Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Варяг.

Варяг (на руски: Варя́г) е бронепалубен крайцер 1-ви ранг на 1-ва Тихоокеанска ескадра на Руския императорски флот в периода 1901 – 1904 г. Участник в сражението при Чемулпо

„Варяг“
Vsevolod Rudnev and Varyag.jpg
Флаг Военноморски флот на Русия Русия
Япония Япония
Военноморски флот на Русия Русия
Клас и тип Бронепалубен крайцер
Производител William Cramp and Sons във Филаделфия, САЩ
Живот
Заложен 22 май 1899 г.
Спуснат на вода 30 октомври 1899 г.
Влиза в строй 15 януари 1901 г.
Изведен от
експлоатация
потънал по време на буря през 1925 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 129,56 m
Ширина 15,90 m
Газене 5,94 m
Задвижване 2 вертикални парни машини с тройно разширение
30 котела „Никлос“
2 трилопастни гребни винта
20 000 к.с.
Скорост 23,2 възела
(43 km/h)
Водоизместимост 6 500 t (нормална)
7 022 t (пълна)
Броня на палубата: 38 mm (по скосовете: 76)
на бойната рубка: 152 mm
Екипаж 570 души
Далечина на
плаване
3 270 мили при 10 възела ход
Въоръжение
Артилерия 12×152 mm
12×75 mm
8×47 mm
2×37 mm
63,5 mm
Торпеда 6×381 mm ТА (2 в щевните, 4 бордови, 12 торпеда)
Други 2×7,62 mm картечници
2×254 mm ТА (6 метателни мини)
35 мини
„Варяг“ в Общомедия

Съдържание

ИсторияРедактиране

Крайцерът е заложен през 1898 г. Строителството се води във Филаделфия на стапелите на фирмата William Cramp and Sons. През 1900 г. корабът е предаден в състава на Военноморския флот на Русийската империя и през 1901 г. влиза в строй.

По време на строителството на крайцера един от членовете на екипажа – фелдшера Лев Александров – заявява, че няма отношение към военноморските сили на Руската Империя и желае да стане гражданин на САЩ, по-късно Върховният Съд на САЩ все пак решава, че в този случай следва да влезе в сила договора между Руската Империя и Съединените американски щати от 1832 г., позволяващ връщането в държавите-участници в договора техни поданници (граждани), дезертирали от военни или търговски съдове[1].

След влизането в състава на флота на Русия „Варяг“ се базира в Порт Артур. Някои изследователи, също и командира на крайцера Всеволод Фьодорович Руднев утвърждават, че слабата ремонтна база и изначално неудачната конструкция на котлите „Никлос“, а също и съществени дефекти, допуснати при строителството, водят до това, че вече след няколко години служба „Варяг“ не може да постигне скорост над 14 възела, което практически обезсмисля всички негови преимущества[2]. И следствие на това са правени обсъждания за връщане на кораба при строителя му за ремонт. Но на изпитаният през есента на 1903 г. „Варяг“ развива скорост, практически равна на показаната на първоначалните изпитания. Котлите „Никлос“ много лет изправно работят на канонерската лодка „Храбрий“; броненосеца „Ретвизан“, построен също от фирмата на Ч. Крамп, също няма големи проблеми със същите котли, а в оправдателните отчети на Руднев има много неточности[3].

БойРедактиране

От началато на януари 1904 г. крайцера „Варяг“ и канонерската лодкаКореец“ се намират в неутралното корейско пристанище Чемулпо на разположение на руското посолство в Сеул; в Чемулпо също има кораби на други страни (Англия, Франция, САЩ и Италия)[4][5].

На 8 февруари 1904 г. японска ескадра под командването на контраадмирала Сотокити Уриу (2 броненосни крайцера „Асама“ и „Чиода“, 4 бронепалубни крайцераНанива“, „Ниитака“, „Такачихо“, „Акаши“; 8 миноносеца) блокира Чемулпо, имайки за цел да прикрива стоварването на десант (около 2 хил. души) и да не допусне намеса на „Варяг“. В същият ден „Кореец“ отплава за Порт Артур, но с излизането си от порта е атакуван от миноносците (по него са изстреляни две торпеда, които не уцелват целта), след което се връща на рейда. Японските кораби успешно стоварват десанта, руските не им пречат[6].

На 9 февруари капитана на „Варяг“ Всеволод Руднев получава от Уриу ултиматум: до 12 часа да напусне порта, иначе руските кораби ще бъдат атакувани на рейда. Руднев решава да пробие блокадата с бои и да се насочи към Порт Артур, а в случай на неуспех да взирви корабите. По пладне „Варяг“ и „Кореец“ отплават от Чемулпо. При излизането от порта руските кораби са посрещнати от японската ескадра, заела позиции зад остров Пхамилдо[7].

Боя продължава в течение на час. За това време „Варяг“, съгласно рапорта на неговия командир, изстрелва по противника 1105 снаряда, „Кореец“ – 52 снаряда (всъщност според калкулациите за броя снаряди, извлечени от корпуса на корабите, след изваждането им от японците, свидетелства за съществено завишение на тези цифри). Съгласно рапорта на командира на „Варяг“, от огъня на крайцера е потопен един миноносец и е повреден крайцера „Асама“, а крайцера „Такачихо“ след боя потъва; противника предположително губи около 30 човека убити. Официалните японски източници и архивните документи не потвърждават нито броя на попаденията в японските кораби, нито за наличие на каквито и да било загуби[8][9].

 
„Варяг“ след сражението

„Варяг“ получава, по различни данни, от 7 до 11 попадения, в т.ч. една пробойна с площ 2 m² при водолинията, загубите сред екипажа са: 1 офицер и 30 матроса убити, 6 офицера и 85 матроса ранени и контузени, около 100 човека имат леки наранявания. На „Кореец“ няма пострадали. По мнение на Руднев, кораба няма възможност да продължи боя, което му служи за основание да се върне в Чемулпо и впоследствие да унищожи кораба. След преместване на екипажа на неутрални кораби, „Варяг“ е потопен чрез отваряне на кингстоните, а „Кореец“ е взривен. Също е потопен и руския параход „Сунгари“[10][11][12].

След руско-японската война японското правителство създава в Сеул музей в памет на героите от „Варяга“[13] и награждава Руднев с Ордена на Изгряващото слънце[14].

Военни почести в РусияРедактиране

 
Членовете на екипажа на крайцера „Варяг“ с подаръци на Знаменския площад. Санкт Петербург. 1904 г.

След сражението 24 ранени руски моряка са на лечение в Чемулпо, двама от тях умират. Още 11 ранени са приети за лечение на чуждите кораби. След това екипажите на руските кораби са качени на чужди съдове и след даване на гаранции за неучастие в последващи бойни действия, през неутрални пристанища се връщат в Русия. В Одеса с парахода „Малайя“ на 19 март 1904 г. пристига първата група матроси и офицери, в количество около 300 човека, а третата, и последна, група – пристига на 6 април. Всичко в Одеса слизат 30 офицера и 600 матроса от крайцера „Варяг“ и канонерската лодка „Кореец“, 55 матроса от кораба „Севастопол“ и 30 казака от Задбайкалската казашка дивизия, охраняващи руската мисия в Сеул. От Одеса на руски кораби са транспортирани в Севастопол, а оттам по линията Московско-Курската железопътна линия в Петербург, през Симферопол, Москва и други градове. По целия маршрут на моряците е оказван тържествено и трогателно посрещане[15].

На 16 април 1904 г. те пристигат в Санкт Петербург и, под строй, маршируват от Николаевската гара до площада на Зимния дворец. Тук моряците-герои са приветствани от императора Николай II. Всички са поканени на тържествен обяд в двореца, където по този случай са приготвени специални прибори, които след тържеството остават за моряците. Всички матроси от „Варяга“ получават от Николай II юбилейни часовници[16].

Последваща съдба на крайцераРедактиране

 
Японския крайцер „Сойя“ между 1910 и 1915 г.

През 1905 г. „Варяг“ е изваден от японците, ремонтиран и въведен в строй на 22 август, като крайцер 2-ри клас с името „Соя“ (на японски: 宗谷 по японското име на пролива на Лаперуз[17]?). Над седем години той се използва от японците за учебни цели. В чест на подвига на руските моряци названието „Варяг“ на кърмата е оставено и при на борда е добавен надпис: „На този кораб ние ще ви учим, как следва да обичате своята Родина“. От 14 март по 7 август 1909 г. крайцера плава в поход към Хавайски острови и Северна Америка за отработка на навигацията в условията на далечно плаване и обучение на офицерския състав. Подобни походи крайцера има до 1913 г.

След изваждането на „Варяг“ и ремонта му Япония неговия щурвал е предаден на флагмана на японския флот – броненосеца „Микаса“. От него е направен кораб-музей. И до днес на „Микаса“ се показва щурвал, наречен да е щурвала на „Варяг“. Но външният му вид, по-скоро, говори че, най-вероятно това е щурвала на руския параход „Сунгари“.

По време на Първата световна война Руската империя и Япония са съюзници. През 1916 г. крайцера „Соя“ (заедно с броненосците „Сагами“ и „Танго“) е изкупен от Русия. На 4 април японския флаг е спуснат и на 5 април 1916 г. крайцера е преведен във Владивосток, след което вече с предишното си име – „Варяг“ е включен в състава на флотилията на Северния Ледовит океан[18] (извършва преход от Владивосток в Романов-на-Мурмане) в състава на Отряд съдове с особено преназначение под командването на контраадмирал Анатолий Иванович Бестужев-Рюмин.

През февруари 1917 г. крайцера отива за ремонт във Великобритания, където е конфискуван от британците, тъй като съветското правителство отказва да плаща дълговете на Руската Империя[19]. През 1920 г. кораба е продаден на германски фирми за скрап. През 1925 г. при буксиране кораба попада в щорм и потъва до брега в Ирландско море. Част от металните конструкции е веднага свалена от местните жители. Впоследствие останките са взривени[19].

През 1954 г. по случай 50-годишнина от подвига при Чемулпо е прието постановление на Президиума на ЦК на КПСС за награждаване и предоставяне на пенсии на ветераните от крайцера „Варяг“[20]. Главкома на ВМФ на СССР Н. Г. Кузнецов}} лично награждава петнадесет ветерана с медали „За храброст“. По-късно с ордени и медали са наградени още 139 ветерана-моряци от „Варяг“ и „Кореец“[21]. По време на тържествата е обнародована заповедта на Кузнецов за присвояване на името „Варяг“ на строящия се крайцер от проекта 68-бис. След идването на власт на Никита Сергеевич Хрушчов, всички строящи се артилерийски крайцери са разглобени за скрап. Същото се случва и с новия „Варяг“. Едва през 1965 г. в състава на Тихоокеанския флот влиза ракетния крайцер от проекта 58 „Варяг“, служил там от 1965 до 1990 г.

През 2003 г. е първата руска експедиция на водолази в района на обломките, извадени са някои дребни детайли. Сред гмуркачите е и внука на капитан Руднев, живеещ във Франция[19].

На 13 юли 2009 г. след преговори с корейската страна, които продължават над шест години, Русия получава[22] под наем за девет месеца[23] реликви, свързани с подвига на крайцера „Варяг“ и канонерската лодка „Кореец“. По-рано експонатите се намират във фондовете на общинския музей на корейския град Инчхон. На 25 юли, в навечерието на Деня на Военноморския Флот, експозицията на пътуващата изложба „Крайцера „Варяг“. Завръщане на реликвите“ е открита в Държавния Ермитаж[24]. Впоследствие изложбата е в Москва, Мурманск, Североморск, Калининград, Владивосток, Петропавловск Камчатски и на базите на Черноморския флот на Русия.

На 11 ноември 2010 г. в присъствие на президента на РФ Дмитрий Медведев кмета на Инчхон предава на руски дипломати гюйса на крайцера „Варяг“ за временно съхранение за две години[23] с право за продължаване на срока. Церемонията преминава в посолството на Русия в Сеул[25]. През 2012 г. Русия официално моли Южна Корея за продължаване на срока с десет години[23].

Монументи и паметни плочи в чест на членовете на екипажа на крайцераРедактиране

 
Гроба на моряци от крайцера „Варяг“, Морското гробище, Владивосток.
 
Церемонията за предаване на флага на крайцера „Варяг“. 10 ноември 2010 г.

Паметта на загиналите моряци е увековечена с монумента в Морското гробище на Владивосток. Във Владивосток има улица с име Героите от „Варяг“.

Паметници на капитана на крайцера Всеволод Руднев са поставени в Тула, Новомосковск и село Савино в Заокски район на Тулска област, а в Хабаровск е поставена паметна плоча с бюст на Руднев на улицата, носеща неговото име.

На 10 февруари 2004 г., в чест на столетието от историческото морско сражение, в южнокорейския порт Инчхон са открити паметна плоча и паметник. Плочата се намира на сградата на бившата болница на Червения кръст, където се лекуват моряците, получили раняване в хода на боя. Паметника е въздигнат на крайбрежната алея на Инчхон и представлява камък със самотно лежаща на него руска моряшка шапка. Автор на монумента е заслужения скулптор на Русия Андрей Владимирович Балашов[26][27][28].

На мястото на потъване на крайцера, на брега на залива Фърт оф Клайд до шотландското село Лендалфут, на 30 юли 2006 г. е поставена паметна плоча. На 8 септември 2007 г. там е поставен и паметник[29].

В село Вутабоси, Канашски район, Чувашия на сградата на църквата Свети Пророк и Кръстител Йоан е съхранена една мемориална плоча „В този дом е живял участника в руско-японската война 1904−1905 г. комендора от крайцера „Варяг“ Зиновиев Канон Зиновиевич“.

В районният център Любинский на Омска област е открит паметник на огняра на „Варяг“ Ф. Е. Михайлов.

В град Ростов на Дон на Братското гробище е съхранен гроба на матроса от крайцера „Варяг“ Иван Ефимович Капленков, на който са написани имената му, годините живот и кратка информация за участието му в сражението.

В Республика Молдова, в село Чучуля на Глодянския район, на територията на гробището има паметник на матроса от „Варяг“ Дмитрий Марк, участвал в сражението при Чемулпо.

На Донското гробище в Ярославъл е съхранен гроб с надпис: „Шестаков Михаил Илич, 1875 – 1940, матрос от „Варяг““[30].

През юли 2012 г. в град Славута (Украйна) от ветерани на флота е поставен паметник на гроба на матроса на крайцера „Варяг“, участник в боя при Чемулпо Адолф Доминикович Войцеховски[31].

Образа на крайцера в културатаРедактиране

 
Крайцера „Варяг“ на пощенска марка
  • На подвига на екипажите на крайцера „Варяг“ и канонерската лодка „Кореец“ са посветени песните „Врагу не сдаётся наш гордый „Варяг““ и „Плещут холодные волны“.[21]
  • През 1946 г. в СССР е заснет художествения филм „Крайцера „Варяг““. Забележително е, че в ролята на крайцера „Варяг“ е използван крайцера „Аврора“[32]. За снимките на филма „Аврора“ получава четвърти (фалшив) комин, колкото има на истинския крайцер „Варяг“.
  • През 1958 и 1972 г. в СССР са пуснати пощенски марки с изображението на крайцера[21].
  • Подвига на крайцера е в основата на сюжета на много литературни произведения[21], в частност, повестите на И. Андреев „Прорыв“ (1985, списание „Искател“).

През 2003 г. експедицията с ръководител журналиста на ВГТРК Алексей Денисов успява да открие точното място на гибел на крайцера в Ирландско море и да открие на дъното неговите отломки[19]. Разказ за това е двусерийния документален филм „Крайцера „Варяг““, създаден за столетието от битката при Чемулпо[33]. За този филм канала Россия 1 получава наградата ТЕФИ—2004[34].

ГалерияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Tucker v. Alexandroff
  2. Мельников Р. М. Крейсер Варяг
  3. Чорновил Н. Обзор боя у Чемульпо // АБАКУС
  4. Полутов, 2009, с. 138
  5. Историческая комиссия, 1912, с. 288 – 289
  6. Полутов, 2009, с. 162 – 190
  7. Полутов, 2009
  8. Историческая комиссия, 1912, с. 171 – 172
  9. Полутов, 2009, с. 239 – 240, 243, 250
  10. Полутов, 2009, с. 369 – 371
  11. Катаев, 2008, с. 68
  12. Историческая комиссия, 1912, с. 170 – 173
  13. Отечественная история с древнейших времён до 1917 года.— М.: Изд-во Большая российская энциклопедия, 1994.— Т.1.— с.341.
  14. „Варяг“ – крейсер загадочной судьбы
  15. Доценко В. Д.. Морские битвы России XVIIII-XX веков.
  16. Сюжет о подвиге крейсера „Варяг“ // Россия-24, 23 януари 2010
  17. Птицы, горы и стихии: названия кораблей японского императорского флота. // // Флотомастер, 2005 – 05. Посетен на 13 ноември 2013.
  18. Энциклопедия „Япония от А до Я“.
  19. а б в г Денисов А.. Сенсация: найдено место гибели легендарного „Варяга“. // // Вести недели. Архив на оригинала от 22 август 2011. Посетен на 27 юли 2009.
  20. Постановление Президиума ЦК КПСС «О награждении моряков крейсера „Варяг“»
  21. а б в г Депутат от ЛДПР предложил учредить День подвига крейсера „Варяг“. // // РИА Новости, 28 ноември 2013. Посетен на 17 януари 2014.
  22. В Москву из Южной Кореи доставили флаг легендарного „Варяга“. // // Вести.ру, 13.07.2009. Посетен на 17 януари 2014.
  23. а б в Кирьянов О.. РФ продлевает аренду флага „Варяга“. // // Российская газета, 21 август 2012. Посетен на 17 януари 2014. (на руски)
  24. С воинскими почестями встретили реликвии легендарного крейсера „Варяг“ в Эрмитаже // ИТАР-ТАСС[мъртъв линк]
  25. Южная Корея передала России флаг легендарного крейсера „Варяг“ // РБК, 11.11.2010.
  26. Штефан Е.. В Корее отметили 100-летие героической гибели „Варяга“. // // Сеульский Вестник, 11 февруари 2004. Посетен на 17 януари 2014. (на руски)
  27. „Варяг“ и „Кореец“ вернулись на место гибели. // // Коммерсантъ, 11 февруари 2004. Посетен на 17 януари 2014. (на руски)
  28. Кирьянов О.. Россия сможет вернуть флаги легендарных кораблей. // // Российская газета, 26 февруари 2008. Посетен на 17 януари 2014. (на руски)
  29. Памятник крейсеру „Варяг“ откроют у берегов Шотландии. // // РИА Новости, 7 септември 2007. Посетен на 17 януари 2014.
  30. Ян – От героев былых времен
  31. Фото: Открытие памятника
  32. Крейсер „Варяг“
  33. Крейсер „Варяг“. Фильм Алексея Денисова. // // Вести.ру, 25 юли 2009. Посетен на 17 януари 2014. (на руски)
  34. В Москве вручили ТЭФИ-2004. // // Грани.ру, 25 септември 2004. Посетен на 17 януари 2014. (на руски)

ЛитератураРедактиране

  • Полутов А. В.. Десантная операция японской армии и флота в феврале 1904 г. в Ичхоне. ISBN 978-5-93577-045-7.
  • Катаев В. И.. Крейсер „Варяг“. Легенда Российского флота. ISBN 978-5-699-29721-4.
  • Историческая комиссия по описанию действий флота в войну 1904 – 1905 гг. при Морском Генеральном Штабе.. Русско-японская война 1904 – 1905 гг. Действия флота. Документы. Т. 1.
  • Историческая комиссия по описанию действий флота в войну 1904 – 1905 гг. при Морском Генеральном Штабе.. Русско-японская война 1904 – 1905 гг. Книга первая. Действия флота на южном театре от начала войны до перерыва сообщений с Порт-Артуром.
  •   В Общомедия има медийни файлове относно Варяг (бронепалубен крайцер)

Външни препраткиРедактиране

Вижте същоРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Варяг (бронепалубный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.