Отваря главното меню

Георги Тодоров (подполковник)

български офицер и революционер
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Тодоров.

Георги Тодоров Тодоров е български офицер и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Георги Тодоров
български офицер и революционер
Звание Подполковник
Години на служба 1899 – 1918
Служил на Национално знаме на България България
Род войски Пехота
Военно формирование 24 пехотен полк
11 пехотен полк
39 пехотен полк
61-ви пехотен полк
Битки/войни Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война

Роден
Починал

БиографияРедактиране

Георги Тодоров е роден на 12 октомври 1875 година в Сливен, тогава в Османската империя. Завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище в София в 1899 година и постъпва на военна служба. Включва се във ВМОРО след възстановяването на организацията в 1910 година. През май на 1912 година капитан Тодоров напуска армията и става военен инструктор за Солунски революционен окръг при солунския окръжен войвода Ичко Димитров, който е въоръжен от Константин Дзеков.[1] Георги Тодоров е на страната на върховистката групировка на Константин Дзеков. През лятото Тодоров става войвода на чета в Гевгелийско.

След избухването на Балканската война четата става ядро на Първа отделна партизанска рота на Македоно-одринското опълчение, начело с Тодоров и Ичко Димитров[2] и обща численост 57 души, като действа в тила на османските войски в Гевгелийско. С останалите подчети, които се ръководят от Михаил Радев, Въндо Гьошев, Константин Дзеков, Христо Аргиров и Иван Пальошев, общата численост на четата достига 128 души[3]. Подчетите на Ичко Димитров, Михаил Радев и Георги Тодоров освобождават Гевгели на 19 или 23 октомври 1912 година. Четите на Георги Тодоров и Ичко Димитров влизат в град Солун. Георги Тодоров участва и в Междусъюзническата война.

През Първата световна война Георги Тодоров е командир на дружина в 61-ви пехотен полк[4] на Единадесета пехотна македонска дивизия. Стига до чин подполковник от Българската армия[5] и с Царска Заповед №23 от 1918 г. е уволнен от служба.

Военни званияРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 62.
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 707, 892.
  3. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.111
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 167.
  5. Биографични данни от сайта на ВМРО-БНД София

ИзточнициРедактиране