Отваря главното меню

Лъка (дем Хрупища)

селище в Гърция
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Лъка.

Лъка или Лънка или Лънга (изписване до 1945 година Лѫка; на гръцки: Λάγκα, Ланка) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония. Населението му е 110 души (2001).

Лъка
Λάγκα
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Хрупища
Географска област Костенария
Надм. височина 1224 m
Население 110 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото се намира на 25 километра югозападно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), в северните поли на планината Одре (Одрия).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В XV век в Лънка са отбелязани поименно 54 глави на домакинства.[1] В османските данъчни регистри от средата на XV век Лънга е споменато с 27 глави на семейства и един неженен: Кузман, Никола, Димитри, Мануил, Янос, Яно, Койо, Димо, Гюрко, Добри, Михал, Яно, Стайко, Коста, Яно, Добри, Димос, Драгия, Ахил, Яно, Андрия, Гюрко, Черп (?), Никола, Димо, свещеникът Никола, Стамат и Нихо, и двете вдовици Кала и Евдокия. Общият приход за империята от селото е 2366 акчета[2].

В края на XIX век Лъка е село в Костурска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Лянга (Лѫка) има 850 жители българи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лъка има 800 българи екзархисти.[4] Според Тодор Симовски тези статистики са грешни и селото е населено от гърци качауни.[5]

Гръцки статистики от 1905 година показват Лъка като село с 300 жители гърци.[6] Селото е отбелязано като гръцко към 1912 година и на етническата карта на Костурското братство от 1940 година. Според Георги Константинов Бистрицки Лънга (Лѫка) преди Балканската война има 40 гръцки къщи,[7] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[8]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война.

В селото има две църкви – „Свети Николай“ от 1864 година и „Свети Атанасий“, построена преди да се заселят днешните жители, изселници от Епир. И в двете има запазени ценни икони.[9]

ПреброяванияРедактиране

  • 1913 – 473 жители
  • 1920 – 416 жители
  • 1928 – 399 жители
  • 1940 – 561 жители
  • 1951 – 361 жители
  • 1961 – 241 жители
  • 1971 – 78 жители
  • 1981 – 88 жители
  • 1991 – 150 жители

ЛичностиРедактиране

  •   Андреас Папатанасис (Ανδρέας Παπαθανάσης), гръцки андартски деец, агент от III ред[10]
  •   Василиос Лангурас (Βασίλειος Λάγκουρας), гръцки андартски деец, агент от III ред[10]
  •   Георгиос Кициу (Γεώργιος Κίτσιου), гръцки андартски деец, агент от III ред[10]
  •   Георгиос Кицос (Γεώργιος Κίτσος), гръцки андартски деец, четник[10]
  •   Димитра Зису (Δήμητρα Ζήσου), гръцка андартска деятелка, агент от II ред, арестувана в 1905 година по обвинение, че крие бунтовници[10]
  •   Димитриос Премотис (Δημήτριος Πρεμότης), гръцки андартски деец, агент от II ред[10]
  •   Зисис Кициу (Ζήσης Κίτσιου), гръцки андартски деец, агент от III ред[10]
  •   Константинос Сидерис (Κωνσταντίνος Σιδέρης), гръцки андартски деец, агент от III ред[10]
  •   Константинос Сотириу (Κωνσταντίνος Σωτηρίου), гръцки андартски деец, агент от III ред[10]
  •   Папагеоргис (Παπαγιώργης), гръцки андартски деец, агент от III ред[10]
  •   Пасаянис (Πασαγιάννης), гръцки андартски деец, агент от III ред[10]
  •   Пасхалис Евангелопулос (Πασχάλης Ευαγγελόπουλος), гръцки андартски деец, агент от III ред при Илияс Делиянакис, взел участие в нападенията над българските села Осничани, Мангила, Долени[11]
  •   Ставрос Самарас (Σταύρος Σαμαράς), гръцки андартски деец, агент от III ред[10]
  •   Христос Лельос (Χρήστος Λέλλιος), гръцки андартски деец, агент от I ред, член е на местния революционен комитет и участва с четата на Георгиос Цондос в нападенията на българското село Езерец, в 1905 година е осъден на три години за укриване на андарти[10]
  •   Христос Панайоту (Χρήστος Παναγιώτου), гръцки андартски деец, агент от III ред[10]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  2. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 77, 78
  3. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 268.
  4. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.
  5. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  6. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Lagga.
  7. Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.8.
  8. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 198.
  9. Δήμος Ορεστίδος
  10. а б в г д е ж з и к л м н о Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 85. (на гръцки)
  11. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 84 - 85. (на гръцки)