Глогинка (село)

Глогинка е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, област Търговище.

Глогинка
Сградата на кметството
Глогинка 43.299, 26.347623 Глогинка
Общи данни
Население	595 души (15 март 2024 г.) 25,1 души/km²
Землище	23,775 km²
Надм. височина	265 m
Пощ. код	7879
Тел. код	060387
МПС код	Т
ЕКАТТЕ	15103
Администрация
Държава	България
Област	Търговище
Община    – кмет	Попово Людмил Веселинов (Българска работническо-селска партия, КОЙ; 1991)
Кметство    – кмет	Глогинка Стоян Георгиев (ОБТ, ОСД)
Глогинка в Общомедия

География

Селото се намира на около 10 км югоизточно от град Попово,

Селска къща

на 200 – 300 м надморска височина, вдясно от пътя Попово – Търговище. Построено е на северен скат в полупланински район. Землището му граничи със землищата на селата Заветно, Голямо Ново, Росина, Кошничари, Марчино, Априлово и Светлен. Селото е свързано с Попово, гара Караджата и Светлен с асфалтирани пътища. Има черни пътища и до съседните му села. На 3 км от Глогинка минава ж. п. линията София – Варна.

Кратка историческа справка

Според преданието преди завладяването на България от турците старото село се намирало

Църквата

Пощата

Центърът

в местността Юртлука. Младите момчета и булки от това селце били заробени, а възрастните хора и невръстните деца били отведени в днешната местност Гяур дере и изклани. В местността Юртлука най-възрастните хора помнят, че е имало следи и от стари български гробища. По-късно било направено ново село на сегашното му място. Турското име на селото е било Казъллар (Къзълар, Къзакар). Превеждало се от турските думи kiz ağlar и като „плачещото момиче“.

Малко преди Освобождението в селото се заселват първите българи от Търговище и от село Ломци. Една част от турците напуснали селото заедно с отстъпващите турски войски през лятото на 1877 г. и се изселили в Турция, изоставяйки имотите си.

Още тогава около селото имало гори с овощни дървета, а по горите много дренки и диво грозде и плодови храсти.

Един османо-турски документ от 1524 г. споменава село Казалар Мурад от нахия Чернови (Червен), за което се предполага, че е днешното село Глогинка.

Следващият османо-турски документ, в който се споменава турското име на селото, е от 1555 г. вече като Казъл Илиас.

Данъчен регистър от 17 век изброява 21 пълнолетни данъкоплатци – българи от селото.

Последният официален документ отпреди Освобождението от 1874 г. посочва, че в селото имало 101 мохамедански къщи, без в него да са записани български къщи.

Първите следосвобожденски заселници дошли през 1880 г. Те били 40 семейства бежанци от Беломорието: от село Кутруджа, околия Софлу, Димотишки санджак, Одрински вилает, които прекарали зимата в домовете на местното население. През пролетта те били заселени в махалата, където преди това живеели черкезите между село Глогинка и село Росина, на мястото на днешния язовир „Росина“. За черкезкото село се предполага, че се е казвало Ресим-пашакьой. През 1882 г. идват нови 20 семейства преселници от село Дрипчево, Свиленградско, а през 1884 г. пристигат преселници и от село Сив кладенец (Гьокче бунар), Ивайловградско. Преди това за 5 години те се били заселили днешното село Подем, Плевенско. Пет семейства от тези заселници остават в тогавашното село Невски, днес квартал на град Попово.

През 1934 г. старото име на селото Калзъллар е заменено с името Глогинка, на името на железопътната спирка, намираща се на 3 км от селото, която то искало да притежава.

Училището на селото било построено през 1890 г. Местните жители го наричали „Бялото училище“, а по-късно сградата му служела и за общинско управление и др.

Селският църковен храм бил изграден от дърво и камък между 1888 и 1890 г. и носел името на свети Димитър Солунски.

Старите български родове на селото били: Балабановци, Капитановци, Карпузанци, Кертиковци, Ликовци, Тюфекчийци и др.

Днес в селото живеят роми, българи и турци, като преобладава турският етнос. Основният поминък на населението е животновъдство, земеделие и събиране на билки.

Религии

• Християнска (източноправославна);
• Мюсюлманска;

Обществени институции

Бившето училище

• Кметство;
• Поща;
• Читалище „Светлина“, основано първоначално през 1925 г.;
• Целодневна детска градина;
• Църковен храм „Свети Димитър“, построен през 1900 г. и ремонтиран основно през 2005 г.;
• Джамия;

Културни и природни забележителности

Войнишкият паметник

• В землището на селото има запазени останки от археологически обекти: праисторическа селищна могила, антично и средновековно селище, надгробни могили;
• Църковен православен храм „Св. Димитър“ от 1900 г.;
• Сградата на Народното читалище, построена между 1960 и 1962 г.;
• Паметник на загиналите във войните жители на селото;
• В местността Карашлъка, където е имало сражение през Руско-турската война от 1877 г., са били запазени окопите на войниците;

Редовни събития

Събор на селото – провежда се всяка година на 7 ноември.

Личности

• Богдан Глогински (1924 – 2000) – писател;
• Илия Стойков – художник. Живее в град Варна

Литература

• Попов, А., Н. Кънев. Попово – градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
• Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.
• Сборници „Попово в миналото“ (1 – 4);

Външни препратки

• „Разорението на тракийските българи презъ 1913 година“, Българска академия на науките, София, Държавна печатница, 1918 г.; II фототипно издание, Културно-просветен клуб „Тракия“ – София, 1989 г., София.
• Местни избори 2007 – резултати за селото Архив на оригинала от 2010-05-30 в Wayback Machine.