Отваря главното меню

Калница (до 29 юни 1942 г. Азмака)[1] е река в Южна България, област Сливен, община Нова Загора, област Ямбол, общини Тунджа и Елхово и област Хасково, община Тополовград, ляв приток на Синаповска река от басейна на Тунджа. Дължината ѝ е 72 km, която ѝ отрежда 46-то място сред реките на България.

Калница
Калница (река) 3.jpg
Река Калница
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.4172° с. ш. 26.2097° и. д.
42.1239° с. ш. 26.5072° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Област Сливен
Община Нова Загора
Област Ямбол
Община Тунджа
Община Елхово
Област Хасково
Община Тополовград
Дължина 72 km
Водосборен басейн 577 km²
Отток 1,65 m³/s
Начало
Място Светиилийски възвишения
на 1,3 km ЮИ
от село Питово,
Община Нова Загора
Координати 42°25′01.92″ с. ш. 26°12′34.92″ и. д. / 42.4172° с. ш. 26.2097° и. д.
Надм. височина 203 m
Устие
Място ляв приток на Синаповска рекаТунджаМарицаБяло (Егейско море)
Координати 42°07′26.04″ с. ш. 26°30′25.92″ и. д. / 42.1239° с. ш. 26.5072° и. д.
Надм. височина 97 m

Река Калница извира под името Текиря на 203 m н.в. от Светиилийските възвишения, на 1,3 km югоизточно от село Питово, община Нова Загора. По цялото си протежение протича в плитка долина с песъчливо корито и с много малък надлъжен наклон (0,15 m/km). В горното си течение протича през западната част на Ямболското поле, до село Бояджик на изток, а след това до село Генерал Инзово на югоизток, като в този последен участък коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги. След това заобикаля от изток Манастирските възвишения и след село Пчела протича през западната част на Елховското поле с множество меандри. Влива отляво в Синаповска река от басейна на Тунджа на 97 m н.в., на 1 km преди устието на последната в Тунджа.

Площта на водосборния басейн на Калница е 577 km2, което представлява 66,25% от водосборния басейн на Синаповска река. Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток.

  • → Баалардере
  • ← Малазмак
  • ← Чаталдере

Реката е с основно дъждовно подхранване с максимум пре есенно-зимните месеци. Среден годишен отток при село Крумово 1,65 m3/s.

По течението на реката са разположени 5 села:

По течението на реката и по някои от нейните притоци са изградени множество микроязовири, използвани за напояване в Ямболското и Елховското полета и за регулиране на оттока – „Бояджик 3“, „Ботево 2“, „Болярско 1“, „Болярско 2“, „Роза 1“, „Роза 3“, „Инзово“, „Малазмак“, „Пчела 1“, „Пчела 2“ и др.

Вижте същоРедактиране

Топографска картаРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 103.
  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 233.