакова, Елисавета. Графическата сегментация на текста в Асеманиевото евангелие. Slovo, 56/57, 2006 – 2007, 391 – 404
  • Мольков Г. А. Написания еров на конце строки в Ассеманиевом евангелии. Linguistica Brunensia, 61, 1 – 2, 2013, 109 – 119

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Caraman, Matej. Alphabetum Slavonicum seu Illyricum, i.e. Alphabeta divi Hieronymi et divi Cyrilli. Rome, s.n., 1753.
  2. Джурова, Аксиния, Станчев, Красимир, Япунджич, Марко. Опис на славянските ръкописи във Ватиканската библиотека. София, Свят, 1985. с. 52 – 67.
  3. Велчева, Боряна. За една кирилска приписка в Асеманиевото евангелие. // Помощни исторически дисциплини 3. 1981. с. 94 – 97.
  4. Lunt, Horace G.. Ligatures in Old Church Slavonis Glagolitic Manuscripts. // Slavistična revija (1 – 4). 1957. с. 253 – 267.
  5. Илчев, Петър. Глаголица. В: Петър Динеков (ред.), Кирило-Методиевска енцикопедия. Т. 1. София: БАН, 1985, с. 491 – 509
  6. Илчев, Петър, Боряна Велчева. Х. В: Кирило-Методиевска енцикопедия. Т. 4. София: БАН, 2003, с. 336 – 338
  7. Иванова-Мавродинова, Вера. Украсата на старобългарските глаголически ръкописи. // Изкуство 15 (7). 1956. с. 10 – 16.
  8. Иванова-Мавродинова, Вера, Джурова, Аксиния. Асеманиевото евангелие. Старобългарски глаголически паметник от Х в.. Т. I. Художествено-историческо проучване. София, Наука и изкуство, 1981.
  9. Джурова, Аксиния. Хиляда години българска ръкописна книга. Орнамент и миниатюра. София, Септември, 1981. с. 17 – 21, 23, 27.
  10. Цонев, Беньо. История на българский език. Т. 1. София, Държавна печатница, 1919. с. 163, 176 – 178.
  11. Минев, Димитър. Асеманиево евангелие. – В: Петър Динеков (гл. ред.), Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 1. София, БАН, 1985, с. 124 – 134.
  12. Икономова, Живка. Асеманиево евангелие. – В: Донка Петканова (съст.), Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. Велико Търново, Абагар, 2003, с. 54 – 55.
  13. Kurz, Jozef. Seznam evangelijních čtení obsažených v stsl. rukopise Assemanově. Slavia, 1957, 336 – 363
  14. Сперанский, Михаил И.. „Злые дни“ в приписках Ассеманова евангелия. // Македонски преглед 8 (1 – 2). 1932. с. 41 – 53.
  15. Джурова, Аксиния, Станчев, Красимир, Япунджич, Марко. Опис на славянските ръкописи във Ватиканската библиотека. София, Свят, 1985. с. 61 – 62.
  16. Ван-Вейк, Николаас. История старославянского языка. Москва, Издательство иностранной литературы, 1957.
  17. Мольков Г. А. Написания еров на конце строки в Ассеманиевом евангелии. Linguistica Brunensia, 61, 1 – 2, 2013, с. 109 – 119
  18. Ван-Вейк, Николаас. История старославянского языка. Москва, Издательство иностранной литературы, 1957.
  19. Мольков Г. А. Написания еров на конце строки в Ассеманиевом евангелии. Linguistica Brunensia, 61, 1 – 2, 2013, с. 109 – 119
  20. Ван-Вейк, Николаас. История старославянского языка. Москва, Издательство иностранной литературы, 1957.
  21. Rački, Franjo. Assemanov ili Vatikanski evangelistar. Zagreb, Slovi Antuna Jakića, 1865.
  22. Črnčić, Ivan. Assemanovo izborno evangjelje. Rim, s.n., 1878.
  23. Vajs, Josef, Kurz, Josef. Evangeliarium Assemani. Codex Vaticanus 3. slavicus glagoliticus. Editio phototypica cum prolegomenis, textu litteris cyrillicis transcriptio, analysi, annotationibus paleographicis, variis lectionibus, glossario. Т. 1. Pragae, Nakladatelství Československé akademie věd, 1929.
  24. Kurz, Josef. Evangeliarium Assemani. Codex Vaticanus 3. slavicus glagoliticus. Editio phototypica cum prolegomenis, textu litteris cyrillicis transcriptio, analysi, annotationibus paleographicis, variis lectionibus, glossario. Т. 2. Pragae, Nakladatelství Československé akademie věd, 1955.