Атанас Тешовски
Тази статия е за революционера от ВМОРО. За участника в Априлското въстание вижте Танчо Шабанов.
Атанас Шабанов, наречен Тешовски или Тешовалията,[1] е български хайдутин, революционер и войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]
| Атанас Тешовски | |
| български революционер | |
 Атанас Тешовски в 1905 година, фото Димитър Карастоянов | |
| Роден |
1865 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Атанас Тешовски в Общомедия | |
Биография
редактиране
Атанас Шабанов е роден в 1865 година[3][2] в село Тешово, Неврокопско. Остава неграмотен. Участва в Кресненско-Разложкото въстание (1878 - 1879). В 1897 година излиза хайдутин в Пирин и участва в четите на войводите Дончо Златков и Кочо Муструка.[4]
През лятото 1899 година в село Горно Броди се среща с Гоце Делчев, който го привлича във ВМОРО и Атанас Шабанов се присъединява към четата на Илия Кърчовалията. От 1901 година е неврокопски околийски войвода. На 7 юни 1903 година съединените чети на войводите Атанас Тешовски, Димитър Кашиналията, Георги Спанчовалията, Христо Танушев и Стоян Филипов, водят сражение с турски армии при връх Голеш (Валовищко).[5] По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Атанас Тешовски и Стоян Филипов прекъсват телеграфните съобщения в Неврокопското поле и между селата Куманич и Долно Броди. На 26 октомври същата година четата на Атанас Тешовски, наброяваща 20 души четници, е нападната от 200 души войска. В сражението загиват 4 въстаници и 20 души от аскера.[6] След въстанието е сред малкото ръководители, които остават в Османската империя.[2]
Загива на 12 май (стар стил) 1905 година между селата Парил и Ловча,[2] когато, връщайки се от Сярско, попада на засада от турски аскер.[7][8][9]
Външни препратки
редактиране
Бележки
редактиране- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 12.
- ↑ а б в г Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 328.
- ↑ Чолов, Петър. Българските въоръжени чети и отряди през XIX век. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2003. ISBN 954-430-922-5. с. 341.
- ↑ Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански. Наука и изкуство, 1987., стр. 92.
- ↑ Томов, Лазар. „Пиринъ-планина“, София, 1927, стр. 42
- ↑ Кьосев, Дино, Ламби Данаилов. „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, София, 1968, с. 130.
- ↑ Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 148.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 12.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 462-463.