Уикипедия

Варяг (ракетен крайцер, 1963)

Вижте пояснителната страница за други значения на Варяг.

Варяг (до 31 октомври 1962 г. – „Съобразителни“ (на руски: Сообразительный)) е гвардейски ракетен крайцер, последен кораб от ракетните крайцери проект 58 на ВМФ на СССР. Наречен е в чест на бронепалубния крайцер „Варяг“.

Гвардейски ракетен крайцер „Варяг“
до 31 октомври 1962 г. „Сообразительный“
Ракетният крайцер „Варяг“, 9 септември 1988 г.
Флаг СССР
Военноморски флот на Русия Русия
Клас и типРакетен крайцер от проекта 58
ПроизводителССЗ №190 А. А. Жданов в Ленинград, СССР.
Служба
Заложен13 октомври 1961 г.
Спуснат на вода7 април 1963 г.
Влиза в строй20 юли 1965 г.
Изведен от
експлоатация		19 април 1990 г., утилизиран
Основни характеристики
Водоизместимост5335 t (стандартна)
7125 t (пълна)
Дължина156,2 m
(148 m по водолинията)
Ширина16,8 m
Газене6,3 m
Задвижване2 парни турбини;
4 парни котела
2 гребни винта;
90 000 к.с.
Скорост34,5 възела
(63 km/h)
Далечина на
плаване		5000 мили на ход 18 възела
Екипаж339 души
(в т.ч. 27 офицера)
Радиолокационни
станции (РЛС)		РЛС за откриване на въздушни цели МР-310 „Ангара-А“
РЛС „Кливер“
2 x „Успех-У“ за приемане на целеуказания за ПКРК
1 x 4Р90 „Ятаган“ (за ЗРК)
1 x МР-105 „Турель“ за 76-мм АУ
2 x МР-123 „Вымпел“ за 30-мм АУ (поставени по-късно)
РЛС за опознаване „Никель-КМ“ и „Хром-КМ“
Система за опознаване „Пароль“
Хидроакустическа
система (ХАС)		ГС-572 „Титан-2“
Радиоелектронно
оборудване		БИУС „Планшет-1134“
станция за РТР „Залив“
САС „Гурзуф А“
станции за САС „Гурзуф Б“
Въоръжение
Артилерия2x2 76,2 mm
Зенитна артилерия:
4x6 30 mm
Ракетно
въоръжение		2x4 ПУ СМ-70 за ПКР П-35 (16 ракети „П-35“ или „Прогрес“)
Зенитно-ракетно въоръжение:
1x2 ПУ ЗИФ-101 за ЗРК М-1 „Волна“ (16 ЗУР В-600 (В-601));
Торпедно
въоръжение		2x3 533 mm ТА
Хеликоптери1 x Ка-25РЦ[1]
ДругиПротиволодъчно въоръжение:
2x12 РБУ-6000 „Смерч-2“
(боезапас: 96 дълбочинни бомби РГБ-60)
2×6 РБУ-1000

В периода на службата си ГРКр „Варяг“ носи гвардейският флаг, наследен от есминеца „Съобразителни“ от проекта 7У тип „Сторожевой“ на Черноморския флот.

Строителство редактиране

На 5 август 1961 г. е зачислен в списъците на корабите от ВМФ с името „Сообразительный“.

На 13 октомври 1961 г. се състои залагането му в завода „А. А. Жданов“ в Ленинград под заводския номер 783.

На 7 април 1963 г. е спуснат на вода.

На 10 януари 1965 г. в Кронщат над кораба е вдигнат Военноморският флаг на СССР.

На 20 август 1965 г. влиза в строй.

Служба редактиране

„Варяг“ и еднотипния с него „Адмирал Фокин“ изминават Северния морски път по арктическото крайбрежие на СССР в съпровождане на ледоразбивачи[2] и на 5 октомври 1965 г. пристигат в пристанището на домуване – Владивосток.

Със завършване на прехода през ледовете, крайцера има нужда от ремонт, след което „Варяг“ е преведен за базиране във Фокино, където в залива Абрек е сформирана 175-а бригада ракетни кораби (БрРК) на 10-а оперативна ескадра на Тихоокеанския флот (ОПЭСК ТОФ).

На 23 септември 1965 г. е включен в състава на ТОФ.

В периода април – май 1970 г. участва в маневрите „Океан“.

През септември 1971 г. ГРКр „Варяг“ участва в ученията „Восход“ под флага на Главнокомандващия ВМФ на СССР адмирала на флота на Съветския съюз С. Г. Горшков. От 6 декември 1971 г. до 14 март 1972 г. по време на индо-пакистанския конфликт ГРКр „Варяг“ в състава на 8 ОЕ на ВМФ на СССР съвместно с крайцера „Дмитрий Пожарский“, ГПК „Владивосток“, БПК „Строгий“, ескадреният миноносец „Веский“, под командването на командира на ескадрата контраадмирал В. С. Кругляков носи бойната служба в Индийския океан в състава на ОБК на ТОФ и осигурява невмешателството на корабите на ВМС на САЩ и Англия в конфликта на страната на Пакистан[3][4]. ГРКр „Варяг“ и БПК „Строгий“, намиращи се в усиление на силите на бойната служба по тревога, са подготвени за дълго плаване и излизат в морето 36 часа след получаване на бойното разпореждане. В хода на службата съвместно с БПК „Строгий“ от 10 до 19 февруари 1972 г. посещават Могадишо (Сомалийска демократична република). След това, през същата година, ГРКр „Варяг“ плава в района на Хавайските острови, и, според някои данни, пуска котва в Рамапо банк. Няма точни сведения за изпълняваните там задачи. Възможно, похода е свързан с операция „Дженифър“ по изваждането от американците на потъналата съветска подводница К-129[5].

Кораба е посетен от Министъра на отбраната на СССР Маршала на Съветския съюз А. А. Гречко. Със заповед на Министъра на Отбраната на СССР № 256 от 14 декември 1972 г. в съответствие с Постановление на ЦК на КПСС, Президиума на Върховния Съвет на СССР и Съвета на Министрите на СССР от 13 декември 1972 г. № 845 – 285 ГРКр „Варяг“ е награден с юбилейния Почетен знак „50 години СССР“ за високите показатели в бойната и политическата подготовка, достигнати в социалистическото съревнование за ознаменуването на 50-летието от образуването на СССР.

През 1976 г. крайцера влиза за ремонт с модернизация в „Далзавод“, продължил 4 г.

 
Ракетният крайцер „Варяг“ и патрулен самолет П-3 „Орион“ в Тихия океан, май 1987 г.

От 10 до 14 октомври 1981 г. ГРКр „Варяг“ в състава на ОБК на ТОФ съвместно със СКР „Разящий“ под флага на първия заместник на командващия ТОФ, вицеадмирал Н. Я. Ясаков, извършва официално посещение в порт Дананг (Виетнам).

През септември 1982 г. крайцера участва в ученията „Восток-82“ под флага на Главнокомандващия ВМФ С. Г. Горшков. През декември 1982 г. със заповед на МО на СССР № 0214 от 4 декември 1982 г. ГРКр „Варяг“ е награден с Вимпел на министъра на отбраната на СССР за мъжество и войнска доблест, проявени по време на ученията, и висок професионализъм. Според резултатите от 1982 г. екипаж завоюва наградата на ГК на ВМФ за най-добра ракетна стрелба с главен комплекс, а самият кораб е обявен за най-добър кораб по ракетна подготовка във ВМФ, обявен е за „отличен“ кораб, обявена му е благодарност от Главнокомандващия ВМФ. Кораба е вписан на Дъската на Почета на ВМФ.

В периода 1982 – 1990 г. се намира на бойна служба в състава на 10-а ОЕ на ВМФ на СССР, изпълнявайки наблюдение на корабите на 7-и оперативен флот на САЩ.

На 19 априля 1990 г. „Варяг“ е разоръжен, изключен е от състава на ВМФ във връзка с предаването му за демонтаж и реализация, и на 21 май 1991 г. е разформируван. Почетното име „Варяг“ е предано на авионосния крайцер от проекта 1143.6.

Бордови номера редактиране

 
Пощенска марка на СССР от 1970 г. с изображението на ГРКр „Варяг“. Серия: Бойните кораби на Военноморския флот на СССР

Бордови номера:

  • 343(1965 г.);
  • 280(1965 г.);
  • 621(1966 г.);
  • 822(1967 г.);
  • 835(1968 г.);
  • 836(1974 г.);
  • 015(1976 г.);
  • 049(1981 г.);
  • 047(1982 г.);
  • 830(1984 г.);
  • 043(1985 г.);
  • 012(1987 г.);
  • 032(1990 г.);
  • 641;
  • 821;
  • 079

Източници редактиране

  1. ↑ Апальков Ю. В. Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли. 41,43 с. ISBN 5-8172-0076-7.
  2. ↑ Приключения москвичей в Арктике // Мослента, 13 мая 2017.
  3. ↑ Балко М. В., Лихацкий Ю. В. 8-я оперативная эскадра кораблей (хроника создания в зоне Индийского океана 8-й ОПЭСК ВМФ), 1967 – 1992 гг. // Архивиран от оригинала на 2018-08-05. (на руски)
  4. ↑ Розин А. В. Миссия советского флота в ходе войны между Индией и Пакистаном в 1971 г. Часть 2. Флоты в Индийском океане. // 2 июня 2016 г. (на руски)
  5. ↑ Вертянкин В., Давыдов А. "Варяг" – ракетный крейсер // Газета „Копейка“ № 4, 2005; ИА „Байкал Инфо“, 4 февраля 2005 г.

Литература редактиране

  • Военно-технический альманах „Тайфун“ № 1 1996 год („Ракетные крейсера проекта 58“ Капитан 1 ранга В. П. Кузин)
  • Апальков Ю. В. Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли. СпБ, 2003. ISBN 5-8172-0076-7.
  • Апальков Ю. В. Ударные корабли. М, 2010. ISBN 978-5-903080-40-3.
  • Васильев В. М. Корабль опередивший своё время. СпБ, 2001. ISBN 5-94500-001-9.
  • Кузин В. П. Никольский В. И. Военно-Морской флот СССР 1945 – 1991. СпБ, 1996.
  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. Минск, 2007. ISBN 978-985-13-8619-8.
  • Соколов А.Н. Советский ракетный крейсер. Зигзаги эволюции. М, 2006. ISBN 5-902863-09-0.
  • Платонов А. В. Крейсеры Советского флота. СПб, 1999. ISBN 5-8172-0010-4.
  • СПКБ. 60 лет вместе с флотом. СпБ, 2006. ISBN 5-903152-01-5.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995. Annapolis, Maryland, U.S.A., 1996. ISBN 1557501327.
  • Osborne E.W. Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact. Denver, USA, 2004. ISBN 1-85109-369-9.

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Варяг (ракетный крейсер, 1963)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Варяг_(ракетен_крайцер,_1963)&oldid=12008302“.