Стойчо Гаруфалов

Стойчо Димитров Гаруфалов е български военен и революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет.[1]

Стойчо Гаруфалов
български революционер

Роден
Починал
24 януари 1924 г. (55 г.)
Погребан Централни софийски гробища, София, Република България

Етнос българи
Учил в Национален военен университет
Подпис Stoycho Garufalov Signature (vectorized).svg
Стойчо Гаруфалов в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Подпоручик Йордан Венедиков (1), поручик Петър Начев (2), подпоручик Борис Сарафов (3), поручик Хараламби Луков (4), поручик Васил Мутафов (5), поручик Стойчо Гаруфалов (6).

Стойчо Гаруфалов е роден в униатско семейство на 18 февруари 1868 година в Малко Търново, тогава в Османската империя. Син е на революционера Димитър Гаруфалов и брат на епископ Иван Гаруфалов (1887 – 1951). Стойчо Гаруфалов учи в родния си град и в българската католическа гимназия в Одрин. Постъпва във Военното училище в София в 1888 година, където се запознава с Борис Сарафов. Завършва в 1890 година и започва служба в Четиринадесети пехотен македонски полк.

Участва в Четническата акция на Македонския комитет в 1895 година като командир на чета в Струмишката дружина на поручик Петър Начев.

През следващата 1896 година поручик Хараламби Луков, Иван Пожарлиев и поручик Стойчо Гаруфалов организират чета, която навлеза в Одринско, за да проучи възможностите за започване на организирана революционна борба.

 
Стойчо Гаруфалов
 
Документ за връчен от княз Фердинанд I патент на подпоручик Гаруфалов, 2 август 1890 г.

След 1897 година е сред най-активните членове на тайната офицерска организация Български освободителни братства. Стойчо Гаруфалов въвежда Иван Цончев в редиците на офицерските братства. Гьорче Петров пише в спомените си:

Офицерътъ Гарофаловъ (честенъ до овчедушие дори) самъ предложи Цончева да се запознае съ насъ и сетне сѫщия за председатель, рѫководительна братствата, понеже Цончевъ се ползувалъ съ добро име и съ авторитетъ между офицеритѣ. Гарофаловъ служеше въ VI полкъ на Цончева.[2]

В 1900 година Гаруфалов е призведен в чин капитан.

През 1902 година взима участие в Горноджумайското въстание като войвода на чета от град Елена заедно с майор Асен Чолаков и Христо Сираков.[3][4] Участва в сраженията при Железница, Сърбиново, Градево, Бистрица, Чатал тепе и Факир тепе.[3][5]

В Балканската война Гаруфалов участва като дружинен командир на Двадесет и девети пехотен ямболски полк, а в Междусъюзническата война е ранен в боеве с гръцки войски край Кукуш. В Първата световна война като подполковник е командир на 3 дружина на 2 полк на 11-а дивизия, а след това е комендант на Щип, Кичево и други новоосвободени градове. Носител е на орден „За храброст“ IV степен, II клас.

След края на войната служи като началник на военното ликвидационно бюро в София. Умира на 24 януари 1924 година в София.[6][7][8]

БележкиРедактиране

  1. Елдъров, Стойчо. Полковник Стойчо Гаруфалов (1864 - 1924). София, Военно издателство, 2015. ISBN 987-954-509-551-1.
  2. Материяли за историята на македонското освободително движение, книга VIII, Спомени на Гьорчо Петровъ, Издава „Македонскиятъ Наученъ Институтъ“, София, Печатница П. Глушковъ, 1927, стр. 72 – 73.
  3. а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 258.
  4. Бѣлевъ, Г. Ив. Христо Ив. Сираковъ като македонски деецъ и борецъ за свободата на Македония. // „Илюстрация Илиндень“ X (9 (99). София, Ноемврий 1938. с. 11.
  5. Бѣлевъ, Г. Ив. Христо Ив. Сираковъ като македонски деецъ и борецъ за свободата на Македония. // „Илюстрация Илиндень“ X (9 (99). София, Ноемврий 1938. с. 12.
  6. Елдъров, Светлозар. „Полковник Стойчо Гаруфалов (1868 – 1924). Заветът на един български офицер“, архив на оригинала от 26 април 2009, https://web.archive.org/web/20090426072140/http://www.vi-books.com/vis/vis3/11_polkov.htm, посетен на 2009-07-19 
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 29 -30.
  8. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 86-87.