Георги Тодоров (подполковник)

български офицер и революционер
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Тодоров.

Георги Тодоров Тодоров е български офицер и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Георги Тодоров
български офицер и революционер
Звание Подполковник
Години на служба 1899 – 1918
Служи на Национално знаме на България България
Род войски Пехота
Военно формирование 24-ти пехотен полк
11 пехотен полк
39 пехотен полк
61-ви пехотен полк
Битки/войни Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
Образование Национален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт

БиографияРедактиране

Георги Тодоров е роден на 12 октомври 1875 година в Сливен, тогава в Османската империя. Завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище в София в 1899 година и постъпва на военна служба. Включва се във ВМОРО след възстановяването на организацията в 1910 година. През май на 1912 година капитан Тодоров напуска армията и става военен инструктор за Солунски революционен окръг при солунския окръжен войвода Ичко Димитров[1], който е въоръжен от Константин Дзеков.[2] Георги Тодоров е на страната на върховистката групировка на Константин Дзеков. През лятото Тодоров става войвода на чета в Гевгелийско.

След избухването на Балканската война четата става ядро на Първа отделна партизанска рота на Македоно-одринското опълчение, начело с Тодоров и Ичко Димитров[3] и обща численост 57 души, като действа в тила на османските войски в Гевгелийско. С останалите подчети, които се ръководят от Михаил Радев, Въндо Гьошев, Константин Дзеков, Христо Аргиров и Иван Пальошев, общата численост на четата достига 128 души.[4] Подчетите на Ичко Димитров, Михаил Радев и Георги Тодоров освобождават Гевгели на 19 или 23 октомври 1912 година. Четите на Георги Тодоров и Ичко Димитров влизат в град Солун. Георги Тодоров участва и в Междусъюзническата война.

През Първата световна война Георги Тодоров е командир на дружина в 61-ви пехотен полк[5] на Единадесета пехотна македонска дивизия. Стига до чин подполковник от Българската армия[6] и с Царска Заповед №23 от 1918 г. е уволнен от служба.

Военни званияРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 467.
  2. Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 62.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 707, 892.
  4. Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 111.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 167.
  6. Биографични данни от сайта на ВМРО-БНД София[неработеща препратка]

ИзточнициРедактиране