Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Пиринска Македония. За други значения вижте Бучино (пояснение).

Бу̀чино е село в Югозападна България. То се намира в община Благоевград, област Благоевград.

Бучино
Общи данни
Население 54 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 15 929 km²
Надм. височина 577 m
Пощ. код 2742
Тел. код 073
МПС код Е
ЕКАТТЕ 7168
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   кмет
Благоевград
Румен Томов
(независим)

ГеографияРедактиране

Село Бучино се намира в полупланински район, на 13 километра северозападно от Благоевград.

ИсторияРедактиране

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Бучино, 3 часа на С от Джумая, до самата граница, наоколо е заградено с кория, която се пази отлично, понеже умирал (разправят старите) всякой, който си позволи да отсече и клон от тая гора. 75 къщи, 360 д. българе и 75 д. турци.[1]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Бучино са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]

НаселениеРедактиране

Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на Бучино (Баиръ Кьой) брои 517 души, от които 442 българи-християни и 75 турци.[3]

Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 708
1946 764
1956 721
1965 567
1975 272
1985 200
1992 177
2001 134
2011 88

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]

Численост Дял (в %)
Общо 88 100.00
Българи 88 100.00
Турци 0 0.00
Цигани 0 0.00
Други 0 0.00
Не се самоопределят 0 0.00
Не отговорили 0 0.00

ДругиРедактиране

Скали Бучино край остров Гринуич, Южни Шетландски острови са наименувани в чест на селата Бучино, Големо Бучино и Мало Бучино.[7]

ЛичностиРедактиране

 
Заявление от Михаил Миленков Бучински за членство в Македоно-одринското опълченско дружество в Горна Джумая. Горна Джумая, 3 юни 1934 г.
Родени в Бучино
  •   Арсо Пандурски (1915 – 1944), български партизанин
  •   Никола Чаргата, български революционер, войвода на селската чета на Бучино в 1904 година[8][9]
  •   Михаил Бучински, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, кафеджия, търговец, III клас, Струмишка чета, 4 рота на 13 кукушка дружина[10]
  •   Станимир Атанасов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина[11]

БележкиРедактиране

  1. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 21.
  2. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 103, 832.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 191.
  4. „Справка за населението на село Бучино, община Благоевград, област Благоевград, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 20 октомври 2017.
  5. „The population of all towns and villages in Blagoevgrad Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 20 октомври 2017.
  6. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 20 октомври 2018.
  7. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Buchino Rocks.
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 117.
  9. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.72
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 103.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 70.