Дионисий Попянчев

български свещеник

Дионисий Попянчев или Попов е български духовник, архимандрит, от късното Българско възраждане в Македония.

Дионисий Попянчев
български духовник
Михаил Герджиков и Дионисий Попянчев
Михаил Герджиков и Дионисий Попянчев
Роден
1870 г.
Починал
1940 г. (70 г.)
Религияправославие
Дионисий Попянчев в Общомедия

Биография

редактиране

Роден е в Струга в 1870 година. Майка му Кръста е сестра на братя Миладинови, а баща му поп Янче е последният православен свещеник, служил в село Радолища, в XIX век окончателно албанизирано. Иван Миладинов пише за поп Янче:

 
Гробът на отец Дионисий Попянчев в Курилския манастир
 
Писмо на Дионисий Попянчев до Климент Миладинов от 25 септември 1908 година с молба да дари на Стружката община родната къща на Братя Миладинови
виден борец по извоюване на черковно-училищните правдини. Винаги е бил буден страж на поста си и готов да се жертва за делото, почнато от Миладиновците, чийто сестрин зет е бил той.[1]

Отец Дионисий дълги години е свещеник в стружката църква „Свети Георги“ и е екзархийски архиерейски наместник в града, председател на Стружката българска община.

Отец Дионисий се отнася с недоверие и неуважение към ВМОРО и в 1903 година отказва да плати наложения му данък от 10 лири. Затова Милан Матов организира отвличането му, което предизвиква скандал сред българската общност в града и в крайна сметка парите са платени.[2]

След Илинденско-Преображенското въстание е осъден на 101 години затвор заедно с радожданката Дола Бамбалова. Амнистиран, той продължава да служи в Струга. Докато влиза в двора на църквата срещу него е извършен неуспешен атентат и той напуска Струга и заминава за България. Установява се в Рилския манастир. По-късно е игумен на Драгалевския манастир. Умира в 1944 година в Курилския манастир.[3]

Женен е за Елена Каневчева, сестра на Янка Каневчева. Баща е на учителя Димитър Попов. 19-годишният му син Александър Попдионисиев (1894 - 1980) е македоно-одрински опълченец от 2 рота на 6 охридска дружина на 18 юни 1913 година.[4]

Родословие

редактиране
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо от Кавая
 
 
 
 
Стойка
 
Христо Миладинов
(1783 – 1830)
 
Султана Миладинова
(ок. 1785 – 1860)
 
Георги Миладинов
 
Никола Миладинов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
поп Иван Миладинов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Каваеви
 
Митра Матова (около 1824 – 1894)
 
Димитър Миладинов
(1810 – 1862)
 
Константин Миладинов
(1830 – 1862)
 
Атанас Миладинов
 
Матей Миладинов
 
Наум Миладинов
(1817 – 1897)
 
 
 
 
 
 
 
Кръста Миладинова
 
Поп Янче
 
 
 
Апостол (Нелко) Миладинов
 
Анастас Миладинов
(? – 1891)
 
Ана Попова
(? – 1903)
 
Георги Янчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Пантелей Миладинов
(1849/50 – ?)
 
Кузман Шапкарев (1834 – 1909)
 
Елисавета Шапкарева (1846 – 1870)
 
Царевна Миладинова (1856 – 1934)
 
Никола Алексиев
(1851 – 1941)
 
Милица Икономова
(1846/47 – 1894)
 
Георги Икономов
(1836/37 – ?)
 
Еленка Миладинова
 
Ангел войвода
 
Климент Миладинов
(1865 – ?)
 
Мария Илчева
 
Дионисий Попянчев
(1870 – 1940)
 
Митра Наумова
 
Христо Миладинов
(? – 1873)
 
Иван Миладинов
(1867 – 1942)
 
Зафир Миладинов
(1864 – 1918)
 
Ана Миладинова (? – 1928)
 
Лев Попов (1865 – 1935)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Наум Миладинов (? – 1946)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владислав Алексиев (1884 – 1962)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йорданка Миладинова (1900 – ?)
 
Наум Миладинов (1897 – 1982)
 
Александра Хаджова
 
Вангел Миладинов (1871 – 1905)
 
Боянка Миладинова
(1873 – 1974)
 
Георги Миладинов
(1869 – 1903)
 
Милица Миладинова
(1875 – ?)
 
Васил Миладинов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Миладинов
(1899 – 1944)
 
 
 
Костадинка Миладинова
(р. 1940)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Янко Миладинов
(р. 1943)
 
Георги Миладинов
(р. 1934)
 
Милка Миладинова
(1930 – 2021)
 
Елисавета Миладинова
(1932 – 2019)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Атанас Миладинов
 
 
 


  1. Миладиновъ, Иванъ Ан. Исторически албумъ на гр. Струга. София, 1930. с. 35.
  2. Милкана Бошнакова. За революционера Милан Матов и неговите спомени. Предговор към: Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Спомени, второ издание, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, София, 2011, стр. 7.
  3. Енциклопедија на културното наследство на Струга.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 576.