Вале́рий Абиса́лович Ге́ргиев (на осетински: Гергити Абисали фурт Валери; на руски: Валерий Абисалович Гергиев) е световноизвестен съветски и руски диригент от осетински произход.

Валерий Гергиев
Гергити Абисали фурт Валери
Роден
2 май 1953 г. (70 г.)
Националност СССР
 Русия
Учил вСанктпетербургска консерватория
Работилдиригент
Музикална кариера
Стилкласическа музика, опера
Инструментипиано
Направлениеопера, симфонична музика
Активностот 1977 г.
ЛейбълDecca Records
НаградиДържавна награда на Руска ФедерацияЗаслужен деятел на КазахстанОрден „Свети равноапостолен княз Владимир“
Семейство
Уебсайтwww.valery-gergiev.ru
Валерий Гергиев в Общомедия

Той е художествен ръководител и генерален директор на Мариинския театър от 1988 г.[1], главен диригент на Мюнхенската филхармония[2], от 2007 до 2015 г. ръководител на Лондонски симфоничен оркестър[2], декан на Факултета по изкуства на Санктпетербургския държавен университет[3], председател на Общоруското хорово общество[4], почетен консул на Люксембург в Санкт-Петербург.[5]

Биография редактиране

Ранни години редактиране

Роден е на 2 май 1953 г. в Москва в осетинско семейство. Баща му, Абисал Заурбекович Гергиев, е военен, преподавател по тактика на висши командни курсове. Майка, Тамара Тимофеевна (Татаркановна) Лагкуева, по специалност е инженер по електроника. Има две сестри – Лариса и Светлана. Израства в град Орджоникидзе (днес Владикавказ), в Северна Осетия, където семейството се мести след демобилизацията на бащата. На 7 години постъпва да учи в музикалната школа на града. Отначало не го приемат, тъй като получава двойки по тестовете за музикален ритъм, памет и музикален слух. Но майка му успява да убеди ръководството на школата. Като дете мечтае да стане професионален футболист (и днес е страстен футболен фен). Освен футбол обича да се занимава с рисуване, математика, участва и печели в училищните олимпиади. Решава да се занимава с музика под впечатление от концертите на Святослав Рихтер и Мстислав Ростропович. Остава без баща, когато е на 13 години. През 1968 -1972 г. продължава музикалното си образование в отделение по пиано на училището по изкуства в Орджоникидзе (днес Владикавказкото училище по изкуства „Валерий Гергиев“). Там посещава и факултативния курс по симфонично дирижиране при главния диригент на Северо-Осетинския музикален театър Анатолий Брискин. [6][7][8]

Кариера редактиране

През 1972 г. постъпва в Ленинградската консерватория, в клас по дирижиране на известния музикален педагог Иля Мусин. Още като студент побеждава на престижния международен конкурс за диригенти на Херберт фон Караян в Берлин (1976 г.). Същата година печели второ място на Всесъюзния конкурс за млади диригенти в Москва. [9]

След завършването на консерваторията през 1977 г. постъпва в Кировски театър като асистент на главен диригент. През 1978 г. за първи път застава сам на диригентския пулт и дирижира операта на Сергей Прокофиев „Война и мир“.

От 1981 до 1985 г. Гергиев ръководи Държавен симфоничен оркестър на Армения, през 1988 г. става главен диригент на Кировския театър.

От началото на 1990-те години често изнася концерти в чужбина. През 1992 г. има дебют в Метрополитън опера с операта на Джузепе ВердиОтело“, след което многократно участва като поканен диригент. От 1995 до 2008 г. заема поста на главен поканен диригент на Ротердамска филхармония.[10] От 2007 до 2015 г. е главен диригент на Лондонски симфоничен оркестър. От 2015 г. ръководи оркестъра на Мюнхенската филхармония.[11]

През 2010 г. научният съвет на Санктпетербургски държавен университет избира Гергиев за декан на новия факултет по изкуства. През 2013 г. е избран за председател на Общоруското хорово общество. [9][12]

От 2011 г. е начело на организационния комитет на международния конкурс „Чайковски“. [13]

Обществена активност редактиране

 
Концерт на Валерий Гергиев в Цхинвали, 21 август 2008 г.

Валерий Гергиев съдейства през 2001 г. на руското гробище кладбище Сент-Женевиев-де-Буа (cimetière communal de Sainte-Geneviève-des-Bois) да бъде издигнат паметник на гроба на Гайто Газданов – руски писател-емигрант от осетински произход.

През 2003 г. по инициатива на маестрото се учредява благотворителна фондация „Фонд Валерия Гергиева“. Целта на фондацията е благотворителна дейност в сферата на музикалното изкуство, култура, образование. Фондацията се стреми да съхранява и популяризира музиката на руските композитори, подкрепя талантливите млади музиканти, работи за усилването на културното влияние на Русия в света, участва в изграждането на обектите от социално-културната сфера, организира концерти за събиране на хуманитарна помощ за нуждаещите. [14]

На 21 август 2008 г. оркестърът на Мариинския театър под управление на Валерий Гергиев изнася концерт на площада в центъра на Цхинвали, посветен на паметта на жертвите сред мирното население във войната с Грузия [15]. Преди началото на концерта Гергиев изнася кратка реч на руски и английски, в която описва трагизма на ситуацията и изказва съжаление, че светът не знае цялата истина за войната: „...Световната общност твърди, че руснаците са влезли в Грузия? Но никой не казва, че хиляди хора са били погребани живи в спящия град! И какво, да се бие с танкове по деца – това ли е доблестта на мъжа-воин в Кавказ?! Това е позор!...“.[16]

Участва с оркестъра на Мариинския театър в церемонията по закриването на зимни Олимпийски игри във Ванкувър (2010) и в церемониите по откриването и закриването на зимни Олимпийски игри в Сочи.[17]

На 6 февруари 2012 г. официално се регистрира като доверено лице на кандидатстващ за президент и действащ по това време като премиер министър на Русия Владимир Путин.[18]

На 11 март 2014 г. подписва писмото на културните дейци на Руската Федерация в подкрепа на външната политика на Русия и Путин по отношение на Украйна.[19] Това участие на Гергиев предизвиква в Мюнхен и в Мюнхенската филхармония спорове относно предоставяне на възможността той да ръководи оркестъра.[20].

През май на 2016 г. оркестърът на Мариинския театър под управление на Валерий Гергиев изнася концерт в амфитеатъра на освободения от терористи сирийски град Палмира. Концертът се посвещава на паметта на екзекутирания от терористите пазител на Палмира Халед Асаад и загиналия при освобождаването на града руски офицер и герой на Руска Федерация Александър Прохоренко. [21]

Творчество редактиране

 
Откриване на новата сцена на Мариинския театър

По време на първия сезон на поста на главен диригент на оркестъра на Мариинския театър организира фестивал, посветен на оперите на Модест Мусоргски. Успехът при провеждането му дава начало на традицията на тематичните фестивали, ръководени от Гергиев. Те се посвещават на юбилеите на големите руски композитори Пьотър Чайковски (1990), Сергей Прокофиев (1991), Николай Римски-Корсаков (1994). Юбилейните фестивали продължават с честването на 100-годишнината на Дмитрий Шостакович (2006), 175-годишнината на Пьотър Чайковски (2015), 125-годишнината на Сергей Прокофиев (2016). Фестивалите разширяват запознанството на публиката с творчеството на композиторите, като наред с популярните партитури представят техните малко известни или никога неизпълнявани произведения.

От 1993 г. ръководи международния музикален фестивал „Белите нощи“ в Санкт Петербург. През 2002 г. маестрото организира и става художествен ръководител на московския Великденски фестивал. Основател и ръководител е на редица други престижни международни музикални фестивали: „Гергиев-фестивал“ в Ротердам, фестивал в Микели, „360 градуса“ в Мюнхен. Сред значимите проекти на Гергиев е възстановяването на сцената на Мариински тетралогията на Рихард ВагнерПръстенът на Нибелунгите“. През 1997 г. звучи отсъствалият над 80 години от руската сцена „Парсифал“, 1999 г. се възражда „Лоенгрин“, а през 2003 г. е представена цялата оперна тетралогия. Това цялостно изпълнение в Русия се случва след почти стогодишно прекъсване и е първо в Русия на езика на оригинала. Тетралогията има голям успех при турнетата на Мариинския театър в Москва и чужбина (САЩ, Южна Корея, Япония, Великобритания и Испания).[13]

Под управление на Валерий Гергиев оркестърът на Мариинския театър излиза на ново ниво, при което наред с оперни и балетни партитури включва в своите представления голям симфоничен репертоар – всичките симфонии на Бетховен, Брамс, Чайковски, Малер, Сибелиус, Прокофиев, Шостакович, творбите на Берлиоз, Брукнер, Римски-Корсаков, Р. Штраус, Скрябин, Рахманинов, Стравински, Месиен, Дютийо, Галина Устволская, Шчедрин, Канчели и други композитори.[13]

 
Гергиев след концерта със Световния оркестър на мира в Брюксел, 2007 г.

Под ръководството на Гергиев Мариинският театър се трансформира в голям театрално-концертен комплекс. През 2006 г. се открива Концертният зал, 2013 г. – втората театрална сцена (Мариински-2), от 1 януари 2016 г. във Владивосток се открива филиалът на театъра (Приморска сцена). Използва медии, провежда онлайн предавания на концертите, създава звукозаписна студия „Мариинский“. [13]

Много работи с млади музиканти. Редовно участва с младежки оркестри на фестивалите в Шлезвиг-Холщайн, Вербие и Тихоокеанския музикален фестивал в Сапоро. От 2015 г. Мариинският театър организира всяка година фестивал „Мариинский NEXT“, в който участват детските и младежките оркестри на Санкт Петербург. От 2013 г. маестрото ръководи Националния младежки оркестър на САЩ. [13]

Има много наситена и активна международна концертна дейност. Работи със Световния оркестър на мира, с филхармониите на Берлин, Париж, Виена, Ню Йорк, Лос Анджелес, със симфоничните оркестри на Чикаго, Кливланд, Бостън, Сан Франциско, Кралският оркестър Консертгебау (Амстердам) и други.

Диригентският стил на Гергиев се отличава с емоционалност и индивидуален прочит на партитурите. Дискографията му включва оперни спектакли, симфонични и концертни произведения, като специално внимание Гергиев отделя на популяризирането на творбите на руските композитори. Записът на балета „Ромео и Жулиета“ на Прокофиев с Лондонския симфоничен оркестър на компанията LSO live печели BBC Music Magazine Awards през 2010 г. в категория Оркестри и диск на годината през 2011 г. [22]

Дискография редактиране

Балети редактиране

Албум Оркестър Музикален издател Брой дискове Година на издаване
PROKOFIEV: Romeo and Juliet (complete ballet)
(Прокофиев: Ромео и Жулиета)
Оркестър на Кировски театър (Киров) Philips 2 1991
PROKOFIEV: Romeo and Juliet (complete ballet)
(Прокофиев: Ромео и Жулиета)
Лондонски симфоничен оркестър (LSO) LSO Live 2 2010
RAVEL: Daphnis et Chloé (complete ballet) (with Pavane pour une infante défunte and Boléro)
(Равел: Дафнис и Хлое (вкл. Павана за една покойна инфанта и Болеро))
LSO LSO Live 1 2010
STRAVINSKY: The Firebird (L'Oiseau de feu) (Complete ballet)
(Стравински: Жар-Птица)
Киров Philips 1 1998
STRAVINSKY: The Rite of Spring (Le sacre du printemps) (with Scriabin's The Poem of Ecstasy)
(Стравински: Пролетно таинство (вкл. Поема на екстаза на Скрябин))
Киров Philips 1 2001
TCHAIKOVSKY: The Sleeping Beauty (complete ballet)
(Чайковски: Спящата красавица)
Киров Philips 3 1993
TCHAIKOVSKY: The Nutcracker (complete ballet)
(Чайковски: Лешникотрошачката)
Киров Philips 1 1998
TCHAIKOVSKY: Swan Lake (complete ballet) (Highlights available separately)
(Чайковски: Лебедово езеро)
Оркестър на Мариински театър (Мариинский) Decca 2 2007

Опери редактиране

Албум Оркестър Музикален издател Брой дискове Година на издаване
BARTÓK: Bluebeard's Castle
(Барток: Замъкът на херцога Синята Брада)
LSO LSO Live 1 2009
BORODIN: Prince Igor
(Бородин: Княз Игор)
Мариински Philips 3 1995
DONIZETTI: Lucia di Lammermoor
(Доницети: Лучия ди Ламермур)
Мариински Mariinsky Live 2 2011
GLINKA: Ruslan and Ludmila
(Глинка: Руслан и Людмила)
Мариински Philips 3 1997
MUSSORGSKY: Boris Godunov (1869 & 1872 version)
(Мусоргски: Борис Годунов (версии от 1869 и 1872 г.))
Мариински Philips 5 1999
MUSSORGSKY: Khovanshchina
(Мусоргски: Хованщина)
Мариински Philips 3 1992
PROKOFIEV: The Love for Three Oranges
(Прокофиев: Любовта към трите портокала)
Мариински Philips 2 2001
PROKOFIEV: Semyon Kotko
(Прокофиев: Семьон Котко)
Мариински Philips 2 2000
PROKOFIEV: The Gambler
(Прокофиев: Играчът)
Мариински Philips 2 1999
PROKOFIEV: The Fiery Angel
(Прокофиев: Огненият ангел)
Мариински Philips 2 1995
PROKOFIEV: War and Peace
(Прокофиев: Война и мир)
Мариински Philips 3 1993
PROKOFIEV: Betrothal in a Monastery
(Прокофиев: Годеж в манастира)
Мариински Philips 3 1998
RIMSKY-KORSAKOV: Sadko
(Римски-Корсаков: Садко)
Мариински Philips 3 1994
RIMSKY-KORSAKOV: The Maid of Pskov
(Римски-Корсаков: Псковитянка)
Мариински Philips 2 1997
RIMSKY-KORSAKOV: The Legend of the Invisible City of Kitezh
(Римски-Корсаков: Сказание за невидимия град Китеж и девицата Феврония)
Мариински Philips 3 1999
RIMSKY-KORSAKOV: Kashchey the Immortal
(Римски-Корсаков: Кашчей Безсмъртни)
Мариински Philips 1 1999
RIMSKY-KORSAKOV: The Tsar's Bride
(Римски-Корсаков: Царска невеста)
Мариински Philips 2 1999
SHOSTAKOVICH: The Nose
(Шостакович: Нос
Мариински Mariinsky Live 2 2009
STRAVINSKY: Oedipus rex (Comes with Ballet Les noces
(Стравински: Цар Едип (заедно с балета Сватба)
Мариински Mariinsky Live 1 2010
TCHAIKOVSKY: Pique Dame
(Чайковски: Дама Пика)
Мариински Philips 3 1993
TCHAIKOVSKY: Mazeppa
(Чайковски: Мазепа)
Мариински Philips 3 1998
TCHAIKOVSKY: Iolanta
(Чайковски: Иоланта)
Мариински Philips 2 1998
VERDI: La Forza del Destino (1862 original version)
(Верди: Силата на съдбата (оригинална версия от 1862 г.))
Мариински Philips 3 1997
WAGNER: Parsifal
(Вагнер: Парсифал)
Мариински Mariinsky Live 4 2010

Оркестрови произведения редактиране

Албум Оркестър Музикален издател Брой дискове Година на издаване
BERLIOZ: Symphonie Fantastique, La Mort de Cléopâtre (Soprano: Olga Borodina)
(Берлиоз: Фантастична симфония, Смъртта на Клеопатра)
Виенска филхармония Philips 1 2003
Бородин: Симфонии No. 1 и 2 Ротердамска филхармония Polygram 1 1991
DEBUSSY: Prélude à l'après-midi d'un faune, La Mer, Jeux
(Дебюси: Следобедът на един фавън, Морето, Игри)
LSO LSO Live 1 2011
Малер: Симфония No. 1 London Symphony Orchestra LSO Live 1 2008
Малер: Симфония No. 2 и No. 10 LSO LSO Live 2 2009
Малер: Симфония No. 3 LSO LSO Live 2 2008
Малер: Симфония No. 4 LSO LSO Live 1 2010
Малер: Симфония No. 5 LSO LSO Live 1 2011
Малер: Симфония No. 6 LSO LSO Live 1 2008
Малер: Симфония No. 7 LSO LSO Live 1 2008
Малер: Симфония No. 8 LSO LSO Live 1 2009
Малер: Симфония No. 9 LSO LSO Live 1 2011
MUSSORGSKY: Pictures at an Exhibition
(Мусоргски: Картини от една изложба)
Виенска филхармония Philips 1 2002
PROKOFIEV: Scythian Suite, Alexander Nevsky
(Прокофиев: Скитска сюита, Александър Невски)
Мариински Philips 1 2003
Прокофиев: Всички симфонии (No. 1 – 7) (No. 4: версии от 1930 и 1947 г.) LSO Philips 4 2006
Рахманинов: Симфония No. 2 Мариински Philips 1 1994
Рахманинов: Симфония No. 2 LSO LSO Live 1 2010
RIMSKY-KORSAKOV: Scheherazade,

BORODIN: In the Steppes of Central Asia, BALAKIREV: Islamey
(Римски-Корсаков: Шехерезада, Бородин: Из степите на Средна Азия, Балакирев: Исламей)

Мариински Philips 1 2001
Шостакович: Симфонии No. 4 – 9 Philips 5 2005
Шостакович: Симфонии No. 1 и 15 Мариински Mariinsky Live 1 2009
Шостакович: Симфонии No. 2 и 11 Мариински Mariinsky Live 1 2010
Шостакович: Симфонии No. 3 и 10 Мариински Mariinsky Live 1 2011
Шостакович: Симфонии No. 4, 5 и 6 Мариински Mariinsky Live 2 2014
Шостакович: Симфония No. 7 „Ленинградска“ Мариински Mariinsky Live 1 2012
Шостакович: Симфония No. 8 Мариински Mariinsky Live 1 2013
STRAVINSKY: The Firebird – SCRIABIN: Prometheus
(Стравински: Жар-птица, Скрябин: Прометей)
Мариински Philips 1 1998
STRAVINSKY: The Rite of Spring – SCRIABIN: The Poem of Ecstasy
(Стравински: Пролетно таинство, Скрябин: Поема на екстаза)
Мариински Philips 1 2001
Чайковски: Симфонии No. 4, 5, 6 Виенска филхармония Philips 3 2005
Чайковски: Симфония No. 5 Виенска филхармония Philips 1 1999
TCHAIKOVSKY: Symphony No. 6, Francesca da Rimini, Romeo and Juliet
(Чайковски: Симфония No. 6, Франческа да Римини, Ромео и Жулиета)
Мариински Philips 1 2000
Чайковски: Увертюра 1812 и други Мариински Philips 1 1994
TCHAIKOVSKY: 1812 Overture, Moscow Cantata, Marche Slave, Coronation March, Danish Overture
(Чайковски: Увертюра 1812, кантата Москва, Славянски марш, Коронационен марш, увертюра на Датския химн)
Мариински Mariinsky Live 1 2009

Оркестрови творби със солисти редактиране

Албум Солист Оркестър Музикален издател Брой дискове Година на издаване
BRAHMS & KORNGOLD: Violin Concertos
(Брамс и Корнголд: Концерти за цигулка и оркестър)
Николай Знайдер Виенска филхармония RCA Red Seal 1 2009
Lang Lang: Liszt, My Piano Hero (LISZT: Piano Concerto No. 1)
(Лист:Концерт за пиано и оркестър No. 1)
Ланг Ланг Виенска филхармония Sony 1 2011
PROKOFIEV: Complete Piano Concertos (No. 1 – 5)
(Прокофиев: Концерти за пиано и оркестър No. 1 – 5)
Александър Торадзе Мариински Philips 2 1998
RACHMANINOV: Piano Concerto No.2, Rhapsody on a Theme of Paganini
(Рахманинов: Концерт за пиано и оркестър No. 2, Рапсодия на тема Паганини)
Ланг Ланг Мариински DG 1 2003
RACHMANINOV: Piano Concerto No. 3, Rhapsody on a Theme of Paganini
(Рахманинов: Концерт за пиано и оркестър No. 3, Рапсодия на тема Паганини)
Денис Мацуев Мариински Mariinsky Live 1 2010
TCHAIKOVSKY & MIASKOVSKY: Violin Concertos
(Чайковски & Мясковски: Концерти за цигулка и оркестър)
Вадим Репин Мариински Philips 1 2003
TCHAIKOVSKY: Variation on a Rococo Theme, PROKOFIEV: Sinfonia Concertante
(Чайковски: Вариации на тема рококо, Прокофиев: Концертна симфония
Готие Капюсон Мариински Virgin 1 2010

Вокални творби редактиране

Албум Солист Оркестър Музикален издател Брой дискове Година на издаване
Tchaikovsky & Verdi Arias
(Чайковски и Верди: Арии)
Дмитрий Хворостовски Киров Philips 1 1990
Tchaikovsky & Verdi Arias
(Чайковски и Верди: Арии)
Галина Горчакова Киров Philips 1 1996
Homage: The Age Of The Diva
Почит: Епоха на дивата
Рене Флеминг Мариински Decca 1 2007
Russian Album
(Руски албум)
Анна Нетребко Мариински DG 1 2006
PROKOFIEV: Ivan The Terrible Cantata
(Прокофиев: Кантата „Иван Грозни“)
RPhO Philips 1 1998
VERDI: Requiem
(Верди: Реквием)
Киров Philips 2 2001

Видеозаписи редактиране

DVD редактиране

  • Valery Gergiev in Rehearsal and Performance
  • 60 Minutes: The Wild Man of Music, 2004.
  • Valery Gergiev Conducts the Vienna Philharmonic Orchestra in Prokofiev, Schnittke & Stravinsky, 2003.
  • Verdi: La forza del destino, Marinsky Theatre Orchestra, 1998.
  • Rimsky-Korsakov: Sadko, Kirov Opera, 2006.
  • Puccini: Turandot, Vienna Philharmonic, 2006.
  • Prokofiev: Betrothal in a Monastery, Kirov Opera, 2005.
  • Shostakovich against Stalin, 2005.
  • All the Russias – a musical journey“: документален филм от пет части за традициите на руската музика.
  • „Gergiev Conducts Brahms: Ein Deutsches Requiem“ Kringelborn, Kwiecien, Swedish Radio Choir, Rotterdam Philharmonic, 2008
  • Tschaikovsky: Eugene Onegin; Dmitri Hvorostovsky, Renee Fleming, Ramon Vargas, Metropolitan Opera, 2007

VHS редактиране

  • Mussorgsky: Boris Godunov, Kirov Opera, 1993.
  • Tchaikovsky: Pique Dame, Kirov Opera, 1994.
  • Tchaikovsky: Pique Dame, Acts 1 and 2, Kirov Opera, 1992.
  • Mussorgsky: Kovanshchina, Kirov Orchestra, 1994.
  • Prokofiev: Fiery Angel, Polygram Video, 1996.

Семейство редактиране

  • Баща – Абисал Заурбекович Гергиев
  • Майка – Тамара Тимофеевна Лагкуева
  • Сестри – Лариса Гергиева, Народна артистка на Русия и Украйна; Светлана Абисаловна Гергиева
  • Супруга (от 1999 г.) – Наталия Дзебисова
  • Деца – синове Абисал (род. 2000 г.) и Валерий (род. 2001 г.), дъщеря Тамара (род. 2003 г.).[23] Гергиев има дъщеря Наталия (род. 1985 г.) от Елена Остович. [24]

Награди и звания редактиране

 
Церемония по награждаване със звание „Герой на труда на Руската Федерация“, 1 май 2013 г.

Държавни награди на Русия:

  • Герой на труда на Руската Федерация (2013 г.) – за специални трудови заслуги пред държавата и народа [25]
  • Орден „За заслуги пред Отечество“ III степен (2003 г.) – за изключителен принос в музикалната култура [26]
  • Орден „За заслуги пред Отечество“ IV степен (2008 г.) – за голям принос в развитието на отечествено и световно музикално-театрално изкуство, многогодишна творческа дейност [27]
  • Орден „Александър Невски“ (2016 г.) – за голям принос в развитието на отечествено и световно музикално-театрално изкуство, многогодишна творческа дейност [28]
  • Орден на Дружба (2000 г.) – за специални заслуги при подготовка и провеждане на важни хуманитарни външнополитически акции[29]
  • Медал „В памет на 300-годишнината на Санкт Петербург“ (2003 г.)
  • Благодарност на Президента на Руската Федерация (2009 г.) – за провеждане на концерта на Големия симфоничен оркестър на Мариинския театър в подкрепа на жителите на град Цхинвали, пострадали в периода на грузино-осетинския конфликт [30]
  • Държавна награда на Руската Федерация (1993 г.) – За програми на фестивалите, посветени на 150-годишнината на М. П. Мусоргски през 1989 г. и 100-годишнината на С. С. Прокофиев през 1991 г.
  • Държавна награда на Руската Федерация (1998 г.) – За спектаклите на Държавния академичен Мариински театър „Парсифал“, „Летящият холандец“ на Р. Вагнер, „Лебедово езеро“ на П. И. Чайковски, „Симфония до мажор“ на Ж. Бизе, „Умиращият лебед“ на К. Сен-Санс
  • Държавна награда на Руската Федерация за (2015 г.) – За изключителни достижения в областта на хуманитарна дейност
  • Лауреат на наградата на Президента на Руската Федерация в областта на литература и изкуства за 2001 г. [31]
Ведомствени награди на Русия
  • Медал „За освобождаване на Палмира“ (Министерство на отбрана на Русия, (2016 г.) [32]
  • Награда на Министерството на отбрана на Руската Федерация в областта на култура и изкуство (2016 г.) – за културно-просветителски проекти [33]
Награди на регионите на Русия
  • Медал „За доблестен труд“ (Татарстан) – за плодотворно сътрудничество с Република Татарстан, активно участие в реализацията на републикански проекти в областта на култура, за изключителен принос в развитието на отечественото и световното музикално изкуство [34]
  • Орден „Слава Осетии“ (Северна Осетия-Алания) (2016 г.) – за изключителен принос в развитието на музикалното изкуство на Република Северна Осетия-Алания [35]
  • Медал „Герой на Кузбас“ (Кемеровска област) (2014 г.) – за значителни заслуги и постижения в концертната и просветителската дейност, за голям личен принос в развитието и сохранението на класическото изкуство [36]
Чуждестранни награди
Църковни награди
Обществени награди
  • Паметен златен медал „Маслиново клонче с брилиянти“ (Руско-Арменски (Славянски) държавен университет)[54]
  • Петкратен лауреат на театралната награда на Русия „Златна маска“ (от 1996 до 2000 г.)
  • Четирикратен лауреат театралната награда на Санкт Петербург „Златен софит“ (1997, 1998, 2000 и 2003 г.)
  • Руска оперна награда „Casta diva“ за най-добър спектакъл „Парсифал“ (1998 г.)
  • Лауреат на Царскоселска художествена награда (1999 г.)
  • Лауреат на наградата „Дмитрий Шостакович“ (Фондация на Юрий Башмет, 1997 г.) [55]
  • Лауреат на наградата на Фондацията за американо-руско културно сотрудничество (2006 г.)
  • Международна награда „Сергей Рахманинов“ (2015 г.)
Звания

Източници редактиране

  1. Валерий Гергиев // www.mariinsky.ru. Посетен на 21 септември 2015.
  2. а б Music Director // Die Münchner Philharmoniker. Архивиран от оригинала на 2017-09-11. Посетен на 21 септември 2015.
  3. Факультет искусств // www.arts.spbu.ru. Посетен на 11 септември 2016.
  4. Валерий Гергиев возглавил Всероссийское хоровое общество // Посетен на 11 септември 2016.
  5. ТАСС: Первые лица – Валерий Гергиев: иногда людям кажется, что у них в руках волшебная палочка // tass.ru. Посетен на 21 септември 2015.
  6. Валерий Гергиев – дирижер-реформатор
  7. Гергиев Валерий Абисалович
  8. Гергиев, Валерий. Художественный руководитель-директор Мариинского театра
  9. а б Валерий Абисалович Гергиев. Биографическая справка
  10. а б в Гергиев ушел с поста дирижера Роттердамской филармонии
  11. Valery Gergiev // www.mphil.de. Архивиран от оригинала на 2016-10-03. Посетен на 11 септември 2016.
  12. Валерий Гергиев возглавил Всероссийское хоровое общество
  13. а б в г д Валерий Гергиев. Официальный сайт
  14. Фонд Валерия Гергиева
  15. Концерт в Цхинвали. Прямой эфир
  16. Лидия Денисенко. Цхинвал: послезавтра после дня независимости. Еженедельник „2000“, № 36 (428), 5 сентября 2008[неработеща препратка]
  17. Олимпийский флаг для Сочи примет маэстро Гергиев // Посетен на 11 септември 2016.
  18. Постановление ЦИК России № 96/767 – 6, 6 февраля 2012 // Архивиран от оригинала на 2012-12-26. Посетен на 2017-06-29.
  19. Деятели культуры России – в поддержку позиции Президента по Украине и Крыму Архив на оригинала от 2014-03-11 в archive.today // Официальный сайт Министерства культуры Российской Федерации
  20. Юрий Векслер. Ждут ли Гергиева в Мюнхене? // www.svoboda.org, 5 април 2014.
  21. Путин по видеосвязи пообщался с участниками концерта в Пальмире
  22. BBC Music Magazine Awards // Архивиран от оригинала на 2011-07-26. Посетен на 17 април 2011.
  23. Lenta.ru: Гергиев, Валерий
  24. Valery Gergiev: Demon king of the pit – The Guardian, 18 септември 1999
  25. Указ о присвоении звания Героя Труда // kremlin.ru, 1 май 2013. Архивиран от оригинала на 10 май 2013. Посетен на 1 май 2013.
  26. Указ Президента Российской Федерации от 24 апреля 2003 года № 466
  27. Указ Президента Российской Федерации от 2 мая 2008 года № 666.
  28. Указ Президента Российской Федерации от 4 июля 2016 года № 320 „О награждении государственными наградами Российской Федерации“
  29. Указ Президента Российской Федерации от 12 апреля 2000 года № 672
  30. Распоряжение Президента Российской Федерации от 15 января 2009 года № 20-рп „О поощрении Гергиева В. А. и Зотова И. В.“
  31. Указ Президента Российской Федерации от 30 января 2002 г. № 111 „О присуждении премий Президента Российской Федерации в области литературы и искусства 2001 года“
  32. Валерий Гергиев получил медаль „За освобождение Пальмиры“ // Интерфакс, 16 май 2016. Посетен на 16 май 2016.
  33. function.mil.ru
  34. Президент Татарстана наградил маэстро Гергиева медалью „За доблестный труд“
  35. Директор Мариинского театра награждён орденом „Слава Осетии“ // ИА Regnum, 14 май 2016. Посетен на 15 май 2016.
  36. Гергиеву вручили медаль „Герой Кузбасса“ Архив на оригинала от 2016-05-26 в Wayback Machine. / 22.10.2014 (16:50) «NEVA.today»
  37. Grande Ufficiale Ordine al Merito della Repubblica Italiana Maestro Valery Gergiev ((it))
  38. Указ Президента Кыргызской Республики „О награждении государственными наградами Кыргызской Республики Вороновой И. Н., Гергиева В. А., Спивакова В. Т.“, архив на оригинала от 9 май 2008, https://web.archive.org/web/20080509154614/http://www.adviser.kg/online/show.fwx?Regnom=29032, посетен на 29 юни 2017 
  39. Указ Президента Кыргызской Республики от 19 октября 1998 года УП № 321 «О награждении медалью „Данк“ Гергиева В. А.», архив на оригинала от 9 май 2008, https://web.archive.org/web/20080509154608/http://www.adviser.kg/online/show.fwx?Regnom=12972, посетен на 29 юни 2017 
  40. Ющенко наградил Валерия Гергиева орденом Ярослава Мудрого
  41. Указ Президента Украины от 10 мая 2006 года № 383/2006 «О награждении В. Гергиева орденом князя Ярослава Мудрого»
  42. Валерий Гергиев награждён Командирским знаком ордена Финского Льва, архив на оригинала от 28 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070928094353/http://www.1link.com.ua/news4367.html, посетен на 29 юни 2017 
  43. Валерий Гергиев награждён орденом Почётного легиона, архив на оригинала от 29 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070929120638/http://www.newizv.ru/news/2007-04-03/66939/, посетен на 29 юни 2017 
  44. Валерий Гергиев награждён орденом Восходящего солнца, архив на оригинала от 26 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070926235723/http://www.radiomayak.ru/doc.html?id=5744&cid=, посетен на 29 юни 2017 
  45. Указ Президента Республики Южная Осетия «О награждении орденом „Уацамонгæ“ Гергиева В. А.»[неработеща препратка]
  46. Валерию Гергиеву присуждена высшая награда Валенсии // Архивиран от оригинала на 2007-09-28. Посетен на 2017-06-29.
  47. Валерию Гергиеву вручена медаль финского города Миккели
  48. «Ореанда-Новости»: Культура / Валерий Гергиев получил высшую награду Польши в области культуры
  49. а б Президент Болгарии удостоил Гергиева почетного знака за вклад в болгарскую культуру // ТАСС. Посетен на 23 май 2017. (на руски)
  50. Указ № 185 от 4 септември 2017 г. Обн. ДВ. бр. 76 от 19 септември 2017 г.
  51. Золотая фортуна Пласидо Доминго. Вчера в отеле „Европа“ состоялось вручение наград Пласидо Доминго и Валерию Гергиеву Архив на оригинала от 2008-05-10 в Wayback Machine..
  52. Митрополит Волоколамский Иларион вручил дирижеру В. А. Гергиеву Патриаршую награду
  53. Поздравление Святейшего Патриарха Кирилла художественному руководителю Мариинского театра В. А. Гергиеву с 60-летием со дня рождения
  54. Постановление Ученого совета РАУ
  55. Премия Юрия Башмета: инвестиции и дивиденды. Новым лауреатом стал дирижёр Валерий Гергиев, архив на оригинала от 28 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070928062936/http://www.proarte.ru/ru/komposers/music-articles/er1997/1997027.htm, посетен на 29 юни 2017 
  56. Указ Президента Украины от 19 апреля 2004 года № 383/2006 «О награждении государственными наградами Украины деятелей культуры и искусства Российской Федерации»
  57. Гергиев стал „заслуженным деятелем Казахстана“
  58. Новые почётные граждане Петербурга – Валерий Гергиев и Сергей Крикалев, архив на оригинала от 11 май 2008, https://web.archive.org/web/20080511125358/http://www.echomsk.spb.ru/content/store/default.asp?shmode=2&ids=438&ida=53356&idt=news, посетен на 11 май 2008 
  59. Гергиев стал профессором МГУ, архив на оригинала от 30 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070930201421/http://www.gzt.ru/culture/2001/11/18/011507.html, посетен на 30 септември 2007 

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Valery Gergiev“ и страницата „Гергиев, Валерий Абисалович“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.