Атанас Дуков

български военен

Атанас Илиев Дуков е български опълченец, военен и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.

Атанас Дуков
български военен
Dukov Atanas.jpg

Звание Майор
Години на служба 1877 – 1913
(с малки прекъсвания)
Служи на Национално знаме на България България
Национално знаме на Руската империя Руска империя
Род войски Знаме на Българската армия Българска армия
Знаме на Руската армия Руска армия
Командвания 11 пехотен полк
Битки/войни Сливнишко сражение
Награди Вижте по-долу

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
Родства Илия Дуков (баща)
Атанас Дуков в Общомедия

БиографияРедактиране

Атанас Дуков е роден на 3 март 1857 година в Неврокоп, тогава в Османската империя. Баща му Илия Дуков е участник в църковно-националните борби в Неврокопско и повече от 20 години е председател на българската община в града, а брат му Никола Дуков е капитан от армията. През 1869 – 1870 година учи в село Гайтаниново при изтъкнатия педагог Захари Бояджиев.[1] В 1874 година Атанас Дуков се записва в Априловската гимназия в Габрово и я завършва през 1875 г. В 1876 година участва в Априлското въстание и след неговото потушаване бяга в Русия и постъпва в юнкерското пехотно училище в Одеса.

 
Юбилейни портрети на Дуков, 1902 г.

По време на Руско-турската война от 1877 – 1878 година се включва в Българското опълчение и служи във Втора дружина, в конната сотня и в щаба на Предния отряд. За проявен героизъм в първите битки с турските войски генерал Николай Столетов на 28 септември 1877 година издава заповед, с която удостоява Атанас Дуков с първи офицерски чин и е приведен на отговорна длъжност в Конната сотня. Взема участие в разузнавателните разезди в зимния преход през Стара планина и участва в превзимането на турския укрепен лагер край Шейново. Поддържа връзката между генералите Скобелев и Столетов. Награден е с Орден „За храброст“ IV степен, а през 1878 го и с Орден „Георгиевски кръст",[2] като е произведен в офицерско звание прапоршчик.

След освобождението на България Атанас Дуков участва в изграждането на модерната българска армия – служи в Източнорумелийската милиция, а от 1882 година е ротен командир в Седми пехотен преславски полк в Шумен, Княжество България. От 25 юли 1883 година се обучава във Второ константиновско военно училище в Санкт-Петербург, което завършва в 1885 година.[3]

Участва в съединението на България, след това продължава активно да участва в политическия живот на страната. Взима участие в Сръбско-българската война като командир на ямболската пехотна дружина, а по-късно и на 11 пехотен полк, като се отличава в боевете при Сливница и Пирот. Участва и в преврата срещу княз Александър Батенберг, през 1886 г. е уволнен от служба и след 1887 година емигрира в Русия. Служи в руската армия в Тифлиския гарнизон, Кавказ. Завръща се в България в 1896 година, но не е приет в армията. Сътрудничи на ВМОК и ВМОРО, като е близък приятел с Борис Сарафов, Гоце Делчев и Пейо Яворов.

Умира на 27 декември 1919 година в София.[4] Дарява цялото си имущество на родния си град.[5]

Военни званияРедактиране

НаградиРедактиране

ИзточнициРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Един македонски българин. Даскал Атанас поп Петров. Автобиография, спомени, бележници. Съставител: Лизбет Любенова, София, 2017, стр.100.
  2. „Опълченци от Македония“
  3. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 51.
  4. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 295.
  5. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 151.