Вълчи дол

град в България
Тази статия е за града в България. За резервата вижте Вълчи дол (резерват).

Въ̀лчи дол е град в Североизточна България. Той се намира в област Варна, в близост до град Суворово. Той е административен център на община Вълчи дол. Старото му име е Курт дере. По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 3027 души по настоящ адрес и 3109 души по постоянен адрес.[2]

Вълчи дол
България
43.4° с. ш. 27.55° и. д.
Вълчи дол
Област Варна
43.4° с. ш. 27.55° и. д.
Вълчи дол
Вълчи дол
43.4° с. ш. 27.55° и. д.
Вълчи дол
Общи данни
Население3009 души[1] (15 март 2024 г.)
161 души/km²
Землище18,695 km²
Надм. височина270 m
Пощ. код9280
Тел. код05131
МПС кодВ
ЕКАТТЕ12574
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВарна
Община
   кмет
Вълчи дол
Калоян Цветков
(БСП за България, ИТН, ВМРО-БНД, Левицата!, БЗНС; 2023)
Кметство
   кмет
Калоян Цветков
Адрес на общината
пл. Христо Ботев 1
тел.: 05131/2317
Вълчи дол в Общомедия

История редактиране

 

Историческите корени на Вълчи дол водят към VIII-IX век. Тук са открити останки от тракийски и славянски селища и от некрополи. Вълчи дол се намира на 49 км от старите столици Плиска и на 83 км от Велики Преслав.

През 1909 г. през Вълчи дол е преминала първата влакова композиция. Има гара на железопътна линия Повеляново – Добрич – Кардам. Търговията и занаятчийството разцъфтяват, поставено е началото на една от най-големите зърнени бази в страната. Появяват се първите промишлени предприятия и работилници, врати отваря и наричаната някога „огнена мелница“. Вълчи дол е първото село с дизелова електроцентрала („юзина“), построена през 1929 г.

Имената на жители на селото попадат в криминална хроника от 1923 г.[3]

През 1974 г. е обявен за град.

Население редактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]

Година на
преброяване
Численост
19341953
19462873
19563654
19653605
19753866
19853940
19923879
20013692
20113179
20212535

Етнически състав редактиране

Преброяване на населението през 2011 г. редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]

Численост Дял (в %)
Общо 3179 100.00
Българи 2155 67.78
Турци 63 1.98
Цигани 130 4.08
Други 5 0.15
Не се самоопределят 20 0.62
Не отговорили 806 25.35

Религии редактиране

Православни християни, роми мюсюлмани, малко евангелисти.Има и атеисти.

Обществени институции редактиране

 
Църквата

Забележителности редактиране

Във Вълчи дол, на северния склон на хълма „Кушу баир“, на около 500 m източно от градски парк „Съби Дичев“, се намира единствената ски-писта в Североизточна България: много привлекателно място за туристи през зимата. Пистата е с дължина около 250 m. Съществува проект пистата да се удължи с още 100 m.[7]

Театър редактиране

През втората половина на 1950-те и началото на 1960-те години Вълчи дол има силна самодейна театрална трупа. В нея участват основно учителите от гимназията, служители от читалището, медицински служители и някои ученици от горните класове на гимназията. Актьори като Преслав Петров и Венета Славчева от Варненския театър съветват трупата. Пиеси като „Женско царство“, „Камък в блатото“, „Рози за д-р Шомов“, „Вампир“, „Наимичка“ и други са представяни от трупата.

Духов оркестър редактиране

В историята на Вълчи дол има няколко духови оркестъра. Първият е създаден през 1961 г. от Славчо Симеонов. Последният е съставен главно от ученици и няколко корепетитора от гр. Добрич. Дългогодишен диригент на оркестъра е Славчо Симеонов.

Мъжка певческа група редактиране

Възродена е мъжката певческа група, радваща вълчидолската публика със стари градски песни.

Музеи редактиране

  • Етнографска сбирка с предмети от бита и народни носии към народно читалище „Димитър Благоев“ гр. Вълчи дол.
  • На един от площадите на града върху градската чешма е поставена скулптура на вълк, животното, на което селището дължи името си.

Футбол редактиране

Футболният отбор на Вълчи дол се нарича „Вихър“. Стадионът, на който играе своите домакински мачове, е наречен на олимпийския шампион по борба Петко Сираков, който е родом от Вълчи дол.

Редовни събития редактиране

 
Забавления за децата

Личности редактиране

  • проф. Георги Чапкънов (р. 1943), скулптор
  • Петко Сираков (1929 – 1996), първият световен шампион на България (Истанбул, 1957 г.) по свободна борба, сребърен медалист от Световното първенство в Техеран (1959); олимпийски вицешампион от Мелбърн (1956) по класическа борба; многократен балкански шампион и в двата стила. Баща на футболиста Наско Сираков.
  • Съби Дичев (1911 – 1943), роден във Вълчи дол, деец на болшевишкото революционно-работническо движение, интербригадист в Испания. Убит в София. Бивш и настоящ патрон на комунистите във Вълчи дол.
  • Ванилин Гавраилов (р. 1955), поет, издадени стихосбирки „Молитва за събуждане“ (1990), „Отговор през рамо“ (2005) и „Серенада против суета“ (2010), председател на Сдружението на писателите във Варна, завежда PR на община Вълчи дол.
  • Иво Димов роден на 26 април 1970 г. във Вълчи дол. Футболист (полузащитник), играл за отборите: „Добруджа“, „Черно море“, „Спартак“ (Варна), ЦСКА.
  • Костадин Бакалов (р. 1947), авиатор

Побратимени градове редактиране

Други редактиране

Почетни граждани редактиране

  • Георги Иванов Георгиев-Гого – музикален ръководител, диригент на смесения хор във Вълчи дол
  • д-р Димитър Златев – лекар
  • проф. д-р Станко Киров – онкохирург
  • Петко Сираков – първият българин световен шампион по борба
  • проф. Георги Чапкънов-Чапа – скулптор
  • Костадин Бакалов – авиатор

Кухня редактиране

Източници редактиране

Външни препратки редактиране