Добрич (община)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Добрич.
Община Добрич (позната още като община Добрич-град) се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Добрич.
| Община Добрич | |
 | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Област | Добрич |
| Площ | 109,108 km² |
| Население | 96 056 души |
| Адм. център | Добрич |
| Сайт | dobrich.bg |
| Управление | |
| Кмет | Йордан Йорданов (ДБГ, ИТН, НДСВ, ССД, ГН, ВМРО-БНД; 2015) |
| Общ. съвет | 41 съветници
|
.png) | |
| Община Добрич в Общомедия | |
География
редактиранеГеографско положение, граници, големина
редактиранеОбщината е разположена в централната част на област Добрич. С площта си от 109,108 km2 е най-малката сред 8-те общините на областта, което съставлява 2,31% от територията на областта. от всички страни общината граничи с община Добрич-селска. Тя е една от 9-те общини в България, в които има само по едно населено място.
Природни ресурси
редактиранеРелеф
редактиранеЦялата територия на общината се намира на Добруджанското плато, което се характеризира с плоски и загладени хълмове, недълбоки и широки долини с полегати склонове, разсечени от долината на Добричка река (десен приток на Суха река, преминаваща през града. Територията се разделя на две геоморфоложки области – долина в източната и североизточната част на града, която е с полегати източни и стръмни западни склонове, и хълмиста заравненост със загладени форми в останалата част от общината. Градът е разположен върху равнинен терен, като преобладават терени с благоприятен наклон – от 1,5% до 6%. По склоновете на долината на Добричка река наклоните на места в южната част на града достигат до 12 – 15%. Северозападно от града е разположен хълмът Чорчолийките с наклон на източния и северния склон 10 – 12% и много полегати склонове. По-стръмни са склоновете на долината, разположена източно от Северната промишлена зона – на места достигат до 10 – 15%. Максималната височина на общината се намира в най-южната ѝ част – Дядопейовата могила (283,5 m), а минималната – 190 m, северозападно от града в коритото на Добричка река.
Води
редактиранеНа територията на общината и града липсват повърхностни водни течения, като се изключи епизодичното им проявление в суходолието на Добричка река. Порьозността на льосовата покривка и окарстената варовикова основа, заедно с оскъдните валежи и слабия наклон на релефа, са комплекс от обстоятелства, определящи липсата на повърхностно течащи води и наличието на суходолия. Повърхностните води се дренират от развита речна мрежа, образувана в минали геоложки времена с ориентация на север. Гъстотата на речната мрежа е под 0,250 km/km². Модулът на оттока е слаб и се колебае от 0,5 до 1 l/s/km. Минималната му проява се обуславя от оскъдните валежни количества, значителното изпарение, водопропускливостта, льосовата и карбонатната основа и слабия наклон на релефа.
Климат
редактиранеТериторията на община Добрич попада в умереноконтиненталната климатична подобласт на европейската континентална климатична област. Средната годишна температура на въздуха е 10,2 °С. Абсолютният температурен минимум е отбелязан през януари – -22,7 °С, а максимумът – през август и септември – 39,1 °С. Пролетта е сравнително хладна, есента е топла поради затоплящото влияние на Черно море. През зимата е по-силно изразено въздействието на североизточните въздушни маси, което обуславя по-големите различия в термичното ниво през годината. Районът се характеризира с висока влажност на въздуха и слаби валежи – 540 mm средногодишно, с добре проявен континентален режим. Летният максимум е през юни, зимният минимум – през февруари. През лятото падат 80% от годишните валежи. Въпреки неголямата надморска височина снежната покривка се задържа до 2,5 месеца. Проявата на типични североизточни ветрове през зимата предизвиква отвяването и преотлагането на снежната покривка и натрупването ѝ във вид на дебели преспи. Широкият териториален обсег на Добруджанското плато, значителната му отдалеченост от планинските бариери на Карпатите и Стара планина от север и юг, както и отвореността му към изток и запад определят и ветровия режим. Районът се характеризира като ветровит, с нисък процент тихо време – около 20% средногодишно. Основният ветрови пренос е от северозапад, с високи скорости на зимните и ниски скорости на летните ветрове. Средната относителна влажност на въздуха е 78%. През зимния период влажността достига 85 – 86%, а през лятото спада до 68 – 69%.
Населени места
редактиранеЕдинственото населено място на нейната територия е град Добрич.
Административно-териториални промени
редактиране- Височайши доклад № 1263/обн. 19.02.1882 г. – преименува гр. Хаджиоглу Пазарджик на гр. Добрич;
- МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г. – преименува с. Стан Поетаж на Йордан Йовков;
- – преименува с. Суютчук на с. Рилци;
- Указ № 871/обн. 25.10.1949 г. – преименува гр. Добрич на Толбухин;
- Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. Йордан Йовков и го присъединява като квартал на гр. Толбухин;
- Указ № 1320/обн. 06.05.1983 г. – заличава с. Рилци и го присъединява като квартал на гр. Толбухин;
- Указ № 87/обн. 25.09.1990 г. – възстановява старото име Добрич на гр. Толбухин;
- – преименува община Толбухин на община Добрич.
Население
редактиранеЕтнически състав
редактиране- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 91 030 | 100,00 |
| Българи | 73 657 | 80,92 |
| Турци | 6795 | 7,46 |
| Цигани | 2482 | 2,73 |
| Други | 528 | 0,58 |
| Не се самоопределят | 709 | 0,78 |
| Неотговорили | 6860 | 7,54 |
Вероизповедания
редактиранеЧисленост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 91 030 | 100,00 |
| Православие | 58 350 | 64,09 |
| Католицизъм | 323 | 0,35 |
| Протестантство | 628 | 0,68 |
| Ислям | 5 351 | 5,87 |
| Друго | 140 | 0,15 |
| Нямат | 3 432 | 3,77 |
| Не се самоопределят | 6 200 | 6,81 |
| Непоказано | 16 606 | 18,24 |
Политика
редактиранеОбщински съвет
редактиране
Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[3][4][5][6][7]
Транспорт
редактиранеПрез общината, от югозапад към североизток, преминава участък от 17,6 km от жп линия Варна - Кардам с жп гари Добрич,Добрич-север и жп спирки Дончево,Ботево,Генерал Колев (без спиращ влак 2020-2021год.).
През общината преминават изцяло или частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 43,8 km:
- участък от 4,7 km от Републикански път II-27 (от km 67,5 до km 70,5 и от km 77,8 до km 79,5);
- участък от 3,8 km от Републикански път II-29 (от km 38,8 до km 41,7 и от km 50,1 до km 51,0);
- участък от 4,6 km от Републикански път II-71 (от km 74,9 до km 78,6 и от km 93,6 до km 94,5);
- целият участък от 23,7 km от Републикански път II-97;
- началният участък от 1,9 km от Републикански път III-293 (от km 0 до km 1,9);
- последният участък от 3,8 km от Републикански път III-7105 (от km 30,3 до km 34,1);
- началният участък от 1,3 km от Републикански път III-9701 (от km 0 до km 1,3).
Топографска карта
редактиране- Лист от карта K-35-20. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
редактиране- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 23 октомври 2020. (на английски)
- ↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 23 октомври 2020. (на английски)
- ↑ „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници – I тур, 2003“ // mi2003.cik.bg. Архивиран от оригинала на 2018-10-27. Посетен на 23 октомври 2020.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Добрич“ // results.cik.bg. Посетен на 23 октомври 2020.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Добрич“ // results.cik.bg. Посетен на 23 октомври 2020.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Добрич“ // results.cik.bg. Посетен на 23 октомври 2020.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2019 г. в община Добрич“ // results.cik.bg. Посетен на 23 октомври 2020.
Външни препратки
редактиране
В Общомедия има медийни файлове относно община Добрич- ((bg)) Официален сайт
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
