Отваря главното меню

Васил Георгиев Танов, известен като Въндо Гьошев, Въндо войвода, Стари Въндо[1] и „бойната гордост на Мъгленско[2], е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[3]

Въндо Гьошев
български революционер

Роден
Починал
1917 (59 г.)
Семейство
Деца Георги Въндев
Четата на Апостол войвода. Въндо Гьошев е вторият отдясно.
Четата на Апостол войвода. Въндо Гьошев е вторият отдясно.

БиографияРедактиране

Въндо Гьошев е роден през 1858 година в мъгленското Лесково, тогава в Османската империя. Присъединява се към ВМОРО още през 1893 година първо като куриер, а после става и като войвода. През 1894 година гони гръцкия владика от селото, като не му позволява да замени българския свещеник с грък. През 1898 година брат му Стоян е убит от подкупен от владиката човек. В отговор Въндо Гьошев и Ичко Бабянски убиват гъркоманина Стоян Челепиев [4], баща на сетнешния андартски капитан Вънде Челепиев.

Подгонен от турските власти бяга в Енидже Вардар и с братовите си синове Гошко и Мичко се присъединява към върховистката четата на Иванчо Карасулията през 1902 година. След Илинденско-преображенското въстание се сприятелява с Апостол Петков и през 1904 година прави четник собствения си син Георги Въндев. Определен е за районен войвода в Сланицата и защитава западния дял на Ениджевардарското езеро срещу селата Кариотица, Голо село, Призна, Плугар, Пласна. [5]

През 1908 година след Хуриета за кратко става легален, но година по-късно пак обикаля Ениджевардарско, Гюмюрджинско, Гевгелийско и Съботско. Агитира избягали войводи да се завърнат в Македония и дава сражения в планините Кожух и Паяк. През зимата се изтегля в България и повторно навлиза в Македония през 1910 година, заедно с войводите Христо Чернопеев, Апостол Петков и Ичко Димитров – Гюпчето.

При избухването на Балканската война в 1912 година Въндо Танев влиза в Македоно-одринското опълчение в Първа отделна партизанска рота.[6] При село Крива на 9 октомври 1912 година разбива турски аскер, а на 19 октомври подпомага гръцката армия и освобождава Енидже Вардар. На 15 декември Въндо Гьошев и синът му са арестувани и осъдени на смърт. Затворени са в Еди куле, откъдето Георги успява да избяга, а войводата Въндо е бит, оставен на глад, тровен и накрая убит през 1917 година.[7]

Македонското братство в Св. Влас, функционирало между 1925-1934 година, носи името на Въндо Гьошев. [8]

Друга литератураРедактиране

  • К. Младенов, Областта Меглен в Македония, историко – етнографски преглед и народностни борби, София, 1936, с. 41-42, 48-56;
  • Националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944, Т. III, София, 1997, с. 343 и сл.;
  • Йонов, М. Жалби и съдба на българите в Македония през Балканските войни, 1912-1913 г., София, 1998, с. 78-79, 238-239;
  • Въндева, Надежда. 100 години ВМОРО, Историческа справка, 20 ноември 1993;
  • Баща и син войводи, вестник „Македония“, бр. 45, 15 ноември 1994, с. 9.
  • Въндева, Надежда. Баща и син – войводи в Македония. Благоевград, 2017, 170 стр.

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.90
  2. Тюлеков, Димитър. „Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919 – 1934 г.“, Благоевград, 2001.
  3. Енциклопедия Пирински край. Том 2, Благоевград, 1999, стр.462.
  4. Бабев, Иван. Помним делата ви. НСА Прес, 2013. с. 148.
  5. Бабев, Иван. Помним делата ви. НСА Прес, 2013. с. 148, 150.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.688.
  7. Бабев, Иван, „Македонска голгота“, ТАНГРА ТанНакРа, София, 2009 г., стр. 450: Всички разправят, че Въндо бил отруѐн. Може и да го тровиха, ама аз с очите си видех как го смачкаха с вратата, пред да умре от отровата.., Спомени на Христо Пешев.
  8. Бабев, Иван. Помним делата ви. НСА Прес, 2013. с. 152.