Отваря главното меню

Григор Соколов Ламев (името се среща и като Глигор Ляме, на сръбски: Глигор Соколовић или Gligor Sokolović), наричан Небреговски, е сърбомански войвода, бивш четник и войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Глигор Соколов
Глигор Соколовић
сръбски революционер

Роден
Починал
1910 г. (39 г.)
Глигор Соколов в Общомедия

БиографияРедактиране

Григор Лямев е роден около 1870 година в прилепското село Небрегово. Остава без образование и е самоук. Убива турчина Алия Абдулче и бяга в България. Влиза в четата на Димо Дедото и в 1895 година взима участие в Четническата акция на Македонския комитет.

След акцията в 1897 година е четник при Стефан Павлов Кантарджията в Кратовско, в 1899 година действа в Неврокопско, а в 1900 година при Мирче Ацев в Прилепско. През 1902 година Глигор Соколов образува собствена чета в Прилепско, в която влизат Йордан Спасов, Стойче Блажев от Добрушево, Стоян Димитров от Долнени, Йоан Гьорев от Витолища, Толе Димов от Крушевица, Стефо Илиев от Забърчани и Димитър Янков от Растойца.[2] На 11 май 1903 година турци убиват баща му Сокол на 70 годишна възраст.[3] При избухването на Илинденско-Преображенското въстание Григор Соколов е четник в обединената чета на Сотир Атанасов, Атанас Мурджев, Никола Пушкарев, Кръстю Лазаров, Димитър Ганчев и други.

След разпра с войводата Мурджев Григор Соколов се отделя в самостоятелна чета. Негови четници тогава са Наум Марков, Йордан Северков и Коце Мъргушка от Дреновци, Илия Мочко от Прилеп, Йосиф от Бела църква и Илия Йованов. След разгрома на въстанието се опитва да влезе в България, където на границата от властите е направен опит четата да бъде обезоръжена. Групата оказва съпротива и Соколов е ранен, при което четата се изтегля обратно в Македония, откъдето почти веднага преминава в Сърбия. Все пак на сръбската граница те се предават и са обезоръжени във Враня. Там те са задържани и след това са прехвърлени в Белград, където престояват известно време в затвора.[4] След освобождаването си разочарованият и изпаднал в безпътица Соколов се среща с организатора на първите сръбски чети – Милорад Годжевац и попада под влиянието му. Така той се присъединява към Сръбската въоръжена пропаганда в Македония и става неин активист.[5] Организира чета от бивши четници, изгонени от ВМОРО за различни простъпки. В началото на 1904 година се среща със Стоян Донски и български емисари в Белград, които му предлагат да се върне в България, но той отказва[6].

 
Глигор Соколов, докато е във ВМОРО, и Мито Георгиев от Крушево.

През лятото на 1904 година Боби Стойчев, по поръчение на Борис Сарафов, дава достъп на Григор Лямев до куриерските служби на ВМОРО. През това време Лямев се представя за войвода, изпратен от мнимо македонско дружество в Ниш.[7] Григор Лямев се укрепва в областта на Азот и Велешко, където действа заедно с войводата Йован Бабунски. През есента на 1904 година, след среща с Пере Тошев, Григор Соколов съдейства за освобождававането на Даме Груев, пленен от сърбоманския войвода Мицко Кръстев.

По късно Григор Соколович елиминира войводите от ВМОРО Стефан Димитров, Панчо Константинов, Георги Ацев, а по негово нареждане е убит и войводата Петър Радев – Пашата.

След Хуриета Соколович живее предимно в Белград – до лятото на 1910 година, когато се завръща в Македония. [8] Според някои данни Григор Соколов е убит на пътя от Прилеп за Небрегово през юли 1910 година от турския терорист Шериф (или Шукри[9]), свързан с дееца на ВМОРО Петър Ацев. Според сръбския войвода Василие Търбич, който пристига на мястото на убийството, той е убит на път за село Присад, при чешмите в местността Манастирски ливади между селата Присад и Дабница. Убийците според него са Афуз Шукрия от Прилеп и Джемо Нуя от Шутево, Кичевско. Търбич смята, че зад тази акция стоят турските власти, чийто план е да я използват като повод да ограбят и съсипят богатите българи в Прилеп.[8] Милан Матов пише, че убийството на Соколов е организирано от него, без знанието на Петър Ацев, а физическите убийци са българи – Нове Джемов от кичевското село Премка и негов приятел.[10]

Най-възрастният син на Соколов, Андон, е доброволец в сръбската армия през Балканската война.[11] Племенник на Григор Соколов е смятаният за баща на македонската литературна норма лингвист Блаже Конески.

Според Коста Църнушанов Глигор Соколов – Ляме е първообраз на антигероя от романа на Димитър ТалевГласовете ви чувам“ Йосиф от Рапа.[12]

БележкиРедактиране

 
Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:
  1. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 152.
  2. „Македония“, бр. 1, март 1903 г., стр. 21 – 22.
  3. „Македония“, бр.3, май 1903 г., стр.28
  4. Krakov, Stanislav (1990) [1930] (in Serbian), Plamen četništva, Belgrade: Hipnos, стр.109
  5. Кръстю Лазаров, Спомени
  6. Krakov, Stanislav (1990) [1930] (in Serbian), Plamen četništva, Belgrade: Hipnos, стр.147
  7. Христо Силянов, Освободителните борби на Македония, Том II, стр.290
  8. а б Војвода Василије Трбић, Мемоари. Казивања и доживљаји војводе велешког, књига прва, Београд, 1996, с. 222 – 229.
  9. Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 359.
  10. Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО, София 2007, с. 306 – 308.
  11. Кратка биография
  12. Църнушанов, Коста. Сърбизиране на македонския казионен „литературен език“. Част втора. // Македонски преглед XIV (2). 1991. с. 22.