Ветрен (област Кюстендил)

село в област Кюстендил
(пренасочване от Ветрен (Област Кюстендил))
Вижте пояснителната страница за други населени места с името Ветрен.

Ветрен е село в Западна България. То се намира в община Невестино, област Кюстендил.

Ветрен
България
42.056° с. ш. 22.7701° и. д.
Ветрен
Област Кюстендил
42.056° с. ш. 22.7701° и. д.
Ветрен
Общи данни
Население6 души[1] (15 март 2024 г.)
0,3 души/km²
Землище20,975 km²
Надм. височина969 m
Пощ. код2579
Тел. код07939
МПС кодКН
ЕКАТТЕ10817
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКюстендил
Община
   кмет
Невестино
Димитър Стаменков
(независим политик; 2003)

География

редактиране

Село Ветрен се намира в географската област Пиянец, южно от гр. Кюстендил, в полите на планината Осогово и е единственото село, разделено от границата между Република България и Северна Македония – част от южните му махали формират село Ветрен в Община Делчево на Северна Македония.

Махалите на село Ветрен на територията на България са: Боровичка, Геренска, Капралска, Новаковска, Смиленска, Агушка, Дамянска, Каровска, Вучка, Търговите и Ризовска.

Население

редактиране
Година 1866 1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1978 1984 2008
Жители 451 461 522 687 722 768 540 388 178 161 115 15

Няма данни за възникването на селото. Северно от Ветрен в естествена пещера са открити следи от праисторическо селище от каменно-медната и бронзовата епоха.

За първи път селото се споменава в турски регистър от 1576 г. като Ветрене. През 1866 г. селото има 64 домакинства и 451 жители.

През 1893 г. селото има 7339 декара землище, от които 4518 дка ниви, 2518 дка гори и др. и се отглеждат 1929 овце, 724 кози, 242 говеда и 92 коня. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството. Развиват се домашните занаяти.

През 1900 г. е открито училище, през 1913 г. е построена училищната сграда. Църквата „Свети Петър и Павел“ е построена през 1899 г.

През 1920 г. е открита пощенска станция, през 1926 г. е учредено читалище „Просвета“.

Учредени са кредитна кооперация „Пещера“ (1945) и читалище „Васил Левски“ (1948).

През 1948 г. започва усилено залесяване на района около селото с борови гори.

През 1957 г. е учредено ТКЗС „Справедливост“, което от 1962 г. е в състава на ДЗС - Кюстендил, а от 1979 г. е включено в състава на АПК - село Невестино.

Селото е електрифицирано през 1967 г. и водоснабдено през 1968 г.

В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява.

От 11 махали най-отдалечената отстои по земен път на около 10 км от центъра на селото. Повечето от тях вече са обезлюдени.

Исторически, културни и природни забележителности

редактиране

Село Ветрен принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Личности

редактиране
 
Петър Попдимитров

Литература

редактиране
  • Захариев, Йордан – Сборник за народни умотворения. книга XIV. Пиянец, София, 1949 г.;
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.14;
  • Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 107 - 108.;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт;
  • Танев, Стоян – Невестино, 2004 г.

Външни препратки

редактиране